№ 2768
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110111417 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск Д. Д. Х., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, с който е поискал да бъде
установено по отношение на ответника Д. Д. Х., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, че
същия дължи на ищеца сумата от 8200,00 лв., представляваща обезщетение за ползата от
която е лишен, за периода 01.04.2018г. до 31.08.2021 г., поради невъзможност да ползва
съсобствения на страните имот, представляващ магазин, находящ се в /адрес/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК - 09.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че след смъртта на майка му Л.М. Х., с баща му (ответника), станали
съсобственици при квоти 1/ 4 за ищеца и 3/ 4 за ответника, на процесния недвижим имот,
представляващ магазин, находящ се в /адрес/. Имота се ползвал еднолично от ответника,
като ищеца дори нямал ключ. До средата на 2017г. ответника заплащал на ищеца по 200 лв.
месечно за ползването на магазина, но след това спрял. С оглед на това претендира
обезщетение в размер на по 200 лв. месечно за периода 01.04.2018г. до 31.08.2021 г. или сума
в общ размер от 8200 лв.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Излага подробни съображения за неоснователност, като твърди, че от както бил ученик, с
цел да подпомага ищеца, ответника му заплащал по 200 лв. месечно, като това не било във
връзка с магазина. През лятото на 2017г. спрял да заплаща тази сума, тъй като
взаимоотношенията им се влошили. В случай на уважаване на иска, прави възражение за
прихващане на заплатените от ответника на ищеца суми от по 200 лв. месечно, за периода
01.01.2014г. до 30.05.2017г., в общ размер от 8200 лв., като платени без основание.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК е предявен насрещен иск за осъждане на Д. Д. Х., ЕГН:
**********, с адрес /адрес/, да заплати на Д. Д. Х., ЕГН: **********, с адрес /адрес/,
следните суми: сумата от 3750,24 лв., представляваща разходи за извършен през м. април
2019г. ремонт на магазин, находящ се в /адрес/, ведно със законната лихва от 17.10.2022 г. до
изплащане на вземането и сумата от 1000,00 лв., представляваща разходи за извършен през
пролетта на 2018г. ремонт- остъкление за западната тераса на /адрес/, находящ се в /адрес/,
1
ведно със законната лихва от 17.10.2022 г. до изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
Ищецът по насрещния иск Д. Х. твърди, по време на брака си с починалата Л. Х. ,
закупили процения магазин, находящ се в /адрес/ и /адрес/, находящ се в /адрес/, като след
смъртта й, 1/ 4 от двата имота станала собственост на Д. Х.. През м. април 2019г. Д. Х.
направил ремонт на магазина, изразяващ се в преместване на две от преградните стени на
санитарния възел, изграждане на нов ВИК - клон за допълнителна мивка в търговското
помещение, демонтаж на стара и поставяне на нова алуминиева дограма - прозорци и врата
на фасадната стена, изграждане на лека междинна преградна стена по късата страна на
помещението на магадина от пвц – дограма, подова настилка на цялото помещение от
гранитогрес, вкл. повдигнат под в санитарния възел, фаянсова облицовка на стените в
санитарния възел, монтаж на две нови мивки и тоалетна чиния, окачен таван хънтър в
санитарния възел и нов латекс на тавана в търговското помещение; монтаж на нов ел.
бойлер, шпакловка и мазилка на стени и тавани, латекс и тапети по стените, за което
похарчил 15 000 лв. Също така през пролетта на 2018г., остъклил западната тераса на
/адрес/, находящ се в /адрес/, като било извършено подобрение, изразяващо се в нова
дограма на терасата, шпакловка и латекс на тавана на терасата, изолация, шпакловка и
латекс на външната стена на терасата от вътрешната страна, полагане на теракот на пода на
терасата, на стойност 4000 лв. Излагат се съображения, че като собственик на 1/ 4 ид.ч.
ответника дължал на ищеца сумата от 3750,24 лв., за ремонт на магазина и сумата от 1000,00
лв., за ремонт на апартамента.
В законоустановения срок ответникът по насрещния иск Д. Х. е депозирал отговор.
Излага съображения за неонователност, като оспорва твърдението, че е получавал по 200 лв.
от баща си до 2017г. Сочи, че ремонт на магазина през 2019г. не е правен, а такъв е правен
през 2006г. Прави възражение за погасителна давност на задължението за ремонт на
магазина.
С определение от 10.02.2025г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е
допуснал изменение на размера на предявените насрещни искове по чл. 30, ал. 3 ЗС искове,
чрез увеличаването на първия до размера от 8866,50 лв. и намаляване на втория за сумата от
881,50 лв.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. Депозира писмена
молба, с която посочва, че поддържа исковата молба.
Ответника се явява лично и с адв. Л., която поддържа исковата молба. Моли съда да
отхвърли предявения иск и да уважи насрещния иск.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-техническа експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 52521/2021 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение за сумата от на 8200,00 лв., представляваща обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, за
периода 01.04.2018г. до 31.08.2021 г., за ползване на имот, представляващ магазин, находящ
се в /адрес/, ведно със законна лихва от 09.09.2021 г. до изплащане на вземането. С
възражение от 22.10.2021 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.
От представените по делото Нотариален акт № 7/01.12.1999 г. за покупко-продажба
на недвижим имот, удостоверение за наследници на Л.М. Х., Договор за покупко-продажба
на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 21.08.1980 г., се установява, че страните са
съсобственици при квоти 1/ 4 ид.ч. за ищеца и 3/ 4 ид.ч. за ответника, на процесните
недвижими имоти, представляващи магазин, находящ се в /адрес/ и /адрес/, находящ се в
/адрес/.
Ищеца е представил покана до ответника от 09.03.2018г. за заплащане на обезщетение
в размер на 300 лв. месечно за ползвания от ответника магазин.
2
Представена е обратна разписка от 14.03.2018г., пратка №13853**** на Е., получена
от ответника.
По делото е предствено Решение №308/17.01.2018г. по в.гр.д. №543/2017г. на БЛОС.
Съгласно Договор за наем на недвижим имот от 02.01.2008г., Д. Х. е предоставил на
трето лице, за временно и възмездно ползване процесния магазин, срещу месечен наем в
размер на 50 лв. Представен е Анекс от 01.07.2022г. за увеличаване на наемната цена на 450
лв.
Ответника е представил сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ за периода
12.03.2018г. – 13.12.2021г.
От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза и допълнителна
такава се установява, че стойността на видовете СМР, извършени в магазина през 2019г.
възлизат средно на сумата от 15 742 лв., а стойността на видовете СМР, извършени в
апартамента през 2018г., възлизат на 3151 лв. Вещото лице дава заключение, че към датата
на предявяване на иска- 17.10.2022г., стойността на магазина се е увеличила с 25535 лв., а
стойността на апартамента с 3151 лв.
По делото е допусната и разпитана, в качеството на свидетел Е.В.Н., която посочва,
че Ответника извършил ремонт на жилището, като извършил подмяна на дограмата на
южната тераса с алуминиева през 2018г. В магазина също направил ремонт през 2019г. Било
направено преустройство, което касаело преместването на санитарния възел, защото бил
почти до средата на помещението и заемал много място. За да бъде по-функционално, се
наложило стесняването на това помещение, като там били подменени тръби, плочки,
тоалетни чинии, мивки, всичко в санитарния възел. Таванът също бил подменен, сложени
били шкафове. След преграждането и основния ремонт, се получило второ помещение,
което било оградено с алуминиева дограма и във второто помещение били сложени шкафове
по стените, били преместени радиаторите.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.
31, ал. 2 ЗС и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните
вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява
процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС има за предмет присъждане на обезщетение в полза
на съсобственика на недвижим имот, който е бил лишен от ползването му.
За да бъде уважен този иск, следва да бъде установено, че един от съсобствениците /в
случая ответникът Д. Х./ упражнява фактическата власт върху целия процесен имот по
начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва или при необходимост може
да се ползва от неговите полезни свойства, съобразно предназначението му за задоволяване
на свои нужди или потребности, като е ирелевантно по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия,
осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното
той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата
на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Тъй като неползващия съсобственик не може да получи реално ползване,
съответстващо на правата му в съсобствеността, той има право на парично обезщетение.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква
с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик, като обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е
лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял, не и когато
съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата
вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с
него.
3
В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
процесния магазин е съсобствен между страните при квоти от по 1/ 4 ид.ч. за ищеца и 3/ 4
ид.ч. за ответника. Ищеца претендира обезщетение за периода от 01.04.2018г. до 31.08.2021
г. През този период се установи, че имотът е ползван от трето лице по сключен с ответника
договор за наем. Видно от представения договор за наем, ответника е получавал по 50 лв.
месечно за процесния период, като този факт се установява и от представените сметки за
изплатени суми по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ. С оглед на това, за процесния период, ответника
дължи на ищеца сумата от 512,50 лв., представляваща 1/ 4 от получената от ответника сума.
За да бъде основателен иска по чл. 31, ал. 2 ЗС обаче, ищеца следва да докаже
наличието на отправена до ответника покана за ползване на имота, респ. за заплащане на
обезщетение. Ищеца е представил покана до ответника от 09.03.2018г., както и обратна
разписка от 14.03.2018г., която ответника е оспорил, като е изложил твърдения и е
ангажирал доказателства, че с посочената разписка му е било изпратено препис от Решение
№308/17.01.2018г. по в.гр.д. №543/2017г. на БЛОС. Ищеца не е оспорил това обстоятелство,
не е ангажирал и други доказателства, от които да бъде направен извод, че с посочената
пратка №13853**** на Е., е изпратил поканата до ответника. С оглед на това, съдът намира,
че това твърдение на ищеца остана недоказано, поради което и поради липсата на отправена
до ответника покана, иска е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По насрещните искове.
Предявени са искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, че с ответника са
съсобственици в процесния имот при квоти 3/4 ид.ч. за ищеца и 1/4 ид.ч. за ответника,
както и да установи вида и размера на извършените разходи и подобрения в двата имота.
По делото се доказа, че страните са съсобственици на двата имота при квоти 3/4 ид.ч.
за Д. Х. и 1/4 ид.ч. Д. Х..
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Посочената разпоредба урежда случаите, в
които са извършени необходими разноски от един от съсобствениците на вещта, т. е. такива,
които са били нужни за нейното запазване и предпазването й от развала (без да се изисква
съгласие от другите съсобственици), както и случаите, в които един от съсобствениците, в
качеството си на владелец на собствената идеална част и държател на идеалните части на
другите съсобственици, извършва полезни разноски, такива, които без да са необходими,
водят до увеличаване стойността на имота и когато тези разноски са извършени със
съгласието на останалите съсобственици. В случаите когато подобренията са извършени без
съгласието на другите съсобственици, отношенията се уреждат по правилата на воденето на
чужда работа без пълномощие – 61, ал. 2 ЗЗД, а в случаите, в които са извършени въпреки
изричното им противопоставяне – по правилата на неоснователното обогатяване – чл. 59
ЗЗД.
В случая съдът намира, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза,
безспорно се установи, че през 2019г. Д. Х. е извършил ремонт на жилището, като е
подменил дограмата на южната тераса с алуминиева, а през 2018г. е извършил ремонт в
магазина, като е извършил вътрешно преустройство на санитарния възел. От заключението
на вещото лице се установява и стойността на извършените СМР по средни пазарни цени
към момента на извършването им.
Съдът намира, че така направените СМР не са необходими разноски, а полезни
такива, които увеличават стойността на вещта. По делото не се установи СМР да са
извършени със съгласието на ответника, както и не се твърди и установява изричното му
противопоставяне за извършването им, с оглед на което отношенията между страните във
връзка с тях следва да се уредят по правилата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД – като ответникът дължи
съразмерно на припадащата му се част в съсобствеността това, което се е обогатил (1/ 4). В
случая, съгласно заключението на СТЕ, към датата на предявяване на иска- 17.10.2022г.,
стойността на магазина се е увеличила с 25535 лв., а стойността на апартамента с 3151 лв.,
от които суми ответника дължи 6383,75 лв. за магазина, съответно 787,75 лв. за
апартамента. За разликата над тези суми исковете следва да се отхвърлят.
4
Неоснователно е възражението за настъпила погасителна давност, доколкото от
разпита на допуснатия свидетел се установи, че преустройството в магазина е направено
през 2018г., като към 17.10.2022г. не е изтекъл срока по чл. 110 ЗЗД.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ответника има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му. Ответника е направил разноски в общ размер на 2104,66 лв.,
от които 404,66 лв. за заплатена държвна такса, 700 лв. за депозит за вещо лице и 1000 лв. за
заплатен адвокатски хонорар. Съразмерно уважената част от исковете, ищеца следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски в общ размер от 1671,62 лв., от които сумата от
867,34 лв. разноски по първия иск, а сумата от 804,28 лв. по втория.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Д. Х., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, за признаване за
установено по отношение на Д. Д. Х., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, че последния
дължи на ищеца сумата от 8200,00 лв., представляваща обезщетение за лишаване ищеца от
възможността да ползва съсобствен на страните недвижим имот, представляващ магазин,
находящ се в /адрес/, за периода 01.04.2018г. до 31.08.2021 г., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
–09.09.2021 г. до окончателното плащане на дължимото, за която сума е издадена Заповед
№14828/12.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
52521/2021 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА Д. Д. Х., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, да заплати на Д. Д. Х., ЕГН:
**********, с адрес /адрес/, сумата от 6383,75 лева (шест хиляди триста осемдесет и три
лева и 75 стотинки), представляваща разходи за извършен през м. април 2019г. ремонт на
магазин, находящ се в /адрес/, ведно със законната лихва от 17.10.2022 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 8866,50 лв.
ОСЪЖДА Д. Д. Х., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, да заплати на Д. Д. Х., ЕГН:
**********, с адрес /адрес/, сумата от 787,75 лева (седемстотин осемдесет и седем лева и
75 стотинки), представляваща разходи за извършен през пролетта на 2018г. ремонт-
остъкление на западната тераса на /адрес/, находящ се в /адрес/, ведно със законната лихва от
17.10.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 881,50 лв.
ОСЪЖДА Д. Д. Х., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, да заплати на Д. Д. Х., ЕГН:
**********, с адрес /адрес/, сумата от 1671,62 лева (хиляда шестстотин седемдесет и един
лева и 62 стотинки), представляваща направени по делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Д. Д. Х., да бъде осъден ответника
Д. Д. Х., да му заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело №52521/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5