Решение по дело №498/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260061
Дата: 29 септември 2020 г.
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20192100900498
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер   290                                     29.09.20120 година                               Град Бургас

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                                                       граждански състав

На трети септември                                                        година две хиляди и двадесета

В открито заседание в следния състав:

                                                     

                                                    Председател:    Симеон Михов                                                 

                                                            Членове:                                       

                                      

Секретар            Жана Кметска

Прокурор                               

като разгледа докладваното от               С.Михов 

гражданско дело номер         498       по описа за           2019 година.

 

           Първоначално делото е било образувано пред Софийски градски съд, като с определение № 3984/ 21.07.2016г. по т.д.№ 4560/2015г., оставено в сила с определение № 3903/ 23.11.2016г. по ч.гр.д.№ 4739/2016г. по описа на Апелативен съд – София и недопуснато до касационно обжалване с определение № 383/ 24.07.2017г. по ч.т.д.№ 833/2017г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., съдът е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност в Административен съд – Бургас. С решение № 11808/ 09.08.2019г. по адм.д.№ 2163/2019г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение е било обезсилено постановеното решение № 1830/ 23.10.2018г. по адм.д.№ 2220/2017г. по описа на Адм.С-Бургас, в изпълнение на което с определение № 1995/ 24.09.2019г. състав на съда е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност в ОС-Бургас.

Делото е образувано по повод искова молба от „Фламинго шипинг“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Ген.Гурко“ № 32, ет.4, чрез адв.Лина Георгиева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Княз Борис I“ № 2, ет.1, офис 6 против ДП „Пристанищна инфраструктура“ с ЕИК *********, със седалище: гр.София 1574, ул.“Шипченски проход“ № 69, представлявано от адв. Ива Ценкова от АК-София, да бъде осъдено да заплати сумата от 51 447.74 лв. левова равностойност на 26 035 евро, по фактури № 216532/ 15.09.2014г., № 216592/ 02.10.2014г., № 216675/ 24.10.2014г., № 216760/ 14.11.2014г., № 216795/ 25.11.2014г., № 125448/ 05.09.2014г. и № 125551/ 26.09.2014г., която сума е била недължимо платена вследствие на неправилно начислени пристанищни такси, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и да заплати направените по делото разноски.

Ищцовата страна твърди, че между страните е налице спор за пристанищни такси, предявени за плащане от страна на ответника и недължимо платени от ищеца при условията на чл.103в от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ). Начислените такси са във връзка с пребиваването на 4 пъти в пристанище „Бургас – Изток I“ на М/К „Авива“, с генерален корабен агент ищцовото дружество, чрез издадени 5 бр. фактури. Корабът е тип „Ро-ро“, пристанището е за обществен превоз на товари, съгласно Регистъра на пристанищата. Ответникът е оправомощено лице по смисъла на ч.1 от Тарифа за пристанищните такси. Според приложимия чл.6 от Тарифа за пристанищните такси (в приложимата редакция към м.август 2014г., ДВ бр.72/ 29.09.2014г.), за посочения тип кораби се заплаща проста такса от 750 евро за всяко посещение, независимо от вида и теглото на товара. Или ищецът е следвало да заплати такси в общ размер на 4х750 или 3000 евро за четирите рейса. Вместо това, ответникът е издал 5 бр. фактури, по които са надвзети следните суми: по фактура № 216532/ 15.09.2014г. – 4188 евро; по фактура № 216592/ 02.10.2014г. – 4188 евро; по фактура № 216675/ 24.10.2014г. – 4188 евро; по фактура  № 216760/ 14.11.2014г. – 3887 евро и по корегираща фактура № 216795/ 25.11.2014г. досъбрана корабна цена -   301 евро. При същите обстоятелства, за 2 рейса на М/К „Алтай“ в пристанище „Одесос ПБМ – Варна“, са били начислени такси от 9954 евро, предмет на 2 бр. съставени фактури, вместо дължимите 1500 евро, както следва: по фактура № 125448/ 05.09.2014г. – 4177 евро и по фактура № 125551/ 26.09.2014г. – 4177 евро. Разликата се получава от начислените неправомерно такси по следните пера за всяка от фактурите: канална цена, светлинна цена и корабна (тонажна) цена. По корегиращата фактура събраната такса е изцяло незаконосъобразна.

Ответникът счита предявения иск за недопустим, като предявен от ненадлежна страна, като ищецът не е носител на спорното право, нито е процесуален субституент, след като задълженото лице за плащане е корабособственикът по смисъла на чл.9 от КТК. По същество счита иска за неоснователен, тъй като корабите тип „ро-ро“ са такива с хоризонтална обработка на товари, при които целият товар се придвижва до корабните товарни помещения на колела (посредством автомобили, камиони, железопътни превозни средства или друга колесна техника) и така се разтоварва. В случаите с двата кораба обаче, товаренето и разтоварването на бали със слама са се извършвали всеки път с камиони, които са били разтоварвани с багери на самите кораби или като т.нар.“генерален товар“.

В съдебно заседание ищцовата страна, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи изцяло като основателни и доказани. В подкрепа ангажира съдебно-техническа експертиза – с основно и допълнително заключение. В писмени бележки  излага подробни доводи.

Ответникът чрез процесуалния си представител твърди, че претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и неподкрепена с доказателства. Защитната си теза разви в писмени бележки.

 

                        Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Този въпрос е разрешен с постановеното определение № 4171/ 17.12.2019г. по ч.гр.д.№ 5961/2019г. по описа на Апелативен съд – София.

Въпросът дали исковете подлежат на разглеждане от административен или граждански съд, е разгледан в постановените решение № 11808/ 09.08.2019г. по адм.д.№ 2163/2019г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение и диаметрално противоположно в определение № 3984/ 21.07.2016г. по т.д.№ 4560/2015г. по описа на Софийски градски съд (СГС) и оставено в сила с определение № 3903/ 23.11.2016г. по ч.гр.д.№ 4739/2016г. по описа на Апелативен съд – София, недопуснато до касационно обжалване с определение № 383/ 24.07.2017г. по ч.т.д.№ 833/2017г. по описа на ВКС, ТК, I т.о. (позоваващи се като съдебна практика на решение № 230/ 15.12.2014г. по т.д.№ 3641/2013г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.). След 5 години спорове, кой съд – граждански или административен следва да разгледа спора и постановените междувременно множество решения (напр. № 2111/ 16.12.2016г. по адм.д.№ 753/2016г. по описа на Административен съд – Бургас, по повод на което производство пред граждански съд е постановено цит. решение № 230/ 15.12.2014г. по т.д.№ 3641/2013г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.), настоящият съдебен състав счита, че доколкото става дума не за отношения между търговско дружество и държавен орган, а с държавно предприятие, което събира пристанищни такси на основание чл.103в ал.5 от ЗМПВВППРБ с цел обезпечаване разходите си за поддържане достъпа до пристанищата и пристанищните инфраструктура и поддържане на акваторията или подходните канали към тях, ДП „Пристанищна инфраструктура“ не осъществява дейност на административен орган, не си служи с административна принуда и не издава административни актове. А след като отношенията между ищеца и ответника не са на власт и подчинение, характерни за отношенията между държавен орган и участник в търговския оборот, настоящият спор следва да се разгледа като търговски. Затова и служителите на ответника не биха могли да носят отговорност по реда на ЗОДОВ за причинени на ищеца вреди. Подробни мотиви са изложени в постановеното по сходен казус определение № 25/ 21.03.2019г. по гр.д.№ 92/2018г. по описа на петчленен състав на ВКС, постановено от смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, с което е определено, че спорът следва да бъде разгледан от съотв. окръжен съд, които настоящият съдебен състав споделя.

Възражението на ответната страна за недопустимост на исковете като подадени от ненадлежна страна, е неоснователно. Чл.222 ал.2 in fine от КТК изрично е предоставил право на корабния агент, да предявява искове от името на корабопритежателя и капитана във връзка с извършваната от тяхно име дейност. По повод и на разпореждания на съдията – докладчик по т.д.№ 4560/2015г. по описа на СГС за оставяне без движение на производството по делото, с молба вх.№ 6475/ 19.01.2016г., ищецът е уточнил, че предявява исковете от свое име като задължено лице, посочено във фактурите и извършило плащанията от своя собствена сметка или като изпълнило чуждо несъществуващо задължение по изрично писмено искане на кредитора. Впрочем приложени са писмени доказателства за извършено потвърждение на действия по корабно агентиране, в т.ч. на процесуалните такива, от корабопритежателя „Ник чартъринг С.А.“ със седалище на Сейшелските острови (л.7-9 по адм.д.№ 8071/2018г. на ВАС, Първо отделение). Какви са вътрешните правоотношения между корабопритежателя и генералния агент, е без значение, след като претенцията е за връщане на недължимо платено именно от „Фламинго шипинг“ ЕООД. По отношение плащанията по фактури № 125448/ 05.09.2014г. и № 125551/ 26.09.2014г., извършени от „Венимар шипинг“ ЕООД, няма спор, че плащанията са били от името и за сметка на „Фламинго шипинг“ ЕООД, доколкото „Венимар шипинг“ ЕООД е подагент на ищеца.

Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е юридическо лице според чл.62 ал.3 от ТЗ, което е образувано на основание приетия ЗМПВВППРБ и по своята характеристика е публично предприятие. С решение на Министерския съвет, на предприятието е била предоставено имущество – публична и частна държавна собственост, свързана с управление на пристанищната инфраструктура и другите дълготрайни активи на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. В правомощията и задълженията му е, да определя дължимите държавна такса за извършваната дейност в пристанищата, вкл.в двете процесни в Бургас и Варна. При това положение съдът приема, че Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е надлежен ответник в настоящото поизводство.

Предявените искове са с правно основание чл.55 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Този извод следва от първоначалната искова молба и уточняващите такива и не би могъл да бъде променен с факта, че разглеждането на спора от страна на Административен съд – Бургас е проведено като такова по ЗОДОВ, в резултат на постановените определения от СГС и Апелативен съд – София.  

Няма спор, а и от приложените доказателства е видно, че „Фламинго шипинг“ ЕООД е заплатило в полза на ответната страна пристанищни такси за пристигане и престой на М/К „Авива“ (собственост на „Стойнхил маритайм“ АД) и „Алтай“ (собственост на „Ъпхил шипинг“ АД) в твърдените размери. Не се спори и по отношение на заплатените отделни пера по всяка от фактурите. Ищецът е действал в качеството си на корабен агент и в изпълнение на сключени договори. Приложеният Законен сертификат за регистрация на плавателен съд (л.30 по т.д.№ 4560/2015г. на СГС) указва, какви са техническите характеристика на М/К „Алтай“, вкл. че е с ро-ро корабно оборудване. Регистрационният сертификат за кораба „Авива“ (л.32 по делото пред СГС) също сочи, че това е тип товарен кораб ро-ро. Приложена писмена справка (л.45 по делото пред СГС) и товарен план с превод (л.54 и сл.) показват, че превозвания товар през изследвания период е слама на бали, вкл. и къде из корабите и как е бил товарен и разтоварван.

Пред СГС беше изслушана и приета съдебна експертиза от вещото лице инж.д-р И.Г.Т. (л.113-114), в която освен характеристиките на ро-ро корабите, е отговорено и на въпроса, какви товари може да превозват този тип кораби. Двата процесни кораба са подробно описани като двупалубни, на които могат да се разполагат и ло-ло товари. Балите със слама като пожароопасен товар, се включват в регламентацията на Международния кодекс за превоз на опасни стоки по море и в Конвенция  SOLAS, по които България е страна. 

В заключението на вещото лице доцент И.Г.Т. по приетата съдебно-техническа експертиза (л.58-69 по адм.д.№ 2220/2017г. по описа на АС-Бургас) е подробно разяснено, какво представлява технологията ро-ро (Roll-on/ Roll-of): товарите се намират на превозни средства (автомобили, вагони и др.) и по този начин се доставят на кораба, а след това по същия способ го и напускат. Тази технология значително намалява разходите за товарене и поради това пристанищните стифадорски такси са по-ниски от таксите за обработка на генерални товари. Ро-ро корабите могат да бъдат използвани и за превоз на т.нар. „генерални товари“, като отделните товарни единици се превозват от брега до корабните палуби или обратно през рампите. Това е станало и с процесните кораби, като товарът от слама на бали е бил натоварен и разтоварен посредством мотокари. Категоризираният като „опасен товар“ според Международния кодекс за превоз на опасни стоки по море, е бил описан като такъв и в приложеното заявление № Б-ЗТП-275/ 18.09.2015г., придружено от товарен план по технологията за генерален товар, обработван по ло-ло технология (lift-on/ lift-of). Събираните от ответника такси, зависят от брутния тонаж на кораба, неговата дължина и от начина на обработка на товара.  

По молба на ищеца, беше назначената и приета допълнителна съдебно-инженерно техническа експертиза, като в изготвеното заключение от вещото лице доц.И.Т. се твърди, че в разглежданите случаи, технологията ро-ро не би могла да бъде приложена, тъй като характерът на товара (слама на бали) не позволява това. Според вещото лице, таксата се дължи според начина на обработка, а не според техническите характеристики на таксувания кораб, за което цит. чл.16 от Тарифа за пристанищните такси. В процесните случаи, след натоварването, товарът е следвало да бъде укрепен допълнително, доколкото не е натоварен чрез ро-ро технология.

 

С оглед така изяснената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи. Безспорно е установено по делото, че ищцовата страна е заплатила на ответника сумата от общо 51 447.74 лв. с левова равностойност 26 035 евро, като основанието за всички плащания са изисканите от ДП „Пристанищна инфраструктура“ пристанищни такси за два кораба – „Авива“ и „Алтай“, за точно установени периоди на подход и престой в пристанища в Бургас и Варна. Спорът се свежда до въпроса, следва ли ищецът да заплати такса като за кораби, превозващи генерални товари или дължи само простата такса от 750 евро за всяко посещение, съобразно техническите характеристики на корабите като такива, способни да прилагат ро-ро технология.

Характерът на платените от ищцовата страна такси е подробно разгледан в постановеното решение № 11808/ 09.08.2019г. по адм.д.№ 2163/2019г. по описа на ВАС, Трето отделение и се дължат на основание чл.103в ал.1 от ЗМПВВППРБ. Според чл.103в ал.2 от ЗМПВВППРБ, събраните от ответника такси са за използването на пристанищната инфраструктура и са свързани с разходите за поддържането ѝ, осигуряване на достъпа до пристанищата и акваторията около тях. Приложимата правна норма е чл.103в ал.5 от ЗМПВВППРБ и към м.август – ноември 2014г. е в следната редакция: "Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” събира канални, тонажни и светлинни такси от корабите, които посещават пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и пристанищата по чл. 107 - 109 ЗМПВВППРБ…”. По този начин е изменено обвързването събирането на пристанищни такси, с извършваната дейност от ответника (за сравнение редакцията на същата правна норма преди изменението в ДВ бр.28/2013г.: „Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура" събира канални, тонажни и светлинни такси от корабите, посещаващи пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и пристанищата по чл. 107 - 109 ЗМПВВППРБ, в случаите, когато обезпечава достъп до тях чрез поддържане на акваторията или подходните канали, както и когато собствениците на пристанищата по чл. 107 - 109 използват пристанищната инфраструктура на пристанища за обществен транспорт с национално значение.“), т.е. дължат се такса при всяко посещение на кораб в пристанището, независимо от извършваната поддръжка от страна на държавното предприятие. Към момента на плащане на таксите, в сила е била Тарифа за пристанищните такси, в редакцията на разпоредбата на чл.6 към м.август – ноември 2014г. (Тарифата за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” с решение № 8928 от 22.07.2015 г. по адм.д. № 13212 от 2014 г. по описа на ВАС, обн. ДВ. бр.9 от 2 февруари 2016г., е обявена за нищожна, в частта относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 6, чл. 3, ал. 3, чл. 4, ал. 7, § 2, т. 2, 10, 10а, 10б, 15, 18 от допълнителните разпоредби и е отменена Тарифата за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, в частта относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 2, ал. 1, 4, 5, чл. 3, ал. 1, 4, чл. 4, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 8, 9, чл. 5, ал. 1, 2, 4, чл. 6, 8, 9, 10, 11, 13, 14а, 18, 19 и 20). Според текста, „Фериботните кораби, посещаващи Фериботен комплекс – Варна и ро-ро корабите заплащат пристанищни такси общо в размер на 750 евро за всяко посещение. В този размер не е включена стойността за пристанищната такса за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателната дейност, която се заплаща отделно съгласно чл.8“. В §.1. от Допълнителните разпоредби на Тарифата е направено уточнение за отделните видове кораби: „За целите на тази тарифа корабите се делят на следните типове в зависимост от технологията на превози и обработка на товара: кораби за генерални, насипни, контейнери, ро-ро и наливни товари. Корабите за превоз на живи животни, корабите за комбинирани товари и др., както и тези, превозващи повече от един тип товари, се считат като кораби за генерални товари“.

С оглед на приложимите правни норми, следва да се приеме, че исковата молба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предвидената в чл.6 от Тарифа за пристанищните такси дължима проста такса от 750 евро за ро-ро кораби и фериботи, следва да се тълкува строго ограничително – приложима е само в случай, че корабите отговарят на този тип към момента на престоя си в пристанището. Това следва от нормата на §.1. от ДР към Тарифата, доколкото и двата кораба попадат в даденото определение като „кораби, превозващи повече от един тип товари“ и следователно същите към тези точно моменти по дадената законова дефиниция, следва да се считат като кораби за генерални товари. При това положение, за всеки от рейсовете на двата моторни кораба се дължат такси съобразно другите текстове в Тарифата, а именно включващи  канална цена, светлинна цена и корабна (тонажна) цена.

Останалите доводи и спорове на страните са неотносими. Начинът на товарене и разтоварване на корабите е от значение, доколкото определя корабите като такива от смесен тип, т.е. за повече от един тип товари. За начинът на товарене и разтоварване не се спори – ставало е във всеки отделен случай чрез поемане на балите слама от пристанището с мотокари и доставянето им на съотв.палуба на корабите. Самият процес на товарене е приключвал с укрепването на товара от екипажа или специално нает екип от пристанището (л.35, абц.последен от приетото заключение). Ако товаренето беше осъществено напр.чрез вагони, натоварени с балите слама, нямаше да има спор за приложимия начин на определяне на дължимата такса.

Свързването на дължимите такси с някакви действия от страна за ДП „Пристанищна инфраструктура“ поначало не почива на закона. Ро-ро технологията спестява в значителна степен време и разходи при товаро-разтоварни работи и е обосновано да бъде начислена по-ниска такса, но по други причини. Ответникът в никой момент не е натоварен с някакви по-високи разходи, свързани с използването на друга технология – тези действия не се извършват от негови служители, а от такива на други юридически лица (чл.116 ал.2, т.2 и 3 от ЗМПВВППРБ). Затова и предвидените други такси (напр. стифадорските) са завишени именно защото стифадорите непосредствено участват в процеса и за тях използваната технология е от изключително значение.

В заключение, правилното начисляване на дължимите пристанищни такси води до извод, че претендираните суми са платени на законово основание и ответникът не дължи тяхното връщане.

С оглед отхвърлянето на исковете за главниците, неоснователни са и исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на дължима лихва върху сумите, считано от завеждане на исковата молба до окончателното  изплащане. 

Предвид отхвърлянето на исковете, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, „Фламинго шипинг“ ЕООД следва да заплати в полза на ДП „Пристанищна инфраструктура“ направените по делото разноски в размер на 1100 лв. заплатено възнаграждение за вещи лица и 300 лв. дължимо юрисконсултско възнаграждение или общо 1400 лв., съобразно приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

Мотивиран от горното и на основание чл.55 ал.1, предл.трето и чл.86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд

 

                                              Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фламинго шипинг“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Ген.Гурко“ № 32, ет.4, чрез адв. Лина Георгиева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Княз Борис I“ № 2, ет.1, офис 6 против ДП „Пристанищна инфраструктура“ с ЕИК *********, със седалище: гр.София 1574, ул.“Шипченски проход“ № 69, представлявано от адв. Ива Ценкова от АК-София, искове да бъде осъдено да заплати сумата от 51 447.74 (петдесет и един хиляди четиристотин четиридесет и седем лв. седемдесет и четири ст.) с левова равностойност на 26 035 (двадесет и шест хиляди тридесет и пет) евро, по фактури № 216532/ 15.09.2014г., № 216592/ 02.10.2014г., № 216675/ 24.10.2014г., № 216760/ 14.11.2014г., № 216795/ 25.11.2014г., № 125448/ 05.09.2014г. и № 125551/ 26.09.2014г., която сума е била недължимо платена вследствие на неправилно начислени пристанищни такси, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА „Фламинго шипинг“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Ген.Гурко“ № 32, ет.4, чрез адв.Лина Георгиева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Княз Борис I“ № 2, ет.1, офис 6 да заплати в полза на ДП „Пристанищна инфраструктура“ с ЕИК *********, със седалище: гр.София 1574, ул.“Шипченски проход“ № 69, представлявано от адв. Ива Ценкова от АК-София сумата от 1400 (хиляда и четиристотин) лв. направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                

 

 

                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: