М
О Т И В И към
присъда № 183/24.10.2017 год. по Н.О.Х.Д. № 2875/2017 год. по описа на Старозагорски
районен съд
Повдигнато е обвинение против подсъдимия А.К.К., роден на 20.067.1996 год. в град Тетевен,
общ.Тетевен, обл.Ловеч, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, за това, че на
21.03.2017 год. в град Стара Загора, в съучастие с неустановено по делото лице,
като съизвършител, с цел да набави за себе си и за другиго-неустановено по
делото лице, действало като съизвършител имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у П.К.Г., относно обстоятелството, че помага в залавянето на
телефонни измамници и с това му причинил имотна вреда в размер на 11 000.00 лв. (единадесет хиляди лева) –
престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
В пледоарията си прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимия обвинение, като счита, че по време
на съдебното следствие са събрани доказателства, които изцяло подкрепят
описаната фактическа обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт.
По отношение на наказанието
предлага на подсъдимия А.К. да бъде определено наказание съобразно разпоредбата
на чл.58а от НК, а именно наказание лишаване от свобода, което наказание с
оглед съдебното минало на подсъдимия да бъде отложено на основание чл.66, ал.1
от НК.
В настоящото наказателно
производство съдът прие за съвместно разглеждане предявения граждански иск от
пострадалото от деянието лице П.К.Г. ***, с ЕГН
********** против подсъдимия А.К.К. за сумата в размер на 11 000,00 лв. (единадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на деянието – 21.03.2017 година до
окончателното изплащане на сумата.
Относно предявения граждански
иск представителят на обвинението предлага да бъде уважен изцяло, като
основателен и доказан.
Адв.В.З. ***, в качеството на защитник на подсъдимия А.К.К. пледира на
подзащитният й да бъде наложено наказание вм минималния размер предвиден в
закона.
Относно предявения граждански
иск пледира да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан.
Подсъдимият А.К.К. при
условията на чл.371, т.2 от НПК признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, поддържа пледоарията на защитника си, в последната си
дума изразява съжаление за извършеното и моли за определяне на наказание в
минималния размер предвиден в закона за извършеното деяние.
Съдът намери за установена
следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Безспорно установено е, че
подсъдимият А.К.К., роден на
20.067.1996 год. в град Тетевен, общ.Тетевен, обл.Ловеч, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
В началото на м.януари
2017 год. подс.А.К.К. пуснал
обява за работа в интернет сайта «Продавалник». Той оставил телефонния си номер за връзка с него, но не спомнял какъв
бил номера на СИМ картата, тъй като от тогава до сега подс.К. сменил няколко
СИМ карти.
В края на месец януари 2017 год. подс.А.К.
получил обаждане на телефона си от скрит номер. По телефона той говорил с мъж,
който му казал, че се казва Митко, неустановено по делото лице и че бил от град
Русе. Митко му обяснил, че търси да наеме хора за работа, като заплащането щяло
да бъде между 2-3 хиляди лева на месец. Митко му казал, че ако той се съгласи
да работи за него, щял единствено да пътува с микробус през различни градове в
страната и щял да превозва хранителни стоки. Подс.К. се съгласил по телефона,
като двамата се разбрали Митко пак да му позвъни, за да му каже кога да започне
работа. След като започнал работа подс.К. рабрал, че трябва да ходи в различни
градове в България и да прибира различни суми пари от различни хора. Митко му
казвал по телефона къде точно трябвало да отиде и какво да направи след това,
като подс.К. оставял парите винаги на едно и също място. Митко по телефона го
инструктирал да отиде в град Русе и там на един паркинг да остави пред
определена кола, върху задната й дясна гума, парите които били в него. Подс.А.К.
вземал за себе си около 10% от сумата, която оставял на гумата. Когато подс.К.
отивал да оставя парите върху задната дясна гума на автомобила на паркинга в град
Русе, там Митко винаги му оставял мобилен телефон със СИМ карта в него. Митко
му казвал да вземе оставения телефон и СИМ картата и тях да ползва, а телефона
и СИМ картата, които подс.К. имал преди това ги
счупи и изхвърли, също по указания на Митко. Паркингът в град Русе,
където се намирала колата, където оставял парите се намирал точно срещу
сградата на КАТ Русе. Пдс.К. не запомнил марката или регистрационния номер на
лекия автомобил, на която гума оставял парите. Само помнил, че била с русенска
регистрация, тъмна на цвят, но не и целия номер. Винаги след като подс.К.
оставя парите, веднага си тръгвал от мястото и никога не виждал кой след това
прибирал парите оставени от него.
Всички тези действия се извършвали по
изричните указания на Митко, неустановеното по делото лице. Митко винаги се
обаждал на подс.К. по телефона от скрит номер и му казвал къде да отиде и какво
да направи. Подс.А.К.К. първоначално не знаел, че взема пари от хора,
пострадали от телефонна измама, но след време, около месец след като започнал
работа при Митко, се усетил какво става. Първите 5-6 пъти, когато подс.К. ходил
да взема така пари от възрастни хора, Митко по телефона му казвал, че тези пари
били за поръчка на лекарства на хората, които ги давали. След това, докато
Митко говорил с подс.К. по телефона, последният го чувал как казва на някой
друг да хвърли плика през терасата. Така подс.К. се досетил, че парите, които
събирал били от хора, пострадали от телефонна измама. Въпреки това подс.К.
продължил да ходи в различни градове и да събира парите, тъй като за себе си
вземал добри пари. Подс.К. говорил с Митко на няколко пъти по телефона, като
поискал да се откаже от тази работа. Митко му казвал, че няма да има проблеми и
да не се притеснявал. След тези разговори, подс.К. за около месец и половина
никъде не ходил да събира пари, като Митко му звънял постоянно и го убеждавал
да започне отново.
На 20.03.2017 год. Митко, неустановеното по
делото лице се обадил на подс.К. по телефона и му казал да отиде в град Стара
Загора и да си наеме стая в хотел. Подс.К. *** и пристигнал в град Стара
Загора, като си наел стая в хотел в близост до Шесто основно училище в града.
На 21.03.2017 год. около обяд Митко му се обадил по телефона и му казал точно
къде да отиде в града, като му обяснил, че трябвало да отиде до къща на
ул.«Константин Иречек» № 11, в близост до Операта.
Свидетелят П.К.Г. ***, бил на 86 години,
вдовец и пенсионер. Той ползвал стационарен телефон с номер 042/626600 на
оператора “Близу“ и мобилен телефон с номер **********. На 21.03.2017 год. в 13:01
часа, св.Г. бил в дома си, когато от номер +40744176274 Митко, неустановеното
по делото лице позвънил на стационарния му телефон. Митко се представил за
служител на полицията и му казал, че са заловили група телефонни измамници и че
св.Г. фигурирал в техния списък и щял да получи скоро обаждане от тях. След
това Митко му поискал мобилния номер, като св.Г. му го предоставил. След това
св.Г. получил телефонни обаждания, както на стационарния си телефон от
непознато лице, неустановено по делото което го заплашвало, така и от Митко на
мобилния си телефон. Най-накрая, Митко убедил св.Г. да приготви сумата от 11 000
лв., с която щял да помогне за залавянето на телефонните измамници, като му
казал да сложи сумата в найлонова торба и да я пусне през терасата, без да
гледа, защото имало опасност за живота му. Веднага след това Митко,
неустановеното по делото лице се обадило на подс.А.К., като му казал с такси да
отиде на ул.“Константин Иречек“ № 11 на адреса на св.Г.. Преди това Митко по
телефона обяснил всичко на подс.К., че един възрастен мъж ще пусне торба с пари
в нея от тераса на втория етаж. Така подс.К. знаел откъде точно щял да се появи
св.Г. и откъде ще хвърли торбата с парите. Подс.К. отишъл с такси на адреса и
изчакал встрани от мястото до едно дърво. Било между 16:00 часа - 17:00 часа на
21.03.2017 год., когато св.Г. сложил 11 000 лв. в черна найлонова торба и
излязъл на терасата си на втория етаж. Уговорката му с Митко била, полицаите да
заловят измамниците при прибирането на тези пари. Св.Г. след като излязъл на
терасата, бързо хвърлил от нея черната найлонова торба, която паднала долу на
тротоара и веднага се махнал от терасата. Св.Г. не видял подс.К., тъй като докато
хвърлял торбата с парите, изобщо не погледнал къде и към кого ги хвърля. Подс.К.
отишъл и взел торбата с парите, като видял, че парите били опаковани на пачки и
че сумата била голяма. Той взел парите и пак се обадил на Митко по телефона.
Последният му казал да вземе такси до град Нова Загора, след което взел друго
такси и подс.К. ***. Там на същия паркинг на същата
кола върху задната дясна гума оставил парите. За себе си подс.К. взел 10% от
парите, като сумата която взел била малко над хиляда лева. Там на гумата на
колата подс.К. оставил и мобилния телефон и СИМ картата, с които говорил с
Митко и взел друг оставен мобилен апарат и друга СИМ карта и веднага си тръгнал
с парите.
Пострадалият П.К.Г., няколко часа след като
пуснал от терасата си торбата със сумата от 11 000 лв. се чул по телефона
със сина си и тогава разбрал, че бил жертва на измама. На 23.03.2017 год.
пострадалият Г. *** и било образувано настоящото досъдебно производство.
С оглед на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал могат да се направят следните
правни изводи:
Подс.А.К.К. е участвал в схема
за телефонни измами, като със своите действия, умело поддържал създадената от съучастника му
заблуда у пострадалия П.К.Г., че трябва да хвърли през терасата на жилището си
в град Стара Загора торбата със сумата от 11 000,00 лв. на Митко /полицейския
служител/, за да залови телефонните измамници, като после подс.К. ги взел и
така окончателно е довършил престъплението.
По този начин подс.А.К.К., с ЕГН **********
е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл.209, ал.1,
вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, като на 21.03.2017 год. в град Стара Загора в
съучастие с неустановено по делото лице, като съизвършител, с цел да набави за
себе си и за другиго-неустановено по делото лице, действало като съизвършител
имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у П.К.Г., относно
обстоятелството, че помага в залавянето на телефонни измамници и с това му
причинил имотна вреда в размер на 11000,00 лв. /единадесет хиляди лева/.
Налице
е характерното за съучастието поведение на две лица за осъществяване на
престъплението - телефонна
измама.
От обективна страна по
отношение на подс.А.К.К. извършеното деяние се изразява в поддържане на
заблуждението у пострадалия П.К.Г., възбудено от неустановеното по делото лице /Митко/,
т.е. налице е само едната форма на изпълнителното деяние по чл.209, ал.1 от НК.
От обективна страна
съучастникът на подс.К. неустановеното по делото лице /Митко/ с думи при
водените телефонни разговори, успял да формира невярна представа /възбудил
заблуждение/ у пострадалия Г., че е полицейския служител, който за да залови
телефонните измамници и постр.Г. трябва да му даде сумата от 11 000,00 лв.
По този начин подс.К. и неговият съучастник, неустановено по делото лице /Митко/,
като съизвършители, са поддържали заблуждение у пострадалото лице Г..
У пострадалия П.К.Г. се е
формирала неправилна, невярна представа относно условията, при които ще се
осъществи имущественото разпореждане с процесните пари. Тази представа го е
накарала да вземе решение за разпореждане с предмета на престъплението -
визираните по-горе пари на стойност 11 000
лв. Мотивиран от поведението на неустановеното по делото лице /Митко/, с което
той го е въвел в заблуждение и от поведението на подс.К.,
който е поддържал това заблуждение, пострадалият Г. е извършил акт на
фактическо разпореждане – хвърлил през терасата на жилището си, черната
торбичка със сумата от 11 000 лв. в нея. След това подс.К. е взел парите и ги
предал на съучастника си, неустановено по делото лице /Митко/. Пострадалият Г.
бил убеден, че помага на полицейския служител за залавяне на телефонни
измамници.
В резултат на това фактическо
разпореждане, поради невярната представа, формирана у пострадалия Г. подс.А.К.К.
е получил имотна облага на обща стойност 11 000 лева. Престъпният резултат –
имотната вреда - е в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от подс.К.
деяние. Вредата е пряко следствие от имущественото разпореждане, а
разпореждането е следствие от неправилната представа на пострадалия Г. относно
условията на разпореждането, като деянието, елемент от фактическия състав на
престъплението по чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК е било
окончателно довършено след вземане на общата сума от 11 000 лв. от подс.К.,
която била в черна найлонова торба хвърлена от терасата на жилището от постр.Г.
***.
От субективна страна при тази
форма на задружна престъпна дейност налице е и необходимата общност на умисъла у всеки от съучастниците, подс.К. и
неустановеното по делото лице /Митко/ - всеки от тях е предвиждал
общественоопасните последици от своето деяние и тези, които ще последват от
деянията на другия съучастник, съзнавал е общественоопасния характер на
деянията и е искал с извършване на престъплението да настъпят неговите
последици.
Деянието е извършено от подс.А.К.К. виновно,
при пряк умисъл и користна цел – да набави за себе си и за лицето, представило
се за полицейски служител имотна облага. Наличието на пряк умисъл се установява
по несъмнен начин от факта, че подс.К. е осъзнал в какво участва. От
показанията на пострадалия Г. и от обясненията на подс.К., дадени в хода на ДП
се установява, че последният не е бил просто изпълнител на чужда воля, а е
знаел точно какви действия трябва да извърши, за да бъде измамата на
пострадалото лице Г. успешна.
Подс.А.К.К. е съзнавал всички
елементи от състава на престъплението ”измама” - това, че е съизвършител, че
има общ умисъл и действия от негова страна и от съучастника му, неустановено по
делото лице /Митко/ за постигане на точно определена престъпна цел. Той е
искал, целял е настъпването на престъпния резултат - причиняване на имотна
вреда на пострадалия Г., както и получаване на имотна облага, като е съзнавал
неизбежността на настъпването на имотната вреда.
По
описания начин с деянието си подс.А.К.К. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, като на
21.03.2017 год. в град Стара Загора, в съучастие с неустановено по делото лице,
като съизвършител, с цел да набави за себе си и за другиго-неустановено по
делото лице, действало като съизвършител имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у П.К.Г., относно обстоятелството, че помага в залавянето на
телефонни измамници и с това му причинил имотна вреда в размер на 11 000.00 лв. (единадесет хиляди лева).
Изложената фактическа
обстановка и обвинението се доказват от събрания в хода на разследването
доказателствен материал: обясненията на пдс.А.К.К., показанията на постр.П.К.
Гадаров, св.Герги К.К., писмо изх.№ 8667/05.05.2017 год. на ”М-Тел” ЕАД София и
други писмени доказателства по описа на делото събрани на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК,
като следва да се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си
противоречат, поради което не се налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така установените
обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин,
че с деянието си подсъдимият А.К.К. е осъществил от обективна и от субективна
страна всички признаци от състава на престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.20,
ал.2, вр.ал.1 от НК.
За да признае подсъдимият за
виновен по повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той е извършил престъпното
си деяние виновно под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал
общественоопасния характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. На този извод, междувпрочем, навеждат и
самопризнанията на подсъдимия А.К. по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като
същите обхващат всички факти в обстоятелствената част на обвинителния акт,
както тези, които касаят обективните признаци на престъплението, така и тези,
които се отнасят до неговата субективна страна.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и
размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
и целите на наказанието – генералната и специалната превенция, визирани в чл.36
от НК;
предвиденото в закона наказание
за извършеното престъпление – лишаване от свобода от една до шест години;
изразеното от подсъдимия
критично отношение към извършеното, младата му възраст и изразеното му
съжаление по отношение към извършеното, които съдът отчете като смекчаващи
отговорността му обстоятелства (направените самопризнания не биха могли да
бъдат отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като обуславят
провеждането на процедурата по глава двадесет и седма от НПК и в този смисъл са
взети предвид от законодателя при определяне на наказанието при условията на
чл.373, ал.2 във връзка с чл.58 от НК – намаляване на размера му с една трета;
не би могло да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство и
тежкото материално положение на подсъдимия според приложената към досъдебното
производство декларация в тази насока, тъй като това му положение няма никаква
връзка с вида и характера на извършеното от него деяние);
предходните
осъждания на подсъдимия съобразно справката му за съдимост, приета като писмено
доказателство в хода на съдебното следствие, и обществена опасност на подсъдимия
с оглед стойността на причинената имотна вреда, които съдът отчете като
отегчаващо отговорността му обстоятелство;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния
случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата на чл.58а от НК, предвиждаща намаляване на
размера на определеното наказание с една трета.
Воден от гореизложеното, съдът намира, че в случая
смекчаващите отговорността обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях
да е изключително по своя характер, за да бъде приложен чл.55, ал.1, т.1 от НК.
При тези данни съдът определи на подсъдимия А.К.К. наказание
при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства към минималния размер
предвиден в закона за извършеното деяние, а именно ”лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на
основание чл.58а от НК намали неговия размер с една трета и му наложи наказание
”лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия А.К.К. не се налага той ефективно да търпи наложеното му с
настоящата присъда наказание, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК
отложи изпълнението на последното за срок от четири години, считано от датата
на влизане на присъдата в сила.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
В настоящото наказателно
производство бе приет за съвместно разглеждане предявения граждански иск от
пострадалото от деянието лице П.К.Г.,***, с ЕГН
********** против подсъдимия А.К.К. за сумата в размер на 11 000,00 лв. (единадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на деянието – 21.03.2017 година до
окончателното изплащане на сумата.
При съвкупната преценка на
доказателствата, съдът прие, че е налице фактическия състав на чл.45 от ЗЗД –
налице е причинна връзка между противоправното и виновно поведение на подсъдимия
А.К.К. и настъпилите вреди, поради което осъди подсъдимият А.К.К. да заплати на
П.К.Г. сумата в размер на 11 000,00 лева (единадесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 21.03.2017
год. до окончателното изплащане на сумата, а на Държавата ДТ върху уважения
граждански иск в размер на 440,00 лв. (четиристотин и четиридесет лева), която
да се внесе в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като
такива следва да се посочат ниска правна култура на подсъдимия и стремеж за
облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: