Р Е Ш Е Н И Е  № 387

 

гр. Сливен, 26.09.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 810 по описа на съда за 2018 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от „П.П.” ЕООД – гр. Сливен, представлявано от управителя Е.П.П., чрез процесуален представител против НП № ДАИ - 0000043 от 14.05.2018 год., издадено от Главен директор на ГД „АИ” - София, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвП за нарушение на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвП. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, както и разпоредбата на чл. 8, предл. 2 от ЗАНН.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено.

В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 20.04.2018 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 226646 против жалбоподателя за това, че на 20.04.2018 год. около 14,00 часа в офиса на „П.П.” ЕООД гр. Сливен, след извършена комплексна проверка с Констативен протокол от 20.04.2018 год. на дружеството, притежаващо Лиценз за обществен превоз на пътници на територията на РБългария № 01616 и обхващаща периода от 01.01.2018 год. до 17.04.2018 год., било констатирано следното: „П.П.” ЕООД в качеството си на превозвач на дата 12.03.2018 год., в периода от 17,00 часа до 18,20 часа е осъществил обществен превоз на пътници от гр. Сливен до с. Жельо войвода, община Сливен и обратно с МПС марка СОР от кат.(МЗ) с рег.№ *****, собственост на дружеството, за което към момента на извършване на превоза не е имало издадено Удостоверение за обществен превоз на пътници (УОПП). В акта било отразено, че видно от справка в ИС на ИА „АА” автобусът е включен в регистъра на ПС към лиценза на дружеството и му е издадено УОПП сер. А-15 № 028212 на дата 14.03.2018 год., както и че видно от п. лист № 168825 от 12.03.2018 год. превозът е извършен от водача Е.А.Ф.с цитирания по-горе автобус, като превозът е отразен и в гаровия дневник на Автогара Сливен. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвП, както и че били иззети като доказателства следните писмени материали: п. лист № 168825 от 12.03.2018 год., Справка от ИС на ИА „АА”, Извадка от гаровия дневник за 12.03.2018 год. и УОПП за МПС с рег. № ***** от 14.03.2018 год. Актът бил връчен на 20.04.2018 год. (л. 15 от делото).

Въз основа на акта било издадено Наказателно постановление № ДАИ - 0000043 от 14.05.2018 год., издадено от Главен директор на ГД „АИ” - София, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвП за нарушение на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвП. В НП било отразено, че след проверка на АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и след преценка на събраните доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването им и целите на чл. 12 от ЗАНН, административнонаказващият орган преценил, че не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено на 06.06.2018 год. (л. 34 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

В подадената жалбата се твърди, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и на чл. 8, предл. 2 от ЗАНН, което се поддържа от процесуалния му представител.

Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя. От разпита на актосъставителя, свидетелите по акта и приложените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че на посочената дата в АУАН жалбоподателят е извършил описаното в акта и в НП нарушение, а именно: на 12.03.2018 год., в периода от 17,00 часа до 18,20 часа е осъществил обществен превоз на пътници от гр. Сливен до с. Жельо войвода, общ. Сливен и обратно с МПС марка СОР от кат.(МЗ) с рег.№ *****, собственост на дружеството, за което към момента на извършване на превоза не е имало издадено Удостоверение за обществен превоз на пътници. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвП, съгласно която лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността, поради което същият следва да понесе предвидената в чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвП административнонаказателна отговорност.

Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя относно искането за прилагане на разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН и на чл. 8, предл. 2 от ЗАНН са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, с „Имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева се наказва, който допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация. С оглед на обстоятелството, че законодателят е предвидил административното наказание „Имуществената санкция” да е в размер на 3000,00 (три хиляди) лева, то същият е приел, че тези нарушения са с висока степен на обществена опасност, поради което и не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН (в този смисъл Решение № 209/28.12.2017 год. по КАНД № 197/2017 год. по описа на СлАС). Освен това съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН, не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. Легалната дефиниция на понятието „крайна необходимост” е дадено в разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НК, според която не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. В настоящия случай не е налице посочената хипотеза, тъй като жалбоподателят е разполагал и с други МПС, за които е имал издадено Удостоверение за обществен превоз на пътници и с които е могъл да осъществи превоза.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ДАИ - 0000043 от 14.05.2018 год., издадено от Главен директор на ГД „АИ” - София, с което на „П.П.” ЕООД – гр. Сливен, представлявано от управителя Е.П.П., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвП за нарушение на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: