№ 448
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502138 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратура
РБългария срещу решение № 197/28.04.2024г. на ОС-Враца, постановено по
гр.д. № 241/22г. в частта, в която е уважен иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно в атакуваната от него част поради противоречи на закона и
събраните доказателства. Съдът не е съобразил тежестта на обвинението и на
процесуалното развитие на делото, както и съдебното минало на ищеца.
Последният е бил обвинен за леко престъпление, наложена му е най- леката
мярка за неотклонение, която не е довела до ограничаване на правата му.
Цялото наказателно производство е приключило в кратък срок, който е
разумен, съвпадащ с Ковид пандемията. Обвинението не е предизвикало
вреди със значителен интензитет, а са обичайни за сходни случаи. Затова
счита, че размерът на определеното обезщетение несъответства на характера
и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него
част и да постанови друго, с което да намали размера на обезщетение за
1
неимуществени вреди.
Ц. Г. не е депозирал писмен отговор и в съдебно заседание не е
изразил становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ . В исковата
молба ищецът Ц. Г. твърди, че на 26.04.2018г. е бил привлечен като
обвиняем и му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК и му е взета мярка за неотклонение „Подписка“. С обвинителен акт от
28.05.2019г. по ДП № 1035/18г. на РП- Враца е предаден на съд и е образувано
нохд № 540/19г. на РС- Враца. С присъда № 26/28.07.2020г. е бил признат
за виновен по повдигнатото му обвинение. Тя е обжалвана пред ОС-Враца. По
нея е образувано внохд № 341/20г. и с присъда № 21/10.12.2020г. е оправдан.
С решение № 82/28.09.2021г. по н.д. №199/21г. на ВКС оправдателната
присъда е потвърдена. Воденото срещу него наказателно производство му е
нанесло неимуществени вреди, изразяващи се в душевно безпокойство и
психически стрес от възможността да бъде несправедливо осъден и да търпи
ефективно наказание от две години лишаване от свобода. Допълнително
наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
две години го лишава от работа, тъй като е работел професионално като
шофьор. Затова моли съда да осъди Прокуратурата на Р България да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 40
000лв., в едно със законната лихва от 28.09.2021г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът Прокуратура на РБългария в срок е депозирала писмен
отговор, с който оспорва предявения иск. Счита го за неоснователен. Не
оспорва, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК и че е бил оправдан. Твърдените в исковата молба
неимуществени вреди не са установени по безспорен начин. Ищецът не е
ангажирал доказателства по отношение на тях. Не са доказани твърденията
му, че е преживял душевно безпокойство и психичен стрес от възможността
да бъде несправедливо осъден. Прокуратурата поддържа, че следва да се
съобрази, че Ц. Г. е осъждан многократно, поради което изпитаните
2
безпокойство и стрес са несъстоятелни.
Не се спори, че по отношение на ищеца е било образувано досъдебно и
съдебно производство, по които е бил обвинен за престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК
Досъдебното производство е било образувано на 26.04.2018г.
Съставен му е АУАН на 21.04.2018г. като му е иззето свидетелството за
управление на МПС. Издаден му е талон за изследване.
С постановление от 26.04.2018г. ищецът е бил привлечен като обвиняем
и му е определена мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата е бил
разпитан в качеството му на обвиняем.
Не се оспорва, че е внесен обвинителен акт в съда като по него е
образувано нохд. № 540/19г. на РС- Враца. По него е постановена присъда, с
което Ц. Г. е признат за виновен по повдигнатото обвинение. По подадена от
него жалба е образувано внохд № 341/20г. на ОС- Враца, по което е
постановена нова присъда, с която ищецът е бил оправдан. Тя е потвърдена с
решение № 82/28.09.2021г. по н.д. № 199/21г. на ВКС, НО.
По делото са приложени досъдебното и съдебно производство,
приключило на три инстанции.
Към отговора на исковата молба е представено свидетелство за
съдимост на Ц. Г..
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелите Г. и Г. са съпруга и баща на ищеца. И двамата
свидетелстват затова как се е отразило воденото срещу него наказателно
производство по процесното престъпление. Обвинението го е измъчвало,
влошили са се отношенията със съпругата му. Полицията в гр. Враца го е
спирала постоянно и затова са отишли да живеят в гр. ***. Ищецът и
свидетелят Г. живеят заедно от 2017г., а през 2020г. са сключили брак. Тя не
знае срещу него да е имало други наказателни дела.
Според свидетеля Г. обвинението се е отразило на сина му много лошо
в психическо и финансово състояние. Те работят заедно като прекарват
автомобили от чужбина по поръчка на други хора или за тяхна сметка. На Ц. Г.
са му взели книжката за година и осем месеца. Той е бил много уплашен от
3
осъдителните присъди, защото е можел да лежи в затвора. Разстроил се е,
когато е чул осъдителната присъда. През този период е живеел в гр. ***,
защото полицаите в гр. Враца са го тормозели постоянно с проверки за
алкохол и наркотици.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излагат. Тези на свидетеля Г. не ги
кредитира в частта, в която заявява, че срещу ищеца не е имало други
наказателни дела, тъй като влизат в противоречие със събраните писмени
доказателства- свидетелство за съдимост. Показанията и на двамата
свидетели ги преценява при условията на чл.172 от ГПК, но ги счита за
достоверни, като тези на свидетелят Г. в останалата част.
ОС - Враца е уважил частично предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди. Решението е влязло в сила в частта, в която той е
отхвърлен до пълния предявен размер.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди,
причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните
органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата молба
обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ, а именно, ако лицето бъде оправдано. На основание чл.4 от ЗОДОВ
държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените
вреди.
4
За да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са
налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия,
причинени вреди и причинна връзка между двете. В случая е налице
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ- Ц. Г. е бил оправдан с влязла в
сила присъда по повдигнатото му обвинение. Не е спорно, че срещу него е
започнало наказателно преследване на 21.04. 2018г., а на 26.04.2018г. бил е
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 345б, ал.1 от
НК. Безспорно е, че наказателното производство е приключило с влязла в
сила оправдателна присъда Не се спори, че за времето на водена на
наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза той е бил с мярка за
неотклонение „подписка“.
Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за неимуществени
вреди включва и вредите от незаконното задържане под стража. В случая
такава мярка за неотклонение не е била взета по отношение на ищеца.
Съгласно чл.6 от ЕКЗПЧ всяко лице има право на справедлив процес в
разумен срок. В наказателното преследване той засяга досъдебното и съдебно
производство, включително и инстанционния контрол на присъдата,
решението или определението до влизането им в сила. Според практиката на
ЕСПЧ изискването наказателното производство да е разгледано в разумен
срок се прилага от момента, в който лицето бъде засегнато от държавните
органи в резултат на подозрение, че е извършило престъпление. В случая
ищецът е бил засегнат от действията на Прокуратурата на 21.04.2018г.,
когато е било образувано досъдебното производство. Преценката дали едно
дело е приключило в разумен срок зависи от няколко критерия: фактическа и
правна сложност на делото, поведението на страните, включително и на
лицето, което твърди, че правото му на разглеждане на делото в разумен срок е
било нарушено, поведението на държавните органи/съд, прокуратура,
следствие, полиция/, значение на делото за лицето. Пак според практиката
на ЕСПЧ преценката дали делото е разгледано в разумен срок се прави
спрямо броя на инстанциите, които са го разгледали. Крайният момент,
спрямо който трябва да се изследва дали наказателното производство е
разгледано в разумен срок, е влизане в сила на присъда или друг акт, с който
то е приключило. По отношение на ищеца от образуването на досъдебното
производство до приключване и на съдебно производство с влязло в сила
5
присъда по оправдаването му е в рамките на 3 години и 5месеца. Т.е.
наказателното производство е приключило в разумен срок съгласно чл.6, ал.1
от ЕКЗПЧ. Следва да се посочи, че въззивното производство е образувано по
жалба на Ц. Г., поради което не може да се счита, че продължителността на
наказателното производство е само по причина на ответника.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на присъденото
обезщетение.
В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи
за себе си благоприятни правни последици. В това се състои
доказателствената тежест, а не само в ангажиране на доказателства- чл.154,
ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи при
условията на пълно и главно доказване настъпването на неимуществените
вреди за него. В тази връзка са ангажирани гласни доказателства.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Тя не е абстрактно понятие и включва
обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията,
начина на настъпването им и какви последици имат те върху пострадалия,
респективно оправдания, срещу който е поддържано незаконно обвинение.
Съдът като съобрази ПП на ВС № 4/23.12.1968г. и след като извърши
преценка на установените в процеса обективно съществуващи обстоятелства
намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 3000 лв.
При определяне на този размер въззивният съд взема предвид, че на ищеца е
повдигнато едно обвинение, за което е оправдан. Престъплението, за което е
обвинен е леко, мярката за неотклонение не е оказала сериозно нарушаване
на живота му, установените обстоятелства от свидетелите и срокът на
неоснователната наказателна репресия. Не се установи влошено здраве.
Чувството на страх и притеснение от осъждане е обичайна и нормална
последица от осъществената наказателна репресия и в процеса не се доказаха
вреди, извън обичайните. Няма твърдения и не се установяват трайни
последици за Ц. Г. в емоционално и здравословно отношение. От
представеното свидетелство за съдимост е видно, че той е бил осъждан по
други обвинения, като последното от тях е от 2018г. и съвпада с това, по което
е бил оправдан. Т.е. срещу ищеца е имало четири наказателни производства,
по които е осъждан и негативните последици за него не са с такъв
6
интензитет, какъвто има при лице, срещу което за първи път има повдигнато
обвинение. Няма данни наказателната репресия, предприета срещу него, да
е повлияла на социалния му живот, да се отразила негативно на
възможността да работи . Няма доказателства за отрицателна оценка на
личността му.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази
икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за
вреди-28.09.2021г. Към тази дата минималната работна заплата е 650лв.
Обезщетението съответства на жизнения стандарт в страната.
Поради изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта,
в която искът е уважен над 3 000лв. до 6 000лв.
За настоящото производство разноски не следва да се присъждат на
жалбоподателя.
На ответника не е дължат разноски, тъй като не претендира такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 197/28.04.2024г. на ОС-Враца, постановено по
гр.д. № 241/22г. в частта, в която е уважен иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ
за сумата над 3000лв. до 6000лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ц. М. Г. гр. *** срещу Прокуратура на
Република България, гр. София с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ над 3000 лв. до 6 000 лв. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е уважен за 3000лв.
Решението е влязло в сила в частта, в която предявеният иск е
отхвърлен до пълния предявен размер.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8