№ 11
гр. Бургас , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:МАРИНА И. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА И. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20202120203370 по описа за 2020
година
Производството е образувано по повод жалба, подадена от А. М. М. ЕГН ********** чрез
адв. м от АК Варна с адрес за връчване: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № ... против
Наказателно постановление № 20-07969-001674/04.06.2020г. на Началник на ОД на МВР
Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 750 лева, както и лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца.
С жалбата жалбоподателят излага несъгласие с обжалваното наказателно постановление
като счита, че е незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения. Намира за неизяснена фактическата обстановка. Намира, че
собственик на МПС е ЮЛ – „Б“ ЕООД и че именно юридическото лице е това, което е
трябвало да състави декларация по чл. 188 ЗДвП, а представената декларация от
жалбоподателя е нищожна. Сочи, че АУАН е съставен една година след нарушението и не
могат да се постигнат целите на наказанието. Счита, че не може да се установи чия скорост е
била засечена. Намира, че не е безспорно установено, че нарушението е извършено в
населено място.
По делото са проведени три съдебни заседания като на първото жалбоподателят се
представлява от адв. й, която поддържа жалбата и прави доказателствени искания, а на
второто съдебно заседание не се е явил представител и съдът е приключил производството
по делото. След приключване на съдебно заседание е докладвана молба от адв. й, подадена
по ел.поща преди съдебно заседание, сочеща уважителна причина за неявяването й в
1
съдебно заседание, поради което съдът, с оглед осигуряване на правото на защита на
жалбоподателя е отменил определението, с което делото е обявено за решаване и е
възобновил съдебното следствие. В насроченото съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован не изпраща представител.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител,
депозирано е становище, с което жалбата се намира за неоснователна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 31.07.2020 г., а жалбата е
подадена на 06.08.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
На 08.05.2020г. св. р съставил АУАН срещу А. М. М. за това, че на 10.09.2019г. около 10,03
часа в гр. Бургас, път Е 773 км 491 в посока кв. Ветрен към КПП 1 управлява лек автомобил
Мерцедес Е 220 с рег. № ... собственост на фирма Б ЕООД с наказуема скорост 145 км./ч
при максимално допустима скорост за движение в населеното място въведена с пътен знак
В-26 до 90 км.ч. Скоростта е установена с АРСС Multa Radar с фабр. № 00209D32D4F9
снимка № S0000562F005 и показана на водача при запознаване с нарушението. Приспаднат е
толеранс -3% на измерената скорост като участъка е обозначен с пътен знак Е-24. Посочено
е, че е нарушен чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Попълнена е декларация по чл. 188 ЗДвП от С, че на 10.09.2019г. МПС с рег. № ... около
10,03 часа е управлявано лично от А, който също така от своя страна е попълнил декларация
на 01.04.2020г., че на 10.09.2019г. около 10 часа е управлявал МПС рег. № .... АУАН е
връчен лично на жалбоподателя като не са депозирани възражения. АНО е възприел изцяло
описаната фактическа обстановка и е издал обжалваното наказателно постановление, с което
е приел, че А е извършил „вр. чл. 21, ал. 1 водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място за превишаване над 50 км/ч, с което виновно е нарушил чл. 21, ал.
2 ЗДвП“ и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 750
лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване на видео радарна
система тип Multa Radar със срок на валидност на удостоверението до 08.12.2020г. и
протокол от проверка на Multa Radar с фабр. № 00209D32D4F9. Представен е и протокол за
монтаж на пътни знаци и други средства за сигнализиране по пътищата като се установява,
че на главен път кв. Ветрен – гр. Бургас км 491 е монтиран пътен знак Е 24 .
Видно от писмо от Община Бургас ведно със схема на пътен участък на главен път I-6, км.
491 до бензиностанция Ромпетрол в посока кв. Ветрен към КПП – 1 ограничението на
скоростта е 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, монтиран непосредствено след автобусната
спирка до магазин Джъмбо, посока център като мястото попада в урбанизираната територия
2
на Община Бургас.
Съгласно справка за нарушител/водач А притежава валидно СУМПС, валидно до
21.02.2024г. Собственик на МПС рег. № ... е Б ЕООД.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства – разпит на актосъставителя, АУАН, декларации; снимки,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване; протокол от проверка; протокол за
монтаж на пътни знаци и други средства за сигнализиране по пътищата; справка за
нарушител, справка за МПС; Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
На първо място съдът намира за неоснователни възраженията, че АУАН и НП не са
съставени в предвидените за това процесуални срокове. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на
10.09.2019г. като нарушителят е установен на 01.04.2020г., когато е била съставена
декларация по чл. 188 ЗДвП и е установено кое е това лице, което е управлявало
автомобила. АУАН е съставен 08.05.2020г., а наказателното постановление на 04.06.2020г.,
поради което съдът счита, че не е нарушена разпоредбата на чл. 34 ЗАНН и
административнонаказателното производство протича в установените от закона срокове.
Съдът не споделя и възражението, че представената декларация по чл. 188 ЗДвП е нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото
по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая е
посочено, че собственик на МПС е юридическо лице, което е собственик на МПС съгласно
представената от ОД на МВР справка за собствеността. Негов управител е имено лицето,
попълнило декларацията по чл. 188 ЗДвП С. Това, че именно жалбоподателят е управлявал
автомобила в процесния ден и час се установява и от декларация, попълнена от самия
жалбоподател. По тези съображения този състав не приема изложените възражения, че
липсва надлежно установяване кой е автор на деянието. Недоказани са и възраженията, че
не е засечена именно скоростта на автомобила, управляван от жалбоподателя. От
представения отговор от Община Бургас се установява, че процесното място попада именно
в урбанизирана територия на Община Бургас. Съдът намира за нужно да посочи, че в случая
ограничението за движение на скоростта е въведено с пътен знак В26 – ограничение до 90
км/ч като пътния знак е валидно монтиран и въвежда ограничения на скоростта.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и
3
НП са издадени от компетентен орган. В същото време обаче съдът намира, че не е
посочена законната разпоредба, която е нарушена и е нарушено правото на защита на
санкционираното лице.
Съгласно чл. 42, т. 5 ЗАНН, АУАН задължително съдържа законните разпоредби, които са
нарушени в случая с АУАН е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП,
която предвижда, че „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“. В НП обаче Михайлов е
санкциониран за това, че извършил „вр. чл. 21, ал. 1 водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място за превишаване над 50 км/ч, с което виновно е
нарушил чл. 21, ал. 2 ЗДвП“ като разминаването в АУАН и в НП води до неяснота точно за
какво нарушение е санкциониран Михайлов – дали за това, че е превишил скоростта, с която
трябва да се движи в населено място съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП – 50 км/ч
или за това, че е нарушил въведено в населено място ограничение на скоростта с пътен знак
съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в km/h за категория
„В“ в населено място 50 км.ч., а ал. 2 - когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая
фактите, описани в АУАН и в наказателното постановление не съответстват на дадената
правна квалификация, с което се ограничава правото на защита на привлеченото към
отговорност лице да организира защитата си и се касае за процесуално нарушение, което е
съществено и не може да се отстрани в съдебната фаза на процеса. Правилната правна
квалификация би следвало да бъде чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Посоченото от АНО като
„извършено“ и „виновно е нарушил“ не позволява да се разбере дали се касае за превишение
на скоростта над въведеното ограничение от 50 км.ч в населено място или се касае за
превишение над въведеното с пътен знак ограничение от 90 км.ч. По тези съображения
съдебния състав намира, че НП следва да се отмени.
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН съдът следва да се произнесе по разноските като в случая,
право на разноски има само жалбоподателят, който претендира такива. Представен е договор
за правна защита и съдействие л. 45 за платено възнаграждение в размер на 200 лева в брой,
което следва да се присъди в полза на жалбоподателя. Възнаграждението е под установения
минимум по чл. 18 вр. чл. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което и възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0769-001674/04.06.2020г. на Началник Група
към ОДМВР Бургас, с което на А. М. М. ЕГН ********** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6
ЗДвП е наложена глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на А. М. М. ЕГН ********** сумата в размер на
200 (двеста) лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5