Р Е Ш Е Н И Е
№ 781
от 18.11.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Хасково, ІІІ-ти касационен
състав, в открито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретар Гергана
Тенева и прокурор Евгения Стефанова, като разгледа АНД /К/ № 881/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково,
докладвано от съдия Икономова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.П.З.
срещу Решение № 122/27.07.2022 г. по АНД № 220/2022 г. по описа на Районен съд
– Димитровград. С решението е потвърден електронен фиш /ЕФ/ серия К, № 3541256 от
21.04.2020 г. на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на
МВР/ - Хасково, с който на касатора е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл.
182, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
В жалбата са изложени съображения за
отмяна на съдебното решение, постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения и противоречие с материалния закон. Моли ЕФ да бъде отменен. Претендира
разноски.
В съдебно заседание касаторът Д.П.З.,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба,
с която иска отмяна на решението и потвърдения с него ЕФ. Била нарушена
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. – не била
приложена снимка на разположението на уреда. Не се установява действителното
ограничение на скоростта, като липсвала и снимка на пътния знак, въвеждащ
ограничение на скоростта – 60 км/ч. Органът не било доказал че е налице правило
за поведение, въведено чрез пътен знак Б26, неспазването на който е
предпоставка за ангажиране отговорността на лицето. За последното било неясно в
какво се изразява съставомерното поведение, поради което и било съществено
ограничено правото на защита. Претендират се разноски.
Ответникът – ОД на МВР Хасково, редовно призован, не
се представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Решението на Районния съд е валидно
и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, като
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
Районният съд е установил следната
фактическа обстановка: на 21.04.2020 г., в 10:54 часа Д.П.З. е управлявала лек
автомобил, марка „Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ“, с рег. номер *******, с посока на
движение от гр. Х. към гр. Д..
На разклона за гр. Пловдив, ПП-I-5, км. 279+800 м, при
ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, автомобилът е
засечен да се движи със 87 км/ч, от която скорост е приспаднат 3 км/ч толеранс
в полза на водача и същата се зачита като 84 км/ч. Нарушението е установено с
техническо средство – TFR1-M, № 596, преминало
проверка на 03.04.2020 г. и съответстващо на одобрения тип. Приложен е протокол
за използването на АТСС на 21.04.2020 г. За извършеното нарушение от ОД на МВР
е издаден ЕФ серия К, № 3541256 от 21.04.2020 г. Тази фактическа обстановка е
установена въз основа на събраните и кредитирани от РС - Димитровград
доказателства.
РС - Димитровград е постановил
обжалваното решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства,
като е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, в хода на
съдебното производство да установи с допустимите от закона доказателства дали е
извършено твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. При
това е формирал изводи, които настоящият състав споделя.
Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП „електронният
фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с
обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и
правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.“. Не се оспорва, че процесното МПС е
управлявано на конкретната дата – 21.04.2020 г. от неговия собственик /справка/.
На същото това лице е връчен и ЕФ, като не е постъпила декларация от негова
страна по смисъла на чл. 188, ал. 1 ЗДвП. В срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП Д.П.З.
е упражнила правото си да оспори ЕФ.
Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП водач,
който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 21
до 30 км/ч - с глоба в размер на 100 лева. С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
са посочени изрично ограниченията на скоростта извън населено място според
категорията на пътното превозно средство. Когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в таблицата към чл. 21, ал.
1 ЗДвП, това се сигнализира с пътен знак. В конкретния случай е посочено
изрично, че движението на МПС се осъществява извън населено място /първокласен
път/ с ограничение на скоростта по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, което
обстоятелство се установява от приложения по чл. 189, ал. 15 ЗДвП снимков
материал и протокола за използване на АТСС от 21.04.2020 г. С оглед разпределената
доказателствена тежест наказаното лице следва да опровергае факта, че в
конкретния пътен участък ограничението на скоростта е различна от тази по чл.
21, ал. 1 ЗДвП – извън населено място. В действителност е посочено в протокола общо
ограничение на скоростта 90 км/ч, приложимо за първокласен път съгласно чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, но е конкретизирано, че това ограничение е изключено за съответния
пътен участък с пътен знак и въведена чрез него скорост – 60 км/ч. Не е налице
задължение да бъде изготвена от контролните органи и приложена към преписката
снимка на знака, с който се въвежда ограничение на скоростта, доколкото този
факт е възпроизведен в протокола за използване на АТСС, доказателствената сила
на който протокол не е оборена в хода на съдебното производство. При това
безспорно се установява, че към датата на извършване на нарушението
ограничението на скоростта за процесния пътен участък е 60 км/ч съгласно чл.
21, ал. 2 ЗДвП, като превишаването й с 24 км/ч, както е в конкретния случай,
представлява съставомерно по смисъла на чл. 6 ЗАНН деяние. Доказателства, които
да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден ЕФ, нито се
сочат от жалбоподателя, нито е искано тяхното събиране пред районния съд, а
приетите и събрани от последния такива са напълно достатъчни, за да обосноват
извод за доказаност на нарушението.
Релевантната по време, място и лица
редакция на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП във връзка с чл. 3, ал. 1 ЗАНН
гласи следното: „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното ѝ заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи“. Следователно, установяването на
обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано, като се
удостоверява чрез съответното доказателствено средство – снимков материал по
чл. 189, ал. 15 ЗДвП, поради което и не е необходимо издаването на АУАН и НП от
присъстващите при нарушението служители на ОД на МВР - Хасково. Правилно е
приложена процедурата по санкциониране на нарушителя по чл. 189, ал. 4 ЗДвП,
различна в описаната по ЗАНН относно установяването на нарушението и
ангажирането на отговорност. След измененията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП,
издаването на ЕФ за налагането на административни наказания при извършени
нарушения по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат
установени и заснети с мобилно АТСС /§ 6, т. 65, б. „б“ ДР ЗДвП/, както и
правилно е възприел в решението си РС - Димитровград.
Оспореният
ЕФ съответства на утвърдения образец, доколкото представлява типизиран документ
/електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер/,
възпроизвеждащ установени неприсъствено факти без възприемането им от човешки
сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство.
Автоматизираното техническо средство е заснело и записало датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство по смисъла
на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП. Видно от снимковия материал са отразени точно
координатите на нарушението, при това в границите на контролирания участък, при
максимално разрешена скорост за същия от 60 км/ч. За удостоверяване на
последното е приложено протокол за използване на АТСС. Видно от протокола,
съставен от обслужващия полицейски служител, са посочени точното място за
контрол, въведеният за контролирания участък скоростен режим с пътен знак за
ограничение, режимът на измерване /стационарен/, посоката на задействане
/приближаващ/, началото и края на работа, отразяване на първо и последно
статично изображение. В действителност по преписката липсва снимка за
разположението на уреда, но в протокола по чл. 10, ал. 1 Наредба № 8121з-532 от
12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е посочено,
че АТСС /мобилно/ е разположено в служебен автомобил Х 7037 ВР на разстояние от
пътния знак с въведено ограничение – 150 метра. Мястото, където е констатирано
превишаване на скоростта, безспорно попада в зоната на въведеното ограничение
от 60 км/ч, като и в обхвата на действие на АТСС, видно от данните, попълнени в
протокола и от посоченото в клип № 20875. В този смисъл не се установява
нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от цитираната наредба, от
категорията на съществените, доколкото не се ограничава правото на защита на
наказаното лице.
Настоящата съдебна инстанция приема,
че е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, доколкото са налице
задължителните реквизити на ЕФ. Конкретизирани са мястото и датата на
извършване на деянието, съставомерно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, които реквизити
са предпоставка за правилното определяне на компетентната структура на МВР,
издател на ЕФ. Посочени са коректно извършителят на нарушението и управляваното
от него МПС, както и посоката на движение. Правилно е отразено в ЕФ, че е
установена скорост 84 км/ч, която с оглед писмените доказателства по делото е
определена след приспадане от действително измерената скорост с АТСС – 87 км/ч
съгласно снимковия материал, на толеранс от 3 км/ч, приложим съгласно протокола
от проверка на мобилната система. Следва да се уточни, че в същия този протокол
е уточнена максимално допустима грешка „плюс“ „минус“ 3 км/ч до 100 км/ч, която
с цел да не се утежнява положението на водача на МПС в процесното производство
се прилага в хипотезата на намаляване на действително измерената скорост с 3
км/ч. Формира се извод че действително осъществилата се фактическа обстановка е
подведена под релевантната правна норма, като за наказаното лице съществува
яснота в какво се изразява неправомерното му поведение – предпоставка да му
бъде ангажирана и административнонаказателна отговорност. Законосъобразно на Д.П.З.
е наложено административно наказание „глоба“ в абсолютен размер, поради което и
въпросът за неговата справедливост не подлежи на обсъждане /чл. 188, ал. 1 във
чл. 182, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 ЗДвП/. По аргумент от чл. 3, ал. 2 ЗАНН и чл. 189з ЗДвП /в сила от
23.12.2021 г./, с оглед датата на извършване на деянието, и доколкото се касае
за нарушение с висока степен на обществена опасност, засягащо голям кръг
потенциално застрашени хора, съдът констатира, че не са налице предпоставки за
освобождаване от административнонаказателна отговорност по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото направените от Районен съд
– Димитровград изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице
основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния
кодекс, то съдът намира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено
в сила.
По изложените съображения и на
основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 122/27.07.2022 г. по АНД № 220/2022 г. по описа на Районен
съд – Димитровград.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.