Р Е Ш Е Н И Е
№....
гр.София, 19,12,2023год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-14 състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г. като разгледа
докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №3329 по описа за 2019год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявен от „Е.-Х.И.“ АГ/E.+H. I.AG/ иск, с правно основание чл. 135 от ЗЗД:
срещу И.“ЕООД и М.Б.С. и Б.П.Т.-Л. /последните
двама конституирани по реда на чл.227 от ГПК като законни правоприемници на
първоначалния ищец- П.Н.Т./, с който се претендира обявяване за
недействителен по отношение на ищеца на договор, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 11, Том II, рeг.
№ 3899, дело № 116 от 29.05.2018 г. на нотариус М.К., peг.
№ 425 на НК, с който „И.А.“ ЕООД продава на П.Н.Т. правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ незастроен поземлен имот с идентификатор №68134,2045,2007,
по кадастрална карата и кадастрални регистри, одобрени със заповед
№РД-18-3/11,01,2011год. на ИД на АГКК, с
адрес на имота гр.София, район Витоша,
в.з.Малинова долина, с площ от 2731кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана,
за друг вид застрояване, с номер по предходен план №1401, 1445, кв.11, парцел
1, съседи: имот с идентификатор №68134,2045,352, №68134,2045,1847, с
№68134,2045,1893, №68134,2045,**53 и №68134,2045,863;
Релевират
се доводи, че ищецът се легитимира като кредитор на ответника И. ЕООД за
вземане по договор за доставка на стоки и издадени фактури на обща
стойност 527721,05евро, както и 13723,00евро-законна лихва за забава до
31,08,2018год. Поддържа се, че длъжникът се е разпоредил със свои недвижими
имоти в полза на свързани лица –роднини на представляващия дружеството. Твърди
се процесните сделки да са увреждащи за кредитора. Поддържа се, че знанието на
страните по сделките за увреждане на кредитора се предполага, с оглед
родствените отношения между приобретателите и представляващите дружеството.
Горните обстоятелства обосновават наличието на фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД.
Съобразно
изложеното молят исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът
–„И.-А.“ООД в указания законоустановен срок по чл.
131 от ГПК излага становище за неоснователност на иска, с който се иска
прогласяване спрямо него на относителна недействителност на договор,
обективиран в Нотариален акт № 11, том II, peг. №
3899, дело 116 от 29.05.2018 г. по описа на нотариус М.К..
Оспорва
качеството кредитор за ищеца с твърдение ищецът да е предявил осъдителен иск за процесните вземания в размер на
541 444,05евро-главница, както и 13723,00евро лихва, предмет на т.д. №**96/2018год.
по описа на СГС, ТО, 6-7 състав, което е прекратено с определение
№5672/05,11,2018год., влязло в сила на 05,12,2018год. поради депозирана молба за оттегляне на осн.чл.232
от ГПК поради постигнато извънсъдебно споразумение. Твърди по постигнато между
страните споразумение от 10,10,2018год. вземането
на ищеца да е погасено. Ето защо се сочи
да липсва действително задължение към ищеца в размер на процесната сума.
Отделно от изложеното сочи да липсва правен интерес за ищеца от исковата
претенция по чл.135 от ЗЗД, тъй като ищецът следва да разполага с изпълнителен
титул, въз основа на който да предприеме изпълнителни действия срещу
имуществото на третото лице, поради
което не може да предприеме изпълнение само въз основа на евентуално уважен иск
по чл.135 от ЗЗД. Не оспорва извършването на разпоредителни действия с НА
№11/29,05,2018год. Оспорва договора да е с безвъзмезден характер, тъй като
всички суми по него за заплатени от купувача. Не е налице увреждане на
кредитора, тъй като липсва действително вземане към дружеството.
Ответникът-М.Б.С.
в срока за отговор по чл. 131 от ГПК
излага становище за неоснователност на исковата претенция по съображения
аналогични на посоченото от ответното
дружество. Поддържа да е налице
постигнато извънсъдебно споразумение
между страните от 10,10,2018год., за всички
дължими суми на ищеца, което е изпълнено от
ответното дружество и сумите са
заплатени в уговорения срок. Предвид изложеното се сочи на злоупотреба с процесуални права от страна на
ищеца. При условията на евентуалност сочи да не са налице предпоставките на чл.135 от ЗЗД, тъй
като не е налице увреждане на кредитора.
Преобразуване на актив на дружеството в
парична сума не сочи на намаляване на имуществото му.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на
исковата претенция. Претендират се разноски.
С молба от
08,09,2020год. ищецът сочи на промяна
във фирменото наименование на дружеството, което считано от 15,07,2020год. е с
фирма Е.-Х.И. АГ.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата по делото при условията на чл.235
от ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството е искова претенция с
правна квалификация чл.135, ал.1 от ЗЗД за прогласяване относителна недействителност спрямо ищеца на
договори за покупко-продажба;
Релевантните факти обуславящи
основателност на исковата претенция са установяване качеството кредитор за
ищеца спрямо първия ответник, разпореждане със собствено на длъжника имущество,
увреждане на кредитора от извършеното разпореждане и знание на длъжника относно
увреждане интересите на кредитора, а в процесния случай доколкото се касае до
възмездна сделка е необходимо знание и на третото лице. Същите са в тежест на
ищеца.
В тежест на ответника по делото при условията
на насрещно доказване е да установи релевираните възражения относно обстоятелството, че ищецът
не се легитимира като кредитор, липсата на знание за увреждане.
Предявения иск има за цел да обезпечи възможността
на кредитора да удовлетвори вземане срещу длъжника като насочи изпълнението за
дълга срещу предмета на разпореждането.
В първо съдебно заседание проведено на 14,12,2020год.
ищецът е уточнил, че от общо заявеното в
исковата молба вземане, обосноваващо качеството на кредитор в размер на
527721,05евро –вземане по фактури, с цел извънсъдебно уреждане на спора е
подписано споразумение от 10,10,2018год. Извършено е
погасяване на част от вземането в размер
на 442948,81евро, с плащания извършени на
18,10,2018год, 23,10,2018год, 26,10,2018год. и 29,10,2018год., с които
са погасени вземания по фактури издадени преди 23,08,2018год. Остатъкът от
дълга е в размер на 84772,24евро, който е формиран от вземания по фактури конкретизирани в молба от 24,11,2020год. като се твърди да
касаят вземания преди издаване на фактурите.
Видно от приложените доказателства се установява,
че с решение №456/01,07,2022год.
постановено по т.д.№1098/2021год. на Апелативен съд София, е потвърдено решение
№261023/25,06,2021год. постановено по гр.д.№102/2020год. по описа на СГС, ТО, 6-3
състав, с което ответникът „И.А.“ООД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 84772,24евро, представляваща
дължима и незаплатена сума по чл.2,2, вр.чл.4 от споразумение от 10,10,2018год., представляваща цена на закупени продукти по фактури описани в приложение №1, неразделна част от споразумението и издадени след 25,01,2018год., ведно със
законна лихва от 16,01,2020год. до
изплащане на вземането, на осн.чл.86 от ЗЗД сума в
размер на 10054,93евро –лихва за забава,
за периода от 16,11,2018год. до
16,01,2020год., на осн.чл.92 от ЗЗД сума в размер на
64858,94лева - неустойка на осн. чл.5, вр.чл.4 от
споразумението и 19596,40лв.-разноски.
С определение
№716/02,10,2023год. на ВКС
постановено по т.д.№2445/2022год. на ТК, 1 ТО
решението на САС не е допуснато
до касационно обжалване и влязло в сила на 02,10,2023год.
С оглед
горното ищецът се легитимира като кредитор на длъжника „И.А.“ООД за цитираното по-горе
вземане.
Не е спорно, че с Нотариален акт № 11, Том II, рeг. № 3899,
дело № 116 от 29.05.2018г. на нотариус М.К., peг. №
425 на НК, И.А. ЕООД, в качеството на
продавач е прехвърлило на П.Н.Т., в качеството на купувач недвижим имот, а именно: поземлен
имот с идентификатор №68134,2045,2007, по кадастрална карата и кадастрални
регистри, одобрени със заповед №РД-18-3/11,01,2011год. на ИД на АГКК, с адрес на имота гр.София, район Витоша, в.з.Малинова долина,
с площ от 2731кв.м., с трайно
предназначение на територията урбанизирана, за друг вид застрояване, с
номер по предходен план №1401, 1445, кв.11, парцел 1, съседи: имот с
идентификатор №68134,2045,352, №68134,2045,1847, с №68134,2045,1893,
№68134,2045,**53 и №68134,2045,863;
Не е
спорно, че М.Б. С.-Т.и Б. П. Т.Л. са
съпруга, съответно син на П. Н. Т./
удостоверение да родствени връзки от
НБД-стр.57/.
Съгласно
ТР № 2/2019 от 26.03.2021 год. На ВКС искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е със
санкционен за недобросъвестността на длъжника характер, поради което
обективното знание на същия, че дължи, е достатъчно. Законодателят е
санкционирал тази недобросъвестност дори в хипотеза на увреждащо
действие/сделка, извършени преди „възникване” на вземането – чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
Съдът намира за установен първия елемент от
фактическия състав на правната норма или качеството кредитор на ищеца.
Качеството „кредитор" е обусловено
от съществуването на вземане към
длъжника, което трябва да е действително
и може да е както парично, така и непарично. Ирелевантно за
основателността на иска по чл.135 от ЗЗД е дали
това вземане е изискуемо и ликвидно към момента
на осъществяване на разпоредителната сделка или действие
- достатъчно е да е възникнало, да е действително и да не е погасено чрез
някой от предвидените в закона правни способи. Единствено в хипотезата на отречено със сила на
присъдено нещо вземане, съдът следва да отрече качеството кредитор на ищеца. В
производството по чл.135 от ЗЗД съдът изхожда от твърдените факти за
съществуването на вземането и доказателства формално материализиращи основание
на вземането, обуславящи в достатъчна степен процесуалната легитимация на
кредитора-ищец. От друга страна с оглед влязлото в сила съдебно решение
цитирано по-горе този факт е безспорно
установен.
Спорно между страните е
обстоятелството кога е възникнало
вземането, с оглед приложение на чл.135, ал.1 от ЗЗД или чл.135, ал.3 от ЗЗД, в
който случай следва да бъде доказано и
намерение за увреждане на кредитора.
От представените доказателства се
обосновава извод вземането на ищеца да е
възникнало преди процесната разпоредителна сделка / извършена на 29,05,2018год.
/. В този смисъл неоснователни са
възраженията на ответниците, че вземането е възникнало след продажбата, с оглед
уточнение, че касае вземане по фактури издадени на 23,08,2018год. Видно от
приложените фактури по делото/стр.43 и сл. от том 5 по делото/, същите са издадени за поръчки заявени в периода от
15,11,20**год. до края на месец януари
2018год. В самите фактури е отбелязано като условие за плащане: Плащане дължимо при получаване
на фактура. Във фактурите са отбелязани и известия за доставки на стоките.
С оглед на това съдът намира
вземането по фактурите да е възникнало
със сключване на договора за доставка, доказателство за който са издадени
процесните фактури. Задължението на
купувача да плати цената възниква от сключването на договора, когато приемането на
предложението породи действие в съответствие с разпоредбите на Виенската
конвенция за продажба на стоки –чл.23. Договореното плащане с
получаване на издадените фактури сочи
на изискуемост на задължението за
продажната цена, а не на възникване на
задължението. Договореното в споразумение от 10,10,2018год.,
с което е посочено, че остатък от общото задължение в размер на 84772,24евро ще
бъде заплатено в срок до 30,11,2019год.
сочи на промяна на падежа на задължението, но не променя извода за възникването му.
С оглед събраните доказателства по
делото е видно, че качеството кредитор на ищеца произтича от договор за
доставка на стоки с международен елемент. Правоотношенията във връзка с които
ищецът се легитимира като кредитор стоят извън предметния обхват на проверката
на съда в настоящото производство. Безспорно по
делото е извършеното разпореждане със собствено на длъжника имущество на 29,05,2018год.
Увреждането на кредитора,
като елемент от фактическият състав на иска
по чл.135
от ЗЗД е налице и се предполага, когато, чрез извършените правни действия длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността
си,
респективно намалява или обременява
имуществото си, предназначено съгласно чл. 133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите. Увреждане има винаги, когато се извършва
разпореждане със секвестируемо имущество, включително
и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника
се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който
се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата
на кредитора спрямо длъжника, какъвто е процесният случай. Правноирелевантно
е дали длъжникът след разпореждането притежава друго имущество и на каква
стойност, тъй като цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на
кредитора-чл.133 от ЗЗД, поради което право на кредитора е да избере
начина, по който да се удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в
негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не
разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото -
той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него
имущества да се насочи принудителното изпълнение. /Решение № 261 от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5981/2014 г., IV г. о.,
ГК постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Т.е. от събраните доказателства
настоящия състав намира да е налице увреждане на кредитора от извършеното
разпореждане.
Налице е и следващия елемент от
фактическия състав досежно знание на длъжника, че извършеното разпореждане
уврежда кредитора. За установяване на същото съдебна практика приема, че не е необходимо намерение за
увреждане на кредитора, а само наличието на знание, че лицето има кредитори,
които биха могли да се удовлетворят от имуществото му по реда на чл.133 от ЗЗД,
което безспорно съдът намира за установено, тъй като длъжникът, към датата на
разпореждането -29.05.2018год. е знаел за наличие на дължимо вземане към ищеца
/в този смисъл приложена кореспонденция по делото за погасяване на задължения
по фактури-том 5 от делото/.
Доколкото атакуваната сделка е възмездна
знанието на третото лице, в полза на което е извършено разпореждането също е
елемент от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД. В този случай приобретател по
сделката е П.Н.Т., който е баща на управителя на длъжника, съответно свързано лице по смисъла
на §1, т.1 от ДР на ТЗ. Ето защо съгласно чл.135, ал.2 от ЗЗД знанието се предполага до доказване на
противното, а доказване за оборване на презумпцията не е
проведено.
Съобразно горните мотиви исковата
претенция като основателна подлежи на уважаване.
По разноските:
Предвид изхода
от спора, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК на ищеца
се дължат разноски, които съдът намира
за доказани в размер на 9881,95лв., от които д.т. в размер на **25,99лв., 15,00лв.-вписване
за имот в АВп,
40,00лв.-д.т. по обезпечение на
бъдещ иск по дело №162/2018 СОС, адв.
възнаграждение по молба за обезпечение в размер на 3118,98лв., адв. възнаграждение по исковото производство -4981,98лв. /Възражението
на ответната страна по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за основателно.
Съобразно фактическата и правна сложност на делото, брой съдебни заседания-2 и
вид на извършени процесуални действия съдът намира, че адв.
възнаграждение следва да бъде определено по чл.7, ал.2 от НМРАВ, в редакция към
датата на сключване на договор за правна защита и съдействие по исковото
производство -31,08,2018год. и
06,08,2018 год.- по молба за обезпечение. Същото е в размер на
4981,98лв. за исковото производство и 3118,98лв. за обезпечително производство.
Неоснователно е възражението на адв.И., че разноски не се дължат, тъй като са включени
в присъдена сума по т.д.№102/2020год. за неустойка. Видно от съдебното решение неустойката в размер на 64858,94лв.
действително е определена на база разноските по делата, но същата касае
договорно неизпълнение по чл.5, вр.чл.4 от споразумение от 10,10,2018год.
за предоставяне на банкова гаранция и е неотносима към разноските в настоящото дело, разпределени с
оглед изхода от спора. /
С оглед изхода от спора на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК на ответната страна разноски не се дължат.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО недействителен на осн.чл.135, ал.1 от ЗЗД спрямо „Е.-Х.И.“ АГ, със седалище и адрес Швейцария, Рейнах ********вп. в ТР на кантон Базел-ландшафт СНЕ 112.760.785, със съдебен
адрес ***, договор
за покупко-продажба, обективиран в Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 11, Том
II, рeг. № 3899, дело № 116 от 29.05.2018 г. на
нотариус М.К., peг. № 425 на НК, с който „И.-А.“ООД, с ЕИК********, със съд.адрес
*** ********продава на П.Н.Т.
недвижим имот, представляващ незастроен поземлен имот с идентификатор
№68134,2045,2007, по кадастрална карата и кадастрални регистри, одобрени със
заповед №РД-18-3/11,01,2011год. на ИД на
АГКК, с адрес на имота гр.София,
район Витоша, в.з.Малинова долина, с площ от 2731кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана,
за друг вид застрояване, с номер по предходен план №1401, 1445, кв.11, парцел
1, съседи: имот с идентификатор №68134,2045,352, №68134,2045,1847, с
№68134,2045,1893, №68134,2045,**53 и №68134,2045,863;
ОСЪЖДА „И.-А.“ООД, с ЕИК********, със
съд.адрес *** ********№**, М.Б.С., с
ЕГН **********, със съд.адрес.*** и Б.П.Т.-Л., с ЕГН **********, с
адрес ***, /последните двама
конституирани по чл.227 от ГПК като правоприемници на П.Н.Т./ да заплатят на „Е.-Х.И.“ АГ, със седалище и адрес
Швейцария, Рейнах ********вп.
в ТР на кантон Базел-ландшафт СНЕ 112.760.785, със съдебен адрес ***, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 9881,95лв.- разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: