№ 2971
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н. Димов
Членове:Велина Пейчинова
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100507039 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20083840/01.04.2021 г. по гр. д. № 19615/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, 25 състав, е признато за установено по предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. Й. И., ЕГН **********, не дължи на „Е.-
П.П.“ АД, ЕИК *******, гр. Варна, сумата от 3 558,96 лв., представляваща корекция по
Констативен протокол № 1105424/11.02.2019 г. по аб. № ********** и кл. № ********** за
електроенергия на адрес: гр. Варна, ж. к. „*******, обективирана във фактура №
**********/19.11.2019 г., издадена на името на ищцата за периода 14.11.2018 г. - 11.02.2019
г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 642,36
лв. - разноски по делото.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника по иска – „Е.П.П.“ АД,
гр. Варна. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради нарушение на материалния закон, необоснованост и необсъждане на събрания по
делото доказателствен материал. Излагат се твърдения, че е налице правно основание за
възникване на вземането на ответника. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд,
че не са налице условията за начисляване на допълнително количество електроенергия по
партидата на ищцата. Твърди се, че при извършена на 11.02.2019 г. от служители на
„Електроразпределение Север“ АД - Варна проверка на електромера, отчитащ доставяната
1
до обекта на ищцата електроенергия, е констатирана грешка в средството за търговско
измерване (СТИ) „-67,25 %“, за което е съставен Констативен протокол №
1105424/11.02.2019 г., а процесният електромер е демонтиран и изпратен за експертиза в
БИМ, от където е установено, че в СТИ има осъществен достъп до вътрешността:
„разпробит клеморед, добавен мост чужд за схемата“. Твърди се, че от това се установява, че
в имота е консумирана електрическа енергия, която не е била заплатена, като за
неотчетената енергия е издадена и процесната фактура № ********** на обща стойност
3 558,96 лв. Касае се за неправомерно вмешателство върху СТИ чрез допълнително
монтирани нерегламентирани шунтове от меден проводник. Поради невъзможността
неотчетената част от потребената енергия да бъде точно измерена е приложена корекционна
процедура за изчисление на доставеното количество енергия за предходните на датата на
проверката 90 дни. От съдебно-техническата експертиза се установява, че електромерът е
бил в метрологична годност към момента на проверката. Процесното вземане се дължи от
ищцата на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 38, ал. 2 от действащите ОУ на
ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД, одобрени с Решение ОУ-060 на КЕВР на
07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР.
Въззивникът се позовава на решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. по описа
на ВКС, III г. о. и др., според които липсата на предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка в ОУ е пречка клиентът да бъде поставен в забава, но не
може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата по корекцията, когато
това задължение се установява по съдебен ред. Предвид това се моли за отмяна на
решението и за постановяване на ново, с което предявеният отрицателен установителен иск
да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – ищцата А.
Й. И., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и
моли да бъде потвърдено. Излага твърдения, че към момента на съставяне на констативния
протокол на 11.02.2019 г. не са действали ПИКЕЕ, поради което снабдителят не е имал
законово основание да коригира сметката на клиента, тъй като не е изпълнил задължението
си по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ – да предвиди в общите си условия ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка, съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Не са ангажирани
доказателства ищцата да е била уведомена преди или след проверката, с позоваване на
практика на ВКС. Освен това се поддържа, че не е била спазена процедурата за извършване
на проверката, доколкото по делото не е установено при самата проверка да е присъствал
полицай. Не е доказана и началната дата, от която е започнало неизмерването, няма данни,
че е именно началната дата на исковия период – 14.11.2018 г., като ответникът е следвало да
установи и датата на монтажа на СТИ и датата на предходната проверка на СТИ. Не е ясно
и кои са приложимите общи условия, както и че са били публикувани и са влезли в сила.
Предвид изложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират
се разноски.
2
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Производството пред СРС е образувано по предявен от А. Й. И. срещу „Е.-П.П.“ АД, гр.
Варна, отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата 3 558,96 лв., представляваща
стойността на начислено количество електроенергия за периода 14.11.2018 г. – 11.02.2019 г.,
за обект на потребление с аб. № ********** и кл. № **********, находящ се в гр. Варна, ж.
к. „*******, за която сума ответното дружество е издало фактура № **********/19.11.2019
г.
Ищцата твърди, че е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр.
Варна, ж. к. „*******, с аб. № ********** и кл. № ********** по силата на договорно
отношение за доставка на електроенергия с ответното дружество „Е.-П.П.“ АД, гр. Варна.
Твърди, че процесната сума е произволно начислена, оспорва начина и методиката, по които
е начислена, поддържа, че не се съгласила с процедура за едностранна корекция на сметки за
минал момент, освен това не е доказано и действителното доставяне на електроенергията, за
стойността на която е издадена процесната фактура. Поддържа, че на процесния адрес не е
потребена електроенергия, която да се равнява на процесната сума, а електомерът е напълно
негоден да измерва енергията в обекта, собственост на ищцата, няма данни неизправността в
измервателния уред да е причинена от ищцата. Твърди, и че клаузата от ОУ за корекция на
сметки е неравноправна, както и нарушава чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република
България. Въз основа на изложеното ищцата счита, че не дължи процесната сума.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Е.-П.П.“ АД, гр. Варна,
оспорва иска. Не оспорва, че с ищцата са в договорни отношения по повод доставката и
продажбата на електроенергия, по който договор ответното дружество изпълнява
добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато необходимото
количество електроенергия в обект с аб. № ********** и кл. № **********, находящ се в гр.
Варна, ж. к. „*******, ап. 45. Твърди, че на 11.02.2019 г. е извършена техническа проверка
на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищцата електроенергия, при която са
снети показанията му и е констатирано, че електромерът отчита с грешка в размер на „-
67,25 %“, за която проверка е съставен констативен протокол № 1105424. Електромерът е
демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която е установила осъществен
достъп до вътрешността на електромера - разпробит клеморед, добавен мост чужд за
схемата. „Електроразпределение Север“ АД е съставило Справка за корекция №
56004/18.11.2019 г., а посоченото количество електроенергия – 18004,04 кВтч е
остойностено с фактура № **********/19.11.2019 г. Твърди, че ищцата дължи на ответното
дружество посочената сума на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД по продажбеното
правоотношение между страните. Въз основа на изложеното счита иска за неоснователен и
моли за отхвърлянето му, претендира присъждане на сторените разноски.
3
Не е спорно, че ищцата е потребител на електрическа енергия за обект с аб. №
********** и кл. № **********, находящ се в гр. Варна, ж. к. „*******, ап. 45.
По делото е приета фактура № **********/19.11.2019 г., издадена на А. Й. И., за
процесния обект с аб. № **********, адрес на обекта: гр. Варна, кв. „*******, ап. 45, на
обща стойност 3 558,96 лв. с ДДС, за консумирана електроенергия в периода 14.11.2018 г. -
11.02.2019 г., за електромер № 1115031800818953, посочена е служебно начислена
електрическа енергия – 18004 кВтч.
По делото е представен Констативен протокол № 1105424/11.02.2019 г., в който е
записано, че двама служители на „Електроразпределение Север“ АД, в присъствието на
двама свидетели, са извършили проверка на СТИ в обекта на потребление на А. Й. И.,
находящ се на адрес: гр. Варна, кв. „*******, ап. 45 – отчетени са показания 007417 кВтч
нощна тарифа, 014908 кВтч дневна тарифа, електромер с фабричен № 1115031800818953 е
запечатан и пломбиран с пломба с № 588029, поради измерено изменение от класа на
точност „-67,25 %“, като демонтираното СТИ е изпратено за експертиза в БИМ и заменено с
ново изправно такова. Протоколът е подписан от съставителите и от свидетелите.
От Констативен протокол от Български институт по метрология (БИМ), ГД „Мерки и
измервателни уреди“, РО – Варна № 2658/12.11.2019 г. – АУ-Е-000029-9660/12.02.2019 г. се
установява, че електромер с идентификационен № 1115031800818953 е представен
пломбиран с пломба № 588029. При метрологичната експертиза е констатирано наличие на
механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на електромера; посочено е, че
са налице необходимите означения на табелата на електромера, допълнителна метрологична
маркировка и идентификационен номер на нотифицирания орган, извършил оценяването:
СЕ М182275, фирмен знак – пломба № ТК/СЕ – изправна, установено е, че електромерът
отчита с грешка „-70,05 %“ по тарифа ІІ, осъществен е достъп до вътрешността на
електромера – разпробит клеморед, добавен мост чужд за схемата. В заключение е посочено,
че електромерът не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на
изискванията за точно измерване на електроенергия, не съответства на техническите
изисквания.
Прието е и писмо изх. № 56216_КП1105424_1/18.11.2019 г. от „Електроразпределение
Север“ АД до А. Й. И., в което последната е уведомена, че на 11.02.2019 г. служители на
дружеството са извършили проверка на точността на измерване на обслужващите
измервателна система и свързващите ги електрически инсталации, за обект в гр. Варна кв.
„*******, ап. 45 за кл. № ********** и аб. № **********, и че за извършената проверка е
съставен Констативен протокол № 1105424/11.02.2019 г., като в резултат на констатираното
неточно измерване/неизмерване е направено преизчисление на количеството потребена
електрическа енергия, приета е и обратна разписка за получаване от А. Й. И. на 27.11.2019 г.
на посоченото писмо.
Представено е и писмо изх. № 56216_КП1105424_2/19.11.2019 г. от „Е.-П.П.“ АД, гр.
Варна, до А. Й. И., с което е изпратена и фактура № **********/19.11.2019 г. на стойност 3
558,96 лв. със срок за плащане - 29.11.2019 г. за корекция на сметката за потребена енергия в
4
резултат на констатирано неточно измерване на електрическата енергия за обект на адрес:
гр. Варна кв. „*******, ап. 45, за кл. № ********** и аб. № ********** и обратна разписка
за получаването на писмото от А. Й. И. на 27.11.2019 г.
От Справка № 56216_С273 за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на количество електроенергия е видно, че за периода 14.11.2018 г. - 11.02.2019 г.
по кл. № ********** и аб. № ********** е начислена електроенергия в размер на 18004,04
кВтч, от която 12035,98 кВтч – дневна и 5968,06 кВтч – нощна електроенергия (отчетена
енергия при неизправно СТИ – 5183 кВтч – дневна, 2570 кВтч – нощна, реално потребена
електроенергия за периода при констатирана грешка „-70,05 %“ и клас на точност на СТИ -
0,5 % - 17305,509 кВтч – дневна и 8580,968 кВтч - нощна).
Представена е и справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца по аб. №
********** за периода 28.11.2016 г. - 27.05.2020 г., както и извлечение фактури и плащания
към 16.06.2020 г. за периода 13.11.2017 г. - 15.06.2020 г.
От заключението на съдебно – техническата експертиза (СТЕ) се установява, че за имота
на ищцата служители на „Електроразпределение Север“ АД в присъствието на свидетели от
Федерацията на потребителите са извършили проверка на електромера и са съставили
Констативен протокол № 1105424/11.02.2019 г., като е монтиран нов изправен електромер.
Извършена е метрологична експертиза на СТИ с фабричен № 1115031800818953 в БИМ и е
съставен Констативен протокол № 2658/12.11.2019 г., като е отчетена грешка в тарифа II
минус „- 70 %“. В предложение за корекция на сметка е изчислено количеството ползвана,
но неотчетена от СТИ електроенергия за периода 14.11.2018 г. - 11.02.2019 г. при клас на
точност на СТИ 0,5 %. Общото количество електроенергия, неотчетено от СТИ – 18004,04
кВтч, е за период от 90 дни. Според вещото лице не е възможно измерване на цялата
консумирана електроенергия, тъй като е осъществен достъп до вътрешността на
електромера - разпробит клеморед, добавен мост – чужд за схемата. СТИ с фабричен №
1115031800818953 не отчита цялата електрическа енергия, консумирана от абоната. Според
вещото лице математическите изчисления по извършената корекционна процедура са
съгласно ПИКЕЕ (до 30.04.2019 г.) и са верни (доначислени са 70 %, като е отчетен клас на
точност на електромера). Количеството електрическа енергия, определено в справката за
корекция, може да бъде доставено до абоната. Разпитано в съдебно заседание вещото лице
уточнява, че не може да потвърди, че енергия от 70 % е задължително потребена, но
технически може да премине и за 90 дни много по-голямо количество електрическа енергия.
Математическото изчисление е за 90 дни допустим период.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
5
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,
но е неправилно поради следните съображения:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже
съществуването на вземането си по основание и размер, като установи наличие на валидна
облигационна връзка между него и ищцата, по силата на сключен договор за продажба на
електроенергия, както и правомерното начисляване на процесната сума.
Ищцата от своя страна следва да установи онези свои правоизключващи и
правопогА.ващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Безспорно е, че между страните по делото, включително за процесния период, съществува
облигационно правоотношение по продажба на електроенергия при Общи условия относно
процесния обект - по което ищцата, като краен клиент, който „купува“ електроенергия, е
„потребител на енергийни услуги“ по смисъла на § 1, т. 2а ЗЕ и т. 41б, б. „а“ ДР на ЗЕ, а
ответникът – краен снабдител, доставчик на електроенергия, на който се дължи заплащане
на потребената енергия.
В процесния случай е налице непълно измерване (т. е. не е възможно СТИ да е измерило
цялата потребена електроенергия за периода на корекцията), неправомерно вмешателство
върху СТИ (външна намеса в схемата на електромера - разпробит клеморед, добавен мост –
чужд за схемата), неизмерване на голяма част (70 %) от преминалата към абоната
електроенергия, изчисленията в справката са математически верни, количеството
електроенергия за плащане съответства на посоченото в справката, периодът е определен в
съответствие с чл. 48 ПИКЕЕ (отм.), като е приложена максималната допустима
продължителност от 90 дни (крайната дата е на установеното нарушение, а началната е
получена според продължителността на периода); коригираното количество електроенергия
от 18004,04 кВтч е възможно да бъде доставено (СТЕ). Въззивният съд кредитира
заключението на СТЕ, тъй като същото е компетентно изготвено, като вещото лице в
пълнота е отговорило на поставените задачи.
Правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на
електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба (доставка) на
електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори част от правата и
задълженията на страните се регламентират с разпоредби в Закона за енергетиката. Целта на
разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от
6
неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната
страна в правоотношението. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не
позволяваше едностранно коригиране на дължимата цена за потребената електрическа
енергия до измененията в Закона за енергетиката с ДВ, бр. № 54/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т. 6,
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от този закон. Съгласно трайната и непротиворечива практика
на ВКС (решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. по описа на ВКС, III г. о.,
решение № 107/26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. по описа на ВКС, III г. о., решение №
170/06.01.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.), защитата на
потребителите от евентуални неравноправни клаузи, обаче, не променя характера на
договорните отношения. Касае се за договор за продажба (доставка), при който се прилагат
общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на
доставената стока - чл. 183 ЗЗД. В случая след влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а ал.
2, т. 6 от Закона за енергетиката са приети Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, издадени от Председателя на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране, обн. ДВ бр. № 98/12.11.2013 г., в които се съдържа подробна
регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на
количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на
потребителя. Тази специална регламентация, обаче, не изключва за неуредените случаи
приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената
на продадената енергия. Същевременно според константната практика на ВКС при
неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя той дължи заплащане на
реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с
дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални
неравноправни клаузи. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на
страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции
са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските
съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на
потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа
енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства (решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. по описа на
ВКС, ІІІ г. о., решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. по описа на ВКС, І г. о. и
др.).
Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия,
но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена
по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Съгласно
решение № 91/13.06.2022 г. по гр. д. № 3296/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК, по идентичен казус, което се споделя и от настоящия съдебен
състав, дори да липсва специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и
след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела № 2385/2016 г., в сила от
7
14.02.2017 г., и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г.) - каквато е разглежданата хипотеза
(към датата на проверката 11.02.2019 г. ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. № 98/2013 г. са били отменени,
а новите - обн. ДВ, бр. № 35/30.04.2019 г. все още не са били приети), този извод следва от
общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на
доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. С оглед на това и цитираната съдебна практика, не може да се приеме, че
отрицателният установителен иск е основателен, тъй като към периода на проверката –
11.02.2019 г. липсват норми за служебно начисляване на допълнителни количества
електрическа енергия и преизчисление на сметките на потребителите за минал период.
В процесния случай, вследствие неправомерно въздействие върху клемореда – надлежно
установено по предвидения ред при проверката на БИМ, доставената в обекта енергия не е
била отчетена в цялост и заплатена. Същевременно при проверката са били установени
нередности единствено свързани с неточното отчитане на преминалата енергия; конкретните
причини за неточното измерване - поставен мост във вътрешността на електромера, са били
констатирани едва при специализираната проверка в БИМ, не са били видни с просто око и
не са били описани в констативния протокол от 11.02.2019 г. Неоснователни са
възраженията на ищцата (въведени за пръв път с отговора на въззивната жалба), че в случая
не била спазена процедурата по изготвяне на констативния протокол, тъй като не е
присъствал представител на органите на реда. Съгласно чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. №
98/2013 г.), по които е извършена корекционната процедура, присъствието на полицията е
задължително, когато при проверка на измервателната система се установи промяна на
схемата за свързване в хипотези, когато външното вмешателство във веригата, от която е
част и СТИ, може да бъде установено с просто око и не касае нарушения в целостта и/или
функционалността на самия електромер или добавяне на чужд за него, а не за веригата
елемент. Присъствието им в хипотезата на промяна на схемата на свързване е обосновано от
обстоятелството, че те, независимо и безпристрастно, без да са необходими специални
знания, могат да удостоверят наличието на допълнителен проводник, или друг елемент
(шунт), позволяващ отклонение на част от електрическата енергия по начин, който
позволява тя да не преминава през иначе годно СТИ или липсата на СТИ, или неговото
заобикаляне чрез неправилно свързване на проводници. В случая при извършване на
проверката не са били констатирани такива вмешателства във веригата, която е част от СТИ,
които да могат да бъдат установени с просто око. Напротив, обстоятелството, че към
електрическата схема е налице допълнително поставен мост, чужд за схемата на свързване, е
установено едва при извършване на метрологичната експертиза от БИМ. Ето защо в случая
не са били налице предпоставките за приложение на нормата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ (обн.
ДВ бр. № 98/2013 г.) и не се е изисквало присъствие на органите на полицията.
Установено е (на база проверката в БИМ) какъв процент от реално преминалата енергия е
бил отчитан вследствие на горепосоченото въздействие, съответно на колко процента
възлиза неотчетената енергия. При това положение и доколкото като период на въздействие
се сочи и претендира от продавача 90-дневен такъв (възприет в действащите до отмяната им
8
ПИКЕЕ), а от експертното заключение се установява, че за периода би могло да премине и
по-голямо количество електрическа енергия, ясно е, че начисленото количество
електрическа енергия от 18004,04 кВтч не надвишава максимално възможното да премине
през електромера. Ако ищецът твърди, че периодът, в който е била извършена
нерегламентираната манипулация и съответно измерването е било неточно, е по-кратък от
90 дни, считано от датата на изготвяне на констативния протокол, както и че електромерът,
за който е извършена проверката, не се е намирал в 90-дневния период в процесния имот, в
негова тежест, съгласно чл. 154 ГПК, е да установи тези изгодни за него обстоятелства.
Такива доказателства не са ангажирани. Не е доказано по делото и че електромерът не е
годно средство за търговско измерване на територията на Република България към 2019 г.,
въпреки поисканото и издадено от съда съдебно удостоверение в полза на ищцата за
снабдяване с документи в тази връзка. Предвид недоказване на факта, че незаконното
въздействие е било извършено по-малко от 90 дни преди установяването му на 11.02.2019 г.,
и че електромерът не се е намирал в процесния имот в периода от 90 дни, следва да се
приеме, че намесата е съществувала към началото на претендирания от продавача период - в
случая 90 дни. Поради това съдът намира, че от всички съвкупно събрани доказателства в
хода на производството се установи, че вследствие поставянето на допълнителен мост в
електромера, последният е отчитал с грешка от „-70 %“, като по този начин потребяваната в
обекта електроенергия не се отчитала и не се е заплащала изцяло. Съставеният констативен
протокол и издадената въз основа на него фактура са изпратени и получени от ищцата на
27.11.2019 г., преди подаване на исковата молба, противно на оплакванията в обратен
смисъл. Посоченото във фактурата като начислено количество електроенергия вследствие на
проверката е коректно определено, правилно е определена и левовата равностойност на
начисленото количество електроенергия.
При тези обстоятелства за времето 14.11.2018 г. - 11.02.2019 г. ищцата дължи заплащане
на потребление в размер на стойността на енергията, която максимално възможно, на 100 %,
може да премине през електромера (решение № 91/13.06.2022 г. по гр. д. № 3296/2021 г.
описа на ВКС, III г. о.) - при липса на данни за точното количество електрическа енергия,
която е ползвана от абоната, следва да се приложи корекционната процедура, или дължимата
сума възлиза на 3 558,96 лв., за която сума именно е издадена процесната фактура. Поради
изложеното искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Поради достигането до различни правни изводи от тези на първоинстанционния съд,
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено изцяло, включително и в
частта за разноските, и да бъде постановено друго, с което искът да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника се дължат разноски в общ размер на 1390
лв. (1 140 лв. – адвокатско възнаграждение и 250 лв. – депозит за експертиза), за
9
първоинстанционното производство, при съобразяване, че от насрещната страна не е
направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
За въззивното производство разноски се дължат на въззивника. Претендирани са
разноски в размер на 71,20 лв. – държавна такса и 1 140 лв. с ДДС (950 лв. без ДДС) –
адвокатско възнаграждение. Въззивният съд намира за основателно своевременно
направеното от ищцата възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно ТР № 6/06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение
и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 479,12 лв., предвид цената на иска. С оглед на извършените от адвоката на
въззивника процесуални действия, фактическата и правната сложност на делото пред
настоящата инстанция, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение следва
да бъде намалено до 600 лв. без ДДС, или 720 лв. с ДДС.
С оглед цената на иска и по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20083840/01.04.2021 г. по гр. д. № 19615/2020 г. по описа
на Софийски районен съд, 25 състав, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Й. И., ЕГН **********, с адрес: с. Подгумер, област
София, ул. ******* № 3 срещу „Е.-П.П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „В. *******, отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че А. Й. И., ЕГН **********, не дължи на
„Е.-П.П.“ АД, ЕИК *******, сумата от 3 558,96 лв., представляваща корекция по
Констативен протокол № 1105424/11.02.2019 г. по аб. № ********** и кл. № ********** за
електроенергия на адрес: гр. Варна, ж. к. „*******, ап. 45, обективирана във фактура №
**********/19.11.2019 г., издадена на името на ищцата за периода 14.11.2018 г. - 11.02.2019
г., като неоснователен.
ОСЪЖДА А. Й. И., ЕГН **********, с адрес: с. Подгумер, област София, ул. ******* №
3 да заплати на „Е.-П.П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „В. ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от общо 1 390 лв. (хиляда триста и
деветдесет лева) – разноски за първоинстанционното производство.
10
ОСЪЖДА А. Й. И., ЕГН **********, с адрес: с. Подгумер, област София, ул. ******* №
3 да заплати на „Е.-П.П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „В. ******* на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 273 ГПК сумата от общо 791,20 лв.
(седемстотин деветдесет и един лева и двадесет стотинки) – разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11