РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 26.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
двадесет и първи август през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: В. ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 540
по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази
Предявен e иск от С.Т.М. против Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ към Министерство на
вътрешните работи. Ищецът твърди, че е работил на длъжност „Младши инспектор“ в
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /РДПБЗН/-
Русе, като полагал труд и през нощта. Съгласно Кодекса на труда нормалната
продължителност на работното време за труд полаган през нощта е 7 часа дневно,
а за труд през деня- 8 часа дневно и за това за при сумирано изчисляване
на работното време часовете положен
нощен труд се умножават с коефициент 1,143 за да се приравнят към дневния труд.
Такава норма имало и в наредба към ЗМВР, но от 2015 година тя отпаднала. Ищецът
счита, че независимо от това, положеният нощен труд следва да се приравнява на
дневен, като се преизчисли с коефициент 1,143, като
се приложи наредбата към кодекса на труда. Ищецът твърди, че в периода януари
2017 до септември 2019 година е положил 1608 часа нощен труд който при
преизчисляване с коефициент 1,143 се равнява на 1837,94 часа дневен труд, като
така се оказва, че е положил 229,94 часа извънреден труд, който иска да му бъде
заплатен.
Ответникът оспорва иска. Оспорва приложимостта на наредбата към КТ по
отношение на държавните служители в МВР за целите на изчисляване на работното
време.
Предявеният иск за заплащане на извънреден труд е с правно основание чл.
178 ал.1 т.3 от ЗМВР във връзка с чл. 150 от КТ и чл. 9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, които се иска да бъдат
приложени. Претенцията за законна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Безспорно е между страните, че С.Т.М. е бил в служебно правоотношение с
ответника- Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
Министерство на вътрешните работи в периода 01.01.2017г.
до 30.09.2019г.
Спори се дали количеството положен труд през нощта следва да се преизчислява чрез умножение по 1,143 за да се
приравни на труд положен през деня, каквото преизчисление
се прави при труд полаган по трудово правоотношение. Настоящият състав счита,
че такова преизчисление не следва да се прави, като
съображенията за това са следните:
По Кодекса на труда нормалната продължителност на работното време през деня е до
8 часа (чл.136 ал.1 изр.2),
а нормалната продължителност на работното време през нощта е до
7 часа.
По Закона за МВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично. Осем часа дневно означава осем часа за денонощие, а не осем часа през
деня. Когато законодателят иска да разграничи дневният от нощния труд той използва
термините „през деня“ и „през нощта“. Нормалната продължителност е 8 часа
дневно и 40 часа седмично. И ако
използвания термин „дневно“ може да подведе при тълкуването, като неправилно се
възприема за синоним на израза „през деня“, то „40 часа седмично“ очевидно по
никакъв начин не се свързват с това дали труда се полага през деня или през
нощта. След като нормалната продължителност е 40 часа седмично при петдневна
работна седмица то очевидно, че при работа през нощта нормалната
продължителност се получава 8 часа за денонощие (40 делено на 5) и това много
ясно дава да се разбере, че 8 часа дневно означава 8 часа за денонощие, а не
осем часа през деня.
Преизчисляването на труда положен през нощта по КТ се базира на законовоопределена „нормална продължителност на работното
време“ през нощта, каквато липсва в ЗМВР. Т.е. по Кодекса на труда
преизчисляването има опора в закона, по ЗМВР няма такава.
ЗМВР препраща по множество въпроси към КТ, но въпроса за нормалната
продължителност на работното време през нощта не е сред тях.
Не е налице дискриминация или неравноправно третиране на служителите на
МВР- възнагражденията както по ЗМВР, така и по КТ са комплексни и се състоят от
множество отделни възнаграждения с различно основание. В ЗМВР има множество допълнителни
възнаграждения и обезщетения, каквито по КТ не са предвидени или ако се
предвидени са в значително по-нисък размер. Това не означава, че работещите по
трудов договор ще могат да поискат обезщетения и възнаграждения предвидени за
държавните служители по ЗМВР, по аргумент, че са дискриминирани. Не може и не е необходимо всички положения
свързани с работното време и с възнагражденията в КТ и в ЗМВР да са идентични.
Правото да се работи по-малко време през нощта е социална придобивка, а не
е основно право залегнало в актове с нормативен характер от по-висок порядък (Конституцията,
международни договори), за да е необходимо да се прилага за всички работници и
служители. Такова право не е предвидено
в ЗМВР, като то е било предвидено в наредба към закона в минал момент, след
което е отпаднало.
В ДВ бр.60 2020 г. чл. 187 ал.1 от ЗМВР беше добавено второ изречение с
текста:
„Нормалната продължителност на работното време
през нощта
е 8 часа за всеки 24-часов период.“ Тази норма има
тълкувателен характер, а не създава ново правило. Същата пояснява първото
изречение от същата алинея, а именно, че 8 часа дневно означава 8 часа за
денонощие, а не 8 часа през деня, (което е ясно и от посочената нормална
продължителност от 40 часа седмично при петдневна работна седмица, но очевидно
не за всички, което е наложили да се приемат посочените изменения).
По изложените съображения предявеният иск следва да се отхвърли, а ищецът
следва да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200
лева.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на
С.Т.М., ЕГН ********** със съдебен адрес ***
предявен против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“-МВР, с адрес гр. София, ул. „Пиротска" №171А за заплащане на сумата от 1592,83 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд от 229,94 часа
положен в периода 01.01.2017г. до 30.09.2019г, който
извънреден труд е получен след преизчисляване на положените часове нощен труд с
коефициент 1,143, както и иска за законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2020г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.Т.М., ЕГН
********** със съдебен адрес *** да
заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, с
адрес гр. София, ул. „Пиротска" №171А разноски
в размер на 200 лева.
Решението
може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен съдия:/п/