Определение по дело №1944/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано по жалба от „Азимут 6000“ ЕООД с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул.Иван Вазов № 18, заявена чрез управителя Грудимир Грудев срещу Покана за доброволно изпълнение на директора на РЗИ-Бургас като приложение към наказателно постановление № РД-05-21/21.08.2023г. на РЗИ-Бургас.

Жалбоподателят счита, че не е ясен характера на оспорения акт и по-конкретно дали това е покана за доброволно изпълнение или представлява разпореждане за предварително изпълнение, тъй като административният орган е посочил, че същият е приложение - неразделна част от цитираното в него наказателно постановление, като за последното е отразено, че е влязло в законна сила.

Твърди, че посоченото наказателно постановление № РД-05-21/21.08.2023г. на РЗИ-Бургас не е влязло в законна сила, тъй като е обжалвано и е предмет на разглеждане по АНД № 3714/2023г. по описа на Районен съд-Бургас, което е към момента висящо.

Счита, че ако се приеме, че обжалвания акт има характер на разпореждане за допускане на предварително изпълнение, то същият следва да има мотиви, но такива не са изложени, като в него липсва посочване дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой орган. На следващо место посочва, че и в наказателното постановление не е допуснато предварително изпълнение.

При тези съображения моли за отмяна на оспорения акт. Представя писмени доказателства.

Ответната страна Директор на РЗИ-Бургас в депозирано писмено становище потвърждава, че наказателно постановление № РД-05-21/21.08.2023г. на РЗИ-Бургас не е влязло в законна сила, тъй като е обжалвано и е предмет на разглеждане по АНД № 3714/2023г. по описа на Районен съд-Бургас, съдебното заседание по което е насрочено за 15.11.2023г..

Твърди, че жалбата против това наказателно постановление е била депозирана в съда, а не чрез административния орган, издал НП, поради което РЗИ е била уведомена по-късно от съда за постъпилата жалба.

Процесното наказателно постановление е било връчено на жалбоподателя на 31.08.2023г. и пред РЗИ-Бургас в законоустановения срок не е била депозирана жалба, поради това администрацията е приела, че НП е влязло в сила и са били издадени покана за доброволно изпълнение от 25.08.2023г. и уведомление за доброволно изпълнение по чл.182, ал.2, т.1 от ДОПК от 18.09.2023г. за заплащане на наложената имуществена санкция.

На 21.09.2023г. РЗИ-Бургас е била уведомена от съда, че против НП № РД-05-21/21.08.2023г. е подадена жалба, по която е образувано АНД № 3714/2023г. по описа на РС-Бургас.

По тази съображения твърди, че при своевременно уведомяване за постъпилата жалба и при спазване на разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗАНН, РЗИ-Бургас не би издала уведомление за доброволно изпълнение, тъй като нямаше да има основания да приеме, че НП е влязло в сила.

Счита, че с оглед изложената хронология, към настоящия момент няма как да се приеме, че наказателното постановление е влязло в сила, при наличието на висящо производство по неговото обжалване.

Твърди, че поканата/уведомлението за доброволно изпълнение не подлежи на самостоятелно обжалване и моли производство по АПК да не бъде образувано, с оглед висящността на производството по ЗАНН по оспорване на НП № РД-05-21/21.08.2023г. на директора на РЗИ-Бургас. Представя писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните, доказателствата по делото и съобрази закона, намира, че подадената жалба е недопустима, поради липса на подлежащ на оспорване акт, поради което на основание чл. 159, т. 1 от АПК същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати, по следните съображения:

Една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на съдебно-административното производство е наличието на подлежащ на оспорване акт. Административният акт представлява властническо волеизявление на административен или на друг овластен за това орган или организация, което едностранно предизвиква пораждане, изменяне или прекратяване на права и задължения. Една от основните характеристики на властническия характер на волеизявлението е то да поражда едностранно права и задължения за трети лица независимо от тяхната воля, а допълнителен признак е непосредствената му принудителна изпълняемост със средствата на държавната принуда. В конкретната хипотеза оспорената покана, респ.уведомление за доброволно изпълнение не притежава белезите на индивидуален административен акт, тъй като не представлява властническо волеизявление, а е издадена като част от администрирането на издаденото от директора на РЗИ-Бургас наказателно постановление № РД-05-021/21.08.2023г.. С оспореният акт не се създават права или задължения и не се засяга непосредствено правната сфера на жалбоподателя, не се пораждат самостоятелно и непосредствено правни последици, поради което и оспореното уведомление/покана за доброволно изпълнение не подлежи на съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, държавните вземания са публични и частни, като публични са държавните и общинските вземания по влезли в сила наказателни постановления.

Наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на обжалване; не са били обжалвани в законния срок; са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда- чл. 64 от ЗАНН. Съгласно чл. 190, ал. 3 от ЗАНН, наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.

Когато наказателното постановление е влязло в сила съгласно разпоредбата на чл.178, ал.3 ДОПК, то се изпраща от съответния административнонаказващ орган на публичния изпълнител в 7-дневен срок от изтичането на срока за доброволно плащане, който пък е уреден в чл.178, ал.1 ДОПК.

Видно от събраните по делото доказателства, представени от двете страни, издаденото от директора на РЗИ-Бургас наказателно постановление № РД-05-021/21.08.2023г. не е влязло в сила, то е обжалвано в срок и по жалбата е образувано АНД № 3714/2023г. по описа на РС-Бургас, съдебно заседание по което е насрочено за 15.11.2023г..

Тъй като въззивната жалба не е била депозирана чрез административния орган, издал наказателното постановление, а в съда, то РЗИ не е узнал своевременно за депозирането й. По тази причина органът е приел, че след като жалбоподателя е уведомен с обратна разписка за издаденото НП на 31.08.2023г. и в законоустановения срок не са налице данни за постъпила жалба против НП, то е влязло в сила, поради което е пристъпил към изпращане на покана и уведомление до жалбоподателя за доброволно изпълнение. Изпращането им е следствие от горната хронология, но не представлява и няма белезите на акт, с който се допуска предварително изпълнение на административен акт. Още повече, че законът не допуска предварително изпълнение на наложено наказание по невлязло в сила наказателно постановление, както се допуска в жалбата.

Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗАНН предвижда, че наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. Този ред е регламентиран в ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 163 от ДОПК, публичните вземания се събират по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, освен ако в закон е предвидено друго. Според чл. 165 от ДОПК, събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. Това в случая е влязло в сила/влезли в сила наказателно/и постановление/я, издадено/и от органи в случая на РЗИ.

Уведомлението по чл. 182, ал. 2 ДОПК не е с признаците на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1-4 АПК и за защитата срещу него е неприложим редът на раздел първи от гл. Х на АПК. Уведомлението и поканата за доброволно изпълнение не представлява и действие на принудително изпълнение, за да се търси защита по гл. 28 ДОПК, т.к. по арг. от чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК, т.к. принудителното изпълнение се предприема само въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Защитата срещу принудителното изпълнение е регламентирана в нормите на чл. 266-269 от ДОПК и в тях не е предвидено обжалване на действие по чл. 182, ал.2 ДОПК. В процесуалната защита, която се осъществява чрез жалби срещу действията на органа по изпълнението, не е включено и действие по приканване към доброволно изпълнение или действие на публичния взискател по сезиране на публичния изпълнител за образуване на изпълнително производство чрез електронно заявяване.

Обратно на твърденията в жалбата, с изпращането на покана за доброволно изпълнение не се установяват публични задължения, а само се предявяват за събиране вече възникнали такива въз основа на годен изпълнителен титул, /какъвто в случая не се установява, а и това обстоятелство не е спорно между страните/. То е само положителна процесуална предпоставка за преминаване към принудително изпълнение и предхожда изпълнителните действия на публичния изпълнител.

Поради тези съображения, за настоящата съдебна инстанция не съществува задължение да разгледа по същество подадената жалба досежно нейната основателност, тъй като липсва издаден в хода на административното производство индивидуален административен акт, с който да се засягат законните права и интереси на жалбоподателя и който акт да подлежи на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Обжалваната Покана за доброволно изпълнение не е от категорията административни актове, които да подлежат на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК, тъй като не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1-4 от АПК. Горните съображения предпоставят оставяне на жалбата без разглеждане, като процесуално недопустима, тъй като е насочена към неподлежащ на оспорване административен акт, съответно прекратяване на образуваното производство /в т.см. Определение № 4322 от 24.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3755/2023 г., I о./.

При този изход на спора, ответника има право на съдебни разноски, но доколкото такива не са претендирани, не следва произнасяне в тази насока.

Водим от горното и на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 159, т. 1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата „Азимут 6000“ ЕООД с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул.Иван Вазов № 18, заявена чрез управителя Грудимир Грудев срещу Покана за доброволно изпълнение на директора на РЗИ-Бургас като приложение към наказателно постановление № РД-05-21/21.08.2023г. на РЗИ-Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1944/2023г. по описа на Административен съд – Бургас.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ от определението да се връчат на страните.

	Съдия: