РЕШЕНИЕ
№ 1946
гр. В., 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110106231 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Н. П. М., ЕГН *, с адрес: гр.
В., ул. „К.Ш.“ № * срещу Главна дирекция „П. Б. З. Н.” към МВР иск с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане ответника
да заплати на ищеца сумата от 1624,71 лв. (след допуснато изменение в размера на иска по
реда на чл. 214 от ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 207,06 часа за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020
г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва върху главницата , считано от датата на депозиране на исковата
молба - 28.04.2021 г., до окончателното □ изплащане, както и сумата от 312,27 лв. (след
допуснато изменение в размера на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща сбор от
обезщетения за забава за периода 01.04.2018 г. - 26.04.2021 г. върху всяко от дължимите
трудови възнаграждения за съответното тимесечие.
Ищецът Н. П. М. излага, чрез адв. Ц.Б., че в периода от от 01.01.2018 г. до 10.07.2020
г. е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с ответника на длъжността
„младши експерт" в I-ва Районна служба „П. Б. З. Н." -В., структурно подчинена на Главна
дирекция „П. Б. З. Н." към МВР, като е бил със статут на държавен служител. Сочи, че
съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното възнаграждение се състои от основно и допълнителни.
Поддържа се, че нормалната продължителност на работното време съобразно чл.. 187, ал.1
от ЗМВР е 8 часа дневно и 40 седмично при 5-дневна работна седмица. Твърди се, че
1
съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в
работни дни - подневно, а за работещите не 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за
тримесечен период, като съгласно чл.5, т.2 работа извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен
период. Съобразно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение се
дължи допълнително за извънреден труд, като в този смисъл е и нормата на чл. 67, ал.1 от
ЗДСл, включително на чл. 67, ал.7, т.2 от ЗДСл. Твърди, че за процесния период е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсиране на
работата извън редовното работно време, режима на дежурствата, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. С така приетата Наредба въпросът с
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действала до
31.03.2015г. Наредба № *г. е останал неуреден, поради което и приложение следва да
намери чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ, съгласно която при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е
коефициент 1.143. Твърди, че в периода 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. е положил общо 1448
часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд от 207,06 часа,
което изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% на
основание чл. 187, ал.6 от ЗМВР възлиза в размер на исковата сума, който не е заплатена от
ответника. Поддържа, че поради забавата на ответника в заплащане на дължимото
допълнително възнаграждение за извънреден труд, същият му дължи и мораторна лихва в
размер на 220,15 лв. за периода 01.04.2018 г. - 26.04.2021 г. върху всяко от дължимите
трудови възнаграждения за съответното тимесечие. По изложените съображения по
същество моли за уважаване на предявените искове. Претендира и сторените по делото
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва,
че в процесния период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в
МВР. Оспорва исковете поради погасяването на вземанията с изтичане на тригодишна
давност. Излага, че ищецът е държавен служител, поради което по отношение на него се
прилага ЗМВР, а не НСОРЗ. Поддържа, че съгласно специалния закон ЗМВР нормалната
продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна
работна седмица /187, ал.1 от ЗМВР, като съгл. ал.3 е допустимо полагане на нощен труд,
който да не надвишава 8 часа за всеки 24 часов период, от което следва, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа. Поддържа се, че видовете
възнаграждение в ЗМВР са изчерпателно изброени. С оглед на нарочната уредба на видовете
допълнителни възнаграждения и на размера им не са налице предпоставките за субсидиарно
прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които препращат. Навежда се, че за процесния
период са действали последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда за
2
организацията и разпределянето на работното време, - Наредба № * г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 40 от 02.08.2016 г., в
сила от 02.08.2016 г., отменена с ДВ бр.4 от 14.01.2020 г.) и Наредба № 8121з-36 (Обн. - ДВ,
бр. 3 от 10.01.2020 г., отм. с ДВ бр. 93/30.10.2020 г.). Излага, че в двете наредби е уредено по
идентичен начин, че държавните служители в МВР могат да полагат труд и през нощта
между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период", което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3
ЗМВР. Съгл. чл. 187, ал.5 на ЗМВР извънредният труд представлява работа извън редовното
работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца -
служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в
размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Поддържа се, че
полагания от ищеца нощен труд е в рамките на установеното работно време,
възнаграждението за нощен труд е определено със Заповед № * г. на министъра на
вътрешните работи, Заповед № * г., с която се отменя Заповед № * г. и Заповед № * г. /ДВ
бр.13/14.02.2020 г./. Отделно от сочи, че това дори при общата хипотеза (КТ, НСОРЗ)
часовете в повече, които се получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се
явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащат също по реда, определен за
заплащане на нощен труд, като компенсация се явяват именно тези часове в повече,
заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд. С оглед на посоченото се заключва,
че положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен,
полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено. Счита,
че и предявената акцесорна претенция е неоснователна предвид неоснователността на
главната такава. С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените искове и
претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Моли да не се
присъждат разноски на ищеца поради липса на предпоставките по чл. 38, ал.1 от ЗА. Прави
и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените
позиции по спора - ищецът чрез старши юрисконсулт С.П., а оветникът чрез адв. Ц.Б..
Ответникът доразвива доводите си и в писмена защита.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Представена е кадрова справка на ищеца, от която се установява, че за процесния
период от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. същият е заемал длъжността „младши експерт” в I-
ва Районна служба „ПБЗН" - към ГД „ПБЗН” в МВР.
Представена е по делото Заповед на министъра на вътрешните работи №*г.,
съобразно която, в т.1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или за част от него между
22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
3
нощен труд в размер на 0,25 лв.
По делото са представени преписи на протоколи за отчитане на видовете полаган от
ищеца при ответника труд.
Представени по делото са и копия на преводни документи за плащане на ищеца на
основно и допълнителни възнаграждения за полагания от него труд в процесните периоди.
Депозирано е заключение на съдебно - счетоводна експертиза на в.л. П.И., от което се
установява, че общия брой отработени и заплатени часове нощен труд, за периода от
01.01.2018 г.-01.07.2020 г., възлизат на 1432 часа. Преизчислен положения нощен труд в
дневен коефициент със ставка 1,143 се равнява на 1167 часа, като разликата след
преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 205 часа - дневен извънреден труд.
Посочва се, че извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в
дневен с коефициент 1,143, за тези 205 часа не е изплащан на ищеца за периода 01.01.2018г.
- 01.07.2020г. Общата сума за посочените 205 часа извънреден труд за периода 01.01.2018г.-
10.07.2020г. възлиза на 1624,71 лв. Мораторната лихва за забава върху дължимата главница
за периода 01.04.2018 г. – 26.04.2021 г. възлиза на 312,27 лв.
Предвид така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Не е спорно между страните, че се намират в служебни правоотношения, като ищецът
заема длъжността за периода от 01.01.2018г. - 30.06.2020г. „пожарникар“ в група „Пожарна
и спасителна дейност“ при Първа РС ПБСН - В., която длъжност заема и понастоящем.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е полагал труд и през нощта (за времето от 22,00 часа до 06,00 часа),
съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано - за
тримесечен период.
За целия процесен период - 01.10.2018 г. - 10.07.2020 г., за който се претендира
заплащането на положен извънреден труд, са приложими разпоредбите на чл. 187 от ЗМВР в
редакцията от ДВ, бр. 81/2016 г., ал. 3 на чл. 187 от ЗМВР предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според ал. 5 на чл. 187 от ЗМВР
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1.
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран
работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период - за служителите, работещи на смени. В ал. 9 е предвидено, че редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на
4
вътрешните работи.
В периода 01.01.2018 г. - 10.07.2020 г. са действали последователно Наредба № *г., в
сила от 02.08.2016 г. и Наредба № * г., издадени от министъра на вътрешните работи и всяка
от тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и на чл. 3, ал. 2 в двете наредби са идентични.
Според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч.
и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
Преди процесния период е действала Наредба № * г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обн. В ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., отм. с ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г. Единствено в тази
Наредба изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на работното време общият
брой часове положен труд между часовете 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава с
коефициент от „0, 143“ - чл. 31, ал. 2 от цитираната наредба. (Методиката и подходът са
идентични с тези по чл. 9, ал. 2 от НОСРЗ, при която, в хипотезите на сумирано изчисляване
на работното време, нощният труд се преобразува в дневен в съотношение 8 часа дневен
към 7 часа нощен труд, от получените часове се изваждат часовете нощен труд и така
получените часове труд се прибавят към общия брой часове за съответния отчетен период за
да се прецени налице ли е надвишаване на нормата часове положен труд за отчетния
период).
В последвалите четири наредби изрична регламентация за преизчисляване на нощния
труд в дневен липсва. В Наредба № * г., обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г.; в Наредба № * г.,
обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г.; в Наредба № * г. и в Наредба № *, обн. Дв, бр. 3/10.01.2020
год., липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № * г. за
преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент „0, 143“. Липсата на
изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово установена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и
отчитането и заплащането му като извънреден, а представлява празнота в уредбата относно
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.). Допълнителен аргумент за прилагането
на цитираната наредба по отношение на държавните служители в системата на МВР е и
нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители на МВР, които
5
полагат труд за времето между 22,00 ч. и 06,00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда.
В чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Възражението на ответника, че със Заповед № * г. работодателят е компенсирал
положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение (0,25 лв. на час, съгл. т. 1 от
цитираната заповед) поради което и не следва превръщането на нощните часове в дневни да
се отразява на отчитането на извънреден труд, е неоснователно. Това е така, тъй като
посочената в чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата
фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за
заплащане на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и в случай, че е надвишена нормата
положен за периода труд (който период в случая е тримесечен) се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за извънреден труд. Поради това и не може да се приеме, че с
предвиждането на допълнително възнаграждение за нощен труд със Заповед № * г. (т. 1 от
цитираната заповед) работодателят е запълнил празнотата в специалните норми. На общо
основание приложение имат нормите на чл. 9 и следващите от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, в която именно е и определена методологията за
превръщането на отработените нощни часове в дневни със съответния коефициент в
хипотезите, в които работното време се изчислява сумирано за определен период, какъвто е
и настоящият случай.
По изложените съображения предявеният иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР е основателен, както и акцесорния за законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че с изменение на разпоредбата
на чл. 187, ал.1 ЗМВР, ДВ бр.60/07.07.2020г., нормативно се определя продължителността на
нощният труд, който може да бъде с продължителност до 8 часа за всеки 24-часов период.
ЗМВР е специален закон по отношение на служителите на МВР, който закон следва да
породи действие за уреждане на материалните правоотношения за в бъдеще. В общата
хипотеза на приложимост на КТ, при сумирано изчисляване на работното време се прилага
разпоредбата за превръщането на нощните часове в дневни. Това става с коефициент, който
е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане за съответното работно място или
длъжност. Нормалната продължителност за дневното работно време при подневно отчитане
е осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем часа, което значи,
че коефициентът е 8/7 или 1.1428. С уреждане продължителността на труда положен през
нощта в продължение не на 7 часа съобразно КТ, а на 8 часа, ЗМВР в разпоредбата на чл.
6
187, ал.4 (нова - ДВ бр.60/07.07.2020г.) изрично урежда и методологията за сумирано
изчисление на работното време през нощните часове, които се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 на
същия текст. Тази постановка следва да бъде приложена считано от изменението на
специалния закон за напред. Процесния период 01.10.2017г.- 30.06.2020г. не се обхваща от
действието на разпоредбата на чл. 187, ал.1 ЗМВР, ДВ бр.60/07.07.2020г., а за него си
прилага редакцията на закона съобразно изм. и доп. – ДВ бр.81/2016г.
Също за пълнота За пълнота на изложеното следва да се посочи, че съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че с постановеното на 24.02.2022 г. решение на
СЕС по дело C- *г. е дадено задължително тълкуване, с оглед на което не следва
продължителността на нощния труд да бъде различна от тази на дневния и да бъде
определяна в рамките на 7 часа, респективно приложеният коефициент от 1,143 е неотносим
към статута на държавния служител. Това е така на първо място, защото с цитираното
съдебно решение се тълкуват разпоредби от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от
04.11.2003г., приета на осн. чл. 153 §2 ДФЕС, която урежда само някои аспекти на
организацията на работното време с цел да се защитят безопасността и здравето на
работниците, като в съответствие с чл.153 §5 ДФЕС тя не се прилага спрямо аспектите,
свързани със заплащането на работниците, освен що се отнася до особената хипотеза на
платения годишен отпуск по чл.7 §1 от нея.
Горното води до извода, че нормите на директивата са неотносими към въпросите,
касаещи определянето на възнаграждението на работниците и служителите, както е прието в
т. 28 от мотивите на горепосочения съдебен акт. От друга страна, задължителното за всички
юрисдикции тълкуване е осъществено в противоположен на твърдения от страната смисъл.
С него СЕС приема, че съгласно чл.187 ал.1 и 3 от ЗМВР нормалната продължителност на
труда през деня и през нощта е еднаква и не налага преобразуване, което освен ако не се
основава на обективен и разумен критерий, следва да се приеме, че не е налице допустима
от закона цел, годна да обоснове разглежданата в производството разлика в третирането. Не
би била основана на такъв обективен и разумен критерий всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение. Подобна разлика би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да
тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и
приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната с нея цел. По посочените мотиви СЕС постановява, че разпоредби на чл. 20 и
31 от ХОПЕС допускат разлика в третирането между работниците и служителите от частния
сектор и тези от публичния, единствено когато тя се основава на обективен и разумен
критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
7
съразмерна на тази цел.
В тази връзка законодателният пропуск да се уреди начин и коефициент на
изчисляване на положените от служителите на МВР часове извънреден труд не се основава
на изискуемия пропорционален и обективен признак за разграничение между двете групи
работници и служители. Поставянето в по-неблагоприятно положение на държавните
служители, работещи в системата на МВР спрямо работниците и служителите по трудови
правоотношения при липса на нормативно установен критерии противоречи освен на
тълкуваните разпоредби на ХОПЕС, така и на забраната на чл. 6 ал. 2 от Конституцията на
Република България за въвеждане на ограничения на база лично и обществено положение.
С оглед основателността на исковата претенция, съдът дължи произнасяне по
въведеното в условията на евентуалност, от страна на ответника, възражение за давност.
Следва да се отбележи, че доколкото в специалните, действащи през процесния период
ЗМВР, липсват разпоредби, регламентиращи погасителната давност на искове свързани със
спорове относно служебното правоотношение между страните /с изключение на тези
касаещи имуществената отговорност на служителя, какъвто не е в процесния случай/, съдът
намира, че следва по аналогия да намери приложение нормата на чл.125 ЗДСл, съгласно
която имуществените спорове се предявяват в тригодишен срок по общия исков ред, чл.111,
б."а" от ЗЗД. Съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ за исковете за трудово възнаграждение (на
които следва да се приравнят настоящите) е предвиден тригодишен давностен срок.
Броенето на срока следва да започне от настъпване на изискуемостта на вземането за
трудово възнаграждение. Исковата молба е подадена на 2 8.04.2021г., предвид което
погасени по давност биха били всички задължения с падеж преди 28.04.2018 г. В настоящия
случай обаче следва да се съобрази и разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците, съгласно който за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобИ.т права от частноправните субекти.
Извънредното положение е обявено на 13.03.2020г. и е продължило до 13.05.2020г., вкл.,
през който период давност не е текла. От изложеното следва извода, че погасени по давност
биха били вземанията на ищеца, падежирали преди 27.02.2018 г. Предвид липсата на данни
за изрична уговорка за датата, на която е дължимо възнаграждението, следва да се приеме,
че изискуемостта в процесния случай настъпва на първо число от месеца, следващ периода,
за който се дължи. В настоящия случай, доколкото е предвидено тримесечно отчитане на
извънредния труд и предвид липсата на данни за изрична уговорка за датата, на която е
дължимо възнаграждението, следва да се приеме, че изискуемостта настъпва на първо число
от месеца, следващ този, за който се дължи. Тъй като възнагражденията за нощен труд
съобразно действащата в процесния период правна уредба се изплащат на тримесечие,
най[1]старото дължимо възнаграждението, а именно за първото тримесечие на 2018 г., е
станало изискуемо на 01.04.2018 г. В този смисъл нито едно от вземанията на ищеца не е
погасено по давност.
8
За установяване на размера на дължимата от ответника главница по делото е прието
неоспореното заключение на вещото лице по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като
пълно, обективно и компетентно и което сочи, че дължимата сума за допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода 01.01.2018 г. - 10.07.2020
г. възлиза на 1624,71 лв., т.е. на исковата сума, респективно предявеният иск подлежи на
уважаване в пълен размер.
По отношение на обезщетението за забава, съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Същото се претендира от 01-во число на месеца, следващ
отчетния период. Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за
последното е установен срок- първо число от месеца, следващ този, за който се дължи
трудовото възнаграждение освен, ако не е уговорено нещо друго. Подобна уговорка да е
съществувала между страните по делото не е твърдяна, респ. не е доказана. По тези факти
страните не са спорили. На основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение, т.е
срокът кани и без да е нужна покана. Следователно, от датата на падежа длъжникът изпада в
забава и от този момент дължи обезщетения за забава в размер на натрупаната лихва.
Следователно, от деня на падежа, ответникът е изпаднал в забава, поради което и
обезщетение за забава следва да се дължи от 01-о число на месеца, следващ отчетния
период. Съобразно заключението на в.л. и предвид приетия за доказан размер на отделните
главни задължения, съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъден и пълния размер на
поисканата лихва за забава от 312,27 лв. за периода 01.04.2018 г. - 26.04.2021 г., на
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора право на разноски в процеса има ищеца, който е претендирал
сумата от 370,00 лв. за платено по Б. път адвокатскво възнаграждение, видно от
предствените доказателства – договор за правна защита и съдействие от 16.05.2022 г. В тази
връзка съдът намира, че направеното по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК от ответника възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение се явява
неоснователно, доколкото заплатеният от ищеца хонорар надвишава само незначително
относимия минимум определен по реда на чл. 7, ал.2, т.2 вр. § 2а от Наредба 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлизащ на 365,58 лв.
Респективно на ищеца с решението по делото следва да се присъди пълният заплатен и
поискан размер на възнаграждението от 370,00 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ВРС сумата от 364,98 лв., от които 114,98 лв. съставляваща дължима по делото
държавна такса по уважените искове на ищеца, като и сумата от 250,00 лева съдебно -
деловодни разноски заплатени от бюджета на съда, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Водим от горното, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „П. Б. З. Н.” към МВР ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. М.,
ЕГН *, с адрес: гр. В., ул. „К. Ш.“ № * сумата от 1624,71 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 207,06 часа за
периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на депозиране на исковата молба - 28.04.2021 г., до окончателното ѝ изплащане,
както и сумата от 312,27 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава за периода
01.04.2018 г. - 26.04.2021 г. върху всяко от дължимите трудови възнаграждения за
съответното тимесечие, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Главна дирекция „П. Б. З. Н.” към МВР ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд В. в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 364,98 лв.,
представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание
чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „П. Б. З. Н.” към МВР ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. М.,
ЕГН *, с адрес: гр. В., ул. „К. Ш.“ № * сумата от 370,00 лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски направени в първоинстанционното производство, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
10