РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Тутракан, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги М. Г.
при участието на секретаря Заниела Л. В.ева
като разгледа докладваното от Георги М. Г. Гражданско дело №
20233430100713 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1. Предявен е установителен иск по чл. 422 от „Й. Б.“ ЕАД, представлявано от
адв. В. Н. от САК (л. 6 - 8), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед
№ 167/08.08.2023 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 428/2023 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с
която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца:
1.1. цената на електронни съобщителни услуги (ЕСУ), дължима на основание
чл. 258, предл. 2 във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, въз основа на сключен Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 13.01.2021 г., сключен между
„Т. Б.” ЕАД и ответника, потребени в периода: 13.01.2021 г. - 24.03.2021 г., възлизаща
на 84,24 лв. (осемдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки);
1.2. неустойка по чл. 92 от ЗЗД за предсрочно прекратяване на същия договор,
уговорена на стр. 5, равняваща се на стандартните абонаментни такси до края на
договора (но не повече от три), възлизаща на размер на 42,48 лв. (четиридесет и два
лева и четиридесет и осем стотинки);
1.3. неустойка по чл. 92 от ЗЗД, за предсрочно прекратяване същия договор,
уговорена на стр. 5, равняваща се на разликата между стандартната цена на
предоставено за ползване мобилно устройство „ZTE MF971RS CAT6 4G MIFI“ и
договорената лизингова цена, която разлика възлиза на 94,83 лв. (деветдесет и четири
лева и осемдесет и три стотинки);
1
1.4. цената на електронни съобщителни услуги, дължима на основание чл.
258, предл. 2 във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, въз основа на сключен
Приложение към Договор за мобилни услуги за предпочетен номер +359********* от
13.01.2021 г., сключен между „Теленор България” ЕАД и ответника, потребени в
периода: 13.01.2021 г. - 24.03.2021 г., възлизаща на 261,86 лв. (двеста шестдесет и един
лева и осемдесет и шест стотинки);
1.5. неустойка по чл. 92 от ЗЗД за предсрочно прекратяване на същия договор,
уговорена на стр. 5, равняваща се на стандартните абонаментни такси до края на
договора (но не повече от три), възлизаща на размер на 96,24 лв. (деветдесет и шест
лева и двадесет и четири стотинки);
1.6. неустойка по чл. 92 от ЗЗД, за предсрочно прекратяване същия договор,
уговорена на стр. 5, равняваща се на разликата между стандартната цена на
предоставено за ползване мобилно устройство „NOKIA 2.4 32GN Dual Black“ и
договорената лизингова цена, която разлика възлиза на 255,24 лв. (двеста петдесет и
пет лева и двадесет и четири стотинки);
1.7. законна лихва от подаване на заявлението в Софийски районен съд –
25.04.2023 г., до изплащане на вземането.
1.8. Т. Ш. Х. е сключил с „Й. Б.“ ЕАД (предходно наименование „Т. Б.“ ЕАД)
договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 13.01.2021 г., като с посочения
договор е закупил „ZTE MF971RS CAT6 4G MIFI“ на преференциална цена. Х. не
изпълнява задълженията си по договора в общ размер на 84,24 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 13.01.2021 г. –
24.03.2021 г., вследствие на което и съгласно т. 9 от договора е начислена неустойка в
размер на 42,48 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е
начислена във Фактура № **********/25.05.2021 г. Вследствие на неизпълнението Х.
дължи и сума в размер на 94,83 лв., начислена в същата фактура, представляваща
съразмерната част от направената отстъпка за мобилно устройство, като е взет
предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора.
1.9. Т. Ш. Х. е сключил с „Й. Б. ЕАД (предходно наименование „Т. Б.“ ЕАД)
договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 13.01.2021 г., като с посочения
договор е закупил „NOKIA 2.4 32GN Dual Black“ на преференциална цена. Х. не
изпълнява задълженията си по договора в общ размер на 261,86 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 13.01.2021 г. –
24.03.2021 г., вследствие на което и съгласно т. 9 от договора е начислена неустойка в
размер на 96,24 лв., която не надвишава размерна на три месечни абонаментни такси и
е начислена във Фактура № **********/25.05.2021 г. Вследствие на неизпълнението
Х. дължи и сума в размер на 255,24 лв., начислена в същата фактура, представляваща
съразмерната част от направената отстъпка за мобилно устройство, като е взет
2
предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора.
1.10. Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:
1.10.1. № **********/25.01.2021 г., претендирана в размер на 236,16 лв.;
1.10.2. № **********/25.02.2021 г., претендирана в размер на 54,97 лв.;
1.10.3. № **********/25.03.2021 г., претендирана в размер на 54,97 лв. и
1.10.4. № **********/25.05.2021 г., претендирана в размер на 488,79 лв.
2. Ответникът Т. Ш. Х., чрез назначения му с Определение № 140/29.04.2024 г.
особен представител – адв. Д. Г.а от АК – гр. Силистра, депозира отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 от ГПК.
2.1. В отговора на ИМ ответникът оспорва предявения иск като недопустим, тъй
като не били налични доказателства за спазване на 1-месечния срок по чл. 415, ал. 4
във връзка с чл. 422 от ГПК. Отделно се сочи, че исковата претенция е неоснователна
и недоказана.
2.2. По отношение на неустойките, равняващи се на стандартните абонаментни
такси до края на договора (но не повече от три), ответникът прави възражение за
нищожност както на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 от ЗЗП
(неравноправна клауза), така и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД (противоречие с
добрите нрави). В условията на евентуалност се възразява, че неустойката в размер на
96,24 лв. (за прекратяването на договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 13.01.2021 г.) следва да се намали до трикратния размер на
първоначалната такса (3 х 30,99 лв.) – т.е. до 92,97 лв.
2.3. Твърди се, че не е доказано предоставянето от страна на ищеца на услугите
по договорите, потребени в периода 25.01.2021 г. – 24.03.2021 г.
2.4. Оспорва се осъществяването на твърдения от ищеца факт, че мобилно
устройство „ZTE MF971RS CAT6 4G MIFI“ и мобилно устройство „NOKIA 2.4 32GN
Dual Black“ са били предоставени на ответника, от което следвало, че последният не
дължи начислените му неустойки, равняващи се на разликата между стандартната цена
на предоставено за ползване мобилно устройство и договорената лизингова цена.
2.5. Твърди се, че са налице погрешно отчетени суми в предоставените от
ищеца заверени копия на фактури
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
3. На 13.01.2021 г. между „Т. Б.“ ЕАД (сега „Й. Б.” АД) и ответника е сключен
Договор за мобилни услуги № ********* с предпочетен номер ***(л. 15 по ЧГД №
21341/23 г. по описа на СРС).
4. На 13.01.2021 г. между същите страни е сключено Приложение към Договор
за мобилни услуги № ********* с предпочетен номер *** (л. 18 от ЧГД № 21341/23 г.
по описа на СРС).
3
5. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 74 и
сл.), която е изчислила непогасения размер на вземанията.
6. По делото е изслушана съдебна оценителна експертиза (СОЕ - л. 100 и сл.),
която е установила пазарната цена на процесните устройства към 13.01.2021 г.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
I. По допустимостта
7. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца
има правен интерес от завеждането им, което налага разглеждането им по същество.
8. С оглед възражението на ответника съдът конкретизира, че указанията за
предявяване на иск са съобщени на ищеца на 04.12.2023 г. Искът е заведен в рамките
на едномесечния срок - на 15.12.2023 г.
II. По основателността на исковете
9. В случая са предвидени следните услуги, цената на които е включена в
процесните фактури:
9.1. Mесечна абонаментна такса - Съгласно т. 23 б. „б” от Общи условия на
„Й. Б.” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги[1]
(ОУ л. 20 и сл.) тя се предплаща и осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор, включвайки разходите за поддръжка на мрежата. В тази връзка
съдът приема, че таксата се дължи независимо от потреблението.
[1] Публикувани на интернет адрес с URL:
https://www.yettel.bg/dA/57b4f2d7e3/asset/yettel_terms_and_conditions_gsm_umts_lte_15.08.2023.pdf
9.2. Цена за използвани услуги, според потреблението.
4
9.2.1. Такива услуги съгл. чл. 23, б. „в” от ОУ са:
9.2.1.1. изходящите повиквания, които се таксуват според времетраенето на
разговорите (лв./мин) - за всяко успешно повикване от приемането на повикването от
търсения абонат, активиране на включеното крайно устройство или активиране на
услуга, предоставяна на абоната чрез съответната мрежа, до получаването на сигнал за
разпадането й;
9.2.1.2. кратките текстови съобщения или мултимедийни съобщения (SMS,
MMS), чиято цена се определя според техният брой;
9.2.1.3. мобилният интернет, чиято цена се изчислява съгласно според
осъществения пренос на данни (лв./КB).
10. Поради тази причина ищецът носи доказателствената тежест за
установяването на обемът и количество на доставените услугите, с оглед
установяването на дължимостта на цената на услугите.
10.1. В представените фактури са посочени такива услуги - услуги с добавена
стойност и кратки текстови съобщения и др. (л. 80).
11. Цена за допълнителни и други услуги.
11.1. Тя е предвидена в чл. 23, б. „г” от ОУ.
11.2. Такива услуги не се претендират. В горепосочената фактура е посочена
застраховка, която обаче не формулирана от ищеца като отделна претенция.
12. Съдът е преизчислил дължимите вземания за процесния период като е
съобразил абонаментните такси, посочени в договора и приложението, както и
допълнителните услуги, начислени във Фактура № **********/25.01.2021 г.
13. В тази връзка дължимите суми са представени в табличен вид, както следва:
Номер
359897222549359899897149
Период на потребление
УслугиУслуги
Аб. ТаксаАб. Такса
споредспоред
потр.потр.
13.01.2021 г. - 24.01.202116,9922,2430,99127,46
г.
25.01.2021 г. - 24.02.202116,99 30,99
г.
25.02.2021 г. - 24.03.202116,99 30,99
5
г.
Общо73,21220,43
14. Дължимостта на вземанията е възникнала съгласно чл. 27 от ОУ - в срока,
указан на фактурата, но не по - късно от 18 дни от датата на издаването й (вж. т.
12.1).
15. В тази връзка исковете се явяват основателни до размер на стойностите на
ЕСУ, посочени за отделните мобилни номера.
III.Относно иска за заплащане на неустойка, равняваща се на стандартните
абонаментни такси до края на договора
16. На стр. 5 от договора Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***
от 13.01.2021 г. е предвидено заплащането на неустойка при прекратяването на
договора по вина или инициатива на потребителя, равняваща се на сумата от
абонаментните такси до изтичането на уговорения срок на договора.
17. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка относно действителността
на договорените клаузи, в частност и наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла
на чл. 143 от ЗЗП са:
17.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;
17.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;
17.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на
изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;
17.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.
18. Позоваващото лице да има качеството на потребител.
18.1. Ищецът (кредитополучател) е физическо лице, което ползва услуга, която
не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност (§ 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).
18.2. Ответникът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т.
2 от ДР на ЗЗППТ (отм.).
19. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за
установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи
върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.).
6
Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.
20. Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП - Разпоредбата,
определяща клаузата като неравноправна, не попада в обхвата на хипотезите на чл. 144
от ЗЗП.
21. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на
изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал.
1 от ЗЗППТ /отм./).
21.1. Чл. 143, т. 5 от ЗЗП посочва като пример за такива клаузи, договорни
разпоредби, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
21.2. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от
развалянето, респ. прекратяването на договора, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката се извършва
към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение - т. 3
от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
22. Съдът намира, че заплащането на неустойка в размер на договорените
абонаментните такси за оставащият срок на договора, с въведен лимит от три такси, не
противоречи на ЗЗП.
23. В конкретният случай обаче е налице неяснота относно размера на
неустойката. Предвидено е тя да се начислява според „най - високия абонамент”
предвиден в плана. В допълнителното споразумение от 18.09.2020 г. обаче са
предвидени два вида такси - до изтичане и след изтичане на срока на договора.
Таксата след изтичане срока на договора се дължи обаче, само „ако е приложимо”. От
условията на договора не става ясно дали в конкретния случай такава такса се дължи, а
оттам и дали на нейна база следва да бъде изчислявана неустойката (тъй като тя е по -
висока).
24. Отделно от това абонаментната такса след изтичане на срока на договора
такса е величина, която не намира приложение при надлежно изпълнение на
задължението на потребителя в срока на договора. Тя обаче служи, като база за
определяне на размера на неустойката при развалянето на договора, както и за
определянето на размера на месечната такса след изтичането на срока на договора. По
този начин абонамента такса след изтичането на срока на договора от една страна
завишава допълнително размера на неустойката при разваляне на договора по вина на
потребителя, а от друга стимулира потребителя да „преподпише” договора след
изтичането на неговия срок.
25. В тази връзка съдът приема, че въвеждането на понятието „абонаментната
7
такса след изтичане на срока” цели от една страна да въведе потребителя в
заблуждение относно действителния размер на неустойките, които ще заплати, а от
друга завишава размера на неустойката за прекратяване на договора поради
неизпълнение от страна на потребителя допълнително, като същата излиза извън
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
26. В тази връзка съдът намира, че неравноправни са клаузите, които
предвиждат заплащането на неустойка в размера на сбора от „най - високите” такси до
края изтичане на срока на договора (но не повече от три).
27. В Договора за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 13.01.2021 г. е
предвиден един размер на абонаментната такса (16,99 лв.), като претендираната
неустойка е се равнява на трикратния и размер без ДДС - 42,48 лв. (вж. СИЕ). В тази
̀
връзка искът се явява основателен по отношение на неустойката за тази услуга.
28. В Приложението към Договора за мобилни услуги за предпочетен номер
+359********* от 13.01.2021 г. са посочени обаче две различни стойности на
абонамента. Уговарянето на различни абонаментни такси представлява неравноправна
клауза, поради което неустойката по отношение услугата по приложението е
недължима.
IV.Относно иска за заплащане на неустойка, равняваща се на отстъпката от
цената на предоставено за ползване устройство
29. По делото въпреки не са представени сключени между страните договори за
лизинг или договори за продажба на процесните.
30. В конкретния случай, упоменаването в договора и приложението на
определени устройства, както и лизингова цена или цена в брой не са достатъчно, за
да се приеме, че в договора за мобилни услуги е инкорпориран и договор за лизинг
или договор за продажба. Част от същественото съдържание (essentialia negotii) на
договорите е срока за заплащане на лизинговото възнаграждение (респ. продажната
цена), размера и периодичността за заплащането на лизинговите вноски или вноските
по изплащане на устройството (ако продажбата е с отложено плащане). Тези елементи
на договора не могат да бъдат извлечени от договора за мобилни услуги, поради което
съдът приема, че не е налице сключен договор за лизинг или продажба между
страните.
31. В договорът и приложението освен това не е отразено и предаването на
устройствата на ответника. По делото не е представен и отделен приемо -
предавателен протокол.
8
32. Последното налага извода, че не възникнало вземането за неустойка,
равняваща се на разликата между лизинговата (продажната) цена и стандартната цена
на устройството.
33. В тази връзка и този иск се явява неоснователен.
Разноски
34. На осн чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът следва да бъдат присъдени разноски
съгласно уважената част от исковете в размер на 781,63 лв.
35. Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че съществува вземането на ищеца „Й. Б.” ЕАД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** срещу ответника Т. Ш. Х., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***; предмет на Заповед № 167/08.08.2023 г. за
изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 428/2023 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е
разпоредено да заплати на ищеца:
1. цената на електронни съобщителни услуги, дължима въз основа на
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***от 13.01.2021 г., сключен
между „Т. Б.” ЕАД и ответника, потребени в периода: 13.01.2021 г. - 24.03.2021 г.,
възлизаща на 73,21 лв. (седемдесет и три лева и двадесет и една стотинки);
2. неустойка по чл. 92 от ЗЗД за предсрочно прекратяване на същия договор,
уговорена на стр. 5, равняваща се на стандартните абонаментни такси до края на
договора (но не повече от три), възлизаща на размер на 42,48 лв. (четиридесет и два
лева и четиридесет и осем стотинки);
3. цената на електронни съобщителни услуги, дължима въз основа на
сключено Приложение към Договор за мобилни услуги за предпочетен номер *** от
13.01.2021 г., сключен между „Теленор България” ЕАД и ответника, потребени в
периода: 13.01.2021 г. - 24.03.2021 г., възлизаща на 220,43 лв. (двеста и двадесет лева и
четиридесет и три стотинки);
4. законна лихва върху стойността на ЕСУ (346,10 лв.) от подаване на
заявлението в Софийски районен съд – 25.04.2023 г. до изплащане на вземането.
9
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за установяване на вземанията за:
1. цената на електронни съобщителни услуги, дължима въз основа на
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 13.01.2021 г., за
разликата между уважения размер - 73,21 лв. и претендирания такъв - 84,24 лв.;
2. неустойка по чл. 92 от ЗЗД, за предсрочно прекратяване същия договор,
уговорена на стр. 5, равняваща се на разликата между стандартната цена на
предоставено за ползване мобилно устройство „ZTE MF971RS CAT6 4G MIFI“ и
договорената лизингова цена, която разлика възлиза на 94,83 лв. (деветдесет и четири
лева и осемдесет и три стотинки);
3. цената на електронни съобщителни услуги, дължима въз основа на
сключено Приложение към Договор за мобилни услуги за предпочетен номер *** от
13.01.2021 г., за разликата между уважения размер - 220,43 лв. и претендирания такъв -
261,86 лв.;
4. неустойка по чл. 92 от ЗЗД за предсрочно прекратяване на същия договор,
уговорена на стр. 5, равняваща се на стандартните абонаментни такси до края на
договора (но не повече от три), възлизаща на размер на 96,24 лв. (деветдесет и шест
лева и двадесет и четири стотинки);
5. неустойка по чл. 92 от ЗЗД, за предсрочно прекратяване същия договор,
уговорена на стр. 5, равняваща се на разликата между стандартната цена на
предоставено за ползване мобилно устройство „NOKIA 2.4 32GN Dual Black“ и
договорената лизингова цена, която разлика възлиза на 255,24 лв. (двеста петдесет и
пет лева и двадесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА ответника Т. Ш. Х., ЕГН **********, да за плати на ищеца „Й. Б.”
ЕАД, с ЕИК ***, направените по делото разноски съобразно уважената част от
исковете, възлизащи на 781,63 лв. (седемстотин осемдесет и един лева и шестдесет и
три стотинки), както и 5 лв. в случай, че бъде издаден изпълнителен лист за събиране
на вземането.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено
или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ПРЕПИС от решението да се приложи по заповедното производство.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
10