Р Е Ш
Е Н И Е № 193
гр.Кюстендил, 18.07.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Йордан Г., като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело № 63 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид:
Х.Г.А. с ЕГН ********** ***, представляван от назначения от съда на осн. чл.26, ал.2 от ЗПП процесуален представител адв. Г.А., е предявил жалба срещу заповед № 16/15.02.2018г., издадена от началника на затвора – гр. Бобов дол в качеството му на ръководител на ТП ДП „ФЗД“ при затвора Бобов дол. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на заповедта като индивидуален административен акт поради противоречие с материалния закон. Отрича се наличието на основания за уволнение на ищеца с твърдения, че същият е изпълнявал съвестно възложената му работа и не е извършил нарушението, във връзка с което е издадена оспорената заповед. Прави се искане за отмяна на същата.
Съединени, на основание чл.204, ал.2 от АПК, с жалбата са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.203 и сл. от АПК против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, както следва: 1. за обезщетение в размер на 1000,00лв. за имуществени вреди, претърпени в периода 18.01.2018г.-06.06.2018г. вследствие на незаконосъобразното уволнение на ищеца с оспорената заповед № 16/15.02.2018г., изразяващи се в лишаването на ищеца от право на труд през посочения период и равняващи се на трудовото възнаграждение, което е възпрепятстван да получи; 2. за обезщетение в размер на 1000,00лв. за неимуществени вреди – психическо обременяване от престоя и режима в затвора, претърпени в периода 18.01.2018г.-06.06.2018г. вследствие на незаконосъобразното уволнение на ищеца с оспорената заповед № 16/15.02.2018г., изразяващи се в лишаването му от право на труд през посочения период, в резултат на което същият е лишен и от правото на намаляване срока на присъдата на осн. чл.41, ал.3 от НК; 3. за обезщетение в размер на 1000,00лв. за имуществени вреди, претърпени в периода 18.01.2018г.-06.06.2018г. вследствие на незаконосъобразното уволнение на ищеца с оспорената заповед № 16/15.02.2018г., изразяващи се в лишаването му от право на труд през посочения период, в резултат на което същият е лишен и от правото на намаляване срока на лишаване от права, наложен с постановената присъда на осн. чл.49, ал.4 от НК и равняващи се на трудовото възнаграждение, което е бил възпрепятстван да реализира при работа като водач на МПС през посочения период /във връзка с основанието на предявените искове - вж. молби-уточнения от 17.01.2019г. и от 28.01.2019г. на адв. А. и от 24.01.2019г. на ищеца в изпълнение на определение на съда от 04.01.2019г./.
Ищецът сочи, че вследствие незаконното уволнение е лишен от приходи от трудово възнаграждение в размер от 317,06лв. средно месечно, определено съобразно данните за изплатените му възнаграждения за предходния период м. септември 2017г. – м. януари 2018г.; че е претърпял неимуществени вреди - психическо натоварване от престоя и режима в затвора, който престой не е намален чрез зачитане на работните дни, възлизащи на 95 дни през исковия период и равняващи се на 142 календарни дни, с които е следвало да се намали срока на присъдата; че е лишен от приходи от трудова дейност като шофьор на МПС, каквото квалификация притежава, за срок от 142 календарни дни, на колкото се равняват след преизчисление работните дни през исковия период, от които не се възползвал поради незаконното уволнение.
Ответникът по жалбата - началникът на затвора – гр. Бобов дол в качеството му на ръководител на ТП ДП „ФЗД“ при затвора Бобов дол, съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1, т.7 от ЗИНЗС, чрез пълномощника си юк Г., изразява становище за недопустимост на оспорването, като счита, че издадената заповед за уволнение не е индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Алтернативно излага доводи за неоснователност на оспорването. Приема, че заповедта е законосъобразна - издадена е от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Счита за доказано нарушението на дисциплината в ЗООТ – с. Самораново от жалбоподателя, което е фактическото основание за издаване на заповедта. Прави искане за прекратяване на производството по делото или за отхвърляне на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по предявените искове - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, чрез процесуалния си представител юк Г., изразява становище за неоснователност на същите, като счита, че не е налице незаконосъобразен административен акт, който да е причинил претендираните имуществени и неимуществени вреди. Прави искане за отхвърляне на исковете. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кюстендил изразява становище за неоснователност на жалбата, а вследствие на това и за неоснователност на предявените искове поради липса на предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Административният съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, счита следното от фактическа страна :
Оспорващият /ищецът/ Х.Г.А. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, наложено му с присъда №32/18.11.2011г. по НОХД № 268/2011г. на Окръжен съд – София за престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, ал.2, б. „б“, пр.1 вр. с чл.343, ал.1, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Същият е постъпил в Затвора - гр.Бобов дол на 28.11.2014г., като изтърпява наказанието при първоначален режим „общ“, впоследствие заменен с „лек“, с решение на Комисията по чл.73 / стар/ на ЗИНЗС по Протокол №6 от 30.11.2016г. С решение на Комисията по чл.73 / стар/ на ЗИНЗС по Протокол №6 от 26.11.2015г., А. е преместен в ЗООТ „Самораново“, считано от 30.11.2015г. Със заповед № Л-2334/2 от 29.05.2018г., същият е преместен в затвора – гр. Пазарджик и изтърпява наказанието в ЗООТ „Средна гора“ – гр. Пирдоп, а от м. януари 2019г. е освободен от затвора.
По време на пребиваването му в ЗООТ, А. упражнява трудова дейност, както следва: със заповед №18 от 20.05.2016г. същият е назначен на работа като общ работник на външен обект – фирма „Подгорие 2013“; със заповед № 110/23.06.2016г. полага доброволен труд на осн. чл.80 от ЗИНЗС като се грижи за тревните площи; със заповед № 67/23.06.2016г. е назначен като пазач на КПП в ЗООТ, считано от 24.06.2016г. до 03.09.207г., когато е освободен със заповед № 88/31.08.2017г.
Със заповед № 78/31.08.2017г. на ръководителя на ТП ДП „ФЗД“, А. е назначен като отговорник на внесения объл и изнесения фасониран дървен материал на обект цех „Дърводелски“ – ЗО „Самораново“, считано от 04.09.2017г. с изпитателен срок от 3 месеца и възнаграждение съгласно заработеното.
С оспорената заповед № 16/15.02.2018г., издадена от ръководителя на ТП ДП „ФЗД“ в затвора – гр. Бобов дол, Х.А. е уволнен като отговорник на внесения объл и изнесения фасониран дървен материал от цех „Дърводелски“ – ЗО „Самораново“, считано от 18.01.2018г. Заповедта е мотивирана с докладна записка № Д-100/18.01.2018г. на мл. експ. С.Г.С. – КО в ЗО „Самораново“, относно нарушаване на правилника за вътрешния ред и непристойно поведение.
По делото липсват данни относно датата на съобщаване на издадената заповед на оспорващия, но предвид датата на подаване на жалбата, срокът по чл.149, ал.1 от АПК е спазен.
По делото е представена докладна записка № Д-100/18.01.2018г. на мл. експ. С.Г.С. – КО в ЗО „Самораново, посочена в заповедта, видно от която на 17.01.2018г., около 22,10ч. служителят е изключил кабелната телевизия в ЗО, тъй като молбата за удължаване на времето за гледане на телевизия, подадена от лишените от свобода в ЗООТ за датата 17.01.2018г. не е уважена от началника на ЗООТ; изключването на телевизията е последвано от недоволство на лишените от свобода, които излезли в коридорите на двата етажа на сградата и започнали да викат; от помещение на втория етаж излязъл А., който към този момент бил председател на Съвета на общността в ЗООТ, и на молбата на служителя да съдейства за успокояване на недоволството, същият отказал, заявявайки, че затворниците ще се приберат и редът ще бъде възстановен само ако бъде пусната отново телевизията, а в противен случай ще продължат с нарушаването на реда; заедно с л.св. Я.К., А. обявил, че ще правят бунт; друга група около двадесет лишени от свобода предложили да бъдат съборени решетките в коридора на помещенията, а л.св. Е. Т. се опитал да успокои напрежението; след телефонен разговор между служителя и началника на ЗООТ за предприемане на последващи действия за преодоляване на напрежението, проведен в присъствието на лишените от свобода, последните постепенно се върнали в спалните помещения и обстановката се нормализирала.
Върху докладната записка е обективирано становище на Г.С. – началник сектор „Затворническо общежитие“ към затвора – гр. Бобов дол, във връзка с нарушението от 17.01.2018г., в което се сочи, че Х.А. като председател на Съвета на общността в ЗООТ е отказал съдействие на служителя от администрацията за потушаване на напрежението, не е изпълнил даденото му разпореждане от служителя, а вместо това е подканил лишените от свобода да продължат действията си докато не бъде пусната кабелната телевизия отново. Горното поведение на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на дисциплината по чл.96, т.3 и 4, чл.97, т.8 и чл.100, ал.1 и ал.2, т.1, т.2 и т.5 от ЗИНЗС и е предложено да му бъде наложено наказание по чл.101, т.6 от ЗИНЗС. Описани са предходни заповеди за наказания на А..
За нарушението, извършено на 17.01.2018г., със заповед № ЗО-115/07.02.2018г. на началник сектор ЗООТ, на лишения от свобода Х.А. на основание чл.101, т.6 във вр. с чл. 96, т.4 и чл.100, ал.1 и ал.2, т.1, 2 и 5 от ЗИНЗС, е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от право на месечен домашен отпуск за срок от два месеца. Заповедта е обжалвана от лицето и е потвърдена със заповед № ЗО-218/12.03.2018г. на началника на затвора – гр.Бобов дол.
По делото са представени описаните в становището към ДЗ, заповеди за наказания на жалбоподателя , а именно: заповед № ЗО-1037/19.12.2017г. - за наказание „ писмено предупреждение“ за нарушение по чл.96, т.4 от ЗИНЗС – манипулиране на служебна бележка и заповед № ЗО-1038/19.12.2017г. – за наказание „отмяна на награда“ за нарушение по чл. 96, т.3 от ЗИНЗС - заплахи към служители от НОС.
Налице са данни и за награждаване на А., както следва: със заповед № ЗО-179/07.04.2016г. на осн. чл.98, ал.1 т.3 от ЗИНЗС - с извънредна хранителна пратка; със заповед № ЗО-263/26.05.2016г. на осн. чл.98, ал.1, т.6 от ЗИНЗС - със свиждане извън района на общежитието за срок от 12 часа; със заповед № ЗО-478/04.10.2016г. на осн. чл.98, ал.1, т.7 от закона - с месечен домашен отпуск до две денонощия; със заповед № ЗО-249/07.04.2017г. на осн. чл.98, ал.1, т.8 от закона - с домашен отпуск за 3 денонощия, която е отказал да ползва с мотив, че е унизителна; със заповед № ЗО – 967/11.12.2017г. на осн. чл.98, ал.1, т.8 от закона - с домашен отпуск от 5 денонощия.
По делото е представен от ответника График за разпределение на времето на лишените от свобода от ЗО „Самораново“ с дата 28.03.207г., утвърден от началник сектор ЗООТ, видно от който времето от 22,00ч до 06,30ч е време за лягане и сън, през което задължително се изключва осветлението в спалните помещения. В графика е посочено, че след 22,00часа, лишените от свобода нямат право да посещават други спални помещения, а за ползването на телевизионни и радиоприемници са прилагат разпоредбите на чл.83 от ППЗИНЗС.
С писмо изх. № 161/15.01.2019г., началникът на затвора – гр. Бобов дол сочи, че в ЗООТ – Самораново няма Правилник за вътрешния ред.
По делото са представени ведомости за изплатени на А. възнаграждения за положен труд, видно от които за м. септември 2017г., същият има 14 работни дни и заработка 338,95лв. при ставка от 24,2105лв.; за м. октомври 2017г. – има 17 работни дни и заработка 355,45лв. при ставка от 20,909лв.; за м. ноември 2017г. – има 14 работни дни и заработка 292,73лв. при ставка от 20,909лв.; за м. декември 2017г. – има 11 работни дни и заработка 281,11лв. при ставка от 25,5555лв.; за м. януари 2018г. – има 6 работни дни и заработка 139,09, при ставка от 23,1818лв.
Съдът, по искане на страните е събрал и гласни доказателствени средства. От показанията на разпитаните свидетели П.К. и Е.А., които са лишени от свобода, изтърпяващи наказание в ЗООТ – Самораново, се установява, че А. е работил като пазач на КПП и като отговорник в дърводелския цех, но нямат впечатления за това как е изпълнявал задълженията си на тези длъжности.
От показанията на свидетеля Г.С., на длъжност началник сектор ЗО – Самораново, се установява реда и критериите за предоставяне на работа на лишените от свобода. Видно е, че с приоритет се назначават лицата, които имат добро поведение, спазват установения ред и дисциплината в ЗО, нямат наложени наказания. Конкретно за А. свидетелят сочи, че се е справял добре с възложената му работа като отговорник в дърводелския цех, но е уволнен от същата поради извършено нарушение, изразяващо се в участие в протест и отказано съдействие за потушаване на възникнало напрежение в ЗО, каквото е поискано от него от служител на затвора поради длъжността му „председател на Съвета на общността“ в ЗООТ; че във връзка с уволнението е преценявано и цялостното поведение на жалбоподателя, вкл. наложените наказания през м. декември 2017г.
В показанията на свидетелката А.Е. – експерт стопанска дейност в затвора – гр.Бобов дол, се съдържат данни за критериите за подбор при назначаване на работа на лишените от свобода, а именно, че преценката се извършва от комисия, която проверява възрастта, здравословното състояние, квалификацията и цялостното поведение на лишения от свобода, който кандидатства за работа.
От показанията на свидетеля С.С. – командир на отделение в ЗООТ – Самораново, се установяват обстоятелствата във връзка със ситуацията от 17.01.2018г., описани в докладната записка по оспорената заповед. Сочи се, че на посочената дата, молбата за лишените от свобода за удължаване на времето за гледане на телевизия не е била уважена от началника на ЗО заради извършено пред деня нарушение на реда и дисциплината, поради което в 22,00ч телевизията е била изключена; че А. като председател на Съвета на общността в ЗООТ е следвало да уведоми останалите, че телевизията ще бъде спряна в 22,00ч, но не ги е уведомил; че възниква недоволство от лишените от свобода, които масово излизат извън помещенията, започват да викат и заплашват, че ще счупят решетката, която отделя фоайето от спалните ; че А. отказал да съдейства на служителя за овладяване на напрежението, а вместо това, заедно с Я.К. и Н.Н., е подстрекавал останалите да счупят решетката и да влязат в помещението за да пуснат кабелната телевизия; че е казвал, цитат: „ Хайде да направим бунт“; че напрежението затихва след разговор с началника на ЗООТ С..
Съдът, след преценката на доказателствата по делото, приема от правна
страна следното:
Жалбата е редовна и процесуално допустима - отговаря на изискванията на АПК за съдържанието ѝ, подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК от адресата на заповедта, която е неблагоприятна за него. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на съдебното оспорване.
Възражението на ответника за недопустимост на оспорването, съдът счита за неоснователно. Обратно на поддържаното от ответника, съдът счита, че оспорената заповед е индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК. Съобразно разпоредбата на чл.166, ал.2 от ППЗИНЗС, за назначаването на работа на лишените от свобода, началникът на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие издава писмена заповед. Съгласно чл.170, ал.3 от ППЗИНЗС, участието в трудова дейност се прекратява също с писмена заповед на съответния началник. В случая се оспорва заповед за уволнение на жалбоподателя, т.е. заповед за прекратяване на участието му трудова дейност по терминологията на специалния нормативен акт. Същата засяга пряко и непосредствено правата и интересите на лишения от свобода, тъй като участието му в трудова дейност рефлектира върху срока на наказанието съгласно правилото по чл.41, ал.3 от НК, а оттам и върху продължителността на пребиваването в мястото за лишаване от свобода. От друга страна, заповедта е издадена от съответния началник – на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, в изпълнение на административната му дейност, вкл. по чл.15, ал.1 т.7 от ЗИНЗС като ръководител на ТП на ДП „Фонд затворно дело“. Предвид изложеното съдът счита, че оспорената заповед има характер на индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност / вж. Определение № 13888 от 13.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 13506/2018г., IIIо./.
Допустими и редовно предявени на основание чл.204, ал.2 от АПК са и съединените с жалбата, искове за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледана по същество – жалбата е неоснователна.
Проверена изцяло на основание чл.168 от АПК и съобразно критериите по
чл.146 от АПК, оспорената заповед е валиден административен акт, издаден в
писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и
с целта на закона.
Заповедта, която е предмет на жалбата, е издадена от ръководителя на ТП
на ДП „Фонд затвора дело“, който е и началник на затвора съгласно разпоредбата
на чл.15, ал.1, т.7 от ЗИНЗС. Същият, при упражняване на посочената
функция, е издал и заповед №
78/31.08.2017г. за назначаване на жалбоподателя на процесната длъжност. Спазено
е правилото по чл.170, ал.3 от ППЗИНЗС, според което участието в трудова
дейност се прекратява с писмена заповед на
съответния началник, т.е. на началника, който е назначил лишения от
свобода на работа. Следват изводи за материална компетентност на органа. Страните
не спорят по компетентността.
Спазена
е установената писмена форма по чл.170, ал.3 от ППЗИНЗС, както и изискванията
на общата норма на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК. Заповедта съдържа наименование на
органа, който я издава, адресат, разпоредителна част, дата на издаване с подпис
на издателя и означаване на длъжността му. Що се отнася до фактическите и
правни основания като задължителна част от съдържанието на заповедта,
констатациите са следните: В случая, органът не е изложил подробно обстоятелствата, във
връзка с които е упражнил правомощието
си за прекратяване участието в трудова дейност на жалбоподателя, като е посочил
само, че нарушава правилника за
вътрешния ред и има непристойно поведение. Независимо от горното, съдът счита,
че оспореният акт съдържа фактически основания за издаване, т.е. същият е
надлежно мотивиран, с оглед докладна записка № Д-100/18.01.2018г. на мл. експ. С.Г.С.
– КО в ЗО „Самораново, изрично посочена в заповедта. Горният начин на
мотивиране с факти в документи, предхождащи или съпътстващи издадения
индивидуален административен акт, е допустим и законосъобразен, в който смисъл
е приетото в ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС и в ТР № 1/2006г. на ОС на ВАС. Приема се, че неизлагането на мотиви в самия
административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, ако фактическите основания се
съдържат в друг документ към административната преписка и са относими към
посоченото правно основание. В случая, от такъв характер е цитираната по-горе
докладна записка. Същата съдържа изложение на фактически обстоятелства, въз основа на които органът е
издал заповедта за уволнение на оспорващия. От друга страна, непосочването на
правно основание по смисъла на чл.59, ал.1 т.4, предл. 2 от АПК, поначало не
опорочава формата на акт, тъй като за разлика от фактическото основание, не е
обвързващо за съда.
Не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
заповедта. Органът е изпълнил задълженията
си по чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая чрез събиране на относимите писмени доказателствени
средства, като допълнително е приел и становище на длъжностното лице, което
осъществява пряко ръководство и надзор над лишените от свобода в ЗООТ – с. Самораново.
Оспорената заповед е и материалноправно законосъобразна. Органът е уволнил от работа жалбоподателя заради нарушение на правилника за вътрешния ред и непристойно поведение. Доколкото в ЗООТ – Самораново няма одобрен и действащ Правилник за вътрешния ред, логически следва, че се има предвид нарушение на реда и дисциплината в ЗООТ, както и непристойно поведение, за които има данни в докладната записка на служителя С., надлежно визирана в заповедта. В случая по делото, началникът на затвора разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да упражни административните си функции във връзка трудовата дейност на лишените от свобода. Съобразявайки специфичната цел на полагането на труд от лишените от свобода, която е превъзпитателна, при издаване на заповедта за уволнение на жалбоподателя, началникът на затвора е анализирал и данните за личността на осъденото лице, между които е оценката за риска с оглед цялостното му поведение в условията на затвора, т.е. в обхвата на извършената преценка правилно органът е включил и предпоставките относими към правото на труд, наред с предпоставките за прекратяване на същото по чл.170, ал.3 вр. с ал.2 от ППЗИНЗС, каквито в случая безспорно не са налице. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗИНЗС и чл.163, ал.1 от ППЗИНЗС, участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация, поправяне и превъзпитание. Съгласно чл.164, ал.3 от ППЗИНЗС, включването на лишените от свобода в трудова дейност се извършва след установяване на работоспособността им и въз основа на преценка на редица фактори, сред които и оценката на риска от рецидив и вреди по чл.55, ал.2 от ЗИНЗС. Извън горното, в чл.164 от ППЗИНЗС е уреден реда за кандидатстване и критериите за назначаване на свободни длъжности в рамките на разкритите работни места, като в ал.7 се предвижда, че приоритетно се разглеждат заявленията за работа на лишени от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества. Тъй като правото на труд на лишените от свобода е свързано с положителни последици за правното им положение, сред предпоставките за реализирането му с възлагане на определена работа, е доброто поведение на осъденото лице, спазването на вътрешния ред и дисциплина, недопускането на дисциплинарни нарушения и непристойно поведение. Такива критерии за преценка се прилагани от администрацията в затвора – гр. Бобов дол по молбите за работа на осъдените лица, видно от показанията на свидетелите С., Е. и С.. Всичко изложено по - горе сочи, че цялостното поведение на лишения от свобода, вкл. спазването на задълженията по чл.96 от ЗИНЗС и на забраните по чл.97 от ЗИНЗС, са предпоставки, които следва да са налице при осъществяване на трудовата им дейност, респ. отклонението от предписаното поведение, неизпълнението на предписаните задължение и нарушението на установените забрани задължават органа да прецени дали лицето отговаря на критериите по чл. 164, ал.3 от ППЗИНЗС за да продължи да работи или извършеното деяние показва липсата на превъзпитание и ресоциализация, поради което следва да бъда прекратена трудовата му дейност.
В случая, анализирайки събраните писмени и гласни доказателства, съдът счита преценката на органа на визираните обстоятелства за обоснована и правилна, а издадената заповед за уволнение на жалбоподателя – за законосъобразна. По делото е безспорно установено, че оспорващия е нарушил вътрешния ред в ЗООТ и е проявил непристойно поведение, с което се доказва релевираното в акта фактическо основание. Участието на А. в протеста на 17.01.2018г. само по себе си е нарушение на забраната по чл.97, т.8 от ЗИНЗС и неизпълнение на задължението за спазване на установените правила и на нарежданията на длъжностното лице – командир на отряд по чл.96, т. 3 и 4 от ЗИНЗС. От друга страна, в докладната записка и в показанията на свид. С. се съдържат данни за поведение на оспорващия, различно от обичайното участие в протестно мероприятие. Видно е, че А. е насърчавал проявите на по-агресивно поведение, вкл. предложението за разбиване на монтираните решетки, с което на практика е допринесъл за ескалиране на напрежението. Горното е в противоречие и с възложената му функция като председател на Съвета на общността в ЗО да съдейства на администрацията за осигуряване на реда и спазването на правилата в условията на затвора / арг. чл.169 ЗИНЗС и ч.161 от ППЗИНС/. Доказано е поведение, което сочи на негативна оценка на риска по см. на чл.55, ал.2 от ЗИНЗС, респ. не покрива критериите, относими към правото на труд по чл.164, ал.3 и ал.7 от ППЗИНЗС, поради което заповедта за прекратяване на трудовата дейност на жалбоподателя е законосъобразна. Очевидно правото на труд не е постигнало целените резултати за поправяне и превъзпитание на лишения от свобода и правилно органът е преустановил упражняването му.
Без значение за спора, с оглед фактическото основание в заповедта, са данните за надлежно изпълнение на трудовите задължения от страна на жалбоподателя, а защитната му теза за неучастие в протеста на процесната дата е останала недоказана. Неоснователни са доводите на оспорващия за това, че за едно и също нарушение е наказан два пъти – с уволнение и с дисциплинарно наказание по чл.101, т.6 от ЗИНЗС. Прекратяването на трудовата дейност макар и да има неблагоприятни за лицето последици, не е дисциплинарно наказание.
Следва крайният решаващ извод за законосъобразност на оспорената заповед и за неоснователност на жалбата, която подлежи на отхвърляне.
Съобразно изхода от съдебното оспорване и на основание чл.207, ал.2 от АПК следва прекратяване на производството по предявените искове за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
На основание чл.143,ал.4 от АПК, съдът присъжда на ответника юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство в размер на 100лв., определено по чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, платими от жалбоподателя.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2 и чл.207, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Г.А. с ЕГН ********** ***, срещу заповед № 16/15.02.2018г., издадена от началника на затвора – гр. Бобов дол и ръководител на ТП ДП „ФЗД“ при затвора Бобов дол.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявените от Х.Г.А. искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.203 и сл. от АПК против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, както следва: 1. за обезщетение в размер на 1000,00лв. за имуществени вреди, претърпени в периода 18.01.2018г.-06.06.2018г. вследствие на незаконосъобразното уволнение на ищеца с оспорената заповед № 16/15.02.2018г., изразяващи се в лишаването на ищеца от право на труд през посочения период и равняващи се на трудовото възнаграждение, което е възпрепятстван да получи; 2. за обезщетение в размер на 1000,00лв. за неимуществени вреди – психическо обременяване от престоя и режима в затвора, претърпени в периода 18.01.2018г.-06.06.2018г. вследствие на незаконосъобразното уволнение на ищеца с оспорената заповед № 16/15.02.2018г., изразяващи се в лишаването му от право на труд през посочения период, в резултат на което същият е лишен и от правото на намаляване срока на присъдата на осн. чл.41, ал.3 от НК; 3. за обезщетение в размер на 1000,00лв. за имуществени вреди, претърпени в периода 18.01.2018г.-06.06.2018г. вследствие на незаконосъобразното уволнение на ищеца с оспорената заповед № 16/15.02.2018г., изразяващи се в лишаването му от право на труд през посочения период, в резултат на което същият е лишен и от правото на намаляване срока на лишаване от права, наложен с постановената присъда на осн. чл.49, ал.4 от НК и равняващи се на трудовото възнаграждение, което е бил възпрепятстван да реализира при работа като водач на МПС през посочения период.
ОСЪЖДА Х.Г.А. с ЕГН ********** ***, да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи чрез изпращане преписи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :