№ 11669
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. Х.А
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. Х.А Гражданско дело №
20221110140943 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 159237/29.07.2022 г., уточнена с молба с
вх. № 174017/19.08.2022 г., по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от А. Д.
Шаламанова - М.а, с която търси защита за себе си срещу А. М. М., за когото
твърди, че е неин съпруг. В молбата се сочат извършени спрямо молителката
актове на домашно насилие от дата 27.07.2022 г., подробно описани по време,
място и начин на извършване.
Ответникът се явява лично в открито съдебно заседание, като чрез
упълномощения му по делото процесуален представител оспорва молбата за
защита и изложените в нея фактически твърдения, с изключение на
обстоятелството, че действително между страните на процесната дата, а
именно 27.07.2022 г., около 14 ч., е възникнал скандал в семейното им
жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 24, вх. А, ет. 1, ап. 1, но
сочи същият да е провокиран от страна на молителката, като между тях са
били разменени взаимно обидни реплики и взаимно е имало чупене на чинии.
Претендира оставяне без уважение на подадената молба за защита.
Със заповед за незабавна защита № 195 от 29.07.2022 г. съдът е наложил
мерки за защита срещу ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 от ЗЗДН.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представеното по делото
доказателство – удостоверение за сключен граждански брак - дубликат от
28.07.2022 г., издадено въз основа на акт за граждански брак №
3017/05.02.2016 г. на Столична община – район „Искър“, се установява, че
страните А. Д. Шаламанова – М.а и А. М. М. са сключили граждански брак на
1
05.02.2016 г., предвид което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу
които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 от ЗЗДН. /л. 6 от делото/
От наличните по делото данни въз основа на приобщените писмени
доказателства се установява, че към момента на постановяване на настоящия
съдебен акт с искова молба с вх. № 176884/25.08.2022г. А. М. М. е предявил
иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, по което не са налице данни
за постановен краен съдебен акт. /л. 76 от делото/
По настоящото дело са приобщени и заверени преписи от материалите по
пр.пр. № 31624/2022 г. по описа на СРП и пр. № 338300-3266/2022 г. по описа
на 08 РУ-СДВР, образувани по сигнал от А. Шаламанова – М.а за
осъществяван тормоз от съпруга й. От тях се установява, че на 22.05.2022 г.
по повод получен сигнал за скандал, адресът на страните е посетен от
полицейски служители, като са издадени предупредителни протоколи на
ответника и на молителката на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР. /л. 47 - 49
от делото/ В хода на проверката на 03.06.2022 г. ищцата е дала сведение, че
със съпруга си постоянно имат скандали, той не й позволява да ползва
електроуредите в семейното жилище, като е посочила и случаи, при които
последният я е душил с ръце и я е заплашвал с брадва, че ще я убие и ще
заживее с друга жена. /л. 65 от делото/ На 29.06.2022 г. ответникът е дал
сведение, че имал семейни спорове с жена си, като е заявил, че никога не й е
посягал физически, не я е душил с ръце и никога не й е посягал с брадва,
както и че не й позволявал да ползва някои електроуреди в жилището им, но
само тези, които е закупил със собствени средства. Представен е и
предупредителен протокол от 29.06.2022 г., съставен по реда на ЗМВР, от
които се установява, че по отношение на ответника М. е съставен
предупредителен протокол на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР. /л. 68 и 69
от делото/ Също така, в хода на проверката на 22.08.2022 г. е снето писмено
сведение от молителката Шаламанова – М.а, приложено към преписката, в
което същата заявила, че тормозът от ответника спрямо нея продължава близо
две години, през които подавала няколко пъти сигнали на националния
телефон за спешни случаи в страната, тъй като А. заплашвал живота и
здравето й. Посочва, че А. никога не й е нанасял физически увреждания,
поради което не е освидетелствана с медицински документи, както и че
тормозът спрямо нея е бил преди всичко психически и че инциденти се
случват в дома им и няма преки свидетели на същите. /л. 61 от делото/
Видно от справка от МВР, Дирекция „Национална система 112“, на
22.05.2022 г. е постъпило обаждане от телефонен номер ********** в 23:01
часа от лице, представило се за г-жа А. Шаламанова М.а, както и от
телефонен номер ********** са постъпили обаждания, всяко от лице, което
не се е представило, както следва: на 30.07.2020 г. в 20:20 часа, на 28.06.2020
г. в 19:41 часа, на 27.05.2020 г. в 19:07 часа и на 28.05.2020 г. в 20:51 часа. /л.
53 от делото/
Видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 098, том B I, рег. № 1124, дело № 086/2017 г., страните са продали на
трето лице апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 24,
вх. А, ет. 1, като са си запазили правото на безвъзмездно ползване върху
целия имот заедно и поотделно до края на живота на всеки един от тях. /л. 34
от делото/
По делото с протоколно определение от 28.09.2022 г. е отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че
2
на 27.07.2022 г., около 14 ч., между А. М. М. и Ангелина Д. Ш. е възникнал
конфликт в семейното им жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Дружба“,
бл. 24, вх. А, ет. 1, ап. 1.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съдът намира, че молбата за защита от домашно насилие е основателна,
съображенията за което са следните:
Молителката в настоящото производство твърди извършен акт на
домашно насилие, осъществен по отношение на нея на дата 27.07.2022 г. от
ответника А. М. М. – нейн съпруг, в семейното им жилище, находящо се в гр.
София, ж.к. „Дружба-1”, бл. 24, вх. А, ет. 1, ап. 1. Описаните в молбата
действия представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, тъй
като е налице твърдение за осъществено физическо и психическо такова
спрямо молителката.
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН, доколкото молбата е подадена на 29.07.2022 г., поради което е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН, защита по този закон може да
търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или
бивш съпруг; лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство; лице от което има дете; възходящ; низходящ, брат или сестра
/т.е роднини по съребрена линия до втора степен/; роднина по сватовство до
втора степен, както и настойник, попечител или приемен родител.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”.
В производството по ЗЗДН тежестта на доказване е върху молителя
/пострадал или субституент/, като са допустими всички доказателствени
средства по ГПК – документи, свидетелски показания, експертизи, признания
и т. н. В чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН са предвидени и нарочни писмени
доказателствени средства. Документите по чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН
могат да послужат за доказването само на настъпилите вредни последици от
насилническия акт /арг. от чл. 4, ал. 3 от ЗЗДН/.
За извършването на деянието и авторството му е представена декларация
на пострадалото лице по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която кореспондира и се
подкрепя косвено и от останалите събрани доказателства по делото.
Представената декларация съдържа надлежно описание на декларирания акт
на домашно насилие, поради което е годно доказателствено средство за него.
Съдът намира, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН от молителката може да бъде доказателство за деянията на ответника,
доколкото същата е обявена от закона за достатъчно доказателство,
единствено когато по делото няма други събрани доказателства.
Извършеното домашно насилие се установява само от декларацията на
пострадалата, доколкото всички останали доказателства, събрани по делото,
3
касаят не самото деяние на ответника, а се отнасят до предхождащи
процесната дата събития или касаят изобщо отношенията между страните.
След като няма други доказателства относно визирания в молбата акт на
насилие от 27.07.2022 г., представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е
достатъчно доказателство за извършването му. Аргумент в подкрепа на
изложеното е и разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, съобразно която
„когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3”. Цитираната разпоредба
визира липсата на доказателства относно деянието на ответника, които да са в
подкрепа на твърденията в молбата за защита, а не липсата изобщо на
всякакви доказателства по делото.
Предвид изложеното съдът намира, че безспорно се установява по делото
да са налице конфликтни отношения между страните, като счита за доказано
по делото наличието на агресивно поведение от страна на ответника спрямо
молителката. В настоящия случай на процесния акт на насилие няма
свидетели, поради което самото деяние не може да бъде доказано с други
доказателства извън представената декларация на пострадалото лице по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, която в тази хипотеза съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН е
достатъчно доказателство за извършения акт на домашно насилие.
Представената декларация е годно доказателствено средство за
осъществяване на твърдения акт на вербална и физическа агресия спрямо
молителката, доколкото съдържа надлежно описание на декларирания акт на
домашно насилие и доказателствената й сила не се опровергава с други
доказателствени средства. Възникването на словесен конфликт между
страните на сочения ден и място не се отрича и от твърденията на ответника,
доколкото последният не оспорва, че на същата дата между него и
пострадалата е възникнал скандал, по време на който е отправял обидни
реплики спрямо Ангелина М.а и е имало и чупене на чинии. Актът на
домашно насилие е извършен от ответника виновно, а умисълът му е
обективиран в поведението му – насилие по отношение на молителката,
извършено в съвместно обитаваното от тях жилище и в отсъствието на трети
лица.
С оглед на гореизложеното и след като съобрази характера и интензитета
на приетия за доказан акт на домашно насилие, съдът намира за подходяща
спрямо ответника мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, а именно: задължаване
на извършителя да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалото
лице, чрез която ще се даде защита на последното, като няма да бъде обект на
бъдещо насилие от страна на А. М., доколкото неизпълнението на мярката ще
доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
Мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН следва да мотивира ответника към
неагресивно поведение към пострадалото лице, както и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие. Мерките за защита от
домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно
рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите
лица. За посочената мярка за защита по т. 1 на чл. 5 от ЗЗДН не следва да се
определя срок, тъй като задължението на ответника да се въздържа от
домашно насилие е постоянно нейно законово задължение и не е ограничено
във времето.
Съдът намира, че по отношение на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. 1 от
ЗЗДН, с оглед изтеклия период от време, в който същата е действала предвид
издадената по делото Заповед за незабавна защита № 195 от 29.07.2022 г.,
4
равняващ се и на минимално предвидения законоустановен такъв от три
месеца /съобразен към датата на постановяване на настоящия съдебен акт/,
целта на същата е постигната – този период е бил достатъчен на ответника да
преосмисли поведението си и да изгради подходящ модел на общуване с
молителката, още повече, че самата тя в писмените си сведения от 22.08.2022
г. в приобщената по делото преписка посочва, че А. никога не й е причинявал
физически увреждания.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН във всички случаи съдът с решението по чл.
15, ал. 1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лева.
Съдът, при преценката си относно размера на глобата, съобрази характера и
тежестта на извършеното от ответника, и намира, че следва да се наложи
глоба в размер от 200 лева, при съобразяване финансовото и имущественото
му състояние.
По разноските:
При този изход на делото на ответника не се следват разноски.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи в тежест на ответника, която съгласно чл. 3 от Тарифата
е в размер на 25 лева, дължима в полза на съда, доколкото съгласно чл. 11, ал.
1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителката.
При този изход на спора молителката има право на разноски, като
претендира присъждането на такива в размер на сумата от 300 лева -
адвокатско възнаграждение. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски се
присъждат за действително сторените такива, респ. когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това. По делото на л. 8 е представен договор за правна защита и съдействие от
28.07.2022 г., в който е уговорен размерът на адвокатското възнаграждение,
както и начинът му на плащане – в брой, като е отразен и размерът на
платената сума – 300 лева. Поради което, доколкото на страната се дължат
действително сторените от нея разноски, то в тежест на ответника следва да
бъде възложено да й заплати сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН,
срещу А. М. М., ЕГН **********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН А. М. М., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на лицето А. Д. Шаламанова - М.а, ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. „Дружба-1”, бл. 24, вх. А, ет. 1, ап. 1.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А. М. М., ЕГН **********, че при неизпълнение
на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският
5
орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
от ЗЗДН/.
НАЛАГА на А. М. М., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 4 от
ЗЗДН, глоба в размер от 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер от 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11, ал. 2
от ЗЗДН.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, да заплати на А. Д. Шаламанова
- М.а, ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на районните управления
на МВР по адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6