№ 2104
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Анна Кофинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100508401 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника К. С. С. срещу решение № 7288 от 20.04.2024 г., постановено по гр. дело
№ 51847/2023 г. по описа на СРС, 59 състав, в частта, с която са уважени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2096,01 лв., представляваща главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 08.2020 г. до м. 04.2022 г.,
ведно със законната лихва за периода от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата
от 359,22 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 29.08.2023 г., както и за сумата
от 11,58 лв., представляваща главница за дялово разпределение през периода от м. 08.2020 г.
до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 20.09.2023 г. до изплащане на
вземането.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради
нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивницата оспорва да е
потребител на топлинна енергия в имота предвид липсата на доказателства за приемане на
наследството на починалия собственик на имота. Счита, че не дължи лихва за забава върху
стойността на топлинната енергия с оглед неприложимостта на нормите на общите условия
1
на ищеца и липсата на покана за плащане, отправена до наследниците на Е.З.. Оспорва
претенцията за такса за дялово разпределение, която представлявала вземане на трето лице.
Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
отхвърляне на предявените искове в цялост.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД счита, че въззивната жалба е неоснователна и
моли решението на СРС в обжалваната част да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „ПМУ Инженеринг“ ООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната
част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави и следното:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От приетите по делото писмени доказателства (нотариален акт, молба-декларация за
откриване на партида, препис-извлечение от акт за смърт, удостоверения за наследници) се
установява, че собственик на описания топлоснабден имот, представляващ апартамент №
99, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца
162396, е била Е.Т.З., която го е придобила по силата на договор за продажба през 1996 г., а
след смъртта й на 28.01.2020 г. жилището е преминало в собственост на законния й
наследник – В.С.С., неин син. Съобразно приложената по делото справка от НБД
„Население“, В.С.С. е починал на 06.06.2023 г., като негов единствен законен наследник е
еднокръвната му сестра и ответница в настоящото производство – К. С. С..
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно, наследодателят на ответницата В.С.С. е бил
потребител на доставената в апартамента топлинна енергия приживе през процесния период
от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., респ. задължено лице за заплащане на цялата й стойност
като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него през този период, доколкото е бил
негов собственик. След смъртта му през м. 06.2023 г. натрупаните парични задължения са
преминали в тежест на неговия наследник – ответницата, като част от патримониума на
2
наследството. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че в
рамките на първоинстанционното производство фактът на приемане на наследството от
страна на К. С. С. не е оспорен, като възражения за липса на доказателства в тази насока са
наведени за пръв път пред въззивния съд, поради което се явяват преклудирани. По силата
на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на
срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения,
основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на
концентрационното начало в процеса страната не може да поправи пред въззивната
инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в
първоинстанционното производство (в този смисъл – задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК). В настоящия случай с отговора на исковата молба ответницата е оспорила
бланкетно качеството си на потребител на топлинна енергия в имота, без да навежда
конкретни фактически твърдения в тази насока, като по делото несъмнено се установява, че
през процесните периоди тя не е била потребител на топлинна енергия в жилището, а
отговаря за претендираните суми в качеството си на наследник на лицето, което е било
страна по облигационното правоотношение с ищеца през този период. Едва във въззивната
жалба същата твърди, че по делото не се доказвало да е приела наследството на В.С.С., като
тези обстоятелства са били известни на страната още към датата на изтичане на срока по чл.
131 ГПК, но ответницата не е релевирала подобни възражения своевременно в отговора на
исковата молба, поради което във въззивното производство те се явяват преклудирани и
настоящият съдебен състав не следва да ги обсъжда по същество.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
наследодателят на ответницата е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, следва да се приеме, че между В.С.С., от една страна, и ищеца,
от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу количеството доставена
3
топлинна енергия и размера на претендираните и присъдени суми, поради което въззивният
съд не следва да излага изрични мотиви в тази насока. При установеното облигационно
правоотношение между наследодателя на ответницата и ищеца първоинстанционният съд е
съобразил обстоятелството, че с отговора на исковата молба не е оспорено количеството
потребена енергия в имота, както и е съобразил изводите на приетото и неоспорено
заключение на ССЕ и при отчитане на погасения по давност период (м. 05.2020 г. – м.
07.2020 г. включително) е уважил претенциите за главница за топлинна енергия в размер на
2096,01 лв. за периода м. 08.2020 г. – м. 04.2022 г. Към посочената сума следва да се добавят
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на
11,58 лв. за непогасения по давност период м. 08.2020 г. – м. 04.2022 г. (съобразно
приложените по делото писмени доказателства – л. 25 от делото на СРС, и заключението на
ССЕ). Противно на доводите на въззивницата, същите се дължат в полза на ищцовото
дружество, макар и услугата да се извършва от трето лице, тъй като съобразно разпоредбите
на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация
София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, таксите за извършеното дялово
разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на „Топлофикация
София“ ЕАД, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. Заплащането на цената за тази услуга по посочения начин е изрично
предвидено и в приложимите в отношенията между „Топлофикация София“ ЕАД и „ПМУ
Инженеринг“ ООД Общи условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, поради което възраженията във въззивната
жалба относно невъзможността третите лица да бъдат обвързани от действието на
приложимите между топлопреносното предприятие и потребителите общи условия се явяват
неотносими.
Доколкото установеното главно вземане е начислено за периода м. 08.2020 г. до м. 04.2022 г.,
то приложение следва да намерят новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г., като противно на доводите
във въззивната жалба, съобразно клаузите на тези ОУ за поставяне на длъжника в забава не е
необходимо изпращането на покана. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като лихва за забава на основание чл. 33,
ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява едва
след изтичане на 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. В случая падежът на задължението за
заплащане стойността на топлинна енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен
срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по
общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на
задълженията си с договора, респ. с общите условия към него. Предвижда се лихва да се
4
дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната
лихва (арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД), като в този смисъл клаузите на общите условия са валидни и
напълно приложими в отношенията между страните.
С оглед на изложеното, доводите на въззивницата за липса на изискуемите по ОУ
предпоставки за изпадането й в забава са несъстоятелни – според приложимите ОУ, не се
изисква изпращане на покана от топлопреносното предприятие, като процесният период на
акцесорната претенция започва с изтичане на уговорения срок – 45 дни след издаване на
общата фактура на 31.07.2021 г. и до посочената крайна дата 29.08.2023 г. е дължимо
мораторно обезщетение в размер на 359,22 лв. върху установения главен дълг. Противно на
доводите във въззивната жалба, в случая разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД е
неприложима, тъй като ответницата отговаря за процесните задължения като наследник не
на Е.Т.З., а на В.С.С., който е починал след настъпване на падежа на задълженията – едва на
06.06.2023 г., поради което не е необходимо изпращане на покана до наследниците за
поставянето им в забава.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7288 от 20.04.2024 г., постановено по гр. дело № 51847/2023 г.
по описа на СРС, 59 състав, в частта, с която предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, срещу К. С. С., ЕГН **********, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени за
сумата от 2096,01 лв., представляваща главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от м. 08.2020 г. до м. 04.2022 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
****, ап. 99, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца 162396, ведно със законната
лихва за периода от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата от 359,22 лв.,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 29.08.2023 г., както и за сумата от 11,58 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение през периода от м. 08.2020 г. до м.
04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 99, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски
5
пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София” ЕАД – „ПМУ Инженеринг” ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6