Решение по дело №765/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 354
Дата: 11 октомври 2019 г. (в сила от 17 януари 2020 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20191510200765
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

11.10.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.о. V

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

30.09.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Ива Георгиева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

              АН

 

765

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-5310-000791 от 17.06.2019 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.1, пр.1  и чл. 185 от ЗДвП, на Г.И.П., с ЕГН **********,*** са наложени съответно административни наказания: “глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, както и „глоба“ в размер на 20 лв., за нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 190, ал.3 от ЗДвП.

НП е обжалвано в срок от същия. В жалбата се излагат съображения против атакувания административен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че словесната описателна част на нарушението не съответства на възприетата цифрова квалификация, както и че наличната неяснота относно нарушенията ограничава правото му на защита. Развива съображения за маловажност на случая. С всички тези аргументи жалбоподателят иска от съда да отмени атакуваното наказателно постановление, тъй като същото било незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения си защитник адв. С.. В пледоарията си по същество последният поддържа жалбата с доводите и исканията в нея като излага и допълнителни аргументи за нейната основателност.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

 

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 28.05.2019г., около 11:25ч., жалбоподателят Г.П. управлявал лек автомобил „Сузуки Суйфт”, с временнI регистрационнI табелI с № RA305C, със срок на валидност до 25.05.2019 г., движейки се в с. Джерман, по ПП 1 Е-79, км 335+490, с посока на движение от гр. София. Жалбоподателят е спрян за проверка от полицейските служители Т. и Н., които установили, че водачът на лекия автомобил управлява последния с изтекъл срок на регистрационните номера, които са били валидни до 25.05.2019 г., като водачът не е представил пред тях свидетелство за регистрация на автомобила. След направена справка с техн. средство РСОД било установено допълнително, че жалбоподателят управлява посоченото МПС, като има неплатени глоби в размер на 80 лв. За посочените две нарушения на П. бил съставен АУАН в негово присъствие, който е подписал без възражения и е получил препис от акта. АУАН е бил пописан още и от свидетеля С.Н. като очевидец присъствал при установяване на нарушенията и при съставяне на акта от свидетеля Н.Т..

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП  19-5310-000791 от 17.06.2019 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.1, пр.1  и чл. 185 от ЗДвП, на Г.И.П. са наложени съответно административни наказания: “глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, както и „глоба“ в размер на 20 лв., за нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 190, ал.3 от ЗДвП.

Словесното описание на нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци. Не  може да се каже същото за нарушението по чл. 190, ал.3 ЗДвП, санкционирано по реда на чл. 185 ЗДвП, за което липсва конкретно, ясно и точно словестно фактическо описание, което да съвпада и отговаря напълно на възприетата от АНО правна квалификация за същото.

Горната фактическа обстановка съдът възприе най-вече въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели – актосъставителя Н.Т. и свидетеля очевидец на нарушението – С.Н., както и въз основа на събраните по делото в писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят напълно от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, и ясни.  Двамата полицейски служители последователно описват предприетите от тях законосъобразни служебни действия във връзка с проверката на процесните автомобил и водач, както и за установеното от тях на място във връзка с представените им от водача документи за временна регистрация и направени след това служебни справки с техническо средство РСОД. Съдът взе предвид, че липсват доказателства и данни за каквато и да е тяхна предубеденост спрямо жалбоподателя. Лиспват и каквито и да е доказателства които да оборват или дори да разколебават в някаква степен констатациите им досежно липсата на надлежна регистрация на автомобила, респ. изтеклия към датата на проверката срок на временните немски регистрационни табели с № RA305C, която крайна дата на валидност /25.05.2019 г./, т.е. няколко дни преди деня на нарушението е била вписана от актосъставителя в съставения на водача АУАН, съгласно представените им от същия документи за автомобила и с оглед непредставянето на документи за редовна регистрация на същия в р. България. Тези им показания за наличието на изтекли регистрационни табели се подкрепят изцяло от представеното СР на МПС, част I, в което е посочена датата на извършената регистрация на процесния лек автомобил-28.05.2019 г. съвпадаща с датата на нарушението, както се твърди и в жалбата. Наред с това най-вече показанията им за наличие на изтекла временна регистрация на автомобила се подкрепят пряко и недвусмислено от служебно изисканата и приложена към делото от съда справка за нарушител/водач, в която в графите „Актове“ и „Наказателни постановления“, съответно под № 11 са посочени като съставени на Г.П., по-късно на същата дата 28.05.2019 г. - АУАН № 324470/28.05.2019 г., съответно НП 19-5310-000388 от 10.06.2019 г., с които е установено, респективно санкционирано административно нарушение извършено от същия по чл. 145, ал.4 от ЗДвП. Тази разпоредба препраща в диспозицията си към ал. 2 от същия член, която императивно гласи, че „приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Посочената разпоредба на чл. 145, ал.4 ЗДвП установява цитираното в ал. 2 задължение, каквото е имал жалбоподателя П. и при придобиване на собствеността на пътно превозно средство извън Република България, каквото е било процесното МПС, снабдено с временни регистрационни табели, които явно не са били валидни към датата на регистрацията както твърдят и свидетелите, за да се стигне до тази санкция на П.. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 14, ал.2 от НПК, „Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила“, поради което всяко едно релевантно за разкриване на обективната истина по делото обстоятелство може да се установи надлежно с всякакви писмени, гласни или веществени доказателствени средства, събрани и проверени по съответния ред. В отклонение от това според чл. 189, ал. 2 ЗДвПРедовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.“ В настоящото производство по отношение на посочените в текста АУАН  обстоятелства потвърдени в свидетелските показания на разпитаните полицейски служители - очевидци на нарушението не беше доказано нищо противно и доказателствената сила на АУАН е налице. Ако обратното беше налице следваше именно жалбоподателя да представи наличните единствено у него документи за временна регистрация и срока на валидност на поставените на автомобила временни рег. табели, чрез което да опровергае заявеното от свидетелите и отбелязано в АУАН за нейното изтичане към датата на проверката.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

По нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.”. В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда наказание „глоба” от 200 до 500 лева и „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 6 до 12 месеца.

С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС с изтекли временни регистрационни табели, т.е. шофирал е  по път отворен за обществено ползване процесното МПС, което не е било регистрирано по надлежния законов ред. А след като е изтекъл срокът на временните регистрационни табели и автомобилът е управляван като е бил означен с тях, то за съда няма никакво съмнение, че описаното в АУАН нарушение на чл. 140, ал. 1 е осъществено от обективна страна.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата - разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото много добре е знаел, че управлявайки нерегистрирано по надлежния ред МПС, каквото е процесното (доколкото временните му регистрационни табели са изтекли), нарушава ЗДвП. Показателно е твърдението на същия, че е пътувал имменно към гр. Дупница за регистрация на лекия автомобил извършена по-късно същия ден.

Предвиденото в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административни наказания „глоба“ и „лишаване от правопуправление на МПС“ са наложени в минималния според закона размер, който съдът намира за съответен на тежестта на извършеното нарушение, а и няма как да ги ревизира.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено в частта му относно наложеното на Г. Пиршанчин наказание за нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.

По нарушението на чл. 190, ал.3 ЗДвП:

По отношение на второто описано в АУАН и санкционирано с НП, по реда на чл. 185 от ЗДвП, нарушение на чл. 190, ал.3 ЗДвП, съдът намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно.

Съгласно нормата на чл. 190, ал.3 ЗДвПНаложено наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.“ Тоест в хипотезата на разпоредбата са посочени лимитативно актовете, с които следва задължително да е била наложена незаплатената в посочения 1-месечен срок глоба, а именно: наказателно постановление, електронен фиш или съответно съдебно решение или определение на съда, при евентуално обжалване на НП или електронен фиш. От обхвата на нормата, по волята на законодателя, са изключени администравните наказания глоба налагани с фишове по реда на чл. 39 от ЗАНН и др. В конкретния случай в АУАН е посочено, че жалбоподателят управлява МПС въпреки, че има неплатени глоби в размер на 80 лв. Не е посочено с какви и с колко на брой актове са били наложени същите и дали става въпрос за наказателни постановления или електронни фишове, както и дали не става въпрос за друг вид глоби наложени с фишове. Наред с това не е указано, кой е акта и дали този акт или актове, с които на водача са наложе административни наказания глоба в размер на 80 лв. е влязъл в сила, респективно бил ли е обжалван, за да може да се прецени от съда от кога следва да се брои посочения в чл. 190, ал.3 ЗДвП 1-месечен срок за доброволно заплащане наложеното със същия наказание. В този смисъл наличния в съдържанието на АУАН недостатък свързан с непълнота и неяснота е бил пренесен и в съдържанието на съставеното във връзка с него и обжалвано НП. Неяснотата при описанието на нарушението неминуемо накърнява съществено правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият е поставен от АНО в обективна невъзможност да ангажира съответни оневиняващи го доказателства за изпълнение на законовата разпоредба на чл. 190, ал.3 ЗДвП и заплащане на по-рано наложените му наказания „глоба в срок“.

Извън горното следва да се отчете, че това нарушение не е и доказано от АНО, долкото той носи тежестта за това. По делото е изискана служебно справка за нарушител/водач на жалбоподателя, от която е видно, че за жалбоподателя липсва наложено наказание „глоба“ в размер на 80 лв. по влезлите в сила и посочени в справката НП и/или електронни фишове, което да не е заплатено. Налице са единствено няколко фиша с наложени глоби от по 20 лв. със всеки то тях, които са посочени като „платени“, а и тези „глоби“ не попадат в санкционното поле на нормата, както беше подробно изяснено по-горе.

Предвид изложеното НП в тази му част следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

РЕШИ:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-5310-000791 от 17.06.2019 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, в частта, с която на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.1, пр.1  от ЗДвП, на Г.И.П., с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание: “глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-5310-000791 от 17.06.2019 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, в частта, с която на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 185 от ЗДвП, на Г.И.П., с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание: “глоба” в размер на 20 лева, за извършено нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: