Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………..
гр. В., ……………….
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В., ХХV състав, в
публичното заседание, проведено
на единадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Румела Михайлова, като разгледа докладваното от съдията Т. Димитрова
адм. дело № 1427/2020 г.
на АдмС - В., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. със чл. 61, ал. 11 от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по жалба на В.В.Н. с ЕГН **********,***, срещу Предписание с изх. № 03-14172 от 19.06.2020 г., постановено от Директора на Регионална здравна
инспекция (РЗИ) – В., за поставяне под карантина на В.В.Н. за срок от 14 дни, с
начална дата: 19.06.2020 г., като посочената причина в оспорения акт е –
„контактен на заразено лице“.
С жалбата се поддържа, че предписанието е
незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на законовите и
подзаконовите нормативни актове. Разяснява се, че на 18.06.2020 г. в 18:30 ч.
оспорващият е бил свален от наряд като служител на ППД в 01 РУ при ОД на МВР – В.
под предлог, че е бил контактен с лице, заразено с COVID–19, без да му е посочено за кое лице става въпрос и как са достигнали до
оспорващия. Оспорващият посочва, че на 19.06.2020 г. му е връчено предписание
за поставяне под карантина, считано от 16.06.2020 г., а през това време същият
е бил на работа, но впоследствие това предписание е било отменено и на
19.06.2020 г. му е било връчено и оспорваното предписание. Твърди се, че
оспорващият е опитал да разбере как е установено, че е бил контактен със
заразено лице и кое е това лице, но не получил отговор, като от личния си лекар
разбрал, че е получен по телефон сигнал в РЗИ – В., че е бил контактен със
заразеното лице Н.Н.. Настоява се, че последният факт не отговаря на истината,
като този факт не е изследван от РЗИ – В.. Сочи се, че оспорващият познава Н.Н.,
но не го е виждал повече от месец и не е контактувал по никакъв начин с него,
не го е срещал, нито пък му е съсед. Настоява се, че с предписанието му е
ограничено правото на свободно придвижване, без да е проверен неверен сигнал,
който очевидно цели да го унижи и да го постави в неблагоприятно положение,
като в резултат на тези неправомерни действия оспорващият е разделен от
семейството си, децата му са върнати от изпит в училище, поставено е
семейството в социална изолация, която дискредитира оспорващия и семейството
му. Изтъква се, че на оспорващият е извършен тест за наличие на вируса, но
същият се е оказал отрицателен. Искането е да се отмени оспореното предписание.
В хода по същество адв. С.Т. - процесуален
представител на оспорващия, поддържа направеното искане за отмяна на обжалвания
акт, като се позовава на липсата на доказателства за директен контакт повече от
15 минути на оспорващия с лице с COVID–19 на разстояние до 2 м,
поради което не е ясна причината за издаване на акта, не е ясно от къде е
получен сигналът. Претендира се присъждане на направените по делото разноски по
представен списък.
Ответникът – Директорът на РЗИ – В., с писмо, постъпило в съда на 24.07.2020 г. (л. 39 от делото) и в хода на делото, чрез процесуалния си представител – юриск. Иван Н., поддържа неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на оспореното предписание. Заявява се, че е получен сигнал по телефона от личния лекар на оспорващия за контакт със заразеното лице Н.Н., като не е изключено и да има постъпили сигнали и от работодателя. Сочи се, че от представените по делото снимки (постъпили по служебен път в РЗИ, без да представя доказателства за този факт) става ясно, че последният контакт е бил на 10.06.2020 г., а по отношение на твърдението за наличие на предходно предписание за карантиниране и отмяната му – вероятно става въпрос за техническа грешка и за редакция на предписанието. Искането е да се отхвърли жалбата.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и предвид фактите, които се извеждат от приетите по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Оспореното Предписание с изх. № 03-14172 от 19.06.2020 г. е посочено, че е издадено на правно основание чл. 61, ал. 6 от Закона за здравето (ЗЗ) и Заповед № РД-01-333/12.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Като фактическо основание за издаването на оспорения акт е посочено, че В.В.Н. е контактен на заразено лице. Началната дата и 14-дневният срок, за който лицето се поставя под карантина, е от 19.06.2020 г. С предписанието са указани изискванията/задълженията на карантинираното лице, както и че предписанието подлежи на предварително изпълнение и реда за оспорването му.
Към административната преписка е приложена Карта за епидемиологично проучване, извършено на 19.06.2020 г., без да е посочено кой е извършил проучването. В картата са посочени имената, постоянният адрес, мобилният телефон и личният лекар на В.В.Н., както и че лицето живее сам в дома, няма оплаквания, познати са със здравния медиатор, но от около 1 месец не е имал контакт с Н.. Посочена е и местоработата на оспорващия – полицай Първо РУ, „п.п. 18.06.20 до 18:30 часа“, като в графата „контакти с болни или съмнително болни лица:“ е посочено „контактен на ИОА (+) – здр. медиатор“, а в графата симптоми „няма оплаквания“.
С Определение № 1491/09.07.2020 г. (л. 19 от делото) съдът е указал изрично и конкретно на ответника, че не сочи доказателства за следните обстоятелства:
1. че оспорващият е бил контактен на заразено лице, евентуално с лице с потвърден случай на COVID-19, както и че оспорващият е близък контактен по смисъла на Приложение № 4 към т. 13 от Заповед № Рд-01-333/12.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването;
2. кога е бил последният контакт на оспорващия със заразеното лице;
3. как е установено, че въобще оспорващият е бил в контакт със заразено лице (евентуално по сигнал, по данни от самото заразено лице или по друг начин);
4. наличието на предходно издадено предписание за поставяне на оспорващия под карантина на 16.06.2020 г., евентуално основания за отмяната му и за постановяване на предписанието от 19.06.2020 г.;
5. лицето, което е извършило проучването на 19.06.2020 г. и попълнило Картата за епидемиологично проучване.
Във връзка с указаната доказателствена тежест ответникът с писмо, постъпило на 24.07.2020 г. – л. 39 от делото, заявява, че са налице безспорни доказателства за осъществен близък контакт между оспорващия и лицето Н.А.Н. – потвърден случай на COVID-19, като контактът между двете лица е документиран с налични в социалните мрежи фотографии, за което ответникът прилага снимков материал. Представената извадка на профила във Фейсбук на Jeman Hasan - публикация от 10.06 в 20:13 ч. съдът не е приел като доказателство, като е дадена възможност на ответника (протоколно определение от 28.07.2020 г. – л. 44, гръб от делото) да представи доказателства кой, кога и на какво основание е направил извадка от фейсбук профила на третото лице, как е постъпила процесната публикация в РЗИ – В. и изрично да заяви какво се установява от процесните снимки (фотографии) в социалната мрежа. Такива доказателства ответникът не представя и не изразява въобще становище.
От показанията на разпитания свидетел - Н.А.Н., се установява, че същият е здравен медиатор към Община В., ситуиран в махалата, а оспорващият е единственият полицай от махалата в А. и се познават. Свидетелят заявява, че е имал положителен тест за COVID-19 на 16.06.2020 г. и при извършеното проучване е посочил на Община В. и на РЗИ – В. по телефона лицата, с които е имал контакт, но контакт с оспорващия изрично свидетелят заявява, че не е имал и не го е посочил за контактен. Свидетелят заявява, че последният му контакт с оспорващия е бил в средата на месец май, когато пили кафе. На въпрос на ответника в какво се е изразявало участието на свидетеля в тазгодишната доброволческа инициатива в А. по повод годишнината от наводнението и жертвите от наводнението в кв. А., свидетелят отговоря, че морално е подкрепял инициативата по изграждане на градинка с пейки и оградка, но физически е нямал участие и не е присъствал по време на правенето, като само е минавал и е виждал, но не е участвал, а градинката и оградката са били завършени преди да се разболее. При предявяване на представените от ответника снимки от фейсбук свидетелят заявява, че лицето от чийто профил са снимките му е колега – здравен медиатор към Община В.. Свидетелят не посочва, че е на снимките.
Съдът намира, че не са налице основания да не кредитира показанията на свидетеля, които намира за обективни и дадени в логична последователност.
Към жалбата оспорващият прилага Предписание за поставяне на оспорващия под карантина с начална дата на 14-дневния срок, за който лицето се поставя под карантина : 16.06.2020 г., като от процесното предписание се установява, че е връчено на 19.06.2020 г. Въпреки указанието на съда до ответника, че не сочи доказателства за наличието на предходно издадено предписание за поставяне на оспорващия под карантина на 16.06.2020 г., евентуално основания за отмяната на това първо предписание и за постановяване на обжалваното предписание от 19.06.2020 г., ответникът не ангажира доказателства в този аспект, като единствено процесуалният му представител сочи следното: „Вероятно става въпрос за техническа грешка. Доколкото знам, става въпрос за редакция на предписанието…“
Така установеното от фактическа страна, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
Същата е насочена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол. Съгласно чл. 61, ал. 11 от ЗЗ предписанията на директора на съответната РЗИ за извършване на карантина на контактни лица на лица, болни от заразна болест, сред които е COVID-19, подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на АПК, т.е. налице е годен за оспорване акт.
Оспорването е направено в преклузивния 14-дневен срок, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Обжалваният акт е съобщен на оспорващия на 19.06.2020 г.(предвид отбелязването върху самото предписание – л. 17 от делото, а жалбата е с входящ номер в РЗИ – В. от 26.06.2020 г. Оспорването е от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което е налице правен интерес от оспорването поради неблагоприятното засягане на правната му сфера, доколкото с предписанието се създават задължения за адресата и се засягат негови права и законни интереси.
При преценката дали оспорването е основателно съдът съобрази следната нормативна регламентация:
Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗ изрично предвижда, че на задължителна карантина подлежат контактни лица на лица, болни от заразна болест по ал. 1, сред които заразни болести е и COVID-19.
Според нормата на чл. 61, ал. 6 от ЗЗ задължителната карантина на лице по ал. 2 се извършва с предписание на директора на съответната РЗИ или на оправомощено от него длъжностно лице. Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор със заповед (която заповед е общ административен акт, подлежащ на предварително изпълнение) определя срока на задължителната карантина по ал. 6 на лицата по ал. 2 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на заразната болест – чл. 61, ал. 7, във вр. с чл. 12 от ЗЗ.
Контактните лица по ал. 2, по аргумент от чл. 61, ал. 8 от ЗЗ, не може да откажат извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест като COVID-19.
Предписанието по ал. 6 се издава по утвърден от министърът на здравеопазването образец – чл. 61, ал. 9 от ЗЗ, като процесното предписание по ал. 6 от ЗЗ, подлежи на предварително изпълнение – чл. 61, ал. 10 от ЗЗ.
С т. 13 от Заповед № РД-01-333/12.06.2020 г., на основание чл. 61, ал. 7, 9 и 12 от ЗЗ, Министърът на здравеопазването нарежда всички близки контактни на потвърден случай на COVID-19, съгласно Приложение № 4, да се поставят под карантина в дома или на друго място, на което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание по образец съгласно Приложение № 5 на директора на съответната РЗИ или на оправомощено от него длъжностно лице за срок от 14 дни, считано от последния контакт със заболялото лице.
С Приложение № 4 към посочената заповед е дадено определение за близки контактни, съгласно актуалната дефиниция на случай на COVID-19, а именно „близък контактен се определя като: 1. Съжителство в едно домакинство с пациент с COVID-19;
2. директен физически контакт с пациент с COVID-19 (напр. ръкостискане); 3. Директен незащитен контакт с инфекциозни секрети на пациент с COVID-19 (напр. при опръскване при кихане, допир до използвани от пациента кърпички с голи ръце); 4. директен (лице в лице) контакт с пациент с COVID-19 на разстояние до 2 метра и продължителност над 15 мин.; 5. Престой в затворено помещение (напр. класна стая, болнична стая, стая за срещи и др.) с пациент с COVID-19 за ≥ 15 мин. и на разстояние минимум 2 метра; 6. медицински специалист или друго лице, полагащи директни грижи за пациент с COVID-19 или лабораторен персонал, обработващ клинични проби на пациент с COVID-19 без препоръчаните лични предпазни средства или с евентуално нарушена цялост на личните предпазни средства; 7. пътуване в самолет в близост до лице с COVID-19 (до две места във всички посоки), придружител при пътуване или лица, полагащи грижи, членове на екипажа, обслужващи дадения сектор, където седи заболелият (ако тежестта на симптомите при заболелия или неговото преместване/движение сочи за по-голяма експозиция за близък контакт може да се определят и други или всички пътници в самолета).
При отнасянето на установените по делото факти към правото, т.е. при извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът приема следното:
По аргумент от чл. 61, ал. 6 от ЗЗ, обжалваното предписание е издадено от териториално, материално и функционално компетентен орган – директора на РЗИ В..
Предписанието е и в установената за него форма – писмено, по образеца, одобрен от министъра на здравеопазването – Приложение № 5 към т. 13 от Заповед № РД-01-333812.06.2020 г. От посочените в оспорения акт фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, обосноваващи упражняването на публичното субективно право на административния орган.
Налице е обаче съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава отмяната на обжалвания акт.
Преди издаване на оспорваното предписание, в съответствие с чл. 35 от АПК, не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Обстоятелството, че преди издаване на оспорваното Предписание с изх. № 03-14172/19.06.2020 г., е налице друго предписание с начална дата на 14-дневния срок, за който лицето се поставя под карантина: 16.06.2020 г., което е връчено на 19.06.2020 г. (л. 6 от делото), без да са налице данни за оттегляне или отмяна на първото предписание, обуславя извод за недопустимост на образуването на ново производство и издаването на оспорваното предписание, с което е предписано също поставянето под карантина на същото лице, по същата причина, но с различна начална дата на 14-дневния срок, за който лицето се поставя под карантина. Съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК административният орган следва да провери предпоставките за допустимостта на производството по издаването на индивидуалния административен акт, сред които предпоставки са липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни и липсата на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване.
Предписанието е административен акт, респ. приложими спрямо него са разписаните в АПК правила за издаване, изменение, допълнение, отмяна, оттегляне и поправка на очевидна фактическа грешка.
От друга страна, доколкото в Картата за епидемиологично проучване (въпреки, че не е ясно кой е извършил процесното проучване) от 19.06.2020 г. е посочено, че оспорващият и здравният медиатор са познати, но оспорващият от около един месец не е имал контакт с Н., е следвало да се изяснят фактите и обстоятелствата във връзка с това дали оспорващият действително е лице, което е било контактно със заразения с COVID-19 Н.А.Н.. Съдът намира, че е възможно недобросъвестно да са подходили както заразеното лице (като не посочи всички лица, с които е било в контакт), така и посоченото като контактно лице (като отрича наличието на контакт със заразено лице, независимо от къде е сигналът за такъв контакт). За да се пристъпи обаче към издаване на предписание за карантиниране следва компетентният административен орган да установи, посредством регламентираните в АПК като допустимите доказателствени средства, наличието на контакт на лицето, което се карантинира, с лице, болно от заразна болест, посочена в чл. 61, ал. 1 от ЗЗ.
Предвид изложеното по отношение образуването на второ административно производство по издаване на оспореното предписание и неизясняването на релевантните въпроси, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 35 от АПК, което се явява съществено нарушение на процесуалните правила. Ако административният орган беше положил дължимите усилия да изясни горепосочените факти и обстоятелства от значение за случая, би стигнал до друго административно решение.
Предписанието е незаконосъобразно и като постановено в несъответствие с материалноправните норми и с целта на закона.
Въпреки изрично указаната на ответника доказателствена тежест по делото, от доказателствата по делото, включително и от обясненията на страните, не може да се направи извод за безспорна установеност на факта, че оспорващият е близък контактен на лице, болно от COVID-19. Процесуалният представител на ответника заявява в съдебно заседание (л. 43 от делото), че в случая става въпрос за директен контакт с пациент, доказано болен, заразен с COVID-19, като не е изключен и директен контакт при ръкостискане - по Приложение № 4 към т. 13 от Заповед № РД-01-333 от 12.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването. По делото обаче не са приобщени доказателства за наличие на какъвто и да е контакт между оспорващия и лицето с COVID-19 – Н.А.Н..
От една страна, от Картата за епидемиологично проучване (въпреки, че ответникът не установява по делото кой въобще е извършил проучването) се установява, че от около отпреди 1 месец (считано от 19.06.2020 г.) оспорващият не е имал контакт с Н.А.Н.. От друга страна, нито ответникът, нито оспорващият, нито свидетелят Н.А.Н. не посочват, а и съдът не установява Н.Н. да е въобще на представения от ответника снимков материал – извадка от фейсбук профила на трето за спора лице. Нещо повече, свидетелят Н.А.Н. ясно и категорично заявява, че не е имал какъвто и да е контакт с оспорващия и последно са пили кафе средата на месец май.
Тежестта да се установят по делото законоустановените предпоставки за постановяване на обжалваното предписание е на ответника. Както се посочи, представената административна преписка се състои от картата за епидемиологично проучване и от самото предписание. Не са представени доказателства за наличие въобще на подаден сигнал, че оспорващият е бил контактен с лице, с COVID-19, не са представени от ответника и доказателства кога въобще е бил последният контакт на оспорващия с Н.А.Н., с оглед значението на този момент за определяне на 14-те дни срок на карантината, регламентирани в т. 13 от Заповед № РД-01-333/12.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Изложеното обуславя извод за липса на доказаност по делото на законоустановената в чл. 61, ал. 2 от ЗЗ предпоставка за издаване на обжалваното предписание за карантиниране – лицето да е контактно на лице, болно от COVID-19, което обуславя незаконосъобразност на процесното предписание.
Извънредната обстановки и големият брой сигнали, не следва да се приема, че определят като по-адекватна бързата реакция от страна на компетентните да издават предписания за карантиниране органи. Принципът на законност, прогласен в чл. 4 от АПК, изисква актовете да се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона, като субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица. От друга страна, принципът на съразмерност (чл. 6, ал. 2 от АПК) поставя като изискване административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В случая действително по аргумент от чл. 61, ал. 2 от ЗЗ директорите на съответните РЗИ действат в условията на обвързана компетентност – длъжни са да издадат предписание за поставяне под карантина на лица, контактни на лица, болни от COVID-19. Следва обаче административният орган да установи, че лицето е било контактно на лице, болно от посочената болест. Само при безспорно установен контакт на дадено лице с лице, болно от COVID-19, е оправдана намесата на администрацията в правата на гражданите, доколкото се преследва легитимна цел – защита и опазване на живота и здравето на гражданите. В случая ответникът не установява по делото наличието на контакт на оспорващия с лице, болно от COVID-19, т.е. оспореното предписание следва да се приеме, че не е в съответствие с целта на закона. Постановяването на оспореното предписание, което е несъответно на разписаното в закона, не способства за постигане на посочените от законодателя цели.
По изложените съображения съдът намира, че са налице отменителните основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Оспореният акт като постановен при неспазване на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закона, както и в несъответствие с целта на закона, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Основателна при този изход на спора е претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски. Претендираните такива, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение, които съдът установява, че са реално направени (предвид представения Договор за правна защита и съдействие № 27 от 10.08.2020 г. – л. 63 от делото), поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят в полза на оспорващия.
На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е
Ш
И:
ОТМЕНЯ Предписание с изх. № 03-14172 от 19.06.2020 г., постановено от Директора на Регионална здравна инспекция – В., за поставяне под карантина на В.В.Н., ЕГН **********, за срок от 14 дни, с начална дата: 19.06.2020 г., като контактен на заразено лице.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция В. с адрес гр. В., ул. „Б.“ № 3 да заплати на В.В.Н., ЕГН ********** сумата в размер на 600 (шестстотин) лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: