Р Е
Ш Е Н
И Е
430/10.3.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 26.02.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна
Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното
от районния съдия НАХД № 5844 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Р.Л.Й. против ПН №18-0819-002088/14.06.2018 г., издадено от Началник
група към ОД на МВР-Варна сектор ПП, с
което са му наложени адм. наказания за две нарушения
на Закона за движение по пътищата.
С жалбата се
оспорва описаната в НП фактическа обстановка и се прави искане за отмяната му.
В съдебно
заседание въз.Й. се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител-
ю.к. Л-, която ангажира становище, че НП е правилно и законосъобразно.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е
депозирана от легитимирано лице в законоустановения
срок, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на
доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Лек автомобил с
ДК№ * бил предоставен за ползване като таксиметров автомобил на въз.Й.. На
20.03.2018г. сутринта около 05.30 часа жалбоподателят се движел с автомобила по
Алея първа Кап.Георги Георгиев в посока бул.“Княз Борис I“. На около 200 метра след ресторант „Рапонги“ по време на движението на автомобила се отклонил в
ляво и се блъснал челно в бетонна стена. Били нанесени материални щети, както
на автомобила така и на бетонната стена. След настъпване на ПТП водача въззив. Й. изоставил автомобила и се отправил в неизвестна
посока. ПТП било реализирано на пътното платно по Алея Първа, част от което
било отделено за паркиране на автомобили.
Бил подаден сигнал
в сектор ПП, от където на мястото на инцидента били изпратени служителите свид. Ф* и колегата му С*. След като полицейските служители
огледали пострадалия автомобил, извършили справка за собствеността на
автомобила и установили собственикът му. Той от своя страна дал данни за
лицето, което го управлявало – жалбоподателят Й., последният бил намерен по
късно през деня. При снетите сведения от него той не отрекъл, че е допуснал
ПТП. Въз основа на тези констатации свидетелят Ф* приел, че при управление на МПС са били нанесени
имуществени щети на и жалбоподателят е напуснал без да остане на място и да
установи щетите. За това му бил съставен АУАН, в който нарушенията били
квалифицирани по чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл.
123, ал. 1, т. 3 б. »а» от ЗДвП. В акта въззивника
не вписал възражения, и не депозирал такива в писмен вид.
Въз основа на
АУАН било издадено процесното НП. В него АНО възприел
изцяло фактологията описана от актосъставителя
и санкционирал въззивника за това, че като участник в
движението нанася имуществени вреди на автомобил и бетонна стена и относно обстоятелствата за ПТП го напуска,
не остава на место за да установи щетите.
Тази фактическа
обстановка съдът прие за установена от писмените и гласни доказателства по
делото. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Ф* като обективни,
последователни и кореспондиращи с останалите писмени доказателства. Свидетел
посочи, че по-късно е посетил местопроизшествието и въз основа на обясненията,
които събрал и справките които направил, формирал извод за фактологията
на пътния инцидент и поведението на нарушителя. Показанията на свидетелят съдът
също възприе като обективни, дадени от очевидец и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Фактическата обстановка не се
оспорва от страните.
Въз основа на
тази фактология, съдът формира правно убеждение в
следния смисъл:
По приложението
на процесуалния закон:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган в кръга на предоставените му правомощия, съгл. Заповед на Министъра на
вътрешните работи. Правомощията са делегирани на определен кръг лица, с оглед
заеманата от тях длъжност, поради което непосочването им поименно не опорочава
акта на оправомощаване.
АУАН и НП са
формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Препис от
акта е връчен на нарушителят като му е дадена възможност да организира
адекватна защита. В АУАН жалбоподателят не е вписал възражения, и не е
депозирал писмени в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН пред АНО. Правото на защита на жалбоподателя е реализирано
в цялост с депозиране на настоящата жалба. Поради това съдът намира, че в хода
на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
По приложението
на материалния закон:
Относно нарушението
на чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Тази норма
регламентира общото задължение на всеки участник в движението по пътищата, че с
поведението си не трябва да причинява имуществени вреди.
В настоящия
случай от фактическа страна се доказа, че на посочените в АУАН и НП дата и час въззивника като участник в движението по пътищата, с
управлявания от него автомобил, при движението си се отклонил в ляво и се
блъснал в бетонна стена, с което нанесъл
имуществени щети на автомобила и стената. С оглед на това съдът прие, че
правилно е ангажирана адм. наказателната отговорност
на въззивника за нарушение на посочената норма и
санкционирането й с глоба в абсолютния размер по чл. 185
от ЗДвП е законосъобразно.
По пункт 2 от
наказателното постановление :
Съгласно императивната
разпоредба на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП водачът
на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен: когато при произшествието
са причинени само имуществени вреди да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието.
Съгласно §
6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му“.
Дефиницията за пътно-траспортно произшествие се съдържа в § 6,
т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно
която "пътнотранспортно
произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети“. Предвид наличието на повреда
на бетонната стена и автомобила, съдът намира, че
жалбоподателят е участник в
ПТП, при което са настъпили само
имуществени вреди.
След произшествието въззивника е изоставил автомобила си, като не
е предприел никакви други действия. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП
при подобна ситуация водачът е длъжен да спре
и да установи последиците от произшествието. След като
са били причинени
материални щети по автомобила и стената за жалбоподателя
е възникнало задължението да окаже съдействие
за тяхното установяване съгласно изискването на чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „а“ ЗДвП. Оказването на съдействие
може да се
изразява в сигнализиране на тел. 112 за настъпилото
ПТП, изчакване на служителите на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - Варна за съставяне на
протокол за ПТП, предоставяне на данни за самоличността
си и за задължителната
застраховка "Гражданска
отговорност", предоставяне
на автомобила за оглед от
страна на полицейските органи и др. Като не е извършил никакви действия, които биха допринесли
за установяване на причинените от ПТП вреди, жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по пункт 2 от обжалваното
наказателно постановление.
В санкционната разпоредба на чл. 175, ал.
1, т. 5 ЗДвП са предвидени административни
наказания лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от
1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. за
водач, който наруши задълженията си като участник
в пътнотранспортно произшествие.
При индивидуализацията на
административното наказание
съдът отчита представените в административно-наказателната
преписка данни, че жалбоподателят
е многократно санкциониран за други нарушения по ЗДвП.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита, че
жалбоподателят е осъществил
две нарушения.
Правилно наказващият орган
е наложил административно наказание глоба малко над минималния
и под средния размер, а именно в размер от 100,00
лв.
По гореизложените съображения срокът на наказанието лишаване от право
да управлява МПС също е трябвало да бъде определен
над минималния и под средния размер,
предвиден в закона, но доколкото съгласно чл. 337, ал. 2 НПК въззивният съд няма право да
влошава положението на жалбоподателя, то наказателното постановление не може да бъде
изменено в тази част.
По наведените възражение
съдът следва да посочи, че
АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити, нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно от
фактическа страна, посочени са дата
и място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено,
посочена е и нарушената норма, поради което
не е било ограничено правото на защита на
нарушителя и съдът не споделя възраженията
в тази насока.
АУАН е съставен
в присъствието само на един свидетел,
без да са
посочени точен адрес и ЕГН, в отсъствието на нарушителя, но горните процесуални
нарушения не са съществени, тъй като на
първо място актът е бил връчен
по надлежния ред, с което не
е било ограничено правото на защита
на нарушителя и второ, тъй като
ЗАНН дава възможност да се издаде
НП и при нередовност на акта, стига
нарушението, нарушителят и неговата вина да
са доказани по несъмнен начин,
какъвто е настоящият случай и доколкото за свидетеля по
акта е посочено, че е служител, не възниква никакво
съмнение относно неговата самоличност. Не следва да се
посочват собственика на ощетените вещи,
както и да се описват всички
нанесени щети.
С оглед крайния изход
на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, въззивника следва да бъде
осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал.
4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна
юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал.
8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.
1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за една инстанция
в размер от 100 до 200 лв., съдът
намира, че следва да бъде
присъдено такова в минимален размер
Предвид горното съдът намира, че
НП следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ПН
№18-0819-002088/14.06.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Варна сектор ПП, с което на Р.Л.Й. ЕГН **********
е наложено административно наказание: глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185
от ЗДвП, за нарушение на чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 100
лева, както и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3 б. »а» от ЗДвП адм.
ОСЪЖДА Р.Л.Й.
ЕГН **********,*** сумата от 100
лв. / сто/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: