РЕШЕНИЕ
№ 586
гр. Велико Търново, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110101991 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД - град София срещу Д. ИВ. Н..
Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че на 08.01.2019
година между "Вива кредит" ООД и ответника е сключен Договор за паричен заем №
5497162, съгласно който дружеството му е отпуснало заем в размер на 1 500.00 лева,
като с подписването на договора Д.Н. е удостоверил, че е получил дадената в заем
сума. Сочи, че ответникът е поел задължение да върне горепосочената сума, ведно с
уговорената договорна лихва и такса за експресно разглеждане на документи на 9
погасителни вноски, всяка в размер на 264.18 лева или общо дължимата от него сума е
уговорена в размер на 2 377.62 лева. Твърди, че ответникът не е извършвал плащания
по договора. Посочва, че начислената договорна лихва е в размер на 262.92 лева, за
периода от 07.02.2019 година до 05.10.2019 година - датата на последната погасителна
вноска. Твърди, че на ответника е начислена и лихва за забава в размер на 72.45 лева за
периода от 08.02.2019 година до датата на подаване на заявлението в съда – 25.09.2021
година. Твърди, че на 02.12.2019г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., по силата на което,
заемодателят е цедирал на ищеца вземанията си срещу ответника по процесния
договор за заем, ведно с всички привилегии, лихви и обезпечения. Посочва, че в
1
качеството си на пълномощник на цедента прилага към исковата молба уведомление до
ответника в съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Твърди, че за вземанията си се е
снабдител със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 63/2021г. на ВТРС, която е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Направено е искане да бъде прието за
установено по отношение на Д. ИВ. Н., че дължи на "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД - град София сумата в размер на 1 500.00 лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем № 5497162от 08.01.2019 година;
сумата в размер на 262.92 лева – договорна лихва за периода от 07.02.2019 година до
05.10.2019 година и сумата в размер на 72.45 лева – лихва за забава за периода от
08.02.2019 година до датата на подаване на заявлението в съда – 25.09.2021 година, за
които суми е издадена Заповед № 24 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 11.01.2021 година по Ч.гр.д. № 63/2021 година на ВТРС. Претендира да бъдат
присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в
заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, чрез назначения му
по делото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал
отговор на исковата молба. Развива подробни съображения, че предявените по делото
искове са неоснователни. Навежда доводи, че договорът е недействителен на
основание чл. 11, ал. 2 ЗПК. Посочва, че клаузите в договора, предвиждащи
задължение за длъжника за неустойка и за такса за експресно разглеждане на кредита
са нищожни. Навежда доводи, че ответникът не е уведомен за извършеното
прехвърляне на вземанията. Направено е искане предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от представения по делото заверен препис от Договор
за паричен заем "Вивакредит ПЛАН" № 5497162 от 08.01.2019 година /л. 6-8/
безспорно се установява, че "Вива Кредит" ООД - град София е предоставило на
ответника кредит в размер на 1 500.00 лева, като последният се задължил да върне
сумата на 9 равни месечни вноски - първата с падеж на 07.02.2017 година, а последната
- на 05.10.2019 година, всяка в размер на 264.18 лева, в която са включени дължимите
главница, лихва и такса експресно разглеждане. Видно от чл. 1, ал. 3 от договора
страните са уговорили такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем в размер на 614.70 лева, а общия размер на всички плащания с включена
такса за експресно разглеждане е 2 377.62 лева, т. е. уговорената между страните
договорна лихва е в размер на 262.92 лева. В чл. 4, ал. 1 от договора страните са
уговорили, че в тридневен срок от усвояване на сумата заемателят се задължава да
предостави на заемодателя едно от посочените в договора обезпечения, като в случай
на неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 614.70
2
лева. В този случай размерът на погасителните вноски става 332.48 лева, а общото
задължение по договора става в размер на 2 992.32 лева. Уговореният между страните
Годишният процент на разходите е 49.46 %. В чл. 2, ал. 2 от договора е предвидено, че
заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя уговорената сума, както и че
договорът има сила на разписка за предадената, съответно - получената сума. По
делото е приложена и Тарифа на "Вива Кредит" ООД /л. 9-13/.
От Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016
година /л. 14-17/ се установява, че кредитодателят се е съгласил да прехвърли на
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД - град София свои ликвидни и
изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем, които същият е отпускал на
свои клиенти, като вземанията се индивидуализират в Приложение № 1 към договора.
С писмено потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 18/ цедентът е потвърдил,
че индивидуализираните в Приложение № 1 от 02.12.2019 година вземания са
прехвърлени на цесионера. Приложено е и пълномощно във връзка с цесията /л. 23/.
От представеното по делото заверено копие от извлечение от Приложение № 1
от 02.12.2019г. /л. 19-21/ се установява, че "Вива Кредит" ООД - град София е
цедирало на ищеца вземането си към ответника по процесния договор за заем, като са
посочени номерът на договора за кредит, ЕГН и трите имена на кредитополучателя,
датата на договора, главницата и др. По делото е приложено и Уведомление до
ответника, с което ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента и по договора
за цесия /л. 22/ го уведомява за извършеното прехвърляне на задълженията му по
процесния договор за заем, което е връчено на ответника, ведно със съобщението по
чл. 131 ГПК.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 63 по описа на Районен съд - Велико
Търново за 2021 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.01.2021 година е издадена Заповед №
24 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. ИВ. Н. за
сумата в размер на 1 500.00 лева - главница по договор за паричен заем № 5497162 от
08.01.2019 година, за сумата на 262.92 лева - договорна лихва за периода от 7.02.2019
година до 05.10.2019 година; за сумата в размер на 72.45 лева - законна лихва за
забава за периода 08.02.2019 година до 25.09.2020 година, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 20.10.2020 година до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата общо в размер на 64.43 лв.,
представляваща направени по делото разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
3
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си.
Същият има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно
облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за
потребителски кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на
вземанията по кредита, размера на претендираните отделни вземания, прехвърлянето
на вземанията по кредита на ищеца с договора за цесия, за който ответникът е
надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на
вземанията.
В случая по делото кредитодателят по договора за паричен заем с ответника е
прехвърлил по реда на чл. 99 ЗЗД вземанията си по него на ищцовото дружество въз
основа на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016
година и Приложение № 1 от 02.12.2019г. към него, в което цедираното вземане е
индивидуализирано по обем и обхват. За да породи действие договорът за цесия е
достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор и от този момент
страните по договора за прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него, като
цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. За да има действие
спрямо длъжника не е необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а
е необходимо единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за
прехвърлянето – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът да бъде
обвързан с договора за прехвърляне на вземането, като същевременно последният да
бъде защитен от ненадлежно изпълнение на задължението си. Законодателят не е
предвидил специален ред за уведомяване на длъжника, като липсва забрана
съобщението за цесията да бъде извършено от цесионера по силата на нарочно
упълномощаване от цедента /Решение № 137 от 02.06.2015 година/ по гр. д. №
5759/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС/, какъвто е и настоящият случай, доколкото по делото са
приложени доказателствата, че ищецът е упълномощен от цедента да уведоми
ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Действително по
липсват доказателства ищецът да е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на
вземанията преди образуване както на заповедното, така и на исковото производство.
Към исковата молба обаче са приложени преписи както от уведомлението по чл. 99, ал.
3 ЗЗД, така от посоченото по-горе пълномощно. Следва да се има предвид, че с
4
достигане на същите до длъжника в процедурата по чл. 131 ГПК е налице надлежно
съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и същата поражда действие по
отношение на него, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД /Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. №
1711/2013г. на II т.о. на ВКС/. Настоящият съдебен състав приема, че е налице
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането с връчване на
препис от исковата молба и приложенията към нея, въпреки че това връчването е
извършено по реда на чл. 47 ГПК, чрез назначения на ответника особен представител.
В този смисъл е и константната практика на съдилищата, включително Решение № 198
от 18.01.2019г. по гр.д. № 193/2018г. на I т.о. на ВКС. Както бе посочено по-горе, за
уведомяването на длъжника законодателят не е предвидил специален ред или форма за
връчване на съобщенията до него. В хода на висящ исков процес връчването на
съобщения до ответника се извършва по правилата, предвидени в чл. 37 и сл. ГПК,
включително по реда на чл. 47 ГПК. Фингираното връчване на съдебните книжа не
засяга редовността на уведомяването, като следва да се вземе предвид, че в случая е
налице недобросъвестно поведение от страна на самия длъжник, от което същият не
може да черпи изгодни за себе си правни последици. Ето защо следва да се приеме, че
ответникът сам се е поставил в невъзможност да бъде уведомен лично за извършеното
прехвърляне на вземанията. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че
ответникът не може, чрез особения си представител, да противопоставя възражения
както за недействителност на договора за цесия, така и за ненадлежното си
уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което неоснователно се явява и възражението
на особения представител в тази насока. Нещо повече, длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване за прехвърляне на вземането само ако
едновременно с това твърди, че е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
него лице преди да е уведомен за цесията /Решение № 40 от 13.05.2010г. по т.д. №
566/2009г. на I т.о. на ВКС и Определение № 987 от18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г.
на IV г.о., ВКС/. В случая по делото липсват както твърдения, така и каквото и да е
доказателства ответникът да е платил преди да му е връчен препис от исковата молба
на лице различно от цесионера, поради което настоящият съдебен състав приема, че
ищецът е титуляр на вземанията по процесния договор за потребителски кредит.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява и
съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Кредитодателят е бил изправна
страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на ответника
сумата в размер на 1 500.00 лв., което обстоятелство последният е потвърдил с
подписването на самия договор /чл. 2, ал. 2/. Това от своя страна е породило
задължението му да върне заетата сума, заедно с уговорената договорна
възнаградителна лихва в размер на 262.92 лева или общо сумата в размер на 1 762.92
лева на 9 равни месечни вноски. По делото липсват както твърдения, така и
5
доказателства ответникът да е извършвал каквито и да е плащания по кредита.
Доколкото същият не е изпълнил задължението си да издължи кредита на уговорените
падежни дати същият дължи и лихва за забава върху главницата, считано от
настъпване на падежа на всяка една от вноските, първата от които на 07.02.2019 до
25.09.2020 година. Изчислена с помощта на он-лайн калкулатор същата възлиза в
размер на 195.56 лева, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес следва
да бъде присъдена лихва за забава в размер на 72.45 лева.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че действително по
аргумент от § 13, т. 12, във връзка с т. 1 от ДР на ЗЗП претендираните в
производството вземания произтичат от договор, сключен с потребител, поради което
и предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019г./ съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител.
В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че вземанията за такса за експресно
разглеждане на документи, неустойка за неизпълнение на задължение и за разходи и
такси за извънсъдебно събиране, предвидени в договора за паричен заем се основават
на неравноправни клаузи, респективно - на такива, които противоречат на закона и/или
добрите нрави, но доколкото същите не се претендират в настоящото производство,
съдът не дължи изрично произнасяне в тази насока.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и
доказани за сумата от 1 500.00 лева, представляваща главница по Договор за паричен
заем № 5497162 от 08.01.2019 година, за сумата в размер на 262.92 лева – договорна
лихва за периода от 07.02.2019 година до 05.10.2019 година и сумата в размер на 72.45
лева – мораторна лихва за периода от 08.02.2019 година до 25.09.2020 година, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
20.10.2020 година до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
24 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.01.2021 година по
Ч.гр.д. № 63/2021г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски в размер общо на 584.74
лева, от които за държавна такса в размер на 124.74 лева, за депозит за назначаване на
особен представител на ответника – 360.00 лева, като същевременно дружеството е
представлявано от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП му се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева,
определено от съда в размер на минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 25,
ал. 1 НЗПП, тъй като процесуалният представител на ищеца е изготвил и подал
единствено писмени молби по делото, респективно - за заповедното производство
6
ответникът дължи заплащането на разноски в размер на 64.43 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. ИВ. Н. от *, с ЕГН
**********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 1 500.00 лева
/хиляда и петстотин лева/ - главница, представляваща неизпълнено задължение по
Договор за паричен заем № 5497162 от 08.01.2019 година, СУМАТА в размер на
262.92 лева /двеста шестдесет и два лева и деветдесет и две стотинки/ - договорна
лихва върху главницата за периода от 07.02.2019 година до 05.10.2019 година,
СУМАТА в размер на 72.45 лева /седемдесет и два лева и четиридесет и пет
стотинки/ - представляваща обезщетение за забава за периода от 08.02.2019 година до
25.09.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.10.2020 година до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед № 24 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 11.01.2021 година по Ч.гр.д. № 63/2021г. по описа на Районен съд - Велико
Търново.
ОСЪЖДА Д. ИВ. Н. от *, с ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление град София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, с ЕИК ********* сумата в
размер на 587.74 лева /петстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и четири
стотинки/, представляваща направените от дружеството в исковото производство
съдебни разноски, както и сумата в размер на 64.43 лева /шестдесет и четири лева
и четиридесет и три стотинки/, представляваща направените от дружеството в
заповедното производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 63 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2021 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7