Решение по дело №274/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 от АПК, във връзка с чл.124, ал.1, във връзка с чл.121, ал.1, т.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на М. Т. И. от гр. Видин, ул.”Димитър Цухлев” № 11, вх.Б, ет.3, ап.5, против заповед № РД-05-01-1311/04.12.2023 г. на Директор на Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин, с която на основание чл.107, ал.1, т.7, във връзка с чл.108 и чл.7, ал.2, т.1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката, считано от 04.12.2023 г. поради наличие на йерархическа връзка на ръководство и подчинение с лице, с което е във фактическо съжителство. С оспорената заповед е постановено още изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2008, 2009 и 2023 г. в размер общо на 49 работни дни, както и служителят да възстанови сумата от 26,25 лева за представително облекло, пропорционално на неотработените месеци в 2023 г.

Жалбоподателката претендира, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и при липса на материалноправните предпоставки по чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл, като иска да бъде отменена и да й бъдат присъдени направените съдебни разноски по делото. Претендира, че при издаване на заповедта е допуснато смесване на различни хипотези, което е довело до неяснота относно действителното основание за издаването й. Изрично уточнява, че спрямо лицето П. П. П. тя няма и не е имала йерархична връзка на ръководство и контрол, тъй като това лице, заемащо длъжност „старши експерт” в Общинска служба по земеделие-гр. Видин, е било подчинено на директор на Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин и на началник на Общинска служба по земеделие-гр. Видин, но не и на заеманата от нея длъжност „Главен директор в Главна дирекция „Аграрно развитие” на Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин”.

В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си. Депозира писмена защита, с която доразвива твърденията за допуснати нарушения в производството по издаване на заповедта. Претендира присъждане на разноски за производството по делото.

Ответникът Директор на Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски за процесуално представителство.

След като обсъди твърденията и възраженията на страните, както и събраните в хода на производството доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: със заповед № РД-05-01-1311/04.12.2023 г. Директор на Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин е прекратил служебното правоотношение с М. Т. И., на длъжност „Главен директор в Главна дирекция „Аграрно развитие” на Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин”, на основание чл.107, ал.1, т.7, във връзка с чл.108 и чл.7, ал.2, т.1 от ЗДСл, считано от 04.12.2023 г. Заповедта е връчена на адресата лично на 04.12.2023 г., видно от подписа и отбелязването на същата.

От данните по делото е видно, че оспорващата е преназначена на длъжност „Главен директор на Главна дирекция „Аграрно развитие” на Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин”, по служебно правоотношение, със заповед № РД-05-01-1181/04.08.2021 г. на директор на Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин, считано от 05.08.2021 г. Видно от цитираната заповед, нивото на длъжността по КДА е 6-то, с наименование „Ръководно ниво 6А”.

Според длъжностната характеристика на длъжността, утвърдена на 02.08.2021 г., Г. Д. на Главна дирекция „Аграрно развитие” е подчинен пряко на Директор и на Главен секретар на Областна дирекция „Земеделие”, които е предвидено да възлагат задачите. От друга страна, подчинени на тази длъжност са главни експерти, старши експерти, главни инспектори и началници на общински служби по земеделие към съответната областна дирекция „Земеделие”. Основна цел на работата е да организира, контролира и координира цялостната дейност на Специализирана администрация „Аграрно развитие” в Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин.

Според длъжностната характеристика, функциите на Главния директор включват ръководство и контрол на дейността на общинските служби по земеделие и на експертите в главната дирекция (т.5.1), както и контрол на дейността на службите, като осигурява условия за изпълнение на възложените задачи (т.5.2). Освен това оценява трудовото изпълнение на началниците на общинските служби по земеделие в областта и контролира изпълнението на всички служители от Главна дирекция „Аграрно развитие” и общинските служби по земеделие (т.5.19).

Видно от приложените към преписката длъжностна характеристика за длъжността „Старши експерт” в общинска служба по земеделие, утвърдена на 23.06.2020 г., същата е на пряко подчинение на началник на общинска служба по земеделие-гр. Видин, и се контролира от Главен директор на Главна дирекция „Аграрно развитие” в Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин.

От представените удостоверения от ВИД кмет на община Видин се установява, че към 09.11.2023 г. жалбоподателят М. Т. И. има постоянен и настоящ адрес в гр. Видин, ул.”Димитър Цухлев” № 11, вх.Б, ет.3, ап.5. Същият постоянен и настоящ адрес е деклариран и от лицето П. П. П., заемащо длъжността „Старши експерт” в Общинска служба по земеделие-гр. Видин.

Към преписката са приложени и декларации от същите лица, за имущество и интереси по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ (отм.), за 2021 и за 2022 г., от които се установява, че всеки от тях е декларирал, че се намира във фактическо съжителство на съпружески начала с другия.

В производството по делото е представен доклад от комисия, назначена по силата на заповед № РД-09-1234/05.12.2023 г. на Министър на земеделието и храните, относно извършена тематична проверка в Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин. В същата се сочи, че съгласно заповед № РД-09-24/16.01.2019 г. на министър на земеделието, храните и водите, всички второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на земеделието и храните следва да стартират конкурсни процедури, да извършват назначения в поверените им структури и да сключват договори по извънтрудови правоотношения само след одобрен от министъра на земеделието и храните мотивиран доклад за всеки отделен случай. Цитирано е и писмо изх.№ 9166-48/10.08.2022 г. на зам. министър В. Ч. до всички директори на Областни дирекции „Земеделие”, с което им е указано, че издаването на заповеди за назначаване на служители и за прекратяване на служебни/трудови правоотношения със служители в съответната областна дирекция „Земеделие”, с изключение на прекратяването на служебни или трудови правоотношения на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и такива, упражнили право на пенсия по чл.68 и чл.69 от КСО, следва да бъде извършено след уведомяване и предоставяне на изрично писмено съгласие на Министъра на земеделието и храните. В доклада е обсъдена и процесната заповед, като е посочено, че същата е издадена в нарушение на указанията, дадени с писмо изх.№ 9166-48/10.08.2022 г. на зам. министър В. Ч. до всички директори на Областни дирекции „Земеделие”, тъй като липсва получено изрично писмено съгласие на министъра на земеделието и храните за прекратяване на служебното правоотношение. Прието е още, че дори да са били налице факти, пораждащи съмнение за несъвместимост и за конфликт на интереси, то същите е следвало да бъдат констатирани в образувано производство по установяването им от Комисията за противодействие на корупцията, което също не е направено.

По отношение този доклад в производството по делото е открито производство по реда на чл.193 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, по оспорване истинността и съдържанието му, въз основа на искане на процесуалния представител на ответната страна.

По делото като свидетели са разпитани лицата К. В. С., И. Г. Л. и Ж. В. М.. Първата свидетелка установява, че работи като кмет на с.Бела Рада, обл. Видин, от 2019 г. Посочва, че през периода от м. Февруари 2023 г. до 01.08.2023 г. й се е наложило да полага грижи за своята майка, която живеела в съседство с П. П., когото е виждала да се прибира с колата след работа, както и сутрин да заминава за Видин. Същото лице й обяснило, че му се налага да посещава и да се грижи за баща си, който е бил инвалид, след смъртта на неговата майка. Свидетелката посочва, че от началото на м. Февруари 2023 г. П. П. е живеел постоянно в с. Бела Рада. Посочва още, че веднъж същият е дошъл в кметството, за да бъде регистриран (не става ясно като постоянен или настоящ адрес), но не е донесъл всички необходими документи, поради което не му било уважено заявлението.

Св. И. Г. Л. установява, че живее в с. Бела Рада, на ул.”Шеста” № 8, като познава както жалбоподателката Мария, така и П. П.. Според същата лицето П. П. живее в с. Бела Рада, но не знае точния му адрес. Според свидетелката П. П. е трябвало да се премести в същото село през м. Април 2023 г., след внезапната смърт на неговата майка, за да се грижи за баща си, който е трудно подвижен и се нуждае от помощ. Посочва още, че оттогава всяка вечер Пламен преспива в селото, но никога не е виждала Мария да преспива там, макар да я е виждала да идва в Бела Рада.

Св. Ж. В. М. установява, че изпълнява длъжността началник на Общинска служба по земеделие-гр. Видин от началото на 2023 г. до момента. Посочва, че задачите към експертите от общинската служба се поставят основно от директора на Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин. Не си спомня случай, в който жалбоподателката да си е направила самоотвод по повод годишната атестация на служителя П. П..

По реда на чл.176 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, жалбоподателката даде обяснения по делото, като установи, че през 2023 г. е изпълнявала длъжността Главен директор на Главна дирекция „Аграрно развитие” към Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин. Установява, че не е издавала заповеди към експертите от Общинска служба по земеделие-гр. Видин, тъй като това е правомощие на директора на Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин. Такива не е издавала и към началниците на общинските служби по земеделие в рамките на областната дирекция.

От пълномощник на жалбоподателя е представена декларация от лицето П. П. П. за имущество и интереси по чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК, за 2023 г., от която е видно, че същият не е посочил жалбоподателката като лице, с което се намира във фактическо съжителство на съпружески начала. Представено е и удостоверение за настоящ адрес от 16.05.2024 г., от което се установява, че П. П. П. е декларирал като настоящ адрес този в с. Бела Рада, ул.”Двадесет и първа” № 10, обл. Видин. Представено е удостоверение за постоянен адрес на същия от 13.05.2024 г., от което е видно, че лицето е променило и постоянния си адрес в с. Бела Рада, обл. Видин.

При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка по реда на чл.168, във връзка с чл.146 и чл.169 от АПК, съдът прави следните изводи: оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, с оглед разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗДСл и чл.3, ал.3, т.8 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие”: Директор на Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин.

При издаването на акта са спазени предвидените административнопроизводствени правила, като органът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Заповедта отговаря на изискванията за писмена форма и съдържание съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл и чл.59, ал.2 от АПК. Изложени са мотиви, съставляващи конкретни фактически и правни основания за издаването й, които позволяват съдебния контрол за наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл. Възраженията на процесуалния представител на остпорващия за липса на реквизити в оспорения акт, както и за липса на фактически основания, които да обосновават приложение на чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл, са неоснователни. Видно от съдържанието й, в заповедта са посочени конкретни фактически и правни основания за издаването й, които обезпечават правото на защита и съдебния контрол за спазване на установените в чл.4 до чл.13 от АПК принципи и спазването на материалния закон. Не се констатират противоречия между изложената в заповедта фактическа обстановка и правните изводи на издателя на същата.

Съгласно чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл.7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Според чл.7, ал.2, т.1, не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително. Следователно несъвместимост за назначаване на държавна служба възниква за всеки служител, който би се оказал в йерархическа връзка на ръководство и контрол с изчерпателно изброените в разпоредбата лица.

В конкретния случай, видно от мотивите на оспорения акт, като фактическо основание за несъвместимост се сочи наличието на йерархическа връзка на ръководство и контрол, и фактическо съжителство на оспорващата М. Т. И. с П. П. П., към момента на преназначаването й на длъжността Главен директор на Главна дирекция „Аграрно развитие” в Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин, както и към момента на издаване на процесната заповед.

Несъвместимостта съставлява нормативно въведено ограничение за заемане или изпълняване на държавна служба, при наличие на условия за недопустимост по смисъла на чл.7, ал.2 от ЗДСл и има за цел предотвратяване на възможността за оказване на външно въздействие върху държавните служители. Разпоредбата на чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл предвижда, че органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл.7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението.

Самата разпоредба на чл.7, ал.2 от ЗДСл съдържа изчерпателно изброяване на обстоятелствата, които пораждат несъвместимост със заемането на държавна служба. Наличието на такава несъвместимост е отрицателна предпоставка за съществуване на служебното правоотношение, с оглед недопустимостта за заемане на държавна служба от лица, легитимиращи се в качествата, изброени с тази норма. Възникването на подобен факт в хода на осъществяване на служебното правоотношение винаги има правопрекратяващо значение. В хипотезата на чл.7, ал.2, т.1 от ЗДСл е установена забраната да бъде назначавано лице, което би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително. Съобразно приложимата нормативна уредба, субективното материално право на едностранно прекратяване на служебното правоотношение в полза на органа по назначаването възниква от сложен фактически състав, включващ следните визирани в нормата на чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл елементи, а именно: 1. съществуващо служебно правоотношение между страните; 2. обективиране на обстоятелство по смисъла на чл.7, ал.2 от ЗДСл; и 3. държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл.7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. В случая са налице и трите посочени елемента. С назначаването на жалбоподателката на длъжността Главен директор на Главна дирекция „Аграрно развитие” при Областна дирекция "Земеделие", по време на съществуващото за П. П. П. служебно правоотношение е възникнала йерархическата връзка на контрол. С факта на възникване на тази йерархическа връзка за оспорващата е възникнала несъвместимост по смисъла на чл.7, ал.2, т.1 от ЗДСл.

Неоснователно е възражението за липса на пряка и непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол по отношение на длъжностите Главен директор на Главна дирекция „Аграрно развитие” при Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин и старши експерт в Общинска служба по земеделие-гр. Видин.

Съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Областните дирекции „Земеделие” същите са специализирани териториални администрации към министъра на земеделието и храните. Според чл.9, ал.1 от устройствения правилник, специализираната администрация на ОДЗ е организирана в Главна дирекция „Аграрно развитие”, в чийто състав се включват общинските служби по земеделие на територията на областта като териториални звена (ал.2). Следователно административното ръководство на Общинската служба по земеделие-гр. Видин е възложено на Главния директор на Главна дирекция „Аграрно развитие”.

Използваното понятие от законодателя „йерархическа връзка” е в контекста на йерархическата подчиненост по смисъла на чл.24, ал.1 от ЗДСл, предполагаща заемане на определена позиция в стълбата на съответната държавна служба, респ. лицата, между които възниква йерархическа връзка на ръководство и контрол, следва да имат качеството на държавен служител. В случая, за времето през което е заемала длъжността „Главен директор” оспорващата е осъществявала ръководни и контролни функции, вкл. по ръководство и контрол върху дейността на общинските служби по земеделие и експертите в главната дирекция (т.5.1 от длъжностната характеристика), контрол върху дейността на службите по земеделие, като осигурява условия за изпълнение на възложените задачи (т.5.2) и отчита дейността на общинските служби по земеделие пред директора на Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин (т.5.3).

Действително жалбоподателката не е била орган по назначаването на П. П. П., нито е била негов пряк началник, какъвто се явява началникът на Общинска служба по земеделие-гр. Видин. Разпоредбата на чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл обаче не изключва от обхвата си тази хипотеза, доколкото изискването на чл.7, ал.2, т.1 от закона е, че за държавен служител не може да бъде назначавано лице, което би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително. В случая е установено наличие на фактическо съжителство на съпружески начала между двамата служители и наличието на йерархическата връзка на ръководство и контрол, като без правно значение е дали подчинението е пряко или опосредено. Затова с факта на наличието й по време на служебното правоотношение на оспорващата спрямо нея е възникнала несъвместимост за заемане на длъжността Главен директор на Главна дирекция „Аграрно развитие” в Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин.

Ангажираните доказателства за липса на материалноправните предпоставки по чл.7, ал.2, т.1 от ЗДСл от оспорващата са неотносими към спора, тъй като преценката за законосъобразност на заповедта се се прави към момента на постановяването й. Представените доказателства за промяна на постоянния и настоящ адрес на П. П. П., както и декларацията за имущество и интереси на същото лице за 2023 г. са издадени/подадени през 2024 г., по време на настоящето производство и касаят лице, което безспорно има интерес от изхода на делото.

Изложените твърдения от свидетелите К. В. С. и И. Г. Л., за това, че за времето от м. Февруари 2023 г. (според първата свидетелка) и от м. Април 2023 г. (според втората) П. П. П. е живял в с. Бела Рада, обл. Видин, също не представляват решаващ аргумент за отмяна на заповедта, тъй като наличието на проблеми, налагащи полагане на грижи за възрастни и болни родители не може да обуслови категоричен извод за прекратяване на фактическото съжителство между него и жалбоподателката.

Не се доказаха обстоятелства, сочещи за наличие на правно релевантни факти по смисъла на чл.193 от ГПК, относно претендираната от ответната страна неистинност на представения доклад на комисия, назначена по силата на заповед № РД-09-1234/05.12.2023 г. на Министър на земеделието и храните, относно извършена тематична проверка в Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин, поради което съдът приема оспорването на същия за недоказано.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че изложеното в цитирания доклад относно законосъобразността на процесната заповед не се споделя от настоящия съдебен състав. Доколкото действително на директорите на областните дирекции „Земеделие” е сведено указание от зам. министър на земеделието и храните съгласно писмо изх.№ 9166-48/10.08.2022 г., да прекратяват служебните и трудовите правоотношения със служители на областните дирекции само след изрично писмено съгласие на министъра на земеделието и храните, то неизпълнението може да обуслови единствено търсене на дисциплинарна отговорност на съответния директор, но не и незаконосъобразност на заповед, издадена в нарушение на това указание. Доколкото в настоящия случай заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на законово установените му правомощия, при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания, същата се явява законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Предвид този изход на правния спор, специфичната му правна сложност, своевременно направеното искане от процесуалния представител и като съобрази разпоредбите на чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски, определени по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минималния размер от 100,00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Т. И. от гр. Видин, ул.”Димитър Цухлев” № 11, вх.Б, ет.3, ап.5, против заповед № РД-05-01-1311/04.12.2023 г. на Директор на Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин, като неоснователна.

ОСЪЖДА М. Т. И. от гр. Видин, ул.”Димитър Цухлев” № 11, вх.Б, ет.3, ап.5, да заплати в полза на Областна дирекция „Земеделие”-гр. Видин сумата от 100,00 (сто) лева, за процесуално представителство по настоящето дело.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.