РЕШЕНИЕ
№ 745
гр. Бургас, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120104339 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: г*, представлявано от
Г.Й. Т., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт З., срещу М. М. П.,гражданин
на Руската федерация, адрес: *, с която се претендира осъждането му за заплащане на
сумата от 70. 24 лева – главница, представляваща неплатена цена за доставена,
отведена и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в *, абонатен номер *,
съгласно издадени 4 броя фактури от 28.06.2018 г., за отчетния период от 24.09.2015 г.
до 08.09.2017 г., както и сумата 19. 37 лева, представляваща сборна лихва върху
главницата, начислена за периода от 29.07.2018 г. до 18.05.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.05.2021
г., до окончателното изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Основанията за дължимост на горните суми се основават на твърдения, че
ответникът е потребители на ВиК услуги, титуляри по партида за обект, находящ се в
*, абонатен номер *, като се сочи, че задълженията за горепосочения отчетен период не
са заплатени.
Правното основание на предявените искове е чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
1
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му особен представител адвокат Г., с който се изразява
становище за неоснователност на иска, като се излагат подробни доводи в тази връзка.
Твърди се, че липсвали надлежни доказателства за това, че ответникът има качеството
на потребител, още по-малко такива, от които да са налице данни за надлежното му
уведомяване на претенцията на ищцовото дружество. Излага се също така, че
операторът не е предоставил данни, с които да го осведомява за хода и процедурата по
отчитане, изчисляване и формиране на задълженията. Очевидно се касаело за жилище,
което се ползва сезонно, по месец, два през лятото, където отчитането нямало как да се
извършва ежемесечно, при което съгласно чл. 35, ал. 4 от Наредба № 4 следвало да се
извършва за период не по-дълъг от една година, съобразно уточнение между страните
за това, като в случая нямало данни за отказ от страна на ответника и/или недопускане
до жилището. Излага се и доводи за нарушения на ЗЗП, като се цитират и
неравноправни клаузи от общите условия на ВиК оператора, като се твърди, че в
случая изразходените количества вода не са снети в съответствие със закона, като
фактурите, обективиращи процесните задължения също били съставени в нарушение
на закона и всъщност вземанията по тях били погасени по давност. Оспорва се и иска и
по размер, като се твърди, че изразходеното количество вода е остойностено по
завишени цени, утвърдени занапред. Сочи се също така, че при определяне на
акцесорното задължение за лихвата не е взета предвид нормата на чл. 6 от ЗМДВИП. С
горните мотиви се моли за отхвърлянето на исковете.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на насрещната страна и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от справка от Службата по вписванията на ответникът е закупил процесния
недвижим имот на 27.05.2015 г. Видно от справката извлечение по партидата на имота,
са представени показанията на водомера, отчетени с мобилно устройство, като в
периода от 24.09.2015 г. до 08.09.2017 г. има начислен 1 куб.м. вода за периода от
24.09.2015 г. до 15.06.2016 г., за което е издадена фактура № **********/28.06.2018 г.
настойност от 2. 42 лв. с ДДС; за периода от 14.07.2016 г. до 16.08.2016 г. още 9.9
куб.м. /8 куб.м. служебно и 1.9 к-во разпр, за което е издадена фактура №
*********/28.06.2018 г. на стойност от 24. 47 лв..; за периода от 17.08.2016 г. до
14.08.2017 г. има начислени 13.38 куб.м. /13 куб.м. служебно и 0. 38 к-во разпр., за
което е издадена фактура № **********/28.06.2018 г. на стойност от 33. 07 лева и за
периода от 15.08.2017 г. до 08.09.2017 г. има начислени 4.16 куб.м. /4 куб.м. служебно
и 0. 16 к-во разпр., за което е издадена фактура № ********** от 28.06.2018 г. на
стойност от 10. 28 лева. Т.е. крайната отчетна дата е 08.09.2017 г.
По делото като свидетел е разпитана К.И., изпълняваща длъжността * към
2
ищцовото дружество и обслужваща района, където попада процесния водоснабден
имот, от 2012 г. Същата си спомня процесния абонат, в смисъл, че е чуждестранен
гражданин и обитавал имота сезонно. Отчитането на водата се извършва чрез мобилно
устройство. Ако нямало директно осигурен физически достъп до водомерите на
абонатите, отчитането протичало по следния начин: няколко дни преди датата за отчет
залепяли червено съобщение на входната врата на съответната кооперация с указания
за датата и часа, на които ще бъде извършено отчитането. В указания ден свидетелката
посещавала адреса и ако абонатите са оставили на вратите си бележки с показанията
на техните водомери, ги нанасяла в мобилното устройство, като именно това
означавало отбелязването „от клиента“. В случая този абонат винаги оставял такива
бележки, за които разказва. Тя знае, че той ползва имота сезонно и през зимния сезон
не му нанасяла нищо.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
За да се установи основателността на претенциите следва да се изследва
облигационната връзка между страните и дали ответникът е собственик на
водоснабдения имот.
В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните
разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
„потребители” са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически
лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на
чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи също
определя като потребители на услугите В и К следните категории лица: 1.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г.,
която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са
собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните собственици
на имоти в етажната собственост.
При това съдът приема, че потребител и съответно в облигационни отношения
със съответното дружество, осъществяващо услугите по водоснабдяване и канализация
3
е собственикът, съответно носителят на право на строеж, респективно право на
ползване, ако са учредени подобни ограничени вещни права, на самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост, или в случая ответника, които е собственик на
имота от 27.05.2015 г. За конкретния водоснабден обект обаче се установи, че не е бил
редовно отчитан , като всъщност в периода в периода от 24.09.2015 г. до 08.09.2017 г.
има извършени четири отчета, въз основа на служебни начисления и отбелязване
корекция. Дори и да се приеме, че същите са въз основа на данни от потребителя,
поради оставяне от него бележки, както сочи свидетелката И., то последният отчет е от
08.09.2017 г. По отношение на отчитането следва да се отбележи, че разпоредбата на
чл. 22, ал. 2 от общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператора Бургас /ОУ/ предвижда отчитането на индивидуалните водомери след
общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след
отчитането на общия водомер, което очевидно в случая не е било спазено. Нормата на
ал. 3 пък предвижда в междинните периоди между два отчета В и К операторът
ежемесечно да начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен разход от предходните 2 отчета. След отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.
Наистина нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ОУ предвижда задължение за потребителите
да осигуряват свободен и безопасен достъп на длъжностните лица, упълномощени от В
и К оператора за отчитане, монтаж или подмяна на водомерите на водопроводните
отклонения, включително в сгради - етажна собственост, и за отчитане на
индивидуалните водомери в жилищата и другите обекти в сградата, което в случая не е
спазено. Като последица обаче е предвидено, че при отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на
достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3, длъжностното
лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и адреса на свидетеля, който
може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. След съставяне на протокола, В и
К операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49,
като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или повече от един
потребител присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото
количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл. 25, ал. 2 от
Общите условия. В случая самият ВиК оператор не е изпълнил предвиденото в
неговите общите условия. Независимо от горното дори и да се приеме, че е извършвал
по-рядко отчети, предвид данните за сезонно ползване на обекта, то той е следвало да
издава фактура след всеки извършен отчет в периода от 24.09.2015 г. до 08.09.2017 г., а
не едва на 28.06.2018 г. да издаде четири броя фактури за този период. Всъщност по
този начин ищецът не е спазил собствените си общи условия – чл. 31, ал. 1,
предвиждащ задължение за издаване на ежемесечни фактури, освен при изрична
4
договореност за различен период на фактуриране, което в случая може да се тълкува
като своевременно фактуриране след съответните отчитания на 15.06.2016
г.,16.08.2016 г., 14.08.2017 г. и 08.09.2017 г. В случая именно несвоевременното му
действие е довело до погасяване на вземанията му по давност, което няма как да не
бъде взето предвид депозираното възражението за изтекла погасителна давност. При
това и предвид обстоятелството, че месечните отчети за изразходеното количество вода
съставляват периодични вземания и са погасяват с кратката тригодишна давност по чл.
111, т. 3, предл. посл. от ЗЗД, се налага извода, че всички вземания за изразходената
вода преди 19.05.2018 г. /предвид входирането на исковата молба на 19.05.2021 г./ т.е.
всички процесни вземания за отчетния период от 24.09.2015 г. до 08.09.2017 г., са
погасени по давност.
При това съдът намира, че исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. При този изход на спора се явява неоснователна претенцията на ищеца за
присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля исковете на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: г*, представлявано от Г.Й. Т., срещу М. М.
П.,гражданин на Руската федерация, адрес: *, за осъждането му за заплащане на
сумата от 70. 24 лева – главница, представляваща неплатена цена за доставена,
отведена и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в *, абонатен номер *,
съгласно издадени 4 броя фактури от 28.06.2018 г., за отчетния период от 24.09.2015 г.
до 08.09.2017 г., както и сумата 19. 37 лева - сборна лихва върху главницата, начислена
за периода от 29.07.2018 г. до 18.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.05.2021 г., както и
искането за присъждане на направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5