№ 57
гр. Бургас, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20212001000047 по описа за 2021 година
Делото е висящо пред Апелативен съд - Бургас за втори път, след като с
решение № 40 от 12.03.2021 г. по т.д. № 251/2020 г. на ВКС, Второ ТО, е
обезсилено решение № 96 от 08.10.2019 г. по в.т.д. № 206/2019 г. на
Апелативен съд - Бургас.
Въззивното производството е образувано по въззивната жалба на “А е.
к.“ ЕООД срещу решение № 101 от 29.03.2019 г., постановено по т.д. №
223/2018 г. на Окръжен съд - Бургас, с което дружеството е осъдено да
заплати на АТ. СТ. АТ. сумата 73 491 евро, представляваща част от
предоставен от него на “,А е. к.“ ЕООД невърнат заем, заедно със законната
лихва върху присъдения размер главница, от датата на исковата молба до
окончателно изплащане, както и сумата 3105,56 лв., като равностойност на
1587,85 евро, представляваща мораторна лихва върху съответния размер
главница, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК пред Бургаския районен съд - 27.03.2018 г., до
датата на исковата молба - 11.05.2018 г., като в останалата част, до общо
претендираната сума в размер на 3753,56 лв., искът за мораторна лихва е
отхвърлен. Отхвърлен е и предявеният от “А е. к.“ ЕООД против АТ. СТ. АТ.
1
насрещен иск за осъждането му да заплати на дружеството сумата 3143 евро,
с която неоснователно се е обогатил, поради липса на основание при него за
нейното получаване, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на насрещния иск - 8.08.2018 г. до окончателното изплащане.
Въззивникът “А е. к.“ ЕООД се оплаква, че решението е неправилно и
необосновано. Не бил извършен последователен и задълбочен анализ на
всички събрани по делото доказателства, като първоинстанционният съд
кредитирал единствено необоснованите твърдения на ищеца, измежду които
това, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин сключването между страните на три договора за заем, каквито
договори, не били представени, нямало събрани доказателства за датата на
сключването им и реално предаване на исковите суми на въззивника.
Неправилен бил изводът на съда за симулативност на изявленията в
представените и приети по делото нотариално заверени декларации-съгласие
за частично заличаване на ипотеки, в частите им, в които въззиваемият
изрично потвърждава точния размер на всяка една издължена сума. За този
извод липсвали възражение или искане, въведено от въззиваемия.
Вещото лице по изпълнената СИЕ установило надвнесена сума по
заемните договори в размер на 16 147,19 лв. Неправилни били изводите на
съда, че при подписване на анексите никаква част от заемите от 2010 г. не е
била изплатена. Частичното изпълнение се потвърждавало от самия
заемодателя.
Допуснато било процесуално нарушение от първоинстанционния съд
във връзка с приетото намаление на исковата претенция, тъй като, при
десезирането на съда с част от спора, не било уточнено дали се касае за
оттегляне или отказ от иска.
Незаконосъобразен бил изводът на съда, че следва да се кредитира
представеният по делото план за погасяване на задължението от 30.08.2017 г.
Този план бил неясен, неграмотно написан, в него липсвали данни за
дружеството и негови задължения към въззиваемия, подписан е от лицето А.
к. който към датата на съставяне на документа не е бил съдружник в
дружество-въззивник и не би могъл да ангажира неговата отговорност, тъй
2
като още към 2013 г. е продал дружествените си дялове.
Неправилен бил изводът на съда, че документът, наречен “Пояснителна
информация“ съдържа надлежно признание на представляващия
дружеството-въззивник относно дължимостта на суми в посочения размер.
Доказателството, на което изводът се базира, било оспорено, като съставено
за целите на друго съдебно производство.
Неоснователно окръжният съд игнорирал заключенията на вещото лице
по съдебно-почерковата експертиза. Получената от въззиваемия в брой сума
от 65 340 евро по разписката от 15.09.2010 г. послужила за погасяване дълга
на дружеството по процесните два нотариални акта.
В нарушение на закона съдът не зачел счетоводните отразявания на
платени суми, поради нередовно водено счетоводство на дружеството.
Неспазването на принципа за текущо осчетоводяване би могло да повлече
налагането на административна санкция, но не и заличаване на удостоверения
по делото факт за реално получени в брой и по банков път суми от
въззиваемия.
Неправилно бил отхвърлен насрещния иск по съображения, че
претендираното по него е част от установеното от вещото лице платено в
повече при връщане на заетите суми.
Въззиваемият ищец А.А. с представения писмен отговор е поискал
въззивната жалба да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното
решение.
Поддържа, че признатите от него извършени плащания били направени
след датата на подписаните анекси. Плащането на 26.04.2018 г., което се
признава, било извършено именно от А. к.
Като оспорва удостовереното в разписката от 15.09.2010 г. плащане,
сочи се, че разписката като частен документ не се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила и при оспорване, удостоверените в нея
факти следва да се докажат, а въззивникът не бил ангажирал никакви
доказателства за направеното плащане, освен осчетоводяването му, осем
години след датата, посочена в разписката. По категоричен начин по делото
3
било удостоверено, че към датата на разписката дружеството не разполагало с
парични средства за изплащане на такава сума.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което следва да се разгледа по същество.
При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция в
изпълнение на указанията на ВКС исковата молба е оставена без движение с
няколко разпореждания и на ищеца АТ. СТ. АТ. са дадени указания за
отстраняване на нередовности по нея: да уточни фактическите основания на
исканията си, като посочи каква парична сума е предоставил на ответника в
заем по всеки един от двата договора; получил ли е изпълнение, кога, как, в
какъв размер и по кой от двата договора; да уточни дали намаляването на
исковете, направено с допълнителната искова молба, е съчетано с частично
оттегляне или частичен отказ от исковете; да уточни исканията си, като
конкретизира по кой от двата договора за заем претендира сумата 73491 евро
или каква част от тази сума претендира по всеки един от двата договора; по
кой от двата договора претендира обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 3753,56 лв, респ. каква част от тази сума
претендира по всеки един от двата договора.
След направените от въззиваемия-ищец уточнения съдът е обявил на
страните, че е сезиран с исковите претенции на АТ. СТ. АТ. против “А е. к.”
ЕООД за заплащане на сумите, както следва:
(1) сумата 67 487 евро, представляваща неплатен остатък по договор за
заем в размер на 72 600 евро;
(2) сумата 6004 евро, представляваща неплатен остатък по договор за
заем в размер на 74 400 евро;
(3) сумата 1723,24 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
4
законната лихва върху неплатения остатък от 67 487 евро по договора за заем
в размер на 72 600 евро за времето от 26.03.2018 г. (датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до 11.05.2018 г. (датата на исковата
молба);
(4) сумата 1293,46 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху пълния размер на заема в размер на 74 400 евро за
времето от 26.03.2018 г. до 26.04.2018 г.;
(5) сумата 52,19 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатения остатък от 6004 евро по договора за заем в
размер на 74 400 евро за времето от 26.04.2018 г. до 11.05.2018 г. и
(6) законната лихва върху сумите 67 487 евро и 6004 евро за времето от
11.05.2018 г. до окончателното изплащане.
В уточнителната исковата претенция молба въззиваемият ищец е заявил,
че се отказва от исковете за главниците над уточнените размери до
първоначално заявените. В откритото с.з., проведено на 23.09.2021 г.,
въззиваемият чрез надлежно упълномощения си процесуален представител
адв. П. Ат. е заявил, че се отказва от претенцията за мораторна лихва над
размера от 3068,89 лв. до претендирания първоначално общ размер от
3753,56 лв.
Ответното дружество оспорва исковете, като възразява, че получените в
заем средства са върнати на ищеца.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по
чл. 269 ГПК съдът констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно. Пред въззивната инстанция ищецът е заявил частичен отказ от
исковете: 1/ по иска по договора за заем в размер на 72 600 евро - отказ за
5113 евро; 2/ по иска по договора за заем в размер на 74 400 евро - отказ за 68
396 евро и 3/ по иска иска за мораторна лихва - отказ над размера от 3068,89
лв. (1723,24+1293,46+52,19) до претендирания първоначално общ размер от
3753,56 лв. В тези части първоинстанционното решение ще се обезсили, а
производството ще се прекрати, на осн. чл. 233 ГПК поради десезиране на
съда. По отношение на главниците: Първоинстанционният съд се е
произнесъл с решението си само по поддържания от ищеца размер, който е
5
равен на сбора от сумите 64 487 евро по договор за заем в размер на 72 600
евро и 6004 евро по договора за заем в размер на 74 400 евро, но не и по
пълния размер на предявените искове. Ето защо и тъй като пред въззивната
инстанция ищецът е заявил отказ от иска по първия договор за сумата над 67
487 евро и по другия договор за сумата над 6004 евро, в тези части
производството по делото следва да се прекрати.
По съществото на спора:
Между страните са сключени три договора за заем, обезпечени с
договорни ипотеки, инкорпорирани съответно в нотариален акт №
4/05.05.2010 г., том V, нот.д. № 792/2010 г. на нотариус С.А. - Н., нотариален
акт № 129/31.05.2010 г., том VI, нот.д. № 1113/2010 г. на нотариус С.А. - Н. и
Нотариален акт № 58/25.06.2010 г., том IX, нот.д. № 1636/2010 г. на нотариус
С.А. - Н.. Страните се споразумели въззиваемият-ищец А.А. да предостави на
въззивника-ответник “А е. к.” ЕООД безлихвени парични заеми в следните
размери: 72 600 евро по първия договор, 96 800 евро по втория договор, който
не е предмет на делото, и 74 400 евро по третия договор. Заемополучателят се
задължил да върне сумите на конкретно определени в договорите падежни
дати - 05.01.2011 г. по първия договор и 25.02.2011 г. по третия договор. С
поредица от анекси, подписани от двете страни, сроковете за връщане на
заемите били удължени до 31.12.2016 г. и за двата процесни договора.
В първоинстанционното производство ответникът не е възразил,
че не е получил реално сумите 72 600 евро по първия договор и 74 400 евро
по третия договор, части от които се претендират от ищеца, а е възразил, че е
върнал заемите. Преценявайки липсата на своевременно оспорване на факта
на предаване/получаване на заемните средства по процесните два договора в
съвкупност с данните за извършени от ответника погашения, с анексите за
удължаване на сроковете за връщане на заемите и със заключението на СИЕ,
изслушана пред първата инстанция, което съдържа категорични данни, че
заемополучателят е осчетоводил и по този начин признал получаването на
сумите, съдът приема за установено по делото, че сумите 72 600 евро по
първия договор за заем и 74 400 евро по третия договор за заем са предадени
на заемополучателя. Следователно са налице два договора за заем, по които
заемодателят е изпълнил задължението си да предаде на заемополучателя
6
уговорените парични суми, а заемополучателят е длъжен на осн. чл. 240, ал. 1
ЗЗД да ги върне в срок до 31.12.2016 г.
Вземанията на заемодателя по договорите за заем са обезпечени чрез
учредяване на договорни ипотеки върху недвижими имоти, собствени на
дружеството-заемател, като по първия договор са ипотекирани десет
апартамента, по втория - единадесет апартамента и по третия - петнадесет
апартамента, всички находящи се в сграда с идентификатор 51500.506.278.1 в
к.к. “Слънчев бряг – запад“.
Ответникът твърди, че по процесните два договора за заем, съответно
за 72 600 евро и за 74 400 евро, върнал на заемодателя сума в общ размер от
150 143 евро. За да се прецени изпълнението на задълженията на
заемополучателя по тези два договора за заем, е необходимо да се изследват и
плащанията по третия договор за заем в размер на 96 800 евро.
Въз основа на представените доказателства съдът приема, че платената
за погасяване на задълженията по процесните два договора за заем обща сума
е 146 109 евро. Това е станало с четири отделни плащания.
Първо, към 25.06.2010 г. на заемодателя е била върната сумата 7260
евро, като част от заема в размер на 72 600 евро. Изявление в този смисъл се
съдържа в представената справка-декларация от 25.06.2010 г. с нотариална
заверка на подписа, с която заемодателят е дал съгласие да бъде заличена
договорната ипотека върху един от ипотекираните имоти. Към онзи момент
няма данни за други плащания от заемополучателя към заемодателя, поради
което следва да се приеме, че конкретната сума му е била върната преди
подписването на декларацията.
Второ, на 15.09.2010 г. на заемодателя е платена сумата 65 340 евро,
който факт той е удостоверил с подписа си под разписка от същата дата.
Авторството на подписа и на изписването на името на ищеца е установено
чрез неоспорено експертно заключение на в.л. Р.. По същия начин е
установено, че ищецът А. е подписал две други разписки, съответно от
01.07.2010 г. и от 05.08.2010 г., с които е удостоверил получаването от
ответното дружество на сумите 2400 евро и 94 400 евро, чийто сбор е равен на
сумата по заема по втория договор - 96 800 евро. След като страните не
7
спорят, че отношенията им по този втори договор са уредени, може
обосновано да се приеме, че връщането на сумите е удостоверено именно с
тези две разписки, както и че в отношенията им е било прието по този начин -
чрез разписка - да се удостоверява връщането на заема и получаването на
сумите от кредитора. Косвен аргумент се явява и обстоятелството, че сборът
на първото плащане от 7260 евро и второто от 65 340 евро възлиза на 72 600
евро, колкото е цялата заемна сума по първия договор.
Трето, на 01.11.2013 г. на заемодателя е платена по банков път сумата
10 000 лв., който факт той изрично признава, с равностойност 5113 евро.
Четвърто, на 26.04.2018 г. с банков превод на заемодателя е платена
сумата 68 396 евро, който факт той отново изрично признава.
Останалите твърдени от ответника плащания над 146 109 евро до 150
143 евро не се установяват. Виждането на ответника, че те се доказват чрез
представени декларации-съгласие за заличаване на договорна ипотека,
съставени след 15.09.2010 г., не може да бъде споделено. Действително в
декларациите-съгласие се съдържа изявление на кредитора, че
“предоставеният кредит в размер на (...) е погасен частично - изплатена е
сумата (...) евро. При положение, че липсва отделен документ, удостоверяващ
конкретното плащане, посочено в декларацията-съгласие, и при положение,
че заемополучателят е извършил друго, по-голямо плащане на 15.09.2010 г. в
размер на 65 340 евро, е възможно и вероятно сумата, посочена в
декларацията-съгласие сума да е част от по-голямото плащане.
Така констатираните четири плащания, установени или чрез изрично
волеизявление от страна на заемополучателя, или чрез изрично признание в
хода на делото, доказват съответното изпълнение на заемополучателя за
връщане на получените в заем. Доводите на ищеца, че подписаните анекси
представляват признание на целия претендиран размер на дълга, че
дружеството не е разполагало със средства, за да върне заема, че
задълженията са осчетоводени при ответника, а за някои плащания няма
данни в счетоводството му, са несъстоятелни, защото не могат да опровергаят
приетите за установени положителни, обективни факти на извършените
плащания.
8
В заключение:
Искът за сумата 67 487 евро, представляваща неплатен остатък по
договор за заем в размер на 72 600 евро, е неоснователен. С плащането на
сумата 7260 евро, платена с изричното посочване, че е по този договор за
заем, и на сумата 65 340 евро, която следва да се отнесе към най-старото
задължение съгласно 76, ал. 1, изр. 3 ЗЗД, неплатеният остатък от 67 487 евро
по този договор е погасен изцяло. Разликата от 5113 евро ще се отнесе към
третия договор за заем в размер на 74 400 евро.
Искът за сумата 6004 евро, представляваща неплатен остатък по
договор за заем в размер на 74 400 евро, е основателен до размер от 891 евро
(6004 - 5113) евро. В останалата част за 5113 евро заемът е погасен с остатъка
от плащането на 65 340 евро, направено на 15.09.2010 г.
Искът за сумата 1723,24 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху неплатения остатък от 67 487 евро по
договора за заем в размер на 72 600 евро за времето от 26.03.2018 г. (датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до 11.05.2018 г. (датата на
исковата молба), е неоснователен поради неоснователност на иска за
главницата.
Искът за сумата 1293,46 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху пълния размер на заема в размер на 74 400
евро за времето от 26.03.2018 г. до 26.04.2018 г., е частично основателен. На
26.03.2018 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 417 и сл. ГПК. С разпореждане от
28.03.2018 г. по ч.гр.д. № 2070/2018 г. Районен съд - Бургас е отхвърлил
заявлението и е указал на ищеца възможността да предяви осъдителен иск за
вземането си като доплати държавна такса. Ето защо и на осн. чл. 422, ал. 1
ГПК настоящият иск се счита предявен от датата на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 26.03.2018 г. Към онзи момент по договора за заем
в размер на 74 400 евро е била дължима сумата 69 287 евро (74 400 - 5113), а
на 26.04.2018 г. е платена от длъжника сумата 68 396 евро. Ето защо и на осн.
чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът дължи на ищеца обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху 69 287 евро за времето от 26.03.2018
г. до 26.04.2018 г. Лихвата, изчислена с калкулатор на адрес
9
www.calculator.bg, възлиза на 1204,57 лв. Над този размер претенцията е
неоснователна.
Искът за сумата 52,19 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху неплатения остатък от 6004 евро по
договора за заем в размер на 74 400 евро за времето от 26.04.2018 г. до
11.05.2018 г., е частично основателен. Ответникът има право на законната
лихва за този период, но не върху 6004 евро, а върху 891 евро, за колкото е
основателен искът за главницата. Лихвата, изчислена от съда, възлиза на 7,75
лв. Над този размер претенцията е неоснователна.
Върху главницата от 891 евро ответникът дължи на осн. чл. 86, ал.1
ЗЗД законната лихва от 11.05.2018 г. до окончателното изплащане.
Въз основа на констатациите за извършените от заемополучателя
плащания насрещният му иск за сума, която надвишава сбора от сумите по
двата процесни договора е неоснователен.
При тези изводи решението следва да се отмени изцяло по исковете на
ищеца. С оглед указанията на ВКС, дадени в отменителното решение, следва
да се приеме, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна
искова молба и в резултат на това е постановил решение по един иск по чл.
240, ал. 1 ЗЗД. След направените пред въззивната инстанция уточнения ще се
постанови решение по описаните по-горе претенции по два отделни договора
за заем. По насрещния иск за сумата 3143 евро (6147,17 лв.) решението ще се
потвърди поради съвпадане на крайните изводи на инстанциите.
Относно разноските:
При този изход на делото и при съобразяване на направеното в хода на
делото плащане от ответника на сумата 68 396 евро разноските, в т.ч. за
заповедното производство и за делото пред ВКС, следва да се разпределят
между страните съразмерно с уважената/отхвърлената част от исковете, като
се приеме за уважена част 135 513,59 лв. (равностойност на 68 396 + 891 евро)
+ 1204,57 лв. + 7,75 лв. - 6147,17 лв. или общо 130 578,74 лв.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски за общо 9390,14
лв., от които 5750,14 лв. - държавна такса и 3640 лв. - адвокатски хонорар.
10
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, направено за пръв
път при второто разглеждане на делото пред БАС, е несвоевременно и не
подлежи на обсъждане. В производството пред БОС ищецът е сторил
разноски за общо 10 310,29 лв, от които 5870,29 лв. - държавна такса, 3640 лв.
- адвокатски хонорар и 800 лв. - вещи лица. Възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар, направено за пръв път при второто разглеждане на
делото пред БАС, е несвоевременно и не подлежи на обсъждане. При първото
разглеждане на делото пред БАС ищецът е направил разноски за общо 6000
лв. - адвокатски хонорар. Възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар, направено за пръв път при второто разглеждане на делото пред БАС,
е несвоевременно и не подлежи на обсъждане. Пред ВКС ищецът е направил
разноски за общо 8546 лв., от които 2620,79 лв. - държавна такса и 5926 лв. -
адвокатски хонорар. Възражението за прекомерност на този адвокатски
хонорар е неоснователно, тъй като при материален интерес по делото от над
290 000 лв. този хонорар е под минималния размер по чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1 на ВАдвС. При настоящото разглеждане на делото пред БАС ищецът е
направил разноски от общо 3640 лв. - платен адвокатски хонорар.
Възражението за прекомерност на този адвокатски хонорар е неоснователно,
тъй като при материален интерес по делото пред тази инстанция от 149 883
лв. този хонорар е под минималния размер по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 на
ВАдвС.
Общо ищецът е направил разноски за 37886,43 лв., от които претендира
сумата 26 005,94 лв., както се вижда от представения в в с.з. на 23.09.2021 г.
списък на разноски. С оглед да диспозитивното начало в гражданския процес
от сумата 26 005,94 лв. съразмерно с уважената част от исковете на ищеца
следва да се присъдят разноски в общ размер от 11 661,86 лв.
Ответното дружество пред БОС е направило разноски в общ размер
8102,89 лв., от които 8077 лв. - адвокатски хонорар и 245,89 лв. - държавна
такса по насрещния иск. Възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар съдът намира за неоснователно. При минимален размер от 7355 лв.
по Наредба № 1 на ВАдвС и с оглед фактическата и правна сложност на спора
възнаграждението не е прекомерно. При първото разглеждане на делото пред
БАС ответникът е сторил разноски за общо 11 136,77 лв, от които 3059,77 лв.
- държавна такса и 8077 лв. - адвокатски хонорар. Пред ВКС разноските на
11
ответника са общо 2549,84 лв., от които 398,84 лв. - държавна такса и 2151 лв.
- адвокатски хонорар. При настоящото разглеждане на делото пред БАС
разноски на ответника са 4479,79 лв. - адвокатски хонорар. При разноски в
общ размер от 26 269,29 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете
ответното дружество има право на разноски в общо размер 14 513,42 лв.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 101 от 29.03.2019 г., постановено по т.д. №
223/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в частта, с която е уважен иска
на АТ. СТ. АТ., ЕГН **********, от гр. С., бул. Б. № 61, вх. А, ет. 1, ап. 2, с
адрес за връчване: гр. Н., ул. И.В. № 23, ет. 2 – адв. П. Ат., против “А е. к.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Ш.,
№ 2, вх. 2, ет. 1, ап. 1, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. И.В., № 71, ет. 1 –
адв. Ел. Ив., за мораторна лихва над размера от 3068,89 лв. до 3105,56 лв., и в
частта, с която е отхвърлена същата претенция над размера от 3105,56 лв. до
претендирания общ размер от 3753,56 лв., поради отказ от иска на осн. чл.
233 ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска на АТ. СТ. АТ., ЕГН
**********, от гр. С., бул. Б. № 61, вх. А, ет. 1, ап. 2, с адрес за връчване: гр.
Н., ул. И.В. № 23, ет. 2 – адв. П. Ат., против “А е. к.” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Ш., № 2, вх. 2, ет. 1, ап. 1, със
съдебен адрес: гр. Бургас, бул. И.В., № 71, ет. 1 – адв. Ел. Ив., за сумата 5113
евро, представляваща част от паричен заем в размер на 72 600 евро, заедно
със законната лихва до окончателното изплащане, поради отказ от иска на
осн. чл. 233 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска на АТ. СТ. АТ., ЕГН
**********, от гр. С., бул. Б. № 61, вх. А, ет. 1, ап. 2, с адрес за връчване: гр.
Н., ул. И.В. № 23, ет. 2 – адв. П. Ат., против “А е. к.” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Ш., № 2, вх. 2, ет. 1, ап. 1, със
съдебен адрес: гр. Бургас, бул. И.В., № 71, ет. 1 – адв. Ел. Ив., за сумата 68
396 евро, представляваща част от паричен заем в размер на 74 400 евро,
заедно със законната лихва до окончателното изплащане, поради отказ от
12
иска на осн. чл. 233 ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 101 от 29.03.2019 г., постановено по т.д. №
223/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас по иска на АТ. СТ. АТ., ЕГН
**********, от гр. С., бул. Б. № 61, вх. А, ет. 1, ап. 2, с адрес за връчване: гр.
Н., ул. И.В. № 23, ет. 2 – адв. П. Ат., против “А е. к.” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Ш., № 2, вх. 2, ет. 1, ап. 1, със
съдебен адрес: гр. Бургас, бул. И.В., № 71, ет. 1 – адв. Ел. Ив., за сумата 73
491 евро ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба до
изплащането и за сумата 3105,56 лв. - мораторна лихва, както и в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на АТ. СТ. АТ., ЕГН **********, от гр. С., бул.
Б. № 61 вх. А, ет. 1, ап. 2, с адрес за връчване: гр. Н., ул. И.В. № 23, ет. 2 –
адв. П. Ат., против “А е. к.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. Ш., № 2, вх. 2, ет. 1, ап. 1, със съдебен адрес: гр.
Бургас, бул. И.В., № 71, ет. 1 – адв. Ел. Ив., за сумата 67 487 евро,
представляваща част от предоставен на дружеството и невърнат паричен заем
в общ размер от 72 600 евро, обезпечен с договорна ипотека, сключена с
нотариален акт № 4/05.05.2010 г., том V, нот.д. № 792/2010 г. на нотариус
С.А. - Н., заедно със сумата 1723,24 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главница в размер на 67 487 евро за
времето от 26.03.2018 г. до 11.05.2018 г., и заедно със законната лихва до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА АТ. СТ. АТ., ЕГН **********, от гр. С., бул. Б. № 61, вх. А,
ет. 1, ап. 2, с адрес за връчване: гр. Н., ул. И.В. № 23, ет. 2 – адв. П. Ат., да
заплати на “А е. к.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. Ш. № 2, вх. 2, ет. 1, ап. 1, със съдебен адрес: гр.
Бургас, бул. И.В. № 71, ет. 1 – адв. Ел. Ив., сумата 891 евро, представляваща
част от предоставен на дружеството и невърнат паричен заем в общ размер от
74 400 евро, обезпечен с договорна ипотека, сключена с нотариален акт №
58/25.06.2010 г., том IX, нот.д. № 1636/2010 г. на нотариус С.А. - Н., заедно
със сумата 1204,57 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху част от заема в размер на 69 287 евро за времето от
26.03.2018 г. до 26.04.2018 г., както и сумата 7,75 лв., представляваща
13
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху част от заема в
размер на 891 евро за времето от 26.04.2018 г. до 11.05.2018 г., както и
законната лихва върху главницата от 891 евро за времето от 11.05.2018 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над размера от
891 евро до предявения размер от 6004 евро, за мораторна лихва над размера
от 1204,57 лв. до претендирания размер от 1293,46 лв. и над размера от 7,75
лв. до претендирания размер от 52,19 лв.
ОСЪЖДА “А е. к.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. Ш., № 2, вх. 2, ет. 1, ап. 1, със съдебен адрес: гр.
Бургас, бул. И.В., № 71, ет. 1 – адв. Ел. Ив., да заплати на АТ. СТ. АТ., ЕГН
**********, от гр. С., бул. Б. № 61, вх. А, ет. 1, ап. 2, с адрес за връчване: гр.
Н., ул. И.В. № 23, ет. 2 – адв. П. Ат., сумата 11 661,86 лв. - разноски
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА АТ. СТ. АТ., ЕГН **********, от гр. С., бул. Б. № 61, вх. А,
ет. 1, ап. 2, със съдебен адрес: гр. Н., ул. И.В. № 23, ет. 2 - адв. П. Ат., да
заплати на “А е. к.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. Ш., № 2, вх. 2, ет. 1, ап. 1, със съдебен адрес: гр.
Бургас, бул. И.В., № 71, ет. 1 – адв. Ел. Ив., сумата 14 513,42 лв. - разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 101 от 29.03.2019 г., постановено по
т.д. № 223/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в частта, с която е
отхвърлен насрещния иск на “А е. к.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. Ш., № 2, вх. 2, ет. 1, ап. 1, със съдебен
адрес: гр. Бургас, бул. И.В., № 71, ет. 1 – адв. Ел. Ив., против АТ. СТ. АТ.,
ЕГН **********, от гр. С., бул. Б. № 61, вх. А, ет. 1, ап. 2, с адрес за връчване:
гр. Н., ул. И.В. № 23, ет. 2 – адв. П. Ат., за сумата 3143 евро заедно със
законната лихва от 08.08.2018 г. до окончателното изплащане.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15