№ 5312
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Михаела Касабова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100503807 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.01.2023 г. по гр.дело № 11148/2022 г., СРС, ГО, 34
състав е отхвърлил предявените от С. Е. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Марко ******* срещу М. Г., роден на *******г. в
Турция и „Турски авиолинии-Т.Х. Й.“ ТП, с БУЛСТАТ *******, с общ
съдебен адрес: гр. София, бул. „******* обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45
ЗЗД, с които се претендира ответниците да заплатят при условията на
солидарна отговорност сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното
състояние на ищеца, стрес и дискомфорт, причинени от незаконосъобразно
създаването и поддържане на страх от дисциплинарно уволнение от страна
на ответниците в периода от 30.11 2021г. до 11.02.2022г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 02.03.2022г. /датата на депозиране на
исковата молба/ до окончателното плащане на сумата. Осъдил е С. Е. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Марко ******* да заплати на
М. Г., роден на *******г. в Турция и „Турски авиолинии-Т.Х. Й.“ ТП, с
1
БУЛСТАТ *******, с общ съдебен адрес: гр. София, бул. „*******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 710 лева - разноски за производството
пред СРС.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца С. Е. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к.“*******, чрез пълномощника
адвокат В. А. М.-Т. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* с
мотиви, изложени в нея. Намира за необосновани правните изводи на
първоинстанционния съд, че твърдението, че ответниците са извършили
незаконосъобразни действия, противоречащи на правилата на чл.8 от КТ за
добросъвестност при упражняване на трудовите права, не се подкрепят от
фактическата обстановка. От свидетелските показания на разпитаните
свидетели И. Г.а, съпруга на ищеца и Р. Г., брат на ищеца се установява, че от
Г. М., пряк ръководител на ищеца и заемащ длъжността Директор на
Турските авиолинии в България и ищеца, като служител на ответното
дружество Турските авиолинии в България започнала атака срещу ищеца от
02.12.2021 г. с непрестанно звънене по телефона за това, че ще бъде уволнен,
че ще има дисциплинарна комисия, която ще се сформира в Турция.
Заплахите били на база запис от видеокамери, като според Г. М., на този
запис се вижда човек, на когото ищеца предоставял лични данни на друг
човек. По време на тези разговори С. бил в къщи с висока температура.
Разговорите били почти ежедневно, по няколко пъти на ден-по два, три пъти
на ден. Разговорите продължили и след постъпването на С. в болница, като
М. настоявал да му се представи болничен лист при положение, че С. е в
болница и няма как преди изписването му това да се случи. С. бил в тежко
състояние, със силен задух, отслабнал, изпаднал в тежко емоционално
състояние от болестта, свързана с този натиск, но постоянно мислел за
проблемите във фирмата, трудно спял вечер до момента, в който
пристигнало писмо на 12.02.2022 г., с което го уведомявали, че е уволнен
дисциплинарно. След изписването от болницата, след Нова година, ищецът се
срещнал с Г. М., на която той му предложил да мине на 6-месечен
изпитателен срок, със заплата намалена на половина, което предложение
било отказано от С.. Твърди се, че Г. М. имал лошо отношение към С. още
преди заболяването му, карал го да върши други задължения, различни от
тези в длъжностната му характеристика. Свидетелят Р. Г. имал телефон с
общо приложение с телефона на ищеца, като съобщенията, изпратени от М.
2
до С. по време на болничния му престой ги получавали едновременно, заради
общите приложения, които имали, при което свидетелят виждал какво пише
М.. Сочи се, че от приложения по делото превод от вещо лице на
кореспонденция, водена на английски език с използване на приложение
Уотсъп, в различни периоди, считано 01.12.2021 г., се установява, че между
Свитослав Г. и ответника е била водена кореспонденция в период, в който
същият е бил болен от Ковид-в домашни условия и по време на болнично
лечение на 01. И 02.12.2021 г. Независимо от тежкото състояние на ищеца и
на кислорона терапия, ответникът му пише, че правният отдел настоява за
дисциплинарна комисия, на което С. отговаря „Мисля, че съм свършен“.
Ответникът продължава да пише и иска обяснения от С., защо е изпратил на
брат си вътрешни имейли. От текстовите съобщения е видно, че М. настоява
за финализиране на процеса и решението на С., на което ищецът отговоря, че
е в трудно кислородно лечение, има медицинснко заключение и поради
състоянието си, което не е добро, не е в състояние да вземе решение. Освен
при допуснати процесуални нарушения, решението е постановено в
нарушение на материалния закон, защото неоснователно съдът е приел, че
отсъства една от предвидените материалноправни предпоставки за уважаване
на иска, а именно наличието на противоправно поведение на ответниците.
От свидетелските показания и писмените доказателства, приети по делото, е
установено, че в целия период на боледуване на ищеца от Covid 19 в домашни
условия, по време на болничното му лечение и след това, той е притесняван с
мейли, телефонни обаждания, съобщения по „уатсъп“ от М. Г., без това лице
да се е съобразявало с тежкото му здравословно състояние, включително
кислородна терапия в болнични условия, за което самият ищецът го е
информирал. Ответникът Г. настоявал да получи информация за случка по
време на работа, станала в офиса на представителството от преди повече от
месец, в края на месец октомври. Тази случка след това е била използвана от
Г., в качеството му на представляващ работодателя на ищеца, за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение. Действията на ответника Г. в периода
от 30.11.2021г до 11.02.2022 г., съставляващи извършване на възложената му
работа като представляващ ТП Турски авиолинии, са неправомерни, тъй като
противоречат на правилата на чл.8 от КТ за добросъвестност при
упражняване на трудовите права, в това число противоречат на правилата за
съблюдаване на правата на работниците по време на разрешен от здравните
3
органи отпуск. Те противоречат и на общото правило да не се вреди другиму,
тъй като са създавали и поддържали у ищеца страх за бъдещето. Искането на
обяснения от работник, който е в отпуск по болест, в това число на
кислородна терапия при болнично лечение, е не само незаконосъобразно, но и
неморално поведение. Налице е и вреда, като с действията си ответникът Г.
съзнателно и целенасочено е причинил на ищеца стрес и дискомфорт.
Телефонните обаждания и текстови съобщения на Г. са водели до промени не
само в емоционалното състояние на ищеца - изпадане в стрес, безсъние,
страх, че може да остане без работа, че няма да може да издържа семейството
си, че е в безизходица поради тежкото си здравословно състояние, но са се
отразявали и на здравословното му състояние. Налице е причинна връзка,
промените в емоционалното и здравословното състояние на ищеца са били в
пряка връзка и резултат от телефонните обаждания и текстови съобщения на
ответника Г., потвърдено както с показанията на разпитаните свидетели, така
и от съобщенията „уатсъп“. Относно вината, субективната съставомерност на
деликта се презюмира, доколкото съгласно чл. 45 от ЗЗД във всички случаи
на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Независимо от законовата възможност да защити трудовите си права пред съд и да
оспори като незаконосъобразно извършеното уволнение, което ищецът е сторил, той има
правен интерес да предяви иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника Г.
в лично качество, а търговското представителство на Турските авиолинии като възложител,
на основание чл. 49 от ЗЗД, да му заплатят солидарно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на СРС като
неправилно и на основание чл.45 и чл.49 ЗЗД да бъдат осъдени ответниците солидарно да
заплатят на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции. Прави доказателствено искане във връзка с опровергаване на фактическата
констатация, че липсват доказателства ищецът да е оспорил законността на уволнението си,
въззивната инстанция да приеме като писмени доказателства по делото: Решение №
11054/12.10.2022 г. на СРС, 141 състав, постановено по гр. дело № 20221110109822 по описа
за 2022 г., въззивна жалба срещу Решение № 11054/12.10.2022 г. на СРС, 141 състав, вх. №
242806/09.11.2022 г. на СРС и Разпореждане № 2808/07.02.2023 г. на СГС, IV-Б състав по
възз. гр. д. № 20231100500112 по описа за 2023 г./ последното не е приложено/. Счита това
доказателственото искане за допустимо, тъй като са налице предпоставките на чл.266, ал.3
от ГПК - в изготвения по делото доклад по чл. 146 от ГПК, съдът не е възложил
доказателствената тежест и не е дал указания на ищеца за установяване на този факт, както
и че не сочи доказателства за него.
Въззиваемите по жалбата М. Г., роден на *******г. в Турция с адрес за призоваване
по месторабота: гр.София, бул.“*******, Лендмарк център, офис 01-14 и „Турски
авиолинии-Т.Х. Й.“ ТП, БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“*******, Лендмарк център, офис 01-14, представлявано от М. Г., чрез пълномощника
4
по делото адвокат Р. оспорват въззивната жалба. Претендират разноски за настоящата
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и са процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД във връзка с
чл.49 ЗЗД от С. Е. Г. срещу М. Г. и „Турски авиолинии-Т.Х. Й.“ , с които се
претендира ответниците да заплатят при условията на солидарна отговорност
сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се във влошаване на здравословното състояние на ищеца, стрес и
дискомфорт, причинени от незаконосъобразно създаването и поддържане на
страх от диециплинарно уволнение от страна на ответниците в периода от
30.11. 2021 г. до 11.02.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 02.03.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до
окончателното плащане на сумата.
Ищецът С. Е. Г. твърди, че бил служител на „Турски авиолинии-Т.Х.
Й.“ в периода от 2008г. до 11.02.2022г.2, като трудовият му договор бил
прекратен, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Ответникът М. Г. бил служител в търговското представителство на ответното
дружество и му било възложено да го представлява. Ищецът бил в отпуск от
30.11.2021г. до 06.12.2021, поради временна неработоспособност, съгласно
болничен лист от 02.12.2021 г. На 06.12.2021 г. Бил хоспитализиран в
УМБАЛ „С.“ с окончателна диагноза U07.1 Covid 19 идентифициран вирус.
Бил изписан на 23.12.2021г. Съгласно болничен лист от 23.12.2021 г., издаден
5
от УМБАЛ „С.“ ищецът бил в отпуск, поради временна неработоспособност
от 06.12.2021 г. до 22.01.2022 г. с диагноза Covid 19 идентифициран вирус с
режим на лечение - 18 дни болничен, 30 дни домашен-стаен. Впоследствие,
съгласно болничен лист, издаден на 28.01.2022 г., ищецът бил в отпуск при
временна неработоспособност от 23.01.2022 г. до 21.02.2022 г. с диагноза
друга вирусна пневмония. Болничният лист бил издаден въз основа на
решение на ЛIKK № 0000522 от 28.01.2022 г.
Сочи, че в периода от 30.11.2021 г. до 11.02.2022 г., в който ищецът
боледувал от Covid 19 в домашни условия, както и по време на болничното му
лечение и след това в периода на възстановяването му, ответникът М. Г.
изпращал непрекъснато имейли, звънял по няколко пъти на ден по телефона,
изпращал съобщения по приложението „уатсъп“ с искане да получи
обяснения от ищеца за случка по време на работа, станала в офиса на
представителството от края на месец октомври. Тази случка, квалифицирана
като нарушение на трудовата дисциплина била използвана като основание за
дисциплинарното уволнение на ищеца. Искането на обяснения от работник,
който бил в отпуск по болест, в това число на кислородна терапия при
болнично лечение било не само незаконосъобразно, но и неморално
поведение. В същия период ответникът М. Г. чрез мейли, телефонни
разговори и съобщения по приложението „уатсъп“ уговарял ищеца да приеме
друга, по-ниско платена от заеманата длъжност, като го предупреждавал, че
ако не приеме, ще последва дисциплинарно уволнение. Създаването и
поддържането на страх от дисциплинарно уволнение било незаконосъобразно
действие. Тези действия на ответника М. Г., съставляващи извършване на
възложената му работа като представляващ другия ответник по делото, били
неправомерни, тъй като противоречали на правилата на чл. 8 от КТ за
добросъвестност при упражняване на трудовите права, в това число
противоречали на правилата за съблюдаване на правата на работниците по
време на разрешен от здравните органи отпуск. Противоречали и на общото
правило да не се вреди другиму, тъй като създавали и поддържали у ищеца
страх за бъдещето.
По отношение на „Турски авиолинии - Т.Х. Й.“, чрез „Турски авиолинии-Т.Х. Й.“
отговорността за претърпените от ищеца неимуществени вреди била гаранционно-
обезпечителна на основание чл. 49 ЗЗД като възложител на работата на М. Г., осъществил
гореописаните неправомерни действия в качеството си на представляващ „Турски
6
авиолинии-Т.Х. Й.“. Иска се вторият ответник да бъде осъден солидарно да плати
процесната сума, заедно с прекия причинител на вредите.
В резултат на описаните неправомерни действия на ответника М. Г. здравословното
състояние на ищеца се влошило, задълбочили се задухът и треската, причинени от Ковид
инфекцията, като това било предизвикано от телефонните обаждания и съобщения на от М.
Г.. Отделно обажданията му предизвикали промени в емоционалното състояние на ищеца-
изпадане в стрес, безсъние, страх, че може да остане без работа и няма да може да издържа
семейството си, че е в безизходица, поради тежкото си здравословно състояние.
Ответниците М. Г., роден на *******г. в Турция и „Турски авиолинии-Т.Х. Й.“ ТП,
БУЛСТАТ ******* в срока по чл.131 ГПК са депозирали писмен отговор, в който са
оспорили предявения иск.
Съдът констатира следното:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни следните
обстоятелства:обстоятелството, че ищецът бил в трудово правоотношение с ответника
„Турски авиолинии - Т.Х. Й.“ в периода от 2008 г. до 11.02.2022 г., че на 11.02.2022г.
трудовият договор на ответника бил прекратен, поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“; че от 30.11.2021 г. ищецът бил в отпуск, поради временна неработоспособност,
съгласно болничен лист от 02.12.2021 г. за времето от 30.11.2021 г. до 06.12.2021 г.; че на
06.12.2021 г. ищецът бил хоспитализиран в УМБАЛ „С.“ с окончателна диагноза U07.1
Covid 19 идентифициран вирус; че ищецът бил изписан на 23.12.2021г. като съгласно
болничен лист от 23.12.2021 г., издаден от УМБАЛ „С.“ ищецът бил в отпуск, поради
временна неработоспособност от 06.12.2021 г. до 22.01.2022 г. с диагноза Covid 19
идентифициран вирус с режим на лечение - 18 дни болничен, 30 дни домашен-стаен; че
съгласно болничен лист, издаден на 28.01.2022 г. ищецът бил в отпуск при временна
неработоспособност от 23.01.2022 г. до 21.02.2022 г. с диагноза друга вирусна пневмония;
наличието на валидно правоотношение по възлагане на работа от страна на ответника
„Турски авиолинии - Т.Х. Й.“ като възложител на работата на другия ответник М. Г..
От правна страна:
Предявена е иск с правна квалификация чл.45 и чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД за
обезщетение на неимуществени вреди, които се твърди да са настъпили в резултат от
непозволено увреждане.
Разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът докаже фактите, които попадат
под хипотезата на гражданския деликт (виновно и противоправно поведение, в причинна
връзка от което да са настъпили вреди), а по иска по чл. 49 ЗЗД - и фактите, водещи до
ангажиране на отговорността на възложителя - възлагане на работа от ответника на прекия
причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които
7
не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (ППВС № 9/1966 г.);
Отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона,
за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Тази отговорност
възниква за възложителя, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е
възложена работата, както чрез действия, които съставляват извършване на възложената
работа, така и чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата. Отговорността на възложилия
работата е обективна, с гаранционно-обезпечителна функция, поради което вината като
субективен елемент следва да се преценява не по отношение на възложителя, а по
отношение на лицето, на което е възложена работата (ППВС № 7/1958 г. ). Съгласно чл. 45.
ал. 2 ЗЗД, вината се предполага, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на
ответниците, при условията на пълно обратно доказване.
Преди всичко, следва да се установи противоправно поведение, тъй като само при
наличието на такова, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното лице (респ. и
за причинната връзка). По принцип, за да е налице противоправно поведение, то следва да е
предприето въпреки установен в закон запрет за неговото извършване, който запрет
охранява абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на
действащите разпоредби. При установено противоправно действие или бездействие от
страна на лице (лица), на което „Турски авиолинии-Т.Х. Й.“ ТП е възложила някаква работа,
при или по повод на нея, то ЮЛ отговаря. Изрично следва да се посочи, че по принцип не е
необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС№ 7/1959г.
на ВС, т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа, но настоящия казус
не е такъв, като ответникът е представляващия ЮЛ. Наличието на всички останали
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват
правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, при условията на пълно и главно доказване.
В конкретния казус, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че претърпените от него неимуществени вреди са в следствие противоправно
поведение, което според ищеца се изразява в незаконосъобразното създаване и поддържане
на страх у ищеца от дисциплинарно уволнение от страна на ответниците в периода от
30.11.2021г. до 11.02.2022г. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите на ищеца И. В.М. - Г.а /съпруга на ищеца/ и Р. Е. Г. /брат на ищеца/, като
техните показания следва да бъдат преценени в контекста на чл. 172 ГПК се установява, че
по време на болничното лечение на ищеца, а след това в периода на възстановяването му,
ответникът М. Г. изпращал непрекъснато имейли, звънял по няколко пъти на ден по
телефона, изпращал съобщения по приложението „уатсъп“ с искане да получи обяснения от
ищеца за случка по време на работа, станала в офиса на представителството от края на
месец октомври като същевременно ответникът М. Г. чрез посочените технически средства
8
уговарял ищеца да приеме друга, по-ниско платена от заеманата длъжност и го
предупреждавал, че ако не приеме, ще последва дисциплинарно уволнение. Свидетелите
заявяват, че в резултат на водената електронна комуникация здравословното състояние на
ищеца се влошило, задълбочили се задухът и треската, причинени от Ковид инфекцията и
това било предизвикано от телефонните обаждания и съобщения от М. Г.. Според
свидетелите, обажданията на ответника М. Г. предизвикали промени в емоционалното
състояние на ищеца като се появили стрес, безсъние, страх, че може да остане без работа и
няма да може да издържа семейството си, че е в безизходица поради тежкото си
здравословно състояние. В тази връзка по делото е приета съдебна експертиза, от която се
установява съдържанието на водената между страните кореспонденция по приложението
„уатсъп“. От превода на представените от ответниците документи се установява, че
ответникът М. Г. е изпращал съобщения по приложението „уатсъп“ до ищеца с искане да
получи обяснения от ищеца за случка по време на работа, станала в офиса на
представителството от края на месец октомври. Ето и част от кореспонденцията. Във връзка
със случката, за която ищецът го грози дисциплинарно уволнение, той обяснява, че не е
пускал хора да влизат в офиса преди 9.00 часа, след като Г. М. го пита „какво имаш предвид,
не си пускал, ти включваш мотора за него.“ Ищецът заявява, че след като 10 пъти е гледал
филмчето, си спомня какъв е бил случаят, че това лице „ми каза, че той точно е Ивелин
Иванов и ще купи билет, но не е получил имейл за това“. Г. М. заявява, че „правният отдел
настоява за дисциплинарна комисия, което е изцяло извън нашия контрол.“. На това ищецът
заявява „Аз съм свършен“, на което отговорът от страна на М. Г. е „Ще говоря с нашата
страна да го приключим вътрешно. Чакам страната Продажби да убеди страната Правен
отдел. Опитвам се да го отложа до твоето възстановяване.“ На 19.01. М. Г. заявява
„Опитвам се да помогна за нещата в твоя полза, но ти също трябва да ми помогнеш. Сега
съм затънал в лоша ситуация между седалището/ на фирмата/. Моля, информирай ме.“ На
20.01. в 9,27 часа М. Г. пише „Добро утро Светло… Ти знаеш, това не зависи от моето
„желание“, обясних ти всичко миналата седмица и ти знаеш какво мисля за ситуацията и за
теб.“ В 9,29 часа пише Във всеки случай, нищо не е по-важно от здравето и семейството…
За останалите неща винаги се намира начин. Предадох информацията на Човешки ресурси и
на нашия отдел Продажби и ще следвам това, което те пожелаят. Желая ти хубав ден и
скоро да се оправиш с Божията помощ.“ СРС е приел, че в тази кореспонденцията няма
отправени заплахи, а става въпрос за обичайна кореспонденция между служител и подчинен.
Въззивната инстанция намира също, че тази кореспонденция, освен че не би могла да
възбуди основателен страх от дисциплинарно уволнение, а също говори за човешко
съпричастие от страна на прекия началник на ищеца, имащ желанието да приключи случаят
„вътрешно“, да помогне на ищеца за нещата в негова полза, но след като и той помогне,
като заявява откровено, че е затънал в лоша ситуация между седалището/ на фирмата/. При
тези данни, след преценка на свидетелските показания, които противоречат на водената
между страните кореспонденция по приложението „уатсъп“, както и на останалия
доказателствен материал по делото, въззивната инстанция също намира, че показанията на
свидетелите на ищеца И. В.М. - Г.а /съпруга на ищеца/ и Р. Е. Г. /брат на ищеца/ в частта
9
досежно незаконосъобразното създаване и поддържане на страх от дисциплинарно
уволнение у ищеца от страна на ответниците в периода от 30.11.2021г. до 11.02.2022г. не
следва да бъдат кредитирани. Освен това по делото не става ясно, след като свидетелите
възпроизвеждат кореспонденцията по приложението „уатсъп“ между ищеца и М. Г., която е
само на английски език, дали самите те разбират този език.
СГС намира, че ищецът не е доказал с твърденията си, че ответниците са извършили
незаконосъобразни действия, противоречащи на правилата на чл.8 от КТ за
добросъвестност при упражняването на трудовите права.
Що се отнася до обстоятелството дали ищецът е обжалвал или не издадената заповед
за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на ТПО, от които се установява, че
същият е уволнен, настоящата инстанция намира това обстоятелство за ирелевантно за
предмета на спора, който касае период преди уволнението и свързан именно със страх от
предстоящо уволнение. За пълнота на изложението, в о.с.з. на 17.10.2023 г. е представен
препис от решение от 08.06.2023 г. по в.гр.. 112/2023 г., с което СГС, IV-б състав е отменил
Решение № 11054/12.10.2022 г. на СРС, 141 състав, постановено по гр. дело №
20221110109822 по описа за 2022 г., с което исковете с правно основание чл.344, ал.1,
т.1,2,3, предявени от С. Е. Г., ЕГН ********** срещу „Турски авиолинии-Т.Х. Й.“ ТП, с
БУЛСТАТ ******* с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ, като е
уважил същите, а незаконността на уволнението е свързана с приложението на закрилата
чл.333 от КТ.
При тези данни, въззивната инстанция приема, че не е налице първата предпоставка
от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД - твърдяното противоправно поведение,
което да е осъществено от лице, на което ответникът ЮЛ е възложил работа, поради което
не трябва да бъдат изследвани останалите елементи от сложния юридически факт на
деликтната отговорност на ответника Г. по чл.45 ЗЗД, съответно на „Турски авиолинии-Т.Х.
Й.“ ТП, по чл. 49 от ЗЗД качеството му на възложител на работата, поради което
предявеният иск за неимуществени вреди се явява неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1,
пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът/ищец следва да
заплати на въззиваемите/ответници адвокатско възнаграждение в размер по 800 лв. за всеки,
или общо 1600 лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.01.2023 г. по гр.дело № 11148/2022 г.
на СРС, ГО, 34 състав.
10
ОСЪЖДА С. Е. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София,
ж.к.“*******, чрез пълномощника адвокат В. А. М.-Т. от САК, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „******* да заплати на М. Г., роден на *******г. в
Турция с адрес за призоваване по месторабота: гр.София, бул.“*******,
Лендмарк център, офис 01-14 и „Турски авиолинии-Т.Х. Й.“ ТП, БУЛСТАТ
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******,
Лендмарк център, офис 01-14, представлявано от М. Г., чрез пълномощника
по делото адвокат Р. направените разноски за въззивната инстанция във вид
на адвокатско възнаграждение в размер по 800 лв. за всеки, или общо 1600 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11