№ 197
гр. В., 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
О. – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ВЙМ
НДН
при участието на секретаря К. Г. И.а
като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело №
20241300500343 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивната жалба на М. Г. К., с ЕГН :
**********, чрез адв.И. Д. , против решение №465 от 19.07.2024г. на Р. (РС)
– В., постановено по гр.д.№ 301/2023г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение, РС- В. ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: гр.В., общ.В., обл.В., ул.”***, като майка и законен
представител на К. В.ов И., ЕГН **********, против В. В. И., ЕГН
**********, с адрес: гр.В., обл.В., ул.”***, искове за постановяване на
съдебно решение, което да замести писменото съгласието на ответника -
баща на детето К. В.ов И., ЕГН **********, да бъде снабдено със
задграничен паспорт и да може да пътува в Р.Г. за периода от 01.07.2023г.
до 01.09.2023г. с цел почивка и лечение, както и за периода от 01.09.2023г. до
01.08.2025г., където да учи до навършване на 10 - годишна възраст, като се
връща за 1 месец през лятото в Р.Б. и обратно, както и иска за допускане
промяна на адреса на местоживеене на детето от гр.В. обл.В., ул.”***, на
адрес: Р.Г., А***, като неоснователни.
1
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано.
Твърди се, че Съдът е отхвърлил искането, по начина формулиран в
исковата молба в противоречие с материалния закон и в нарушение на
процесуалните правила.
Съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства, а е
изследвал доказателствата относими единствено към искането, така както е
формулирано в молбата.
Твърди, че Съдът като е постановил решение, с което е отказал да даде
заместващо съгласие , без да обсъди възможностите за пътувания на детето в
чужбина, които са съобразени с интересите и правата на детето, а именно да
участва при пътувания извън страната с клуба по самбо, както и да може да
реализира кратки пътувания с цел почивка или лечение и единствено е
обсъдил конкретното формулираното искане, за което е приел, че не е в
интерес на детето е постановил неправилен съдебен акт.
Твърди се, че рамките на заявеното искане с молбата по чл. 127а СК
съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време,
различен от първоначално заявения, и до определени държави, част от
поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до
определени държави. Водещи и най - важни при решаване на въпроса за
заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите
на детето /в този смисъл Решение № 403/29.02.2016 г. по гр. д. № 6903/2014 г.
на ВКС, IV ГО, Решение № 86/13.09.2016 г. по дело № 4685/2015 на ВКС, IV
ГО, и др. /.
Сочи, че отхвърляне на предявената молба от Съда, при категоричен
отказ на бащата да даде съгласие за пътуване на детето в чужбина води до
накърняване и ограничаване правата на детето.
С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
отмени решение № 465/19.07.2024 г. на РС - В., постановено по гр. д. №
301/2023 г. и постанови решение, като Съдът замести съгласието на бащата за
пътуване на детето К. В. в чужбина със „Спортен клуб по самбо - В.” за
участие в състезания в чужбина и пътувания в държави с цел почивка или
туризъм, с продължителност до 3 седмици годишно .
В срока за отговор ответникът не е депозирал такъв, но в съдебното
2
заседание, особения представител адв. Г. заявява, че жалбата е
неоснователна, решението е правилно, обосновано, мотивирано. Не са
посочени причини налагащи заминаването на детето в РГ..
Моли да се потвърди обжалваното решение .
О.- В., след като се запозна с материалите по делото приема, че
въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в
първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-В.,
намира от правна страна следното:
Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното
решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК,
извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-
В. представлява валиден и допустим съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички
останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд не
може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение,
извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на
предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън
от това, той проверява само посочените в жалбата правни изводи,
законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и
обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна
съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд,
постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д.
212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г.
о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и
мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК,
3
въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение,
а при проверката относно правилността на същото - само за приложението на
императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните по делото или за определени категории уязвими лица,
като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и
местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната
срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че обжалваното решение
следва да бъде частично отменено- в частта, в която са отхвърлени
искове за постановяване на съдебно решение, което да замести
писменото съгласието на ответника - баща на детето К. В.ов И., ЕГН
**********, да бъде снабдено със задграничен паспорт и да може да
пътува в Р.Г. за периода от 01.09.2023г. до 01.08.2025г с цел почивка и
туризъм, които пътувания са организирани от родителя както и
училищни или образователни школи за периода от 01.09.2023г. до
01.08.2025г., , а в останалата част , в която иска е отхвърлен – за трайно
пребиваване на детето в Р Г. да учи до навършване на 10 - годишна възраст,
като се връща за 1 месец през лятото в Р.Б. и обратно, както и иска за
допускане промяна на адреса на местоживеене на детето от гр.В. обл.В.,
ул.”***, на адрес: Р.Г., А***, следва да бъде потвърдено като ПРАВИЛНО,
поради следното :
В разясненията на ТР по тълкувателно дело № 3/2023 г., ОСГК е прието:
„Дейността на съда в производствата по спорна съдебна администрация не
може да бъде определена като правораздавателна в същинския смисъл на това
4
понятие, а именно като защита и санкция при нарушаване на гражданските
права.
При тези производства не се разрешават правни спорове, а се оказва
съдействие на правните субекти при упражняване на техните лични или
имуществени права по смисъла на чл. 2 ГПК, като типичен пример за такава
компетентност на съда са производствата за разрешаване на разногласия
между родителите относно упражняването на родителските права и относно
пътуване на дете в чужбина (чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от Семейния
кодекс), както и относно определянето на режим на лични отношения дядо и
баба (чл. 128 СК).
Безспорно, доколкото в СК не са предвидени специфични процесуални
правила, при разглеждането на отправените до съда молби за съдействие при
определяне на начина на упражняване на родителските права по реда на чл.
127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 СК, както и на личните отношения на близки (баба и
дядо) с деца, приложение следва да намерят общите правила на ГПК. При
прилагането на съответното общо процесуално правило на първо място следва
да бъде съобразено обстоятелството, че принципно уредбата на тези
отношения трябва да бъде постигната по общата воля на страните в
правоотношението, каквато в случая липсва. Според преценката на
законодателя в тези случаи е необходима съдебна намеса, посредством която
липсващата обща воля на страните да бъде заместена от съдебно решение, за
да бъдат преодолени пречките при упражняването на правата и на двете
страни в правоотношението, както и за да бъде гарантиран и защитен
интересът на засегнато от тези правоотношения дете, което формално не е
страна в производството.
Производството цели настъпването на обща промяна в отношенията между
страните и по същността си представлява администриране на гражданските
правоотношения, а не защита на субективни права в същинския смисъл,
поради което и актовете, които съдът постановява в тези производства, не
се ползват със сила на пресъдено нещо и могат да бъдат изменени при
промяна на обстоятелствата, ако една от страните сезира съда с искане в
тази насока.
По отношение на искането за даване на разрешение за издаване на
паспорт на детето, без съгласието на бащата:
5
Искането е такова по чл.127а от СК във вр. с чл.45 от Закона за
българските лични документи (ЗБЛД) и цели разрешаване издаването на
паспорт на малолетното дете, без съгласието на бащата. Това искане
неправилно е било намерено за неоснователно.
Според чл.38 ал.1 т.3 от ЗБЛД, за преминаване на държавната граница и
пребиваване в чужбина на лица, които пътуват в чужбина от Министерството
на вътрешните работи се издава паспорт.
Съгласно чл.45 от с.з., заявлението за издаване на паспорт или заместващ го
документ на малолетни и непълнолетни лица се подава лично и от техните
родители, настойници или попечители. Това са лицата, които следва и да
получат издадения паспорт или заместващ го документ.
Явно е, че за да може детето, при определени обстоятелства да напусне
страната, същото следва да притежава издаден от компетентния орган
паспорт. При това положение, доколкото бащата не желае да прояви активност
и между родителите има разногласие по този въпрос, което те не могат да
преодолеят, искането е допустимо, а преценено по същество – е и
основателно, тъй като в интерес на детето е да се снабди с паспорт за
задгранично пътуване. Преценката на РС- В., макар и аргументирана, като
краен резултат не се споделя от въззивния съд.
По отношение на искането за даване на разрешение детето да пътува
в чужбина, без съгласието на бащата, за участие в спортни състезания и
пътувания в държави с цел почивка или туризъм– такова по чл.127а от СК във
вр. с чл.76 ал.1 т.9 от ЗБЛД:
В чл.76 ал.1 т.9 от ЗБЛД се сочи, че може да не се разреши напускане на
страната на малолетни и непълнолетни, които нямат нотариално заверено
писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници,
попечители, както и, че при разногласие между родителите, спорът се решава
по реда на чл.127а от СК.
В конкретния случай е налице такъв спор между родителите на малолетният К.
В.ов И.. Майката заявява волята си да може да води детето на туристически
пътувания извън страната, а бащата възразява да дава съгласие сина му да
пътува, без да е известен за целта, мястото и продължителността на
пътуването.
Несъмнено е, че за да се прецени основателността на искането, трябва да се
6
изхожда преди всичко от интереса на детето, като при това съдът е длъжен да
се съобрази със задължителната съдебна практика по въпроса, съдържаща се в
Тълкувателно решение №1 от 03.07.2017г. на ВКС по тълк.д.№1/2016г., ОСГК,
според т.1 от което съдът може да разреши по реда на чл.127а от СК
пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на
единия родител ,само за пътувания в определен период от време и/или до
определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.
От социалния доклад се установява, че К. В.ов През учебната
2023/2024г. е ученик във втори на СУ „Цар Симеон Велики - гр.В. клас.
Същият е ученолюбив и любознателен, кротък и изпълнителен, обича да
рисува, често пръв решава задачите си. Докладът е със заключение, че са
удовлетворени изцяло физическите потребности на детето от сигурен и
безопасен дом с отлични жилищно - битови условия, пълноценна и
разнообразна храна, подходящи дрехи, игри и играчки, съответстващи за
възрастта, книги, достъп до образование и здравеопазване, надзор от страна на
възрастни. Удовлетворени са в известна степен емоционалните потребности на
момчето - от обич, грижа, топлина и внимание от родителите по отделно, но
същевременно с това, е въвлечено в дълбок родителски конфликт между
двамата възрастни, което му се отразява негативно.
При данните по делото не може да се обоснове извод, че разрешаване на
пътуване на малолетния К. до туристическа дестинация в РГ.,други страни в
Европейския съюз, както и съседните С. и Т. , с цел почивка и туризъм,
придружаван от майката или по повод спортни мероприятия, училищни
екскурзии, придружаван от треньор или учител, би могло да е в разрез с
неговите интереси или би накърнило по някакъв начин правата на В. В. И.,
като родител.
Липсва основание да се счете, че майката би извела детето трайно от
страната и би се установила с него в друга държава, в случая РГ., тъй като
пред въззивната инстанция изрично беше заявено, че не поддържа искането
направено с исковата молба за даване на заместващо съгласие за трайно
установяване и пребиваване на детето в чужбина-РГ. с неговата майка.
По делото са представени доказателства, че детето посещава клуб по
самбо, като клуба има участия, в турнири и състезания извън страната.
В.ски о. намира, че следва да разреши пътувания на детето за период от
7
време така, че да не се стигне до промяна на средата му на живот, засягане
правото му на образование и адекватна медицинска грижа в Република Б..
Напротив, разрешаването на пътувания, с оглед възрастта на детето, би
довело до разширяване на неговите светоглед, кръгозор и култура и биха
допринесли за пълноценното му развитие.
Настоящият съдебен състав , намира, че следва да разреши пътуванията в
чужбина до определяем кръг държави – в случая страните членки на
Европейския съюз, С. и Т. и за които не може да се приеме, че
представляват опасно място (не са райони на размирици, природни бедствия
и т.н.). Същевременно, противопоставянето на бащата не е свързано с някакви
конкретни доводи, в посока, че исканите пътувания биха били в разрез с
правата и интересите на детето, а по-скоро произтичат от нагласите му към
другия родител.
В контекста на изложеното, неправилен се явява извода на районния съд за
неоснователност на искането.
При решаване по същество на спора по този иск, съдът взе предвид, че
въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина при разногласие на
родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при
решаването, на който съдът прави преценка по целесъобразност.
В рамките на заявеното искане с молбата по чл.127а от СК, съдът
разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време,
различен от първоначално заявения и до определени държави, част от
поисканите с молбата или да разреши неограничен брой пътувания, но до
определени държави./ Р № 403/29.02.2016г по грд № 6903/2014, 4 г.о на
ВКС.
Настоящият съдебен състав при даване на разрешението следва да
ограничи разрешените пътувания до държави- страни-членки в
Европейския съюз, както и съседните С. и Т. , с цел почивка и туризъм,
придружаван от майката или по повод спортни и културни
мероприятия, училищни екскурзии, придружаван от треньор или учител,
за периода - 2 години , считано от влизане на решението в сила, като
осъществяването им следва да е извън времето на лични контакти
между детето и бащата и извън учебното време на детето.
Времевото ограничение на разрешените пътувания е свързано с
8
разпоредбите на чл.127 а СК и чл.76 на ЗБЛД. При положение, че Семейният
кодекс /чл.127а/ и Законът за българските лични документи /чл.76/ изискват
общото съгласие и на двамата родители за решаване на въпросите, свързани с
пътуването на детето в чужбина, съдът не може по принцип, веднъж завинаги
да замени съгласието на родителя.
Даденото разрешение следва да бъде за определен период от време, както и за
определена дестинация, в какъвто смисъл е и горецитираното Тълкувателно
решение.
От съществено значение за определяне срока на разрешението е
възрастта на детето – 9 години, както и обстоятелството, че родителят, на
когото не са предоставени за упражняване родителските права, има
местоживеене в Б.. В настоящия случай ограничаването на разрешението с
определения срок , макар и кратък, поначало ще е в интерес на малолетното
дете, тъй като след изтичането на срока, ако между родителите все още няма
съгласие за пътуванията на детето, съдът отново ще бъде сезиран с искане по
чл.127а от СК и ще извърши нова преценка на релевантните за разрешаването
на пътуванията обстоятелства - с оглед интересите на детето.
В настоящото производство не се установяват обстоятелства от
изключителен, извънреден характер, които да налагат даването на разрешение
от съда за пътуването на детето в чужбина, за по-дълъг срок.
Жалбоподателката не е претендирала разноски, а ответникът по жалбата
не е доказал да е сторил такива.
Страните са представлявани от особени представители, поради което
присъждане на разноски за въззивното производство не се следва.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
О Т М Е Н Я решение №465 от 19.07.2024г. на Р. – В., постановено по
гр.д.№ 301/2023г. по описа на същия съд в частта , с която ОТХВЪРЛЯ
предявените от М. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр.В., общ.В., обл.В.,
ул.”***, като майка и законен представител на К. В.ов И., ЕГН **********,
против В. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр.В., обл.В., ул.”***, искове за
9
постановяване на съдебно решение, което да замести писменото
съгласието на ответника - баща на детето К. В.ов И., ЕГН **********, да
бъде снабдено със задграничен паспорт и да може да пътува в Р.Г. за
периода от 01.07.2023г. до 01.09.2023г. с цел почивка и лечение,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
РАЗРЕШАВА ДА БЪДАТ ИЗДАДЕНИ ДОКУМЕНТИ ЗА
САМОЛИЧНОСТ- паспорт на малолетното дете К. В.ов И., ЕГН
********** ,което разрешение замества съгласието на неговия баща В. В.
И., ЕГН **********.
Р А З Р Е Ш А В А малолетното дете К. В.ов И., ЕГН **********, с
родители: майка М. Г. К., ЕГН **********, и баща В. В. И., ЕГН **********
да напуска пределите на Република Б., извършвайки пътувания в чужбина
до държави- членки в Европейския съюз, както и Република С. и
Република Т. , с цел почивка и туризъм, придружаван от майката М. Г.
К., ЕГН **********, или по повод спортни и културни мероприятия,
училищни екскурзии, придружаван от треньор или учител, упълномощен
от майката М. Г. К., ЕГН **********, за периода - 2 години , считано от
влизане на решението в сила, , след което да се връща в Република Б.,
като осъществяването им следва да е извън времето на лични контакти
между детето и бащата В. В. И., ЕГН ********** , както и извънучебно
време на детето -К. В.ов И., ЕГН **********,
ПОТВЪРЖДАВА решение №465 от 19.07.2024г. на Р. – В.,
постановено по гр.д.№ 301/2023г. по описа на същия съд, в частта , с което
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр.В., общ.В.,
обл.В., ул.”***, като майка и законен представител на К. В.ов И., ЕГН
**********, против В. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр.В., обл.В., ул.”***,
искове за разрешение за трайно пребиваване на територията на
Република Г. за периода от 01.09.2023г. до 01.08.2025г., където да учи до
навършване на 10 - годишна възраст, като се връща за 1 месец през
лятото в Р.Б. и обратно, както и иска за допускане промяна на адреса на
местоживеене на детето от гр.В. обл.В., ул.”***, на адрес: Р.Г., А***.
Решението, на основание чл.280 ал.3 т.2 от ГПК е окончателно и не
подлежи на обжалване.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11