Решение по гр. дело №18153/2018 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 1888

 

гр. Пловдив,  10.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на  двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №  18153  по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по    иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД във вр. с чл. 98 ЗЛЗ.

Съдът е сезиран с искова молба от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК:  *********, със седалище и адрес на управление:  гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 66, представлявано от ***, чрез пълномощник ***против Н.М.Д., ЕГН: **********,*** с правно основание чл.422 ГПК във връзка  с  чл. 79 ЗЗД и чл. 98 ЗЛЗ за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 317,00 лв.- главница,  представляваща стойност на предоставена на ответника медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение, проведени за периода от 23.08.2016г. до 23.08.2016г., дължима поради прекъсване на лечението, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 14.08.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13310 по описа за 2018 г.  на ПРС.

Ищецът твърди, че на 23.08.2016г. ответникът посетил Отделение по спешна медицина на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, транспортиран с линейка от Центъра за спешна медицинска помощ, но тъй като спешното му състояние не е могло да се преодолее в спешен кабинет, пациентът бил насочен към болнично лечение във Втора клиника по хирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, в която Д. постъпил на 23.08.2016г. в 22.44 часа с диагноза „***“. На пациента била съставена История на заболяването № *** от 2016г., в която били описани извършените медицински дейности и услуги, част от изискванията на КП № *** „***“, чиито изисквания били посочени в Приложение № 11 към Решение № **** от 29.03.2016г. на НС на НЗОК. Сочи се, че при постъпването си ответникът подписал „Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури“, с което декларирал, че е запознат с условията, при които НЗОК заплаща на лечебното заведение извършената дейност, както и че НЗОК нямало да заплати за оказаната болнична помощ, когато не е завършен алгоритъма на клиничната пътека. Твърди се, че след консултацията с лекар-специалист и направените на ответника клинико-лабораторни и образни изследвания последният прекъснал лечението си като самоволно напуснал лечебното заведение, поради което не могли да бъдат извършени всички процедури включени в диагностично-лечебния алгоритъм на КП № ***, в следствие на което клиничната пътека не била завършена и отчетена. Воден от горното ищецът сочи, че в настоящия случай ответникът следва да заплати лечението си по цените на лечебното заведение за медицинска помощ и услуги, подробно посочени в Ценоразписа на лечебното заведение, който бил общодостъпен, разлепен на видни места в отделенията на болницата, както и публикуван в сайта на лечебното заведение. Сочи се, че ответникът дължи на ищеца сумата от 317 лв., която включвала: ултразвуково изследване на корем – 50 лв., рентгенография на корем – 20 лв., компютърна томография на глава – 110 лв., рентгеноскопия на бял дроб – 20 лв., рентгеноскопия на коремните орани – 20 лв., пълна кръвна картина – 7 лв., консултативен преглед от специалист – 90 лв. /3 х 30 лв./. Твърди се, че била изпратена покана за доброволно плащане до Д. на 01.06.2018г., която била върната с отбелязване „непотърсена“. Поради описаните по-горе обстоятелства било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 13310/2018 г. по описа на ПРС, V-ти гр.с. Посочва се, че за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящата искова молба за установяване съществуването на вземането по реда на чл.422 от ГПК, тъй като била налице хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК – издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.  Моли исковата претенция да бъде уважена. Претендират се деловодни разноски в заповедното и в настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът, чрез особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди се, че тъй като Д. бил здравноосигурен, то последният не следвало да заплаща за оказаната му медицинска помощ влизаща в обхвата на задължителното обществено осигуряване. Освен това се твърди, че при упражняване на признатото на пациента субективно право на отказ също нямало законово задължение за плащане. Сочи се, че Декларацията, на която е основана исковата претенция е нищожна, като едностранното волеизявление на ответника не води до пораждане на задължения. Твърди се, че декларацията за информирано съгласие е да се реализира  субективното право на пациента, признато с чл. 87 ЗЗ т.е. да изрази своето информирано съгласие за осъществяване на медицинска дейност.  Твърди нищожност на декларацията поради противоречие със закона, липса на съгласие и противоречие с добрите нрави, като цитира съдебна практика. Сочи се, че правото на отказ от лечение е изрично признато в чл. 90 от Закона за здравето, като субективно неимуществено право на пациента, като поемането на задължение за заплащане на осъщественото до отказа от лечение противоречи на характера на субективното право и възможността то да бъде упражнявано.  Посочва се, че се нарушават основни конституционни принципи. Твърди, че са липсвали предпоставки за хоспитализация,тъй като спешното състояние на пациента е можело да бъде овладяно в спешното отделение. Моли искът да бъде отхвърлен.

Производството по делото е прекратено с влязло в сила определение по отношение на сумата от 40 лв. – 20 лв. – рентгенография на корем и 20 лв.- рентгеноскопия на бял дроб.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

 От приетите по делото доказателства  фиш за спешна медицинска помощ № **** от 23.08.2016 г.,  направление за хоспитализация и епикриза се установява, че действително на  23.08.2016 г. ответникът е постъпил по спешност, тъй като  спешното състояние не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет. Транспортиран е от ЦСМП до Спешен кабинет, като му е издадено направление за хоспитализация  с диагноза „***“.

На 23.08.2016 г. ответникът пациент е подписал декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване. В нея е отразено, че му е разяснен реда на заплащане на диагностиката и болничното лечение на неговото заболяване. Отразено е, че пациентът е запознат с условията, при които НЗОК заплаща на лечебното заведение за извършената дейност и с факта, че НЗОК не заплаща и няма да заплати за оказаната болнична помощ, когато не е завършен алгоритъма на клиничната пътека. Пациентът е декларирал, че е запознат с ценоразписа на медицинската помощ и услуги, предоставени от УМБАЛ Свети Георги ЕАД и декларира, че поема отговорността и ще плати за оказаната му медицинска помощ и други услуги, в случай, че алгоритъмът на клиничната пътека не бъде изпълнен, поради причина, за която болницата не отговаря.

Приета е като доказателство и история на заболяването от 23.08.2016 г., като в нея е отразено, че пациентът е съгласен за оперативно лечение, като е постъпил в 22,45 ч. Отразено е, че в 23,45 ч. пациентът поискала да напусне пределите на клиниката своеволно, въпреки обясненията за рискове относно здравословното му състояние, като отбелязването е от дежурния лекар.

В приетата по делото, като доказателство епикриза са отразени извършените инвазивни, диагностични и терапевтични процедури. Посочено е, че пациентът е хоспитализиран и поставен под наблюдение, като му е назначено консервативно лечение.  Отразено е, че пациентът е пожелал да напусне своеволно пределите на клиниката, въпреки обяснените рискове за здравословното му състояние. Подписал се в ИЗ.

Приета е като доказателство Сметка на пациента Н.М.Д., в която са отразени извършените изследвания и тяхната стойност, съгласно действащия към този момент ценоразпис.  Сметката е изготвена на  23.08.2016 г. и е на обща стойност 317 лв. Изпращана е покана за доброволно изпълнение на процесната сума до ответника, но изпратеното писмо  е  върнато, като непотърсено.

Със Заповед от 05.02.2015 г. е утвърден Ценоразпис на платените услуги, предоставени от УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, гр. Пловдив. Приет е като доказателство и ценоразпис, в който са отразени действащите към процесния период единични цени на видовете манипулации, изследвания, консултации и др.  В ценоразписа са отразени цените на платените услуги, както следва: т. 1.1. -  консултативен преглед от специалист – 30 лв., пълна кръвна картина – 7 лв., УЗ на корем – 50 лв., рентгеноскопия на бял дроб – 20 лв., рентгеноскопия на коремните органи – 20 лв., рентгенография на корем – 20 лв., компютърна томография на глава – без к.м. – 110 лв.

Приети са като писмени доказателства медицински документи, съдържащи извършените на ответника изследвания, които са остойностени в сметката на пациента, а именно: резултат от образно – диагностично изследване – УЗ на корем, резултат от Образно – диагностично изследване – рентгеноскопия на коремни органи, резултат от образно – диагностично изследване – компютърна томография на глав, ПКК, лист за преглед на пациент – консултативен преглед със специалист- неврохирург, както и  страница ИЗ  № ***., на която са документирани  осъществените от специалист по вътрешни болести /интернист/ и специалист кардиолог.

От приетото по делото заключение на съдебно – медицинската експертиза се установява,  че в настоящия случай  индикациите за хоспитализация на пациента са спазени и пациентът е хоспитализиран правомерно по посочената клинична пътека. При пациента е налице травма и оплаквания от болки в главата и корема. Обективно при прегледа в Спешно отделение е установена силна палпаторна болезненост в дясна коремна половина, което насочва за контузия на коремната стена и/или коремни органи в същата област – черен дроб, панкреас, тънки и дебели черва. В т. 6 от индикациите за хоспитализация на КП *** се посочват именно част от тези органи. Тъй като травмата на пациента е съчетана, има засягане на няколко анатомични области, при извършения КАТ глава е видно, че при пациента е налице и мозъчен оток – състояние, потенциално застрашаващо живота на пациента при несвоевременно лечение и прогресия, и допълнително индициращо хоспитализацията на същия. От епикризата се сочи, че се установява, че ответникът е консултиран с неврохирург по повод ЧМТ травма. Вещото лице установява, че извършените изследвания са правени с цел диагностично изясняване на състоянието и гарантиране на адекватното поведение и лечение на пациента. Тъй като травмата на пациента е съчетана – засягаща няколко анатомични области, при него са извършени изследвания, които не се изискват по алгоритъм на КП № ***, но касаещи адекватното поведение и лечение на пациента. При такъв тип травми понякога се налага многократно повторение на някои изследвания, както и назначаване на допълнителни такива в хода на лечението в зависимост от състоянието на пациента. Това се сочи, че е и целта на хоспитализацията с цел клинично наблюдение – своевременно лечение при поява и изява на усложнения от такъв тип травми, които не винаги се изявяват в първите часове след травмата. Вещото лице посочва, че алгоритъмът на клиничната пътека задава минимума от изследвания необходими за нейното изпълнение, но не ограничава максималния брой и тип, при необходимост. Дадено е становище, че извършените изследвания са били абсолютно необходими за диагностицирането и адекватното лечение на пациента. Посочва, че съчетаната травма на пациента, обективната находка и суспекция от травма и контузия на вътрекоремни органи, травмата на главата на КАТ данни за мозъчен оток, при пациента са налице индикации за хоспитализация и болнично лечение. И двете травми – коремната и черепно – мозъчната са потенциално опасни за живота на пациента. По литературна справка смъртността при хоспитализирани пациенти със закрита коремна травма  е около 5-10 %, ако не се приложи своевременно и адекватно лечение смъртността нараства многократно. Съдът кредитира заключението изцяло, като обективно, пълно и изготвено от компетенто лице, като същото не е оспорено от старните.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, като компетентно, обективно и пълно, се установява, че в счетоводството на ищеца е открита аналитична счетоводна партида на пациент Н.М.Д., като сумите са осчетоводени с мемориален ордер от 24.08.2018 г.  Не се установява да са извършвани плащания по така откритата партида, като салдото по партидата – неплатени медицински услуги и такси в размер от 317 лв.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважи предявения иск ищецът следва да   докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало правоотношение по договор за оказване на медицински услуги, чрез изразено от ответника съгласие да заплати тяхната стойност при определена цена и при посочените в исковата молба условия, трябва да докаже, че са настъпили тези условия, както и, че е извършил спрямо ответника посочените в исковата молба медицински манипулации, като докаже вземането си и по размер.

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 23.08.2016 г. ответникът е постъпил на лечение в УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, като е напуснал здравното заведение самоволно на същата дата.

Установява се, че към датата на приемането на ответника в болничното заведение, ответникът е подписал декларация  за информирано съгласие,  като е  информиран за диагнозата и характера на заболяването и е запознат с условията, при които НЗОК заплаща на лечебното заведение, както и че НЗОК няма да заплати за оказаната болнична помощ, ако не е завършен алгоритъма на клиничната пътека. Ответникът е декларирал, че е запознат с ценоразписа на медицинската помощ и услуги, предоставени от УМБАЛ Свети Георги ЕАД и декларира, че поема отговорността и ще плати за оказаната му медицинска помощ и други услуги, в случай, че алгоритъмът на клиничната пътека не бъде изпълнен, поради причина, за която болницата не отговаря.

Ответникът не ангажира доказателства състоянието му да е било от тези, посочени в чл. 4. от Наредба № 25 от 4 ноември 1999г  за оказване на спешна медицинска помощ , който лимитира обхвата на т нар. „спешна помощ”, но дори да се приеме , че такава му е била оказана , то това се прави не от ищцовото болнично заведение, а от Центъра за  спешна медицинска помощ   самостоятелно юридическо лице до хоспитализацията на болния. От този момент нататък, по силата на чл. 45 от ЗЗО , спешната лекарска помощ се превръща в болнична такава , която следва да се заплати от  НЗОК  - ако е оказана на здравноосигурено лице и ако е спазен алгоритъма на съответната клинична пътека. Тоест, в обхвата на спешната помощ по смисъла на чл.  82 от Закона за здравето са само медицинските дейности по посещение на лекар от ЦСМП на мястото на настъпването на евентуалното  застрашаващо живота или здравето на  пациента състояние, оказаната му там лекарска помощ и/или транспортирането му   до лечебното заведение, но не и последваща му хоспитализация.

В чл. 98 от Закона за лечебните заведения (в редакцията действаща към датата на настаняването на ответника в лечебното заведение) е предвидено, че в случаите, когато медицинските услуги не се оказват по договор с Националната здравноосигурителна каса, лечебните заведения формират цена.

Ищцовото болнично заведение е страна по Националния рамков договор за медицинските дейности към процесния период, като на ответника безспорно е оказана болнична помощ, включена в обхвата на медицинските дейности при задължителното здравно осигуряване, предвиден в чл. 45 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, които се заплащат от НЗОК.   

Съгласно действащия Национален рамков договор НЗОК заплаща за видовете медицинска помощ по чл. 45, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване по цени, определени по ред съгласно ЗЗО, като медицинската помощ се определя като основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. В чл. 10 е предвидено, че медицинската помощ е и болнична помощ, включваща: диагностика и лечение по клинични пътеки (КП) и медицински дейности съгласно приложение № 4 от Наредба № 40 от 2004 г. Съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, " Клинична пътека" е система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при диагностични и лечебни процедури на пациенти с определени заболявания, изискващи хоспитализация в лечебни заведения със стационар.  

В Националния рамков договор за медицинска дейност между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз  са предвидени условията и реда за оказване на болнична и извънболнична медицинска помощ по клинични пътеки, високоспециализирани медицински дейности, клинични процедури и процедури - е предвидено, че при необходимост от болнично лечение, здравноосигуреното лице може да бъде насочено за хоспитализация съгласно Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ с "Направление за хоспитализация" от лекар/лекар по дентална медицина. Хоспитализация се осъществява след документирана преценка за необходимостта от болнично лечение, проведена в диагностично-консултативния блок (ДКБ)/приемен кабинет (ПК) на приемащото лечебно заведение.  

В §1, т.2 от НРД 2015 г., който е приложим в настоящия случай на основание пар. 2, ал. 2 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК е дадено легално определение за „завършена клинична пътека“ - „Завършена клинична пътека“ е:

а) за хирургична/интервенционална КП - когато e извършенa основната хирургическа/интервенционална процедура; спазен е задължителният минимален болничен престой, посочен в съответната КП, и са извършени задължителните диагностични процедури, с които се отчита хирургичната пътека, като вид, брой и последователност на извършване, доказващи окончателната диагноза при дехоспитализация, както и предвидените следоперативни грижи;

б) за терапевтична КП - когато са извършени основни диагностични и терапевтични процедури, заложени в нея, и е спазен задължителният минимален болничен престой, посочен в съответната КП.

В чл. 45 от Закона за здравното осигуряване се предвижда, че задължително здравноосигурените лица (ЗЗОЛ) имат право да получат медицинска помощ за изброените в този член медицински дейности, обхватът на които се определя в Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Пакетът здравни дейности се определя включително и чрез приемането и въвеждането на клиничните пътеки.След като дадена клинична пътека не отговаря на изискванията за завършеност, т.е няма съответната структура, описана в НРД, то тя не се счита за такава, т.е въобще не се счита, че пациентът е лекуван в рамките на посочения обхват. Следователно предоставената на пациента медицинска дейност, не влиза в обхвата на задължителното здравно осигуряване, т. е. няма пречка да се търси заплащане от пациента при извършена медицинска помощ не по клинична пътека, а на основание подписаната от ответника декларация, с която е постигнато съгласие за лечение и съответно е сключен договор за извършване на услугите, предоставени от лечебното заведение.

 Съгласно чл. 212, ал. 1 от  Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК  При клинична пътека, която не е завършена, и индикациите за хоспитализация, диагностично-лечебният алгоритъм и/или критериите за дехоспитализация не са спазени, дейността не се заплаща, както и вложените медицински изделия и приложените лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на клиничната пътека. Допуска се изключение в случай на самоволно напускане на напускане на пациента от клиниката/отделението, в които не е спазен минималният болничен престой, но следва да се установи, че са извършени всички основни диагностични и терапевтични/оперативни процедури съгласно диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека.

Съгласно НАРЕДБА за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, основни диагностични процедури клинична пътека № *** включва основни диагностични процедури - 54.21, 88.01, 88.19, 88.74, 90.59, 91.13 и основни терапевтични процедури: 51.85, 51.86, 51.87, 51.88, 51.96, 51.98, 52.01, 52.92, 52.93, 52.94, 52.97, 52.98, 96.07, 96.08, 96.41, 96.42, 96.43, 96.6, 99.04, 99.18, 99.21, 99.22, 99.23, 99.29. В случая от приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява, че са извършени изследвания за диагностициране на пациента. Липсват данни за извършени терапевтични процедури. В декларацията за информирано съгласие изрично е посочено, че  пациентът е приет за  диагностично и оперативно лечение. В графата в Епикризата – „терапевтична схема“ е посочено консерватилно лечение, наблюдение.

Клиничната пътека № *** е с минимален болничен престой 2 дни, като в случая ответникът е престоял в болничното заведение само няколко часа и е напуснал самоволно.

Съдът счита за неоснователни възраженията на особения представител на ответника, че е нарушено правото на пациента на отказ от лечение, което е негово субективно право и в случая е упражнено от ответника, който е бил приет като пациент в лечебното заведение. Пациентът има право да прекъсне лечението си, но в този случай е приложима разпоредбата на чл. 98 ЗЛЗ, която гласи, че в случаите, когато медицинските услуги не се оказват по договор с Националната здравноосигурителна каса и не се предоставят по реда на чл. 82 от Закона за здравето, лечебните заведения формират цена. Ответникът е подписал декларация и с подписа си е удостоверил, че е запознат с това обстоятелство.

            С оглед на незавършването на клиничната пътека, то ответникът следва да заплати на ищеца оказаната медицинска помощ и други услуги.

       В подкрепа на изложеното дотук е и Решение по в.гр.д. № 773/2019 г. на ПОС.

От приетата по делото епикриза, която по своя характер представлява официален свидетелстващ документ, както и от приетите писмени доказателства, установяващи извършените изследвания и неоспореното от страните заключение на съдебно – медицинската експертиза се установяват извършените по отношение на ответника дейности до момента на напускането от ответника на лечебното заведение.  В случая основание за заплащане на претендираните суми е сключения договор между страните за оказване на медицинска помощ чрез изразеното съгласие на пациента, материализирано в съответната декларация, както и обстоятелството, че ответникът е напуснал лечебното заведение преди завършване на клиничната пътека, в който случай, здравноосигуреният пациент дължи заплащане на услугите по Ценоразписа на лечебното заведение, с който той е декларирал, че е запознат. Установява се и стойността на извършените диагностични процедури, както и осчетоводяване на сумите в счетоводството на ищеца.  

 С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 4 във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената претенция, както следва сумата от 21,84 лв.- разноски в заповедното производство и сумата от 502,15 лв.- разноски в исковото производство.

Относно сумата от 80 лв.- депозит за вещо лице по допуснатата ССЕ, то същият се възлага на ответника в полза на бюджета на съдебната власт, тъй като  собеният представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява. Следователно не особеният представител е задължен за заплащането на такси и разноски, а представляваната от него страна, която не е освободена от заплащането им. Дължимите  разноски  следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото.

 По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че  Н.М.Д., ЕГН: **********,*** дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК:  *********, със седалище и адрес на управление:  гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 66  сумата от 277,00 лв.- главница,  представляваща стойност на предоставена на ответника медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение, проведени за периода от 23.08.2016г. до 23.08.2016г., дължима поради прекъсване на лечението, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 14.08.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13310 по описа за 2018 г.  на ПРС.

ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН: **********,***  да заплати на „УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ №66  сумата от 21,84 лв.- разноски по съразмерност по ч.гр.д.№13310/2018г. по описа на ПРС  и сумата от  502,15 лв.- разноски по съразмерност по гр.д. № 18153/2018 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН: **********,***  да заплати   сумата от 80 лв.- депозит за вещо лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза по сметка на   съда в полза на бюджета на съдебната власт.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

 

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

Вярно с оригинала.

РџРњ