Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 13948 по описа за 2020г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от И.И.Т. срещу Прокуратурата на Република България
осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 50 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата 2850лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, както и иск по чл.86 ЗЗД за сумата 13 750лв.,
представляваща лихва за забава върху обезщетение за неимуществени вреди за
периода 02.04.2018г.-16.12.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането.
Твърденията са за образувано против
ищеца ДП № С113/2012г. по описа на СДВР с повдигнати обвинения за престъпления
по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 и по чл.195, ал.1, т.2 и т.5 НК, за които
оправдан с влязла в сила на 01.04.2018г. присъда по НОХД № 1126/2015г. на
Сп.НС, 12 състав. Наказателното производство продължило повече от 6 години,
търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ няколко месеца и „домашен арест“ около година. На
досъдебното производство неколкократно бил привличан в качеството на обвиняем,
а съдебното производство прекратявано двукратно поради допуснати от прокуратурата
съществени процесуални нарушения. Твърди като последица от това да е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Бил под стрес, изпитвал
страх и безпокойство от възможността да бъде осъден на лишаване от свобода; влошило
се здравословното му състояние; обвинението накърнило доброто име и
достойнството му на човек без криминално минало; търпените мерки за
неотклонение ограничили правото му на свободно придвижване и на труд; търпял
негативна промяна в отношението към личността му, станал затворен и потиснат.
Твърди във връзка със защитата в наказателното производство да е заплатил възнаграждения
за адвокат, съставляващи претърпени имуществени вреди.
Ответникът оспорва исковете с доводи,
че заявените с исковата молба негативни лични изживявания и здравословни
проблеми не са доказани и не се намират в причинна връзка с действия на
прокуратурата по воденото наказателно производство. Счита претендирания размер
на обезщетението за неимуществени вреди за завишен и неотговарящ на принципа по
чл.52 ЗЗД. Сочи, че преди това ищецът е бил осъждан, а през 2018г. задържан във
връзка с друго досъдебно производство. По отношение претенцията за имуществени
вреди навежда, че не е доказано плащане на възнаграждението за адвокат.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна не е спорно
образуването на досъдебно производство ЗМ № С113/2012г. по описа на СВДР, по
което с постановление от 12.05.2012г. ищецът е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК за участие в организирана
престъпна група, създадена с користна цел и извършване на престъпления по
чл.195 НК по кражба на моторни превозни средства в периода
м.01.2012г.-12.05.2012г. На същата дата с постановление на прокурор при
Специализираната прокуратура е задържан за срок от 72 часа.
С определение от 14.05.2012г. по
ЧНД № 723/2012г. по описа на Сп.НС спрямо ищеца и други лица с повдигнати
обвинения по същото досъдебното производство е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“, потвърдено с Определение от 23.05.2012г. по ВНЧД № 79/2012г.
по описа на АСп.НС.
С определение от 13.08.2012г. по
НЧД № 1203/2012г. на Сп.НС, потвърдено с определение от 24.08.2012г. по ВНЧД №
141/2012г. на АСп.НС, мярката му за неотклонение е изменена в „домашен арест“.
С постановление от 06.12.2012г.
обвинението срещу ищеца е прецизирано и разширено за престъпление по чл.321,
ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 НК за това, че в периода м.01.2012г.-12.05.2012г.
участвал в организирана група с цел кражба на моторни превозни средства по
чл.195 НК и вещно укривателство по чл.215, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК за това, че
в периода 08.05.2012г.-11.05.2012г. придобил чужда движима вещ-лек автомобил,
за който знаел да е придобит от другиго чрез престъпление.
С постановление от 14.02.2013г.
на наблюдаващия прокурор при Специализираната прокуратура досъдебното
производство е върнато на разследващия с дадени указания.
С последващо постановление от
25.02.2013г. е привлечен като обвиняем за същите престъпления, но прецизирани
от фактическа и правна страна.
Специализираната прокуратура
внесла обвинителен акт против ищеца и другите обвиняеми с образувано НОХД №
491/2013г. по описа на Сп.НС, 12 състав. При констатацията за допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита,
делото е прекратено с разпореждане от 12.04.2013г. и върнато на прокурора за
отстраняването им.
С определение от 22.05.2013г. по
НЧД № 786/2013г. на Сп.НС, в производство по чл.65 НПК, мярката за неотклонение
на ищеца от „домашен арест“ е изменена в „парична гаранция“.
С постановление от 14.05.2015г.
обвиненията срещу него отново са прецизирани в престъпления по чл.321, ал.3,
пр.2, т.2 вр. ал.2 НК и по чл.195, ал.1, т.2, т.5 и т.9 вр. чл.194, ал.1 НК.
Внесен е за втори път обвинителен
акт на 09.06.2015г. с образувано НОХД № 653/2015г. по описа на Сп.НС, 12
състав, прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения и върнато
на прокурора с разпореждане от 22.06.2015г.
По внесения след това обвинителен
акт на 11.09.2015г. е образувано НОХД № 1126/2015г. на Сп.НС, 12 състав, по
което в периода 18.09.2015г.-23.03.2017г. проведени 19 съдебни заседания. С
присъда постановена на 16.05.2017г. ищецът
е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения.
Прокуратурата протестирала присъдата
само в частта, с която са били признати за невиновни подсъдимите по същото дело
К.С., Н.Н., Ч.О.и Н.Ч.. Образувано е ВНОХД № 277/2017г. по описа на АСп.Н с постановена
присъда № 2/16.03.2018г., като с решение № 178/09.10.2018г. по н.д.№ 666/2018г.
на ВКС е отменена и делото върнато за ново разглеждане на АСп.НС по отношение К.С..
При новото разглеждане е постановена присъда от 03.12.2018г. по ВНОХД №
440/2018г. на АСп.НС касаеща посочения подсъдим и след това решение №
90/26.06.2019г. по н.д.№ 184/2019г. на ВКС.
По делото не е спорно, че първоинстанционната
присъда на Сп.НС за опрадваването на
ищеца не е била обжалвана или протестирана, поради което е влязла в сила. По
въпроса кога е станало това съдът съобрази т.4 от ТР № 5/21.05.2018г. по
тълк.д.№ 5/2017г., ОСНК на ВКС, според което, когато с присъдата или решението
са осъдени няколко подсъдими, за няколко деяния, и съдебният акт е обжалван или
протестиран частично-само по отношение на част от дейците и/или част от
деянията, присъдата или решението във всички части и за всички подсъдими влизат
в сила с постановяване на акта на въззивната инстанция, когато този акт е
окончателен, а ако подлежи на обжалване-с постановяване на решението на
касационната инстанция. Само по отношение на оправдан изцяло подсъдим, за
оправдаването на когото не са подадени протест от прокурора или жалба от
частния обвинител, присъдата влиза в сила след изтичане срока за обжалване на
акта на въззивната инстанция. В случая това означава, че за ищеца е влязла в
сила на 01.04.2018г., след изтичане 15-дневния срок за обжалване, респ.
протестиране на първата постановена присъда от въвззивния съд по НОХД № 277/2017г.на
АСп.НС, считано от нейното постановяване на 16.03.2018г. Друго не следва от отбелязаната
върху приложения по делото препис на присъдата на Сп.НС дата 26.06.2019г.,
защото тя удостоверява влизане в сила по отношение останалите подсъдими, част
от които като последица от развилото се въззивно и касационно производство са
били признати за виновни.
При горното са налице
предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
държавата, чрез процесуалния субституент Прокуратурата на Република България, за
причинените на ищеца вреди от воденото срещу него наказателно производство.
Съгласно чл.4 ЗОДОВ отговорността
на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновно
поведение на длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени
вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Общите насоки при прилагане критерия справедливост са дадени в ППВС № 4/1968г.,
но при определяне размера съдът следва да съобрази и редица други
обстоятелства, предвид естеството на източника на увреждането и възможните
вредни последици от него, като тежестта на повдигнатото обвинение и броя на
престъпленията; продължителността на воденото наказателно производство;
упражнена ли е, каква и с каква продължителност мярка за процесуална принуда;
личността на увредения, положението му в обществото, как и дали са настъпили
промени в отношенията със семейството, близкото обкръжение и/или
професионалната среда и др., които имат значение за съразмерността на
обезщетението с претърпените вреди.
Ищецът е бил
обвинен в извършването на престъпления от общ характер-участие в организирана
престъпна група с цел извършване на престъпления против собствеността и
квалифициран състав на кражба, които са тежки по смисъла на чл.93, т.7 НК с
предвидено наказание лишаване от свобода.
Спрямо него е била взета мярка за
процесуална принуда „задържане под стража“, търпяна в периода 14.05.2012г.-24.08.2012г.,
а след това мярка за неотклонение „домашен арест“, търпяна до 22.05.2013г.,
т.е. общо малко над една година, в което време е бил възпрепятстван във
възможността да се придвижва свободно.
Наказателното производство в
досъдебната и съдебната фаза е продължило около 6 години, считано от първото по
време привличане в качеството на обвиняем 12.05.2012г. до влизане в сила на
оправдателната присъда 01.04.2018г. Продължителността му е обусловена от усложнената
фактическа обстановка и изясняване съпричастността на няколко лица с повдигнати
обвинения. Но следва да се отбележи, че тя се дължи и на действията на
прокурора и органа по разследването на досъдебното производство свързани с индивидуализацията
и правната квалификация на престъпленията спрямо ищеца, както и допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до двукратното връщане на делото от съда за отстраняването
им.
По делото са събрани гласни
доказателства. В показанията си св.П.Т. /брат на ищеца/ сочи, че воденото
наказателно производство му се отразило зле. Станал нервен и раздразнителен, особено
в периода на задържане под стража и домашен арест; отношенията му със съпругата
силно се влошили и често имали скандали; затворил се в себе си, бил унил и
отказвал да контактува с други освен с най-близките; много отслабнал, влошило
се здравословното му състояние, вдигал кръвно и получавал паник атаки. Делото било огласено
по медиите и хората в квартала го считали за престъпник, което допълнително
предизвикало негативни емоции. Нещата се подобрили след като бил оправдан.
Свидетелят знае, че преди 2012г. е имал друго задържане в ареста, както и за
друго дело от 2018г. без подробности.
Свидетелят С. Грозданов знае за
задържането на ищеца през 2012г., а от медиите разбрал за какво се обвиненията.
Ищецът бил силно притеснен, станал затворен, спрял да излиза навън, защото
хората го нарочили за престъпник, съпругата му споделяла, че има здравословни
проблеми. На свидетеля споделял, че се чувства съсипан.
От представената справка за съдимост е видно, че преди
настоящото дело ищецът е осъждан с влязла в сила присъда по НОХД № 13282/2005г.
на СРС за престъпление по чл.346б НК с наложена глоба.
Видно от справка на НСл.С и справка от ГДИН, през 1993г.
е бил задържан в затвора гр.Бобов дол като обвиняем по сл.д.№ 5469/1992г. на
ТСП-Благоевград; през 2005г. задържан в следствен арест в гр.София във връзка с
наказателното дело в СРС, по което е бил осъден, а през 2018г. срещу него
образувано друго досъдебно производство № 105/2018г. на СДВР за вещно
укривателство по чл.215 НК, по което в периода 25.05.2018г.-05.06.2018г. е бил
задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Отразено е, че по
последното е внесен обвинителен акт в съда.
Горното обосновава извод за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни изживявания като притеснения, тревожност,
несигурност, ограничения и смущения в социалното общуване, чувство на накърнени
добро име, чест и достойнство, нарушения в общото здравословно състояние,
проблеми в семейството, които са в рамките на обичайните за личност подведена
под наказателна отговорност и се намират в причинна връзка с наказателното
производство, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда.
Интензитетът на тези страдания обаче не може да бъде
приет за завишен, тъй като по делото се установи, че в миналото е бил осъждан
за друго престъпление, а както преди, така и след процесното наказателно
производство е бил задържан по други дела. Това е от значение за преценката за
размера на дължимото обезщетение, тъй като негативните изживявания свързани с
това наказателно дело са се отразили на ищеца в значително по-малка степен от
лице, което не е било обект на наказателно преследване.
Твърденията за по-сериозно влошаване на здравословното
състояние-получени кризи съпътствани с болки в десния хипохондриум /корема/,
световъртеж, замаяност, стягане в гърдите, замъглено зрение, повишено кръвно
налягане не са доказани по делото. Представените два фиша за спешна медицинска
помощ датират от 2019г. и отразеното в тях не може да се свърже с времето на
наказателното дело, което е приключило на 01.04.2018г.
Ето защо, при съобразяване посочените обстоятелства, съдът
приема за съответен на претърпените болки и страдания и справедлив по чл.52 ЗЗД
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 7000лв., до който предявеният
иск следва да се уважи.
Върху така определеното обезщетение се дължи лихва за
забава от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 01.04.2018г.,
която до датата на подаване исковата молба-17.12.2020г. възлиза на сумата 1928.89лв. Следва да се присъди и законната лихва от
предявяване на иска до изплащането.
По отношение иска за имуществени вреди:
Съгласно ТР № 1/11.12.2018г. по тълк.д.№ 1/2017г. ОСГК на
ВКС платените възнаграждения за адвокатска защита в хипотезите на чл.2 ЗОДОВ са
пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл.4 ЗОДОВ, макар
и да не е задължителна, тъй като разходите по ангажирането на адвокатска защита
представляват непосредствена вреда от неправомерното обвинение.
Ищецът е представил договор за правна защита и съдействие
от 25.05.2012г. /стр.336/ за процесуално представителство от адвокат на
досъдебното производство с уговорено възнаграждение от 450лв., както и договор
за правна защита и съдействие от 13.11.2017г. за процесуално представителство
по НОХД № 277/2017г. на АСп.НС с уговорено възнаграждение от 2400лв. /стр.337/.
Договорите съдържат отбелязване, че възнагражденията са заплатени в брой, в
която част имат характер на разписка удостоверяваща плащането.
Събраните доказателства установяват, че упълномощеният
адвокат е представлявал ищеца на досъдебното производство при привличането му в
качеството на обвиняем, поради което искът за имуществени вреди в тази част за
сумата 450 лв., като основателен и доказан следва да се уважи.
Същият адвокат е представлявал ищеца по НОХД №
1126/2015г. на Сп.НС, 12 състав, по което е била постановена оправдателната
присъда без подаден протест спрямо него. Въззивното и касационното производство
са се развили въз основа подадения протест по отношение останалите подсъдими
при липса на данни ищецът да е участвал във ВНОХД № 277/2017г. на АСп.НС, за което се отнася договора за правна защита и
съдействие от 13.11.2017г. Предвид това не може да се приеме, че разходът по
заплащане на сумата 2400лв. съставлява подлежаща на обезщетяване имуществена
вреда и в тази част искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото за
платена държавна такса от 10лв. Представляван е от адвокат с уговорено и
платено адвокатско възнаграждение от 3600лв. с включен ДДС. Възражението на
ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност е неоснователно. Размерът на
възнаграждението е съответен на установения в Наредба № 1/09.07.2004г. на
ВАдв.С предвид материалния интерес и броя на предявените искове /чл.7 и чл.2,
ал.5/. На основание чл.10, ал.3 вр. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати разноски за адвокатско възнаграждение от 506.97лв., съразмерно на
уважената част от исковете или общо разноски от 516.97лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, да заплати на И.И.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 7000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в
престъпления, за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1126/2015г.
по описа на Сп.НС, сумата от 450лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
представляваща обезщетение за имуществени вреди по заплащане адвокатско
възнаграждение за защита и сумата 1928.89лв. по чл.86 ЗЗД, представляваща лихва
за забава върху обезщетение за неимуществени вреди за периода
01.04.2018г.-16.12.2020г., ведно със законната лихва върху обезщетение за
неимуществени вреди от подаване на исковата молба-17.12.2020г. до изплащането,
като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер 50 000лв., за имуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер 2850лв. и иска по чл.86 ЗЗД за лихви за разликата до пълния
предявен размер 13 750лв.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България да заплати на И.И.Т., ЕГН **********,***, разноски
по делото на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ от 516.97лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: