Решение по дело №275/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В. Д. К., подадена чрез пълномощника му адв. В. Д. от Адвокатска колегия Стара Загора, против решение № 283 от 08.12.2023 г., постановено по АНД № 20235510200760/2023 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което се потвърждава наказателно постановление (НП) № 22-1228-003443 от 07.11.2022 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ („ПП“) при ОД на МВР Стара Загора, и В. Д. К. е осъден да заплати направените по делото разноски – на ОД на МВР Стара Загора в размер на 80 лева и на Районен съд Казанлък в размер на 20 лава.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че съдът не е обсъдил възраженията на санкционираното лице за формална неизрядност на НП, като се оспорват изводите му в тази насока, както и за доказаност на административнонаказателното обвинение (АНО). Наведените касационни основания имплицитно съдържат искане за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него НП.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт С. Р., с писмено възражение оспорва касационната жалба като недопустима на основание чл. 79б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗАНН, поради заплащане на наложената с НП глоба, за което обстоятелство представя заверено копие на квитанция от 21.04.2023 г. С оглед на това моли жалбата да бъде оставена без разглеждане. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и в случай, че от касатора се претендират разноски, при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от него адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима. Доводите за нейната недопустимост, наведени от процесуалния представител на ответника в представеното от него писмено възражение, по аргумент от цитираните във възражението разпоредби, имат отношение към допустимостта на жалбата против НП, съответно към допустимостта на обжалваното съдебно решение, но не и към допустимостта на касационното оспорване, тъй като въззивният съд се е произнесъл с решението си по законосъобразността на НП в неговата цялост – и в частта му за наложената с него глоба, и в частта му за кумулативно наложеното (наред с глобата) наказание .

По валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, както и по наведените касационни основания за отмяната му, като постановено в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касационната инстанция приема следното:

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е било НП № 22-1228-003443 от 07.11.2022 г., издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на В. Д. К. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)“ за срок от 2 месеца. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 30.09.2022 г. в 11:50 ч. на км. 331+800 от път I-6 В. Д. К. е управлявал в посока изток-запад собствения си лек автомобил „Мерцедес“, рег. № [рег. номер], с поставено на предното обзорно стъкло устройство за светлинен сигнал, без да има право за това, като е посочено, че когато работи, устройството излъчва сменящи се сини с червени светлини, които са предвидени за автомобили със специален режим на движение.

НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 575526 от 30.09.2022 г., в който нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани по начин, идентичен с описанието им в НП, като в допълнение към мястото на извършване на нарушението – път I-6, км. 331+800, е посочен и маршрута на пътя (граница Македония – Гърляно – Кюстендил – Перник – София – Казанлък – Сливен – Лозенец – Бургас).

Както в АУАН, така и в НП е допуснато противоречие относно общината, в района на която попада мястото на извършване на нарушението – първоначално е посочено, че това е община Стара Загора, а след това – че е в община Казанлък.

За да потвърди НП, въззивният съд е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила, в т. ч. и на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а АНО е доказано, като нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и наложените за него наказания съответстват на тежестта му. С оглед на изхода от делото санкционираното лице е осъдено да заплати на ОДМВР Стара Загора, в чиято структура е административнонаказващият орган, представляван в съдебното производство от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ – 80 лева, и на съда – направените разноски за явяването на свидетел в размер на 20 лева.

Решението на въззивния съд е валидно, но недопустимо в частта му, с която НП е потвърдено в частта му за наложената с него глоба, и правилно в останалата му част.

С касационната жалба е представена квитанция от 21.04.2023 г., от която е видно, че още в деня, когато е получил НП № 22-1228-003443 от 07.11.2022 г. на Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора – 21.04.2023 г., съответно преди подаване на жалбата против НП, въз основа на която е образувано АНД № 20235510200760/2023 г. на Районен съд Казанлък, В. Д. К. е заплатил на ПОС терминално устройство на ОД на МВР Стара Загора 120 лв. от наложената му с НП глоба от 150 лв., т.е. с 20% отстъпка. Следователно той се е възползвал от възможността по чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН в 14-дневен срок от връчване на НП да заплати 80 на сто от размера на наложената му глоба.

Съгласно чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН в случите по ал. 1 НП влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането, а ако нарушителя е обжалвал НП – производството по разглеждане на жалбата в тази й част се прекратява на основание чл. 63г, като според чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН, когато с НП е наложено и друго по вид административно наказание, наред с глобата, какъвто е разглежданият случай, или са отнети вещи в полза на държавата, то подлежи на обжалване само в частта относно размера на кумулативното наказание, разпореждането с веществените доказателства, отнемането на вещи в полза на държавата и присъденото обезщетение по реда на чл. 65.

Изложеното означава, че обжалваното пред Районен съд Казанлък НП № 22-1228-003443 от 07.11.2022 г., издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, по отношение на наложената с него глоба е влязло в сила на 21.04.2023 г., когато по реда на чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН В. Д. К. е заплатил 80 на сто от нейния размер, съответно НП не е подлежало на съдебно обжалване в тази му част към датата на подаване на жалбата против него в районния съд. Ето защо, ако и на въззивния съд това обстоятелство (заплащането на глобата в размер 80 на сто от посочения в НП) да не е било известно, поради представяне на доказателството за това едва пред касационната инстанция, обжалваното решение се явява недопустимо в тази му част и следва да бъде обезсилено в тази му част, като на основание чл. 63г във връзка с чл. 79б, ал. 2, изречение второ от ЗАНН жалбата против НП следва да бъде оставена без разглеждане в тази й част, а съдебното производство – прекратено в тази му част.

Както бе посочено, по аргумент от чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН, издаденото от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора НП № 22-1228-003443 от 07.11.2022 г. е подлежало на обжалване пред съд само в частта му за кумулативно наложеното с него наказание – „лишаване от право да управлява МПС“, и то само отношение на неговия размер – за срок от 2 месеца, съответно при съдебното му обжалване по реда на ЗАНН в тази му част не подлежи на съдебна преценка обстоятелството извършил ли е нарушителят вмененото му нарушение и допуснати ли са били при издаване на НП съществени процесуални нарушения, в т. ч. и на изискванията за формалната му изрядност, освен на правилата на ЗАНН за определяне и индивидуализация на кумулативно наложеното (наред с глобата) наказание. След като това е единственият възможен предмет на оспорване на НП пред въззивния съд, то и постановеното от последния решение подлежи на касационен контрол само в тази му част, респективно по наведените от касатора касационни основания, доколкото нямат отношение към размера на кумулативно наложеното му с НП (наред с глобата) наказание, касационната инстанция не дължи произнасяне.

В случая кумулативно предвиденото (наред с глобата) наказание за извършено административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец до 1 година. С НП това наказание е наложено на касатора за срок от 2 месеца, т.е. при значителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. В касационната жалба обаче не се съдържа оплакване за явна несправедливост на така наложеното на касатора кумулативно (наред с глобата) наказание, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 3 от НПК, а съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, като според ал. 2 на чл. 218, ал. 1 от АПК следи служебно единствено за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. за пороци, които не се субсумират в касационното основание по чл. 348, ал. 3 от НПК. Следователно, доколкото такова касационно основание (по чл. 348, ал. 3 от НПК) не е наведено от касатора (оплакванията му са за постановяване на решението в нарушение на закона, поради недоказаност на АНО, и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради формална неизрядност на НП, по които в случая, както беше отбелязано, по аргумент от чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН касационната инстанция не дължи произнасяне), а наложеното му с НП кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца“ съответства по вид на предвиденото в закона и е в размер, който е в границите между минималния и максималния такъв, предвиден в закона, обжалваното съдебно решение в тази му част (потвърждаваща НП в частта за наложеното кумулативно наказание, наред с глобата) следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН касаторът бъде осъден да заплати на ОД на МВР сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, т.е. определено в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, а и с оглед на вида и обема на осъществената от юрисконсулта на ответника правна защита в касационното производство – изготвяне и представяне на писмено възражение против касационната жалба.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 283 от 08.12.2023 г., постановено по АНД № 20235510200760/2023 г. по описа на Районен съд Казанлък, в частта му, с която се потвърждава наказателно постановление № 22-1228-003443 от 07.11.2022 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора в частта му, с която на В. Д. К., [ЕГН], се налага административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева, като вместо него НА ОСНОВАНИЕ чл. 63г във връзка с чл. 79б, ал. 2, изречение второ от ЗАНН ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Веселин Добрев Кузев, [ЕГН], в частта й, в която се обжалва наказателно постановление № 22-1228-003443 от 07.11.2022 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора в частта му, с която на Веселин Добрев Кузев, [ЕГН], се налага административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева, и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по адм. д. № 275/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 283 от 08.12.2023 г., постановено по АНД № 20235510200760/2023 г. по описа на Районен съд Казанлък, в останалата му част.

ОСЪЖДА Веселин Добрев Кузев, [ЕГН], да заплати на ОД на МВР Стара Загора направени разноски за касационната инстанция в размер на сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.