Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 07.08.2019г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав на девети юли две
хиляди и деветнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар
Йорданка Алексиева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 632 по описа за 2018г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл.
26, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 29,12,2009г.
е постигнато споразумение за уреждане на финансови отношения, по силата на което
са уговорили, че „Л. Сър“ ООД, Х.Ф. и Х.К.солидарно се задължават да заплатят на А.А.
сумата от 20 000 лева, в случай, че срещу него бъдат предприети принудителни
изпълнителни действия за задължения на „Л. Сър ООД. Тази спогодба е нищожна по
отношение на него поради липса на съгласие, тъй като той не е положил подпис в
нея като физическо лице, а само като законен представител на горното дружество.
Ето защо моли да бъде постановено решение, с което тя да бъде обявена за
такава. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск
като недопустим, тъй като въз основа на посочения документ е издадена заповед
за незабавно изпълнение, поради което за защита на длъжника е предвиден друг
ред. Евентуално твърди, че е неоснователен, тъй като в заверката на нотариуса
изрично е посочено, че подписът е на Х.Ф. – и като управител, и като физическо
лице. Ето защо моли производството по делото да бъде прекратено, евентуално
предявеният иск да бъде отхвърлен.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не е спорно между страните,
а и от приетите писмени доказателства се установява, че спогодба от
29,12,2009г. е използвана като документ, посочен в чл. 417 от ГПК и въз основа
на него по подадено заявление е издадена заповед за незабавно изпълнение от
04,07,2013г. по ч.гр.д.№690/2013г. по описа на Районен съд Велинград. Основателни
са доводите, че ищецът би могъл да подаде възражение срещу нея. Това обаче не
го лишава от правен интерес да предяви иск за нищожност на същата спогодба, тъй
като право на страната е да избере пътя, по който да защити правата си. След
като не е спорно, че възражение не е подадено, съответно не е налице сила на
пресъдено нещо по решение за установяване на вземането, възникнало от тази
спогодба, то предявеният иск за прогласяване на нейната нищожност е допустим.
В производството по делото
са приети като писмени доказателства два заверени преписа от спогодба от
29,12,2009г., която е с нотариална заверка на подписите. В единия от тях липсва
подпис на Х.А.Ф. като физическо лице, въпреки че нотариусът е извършил
съответното удостоверяване. По отношение на другия документ е открито
производство по оспорване на истинността му относно подписа, изпълнен от името
на ищеца като физическо лице. От заключенията на вещите лица С. и Ч. се
установява, че подписът е положен от Х.А.Ф., което се потвърждава и от
заключението по тричленната съдебно-графологична експертиза. С оглед на това
съдът намира, че оспорването на истинността на документа е недоказано.
Отделно от горното, дори
да бъде прието, че в спогодбата от 29,12,2009г. липсва подпис на Х.А.Ф.,
положен от името на физическото лице, или пък, че същият не е изпълнен от него,
то правните последици от този факт не съвпадат с направеното искане, тъй като
не водят до нищожност на оспорения договор. Съгласно чл. 26, ал.2 от ЗЗД нищожни са и
договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва
съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Съгласно трайната
практика на ВКС, включително и задължителна за съдилищата – Решение № 198 от
10.08.2015 г. по гр. д. № 5252 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение, нищожността е осъществен фактически състав на договора плюс осъществяване
на факт, който го опорочава, затова „скритото несъгласие” по предмета на
договора, което всъщност е несъзнавано, не е основание за нищожност, а
неосъществен фактически състав. В този смисъл липсата на подпис не е основание
за нищожност, тъй като съгласие не е изразен, съответно няма как да е налице
порок във волята.
При това положение и при липса на друго искане (в който
аспект би могло да се преценява дали са настъпили последиците от спогодбата)
предявеният иск за прогласяване на нищожност на същата поради липса на съгласие
с оглед липсата на подпис е неоснователен.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените от него разноски в размер на
1630 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Х.А.Ф., ЕГН **********
*** против А.Е.А., ЕГН ********** ***, за прогласяване на нищожността на спогодба
от 29,12,2009г. с нотариална заверка на подписите рег.№7924/29,12,2009г. по
описа на нотариус Светлана Кожухарова с район на действие Районен съд
Асеновград, вписана в Нотариалната камара с №234, по отношение на Х.А.Ф. поради
липса на съгласието му.
ОСЪЖДА Х.А.Ф., ЕГН ********** *** да заплати на А.Е.А., ЕГН ********** от гр. Л., област П., ул.“И.“ №14 сумата от 1630 лева (хиляда шестстотин и тридесет лева), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: