РЕШЕНИЕ
№ 919
гр. гр. Хасково, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640102270 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432 ал.1, вр. чл. 498 ал.3 предл. 2 от Кодекса
за застраховането /КЗ/ от Г. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: *********, съдебен адрес:
*********, Адвокатско дружество „Г. и М.“, Булстат: *********, представлявано от адв.
К.К.Г. – управител против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев",
ж.к. „Дианабад", бул. „Д-р Г.М.Д." № 1.
Ищецът твърди, че на 29.07.2021 г., около 21:55 ч. между третокласен път „III - 506" и
третокласен път „III-806" на около 2 км. и 800 м. след с. Въгларово, в посока към с.
Сираково, настъпило пътно транспортно произшествие (ПТП) с пострадали лица и
материални щети. За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 61/29.07.2021 г., по описа на ОД на МВР-Хасково, в който било отразено,
че виновен за катастрофата е водача на МПС „********* *********" с peг. № ********* - Х.
С. Ш., спрямо когото било взето административно-наказателно отноШ.ие и му бил съставен
АУАН серия GA № 477001/29.07.2021 г. По случая било образувано и гр.д. № 395/2022 г. по
описа на Окръжен съд - Хасково за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от Г. Г.. Образуваното гражданско дело приключило с
влязло в сила РеШ.ие № 117/28.06.2023 г., по описа на Апелативен съд - Пловдив по
въззивно гражданско дело № 230/2023 г., с което ответното дружество било осъдено да
заплати на ищеца сумата в размер на 20 000 лв. За настъпилото ПТП било образувано и ДП
№ 676/2021 г. по описа на РУ – Хасково при ОД МВР - Хасково, пр.пр. № 3651/2021 г. по
1
описа на РП-Хасково.
Поддържа се в исковата молба, че процесното ПТП настъпило при следния
механизъм: На 29.07.2021 г., около 21:55 ч. управляваният от водача Х. С. Ш. лек автомобил
марка „*********", модел „*********", с рег. № *********, се движел по третокласен път
„III-806", с посока от с. Въгларово към с. Сираково. Изминавайки около 2.8 км. от изхода на
с. Въгларово, в посока към с. Сираково, водачът на горепосоченото МПС поради движение с
несъобразена с пътните и атмосферните условия скорост, както и поради недостатъчно
упражнено внимание и контрол над управлявания от него автомобил, блъснал в задната част
авариралото и намиращо се частично на пътното платно МПС марка „*********", модел
„*********", с рег. № *********, управлявано от Г. Н. Г., собственост на В.Т.А.. В резултат
на така настъпилия пътен инцидент пострадал ищеца, който се намирал в авариралия лек
автомобил марка „*********", модел „*********", с peг. № ********* и на когото били
причинени сериозни травматични увреждания. Непосредствено след настъпването на
катастрофата, ищецът бил откаран по спешност в „МБАЛ-Хасково" АД, където бил
хоспитализиран за периода от 30.07.2021 г. до 09.08.2021 г. В болничното заведение ищецът
бил приет с оплаквания от силни болки и невъзможни активни и пасивни движения в
областта на дясната коленна става. След извърШ.и му редица прегледи, изследвания и
рентгенографии, лекарите констатирали, че вследствие на пътния инцидент Г. Г. получил
следните травматични увреждания: Луксация на дясно коляно с разкъсване на външно -
латерална мускулна формация; Наличие на оток и деформация в областта на дясно коляно;
Сублуксация на дясната колянна става.
Поради тежестта и сложността на получената от ищеца травма, на 31.07.2021 г.,
пострадалият бил подложен на оперативна интервенция, при която му било извърШ.о
открито наместване на дислокацията на дясното коляно. Десният му крак бил обездвижен за
период от 45 дни като му била поставена ортеза тип тутур. На 09.08.2021 г. ищецът бил
изписан от болничното заведение.
Освен претърпените болки, страдания, стрес и битови неудобства, във връзка с
лечението си е посочено в исковата молба, че до момента ищецът претърпял и значителни
имуществени вреди, възлизащи в общ размер на сумата от 1 558,00 лв. За тези разходи му
били издадени следните счетоводни документи: Стикер за закупен имплант на Г. Н. Г.,
издаден от „МБАЛ-Хасково" АД; Фактура № **********/30.07.2021 г., издадена от „МБАЛ-
Хасково" АД, на стойност 1500 лв., касаеща разход за закупуване на анкерен винт; Фактура
№ ********** от 09.08.2021 г., издадена от „МБАЛ-Хасково" АД, на стойност 58.00 лв.,
касаеща разход за заплащане на потребителска такса.
Видно било от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 61/23.07.2021 г. по
описа на ОД МВР - Хасково, че виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на
лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с ответното
застрахователно дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД - застрахователна полица
№ BG/30/120002670666, валидна от 21.09.2020 г. до 21.09.2021 г.
2
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ, на 07.09.2021 г., както и на
14.03.2023 г. ищецът подал по пощата застрахователни претенции, по повод на които била
образувана преписка по щета № 0801-005161/2021-01-05 по описа на ЗАД „ДаллБогг: Живот
и Здраве" АД. В отговор на претенциите получил Уведомление с изх. № 138/07.01.2022 г.,
както и Уведомление с изх. № 2989/13.06.2023 г., с които ответното дружество заявило, че
отказва да определи и изплати по доброволен ред застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди.
Предвид гореизложеното и на основание с чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 498, ал. 3 КЗ,
за ищеца бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, пряко от застрахователя на
виновния за процесното ПТП водач.
По тези съображения, моли съда да постанови реШ.ие, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 779,00 лева, предявен като
частичен иск от 1558,00 лева, представляващо обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 29.07.2021 г. между с. Въгларово и с.
Сираково, обл. Хасково, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано
от датата на уведомяване на ответника за настъпилото ПТП – 07.09.2021 г. до окончателното
й изплащане, както и направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ с включен ДДС, за което е представен списък по чл.80
ГПК.
Ответникът счита предявеният иск за процесуално допустим, но неоснователен и
недоказан. Във връзка с основателността на исковата молба, ответникът твърди, че водачът,
който управлявал застрахования автомобил нямал изключителна вина за настъпване на
реализираното пътнотранспортно произшествие, като се оспорва механизма за неговото
осъществяване, описан в исковата молба. В условията на евентуалност е заявено, на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД възражение за съпричиняване на вредите от пострадалото лице,
тъй като ищецът извършил наруШ.ие на разпоредбите на чл. 59, чл. 59а и чл. 97 ЗДвП. При
това положение пострадалото лице значително допринесло за размера на причинените
вреди, като не било спазено установеното в ЗДвП императивно правило относно
задължението на водачите да обезопасят авариралите управлявани от тях МПС.
За да възникне отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди било необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки
от фактическия състав на отговорността: 1) валиден застрахователен договор, 2)
застрахователно събитие, 3) противоправно поведение, 4) вреда, 5) причинна връзка между
вредите и противоправното поведение и 6) вина. В конкретния случай не била налице
причинно-следствена връзка на претендираните имуществени вреди с настъпилото ПТП.
Така липсвал основният елемент от фактическия състав на деликта. В случая не била налице
влязла в сила присъда на наказателен съд, която да е задължителна за гражданския съд и
която със сила на пресъдено нещо да установява има ли извърШ.о престъпление, извърШ.о
ли е виновно и от кого. Оттук, не били налице всички елементи на фактическия състав на
3
отговорността на застрахователя, поради което не следвало да се ангажира отговорността му
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди на ищеца.
Спрямо застрахования не бил налице нито един от признаците, изграждащи фактическия
състав на деликта по смисъла на чл. 45 ЗЗД, а именно - противоправно поведение, вина,
вредоносен резултат и причинна връзка, оттам не били налице предпоставките за
ангажиране на гражданската отговорност на застрахования в ответното дружество
автомобил.
Поддържа се в отговора, че водачът, застрахован при ответника, нямал вина за
настъпване на процесното ПТП. Към исковата молба бил представен само констативен
протокол за ПТП. Друг документ от деня на събитието нямало. Протоколът в частта си
относно обстоятелствата и причините за ПТП не бил официален свидетелстващ документ,
който да разполага с материална доказателствена сила, която да обвързва съда. Липсвали
каквито и да било други обективни доказателства за механизма на ПТП и за отговорността
за настъпването му.
Оспорват се претендираните имуществени вреди по основание и размер, ведно със
законната лихва. Липсвали каквито и да било доказателства за тяхното оправдаване. С
исковата молба не били представени каквито и да е амбулаторни листи за извърШ.и
прегледи, от които да се установят лекарските констатации и предписания и предписаното
лечение на установените от медицинските специалисти увреждания, ако е имало такива.
Оспорва се продължителността на възстановителния период по отноШ.ие на получените
телесни травми. Оспорва се дължимостта на сумата по Фактура № **********/30.07.2021 г.
По делото нямало данни и за медицинско предписание на продуктите, посочени за закупени
във нея. Бе били представени доказателства и за реалното заплащане на сумата по фактурата
от ищеца (касов бон/разписка/платежно нареждане). Към фактурата липсвал и
задължителния касов бон, който бил неразделна част от нея. Разходите по Фактура №
**********/30.07.2021 г. не били в причинно-следствена връзка с вредите, получени от
процесното ПТП. Оспорват се всички представени от ищеца „счетоводни" документи. По
делото нямало представено нито едно медицинско становище (амбулаторен лист), което да
предписва/указва закупуването на което и да е от изделията, посочени в приложените към
исковата молба преписи от фактури. Приложените фактури не били подписани от
получателя. Оспорват се Фактура № **********/30.07.2021 г. и Фактура
№**********/09.08.2021 г., тъй като от същите не можело да се установи какви консумативи
са закупени и по чие предписание ищецът направил разход съответно от 1500,00 лева и от
5,80 лева. Фактура № **********/30.07.2021 г. и Фактура №**********/09.08.2021 г. се
оспорват в частта им на издал фактурата и конкретно издателя на долуописаните фактури
като ответникът твърди, че лицата, посочени като издатели на фактурите, не са
представители на дружествата, посочени като доставчици. Оспорва се процесните фактури
да са подписани изобщо от надлежно упълномощен представител на доставчиците. Оспорва
се и претенцията за присъждане на законната лихва по чл. 86 ЗЗД, която неправилно се
търсела от датата на предявяване на претенцията за изплащане на обезщетение пред
4
застрахователя. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски, за
което също е представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл.12 ГПК,
намира от фактическа страна следното:
От приложения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 61 от
29.07.2021 г. се установява, че на 29.07.2021 г., около 21:55 ч., между третокласен път „III -
506" и третокласен път „III-806" на около 2 км. и 800 м. след с. Въгларово, в посока към с.
Сираково, е настъпило ПТП с пострадали лица и материални щети. Отразено е в протокола,
че виновен за катастрофата е водачът на л.а. „********* *********" с рег. № ********* – Х.
С. Ш., спрямо когото е взето административно наказателно отноШ.ие и му е съставен АУАН
серия GA № 477001/29.07.2021 г. При реализираното ПТП пострадал ищецът Г. Н. Г., който
се намирал непосредствено до аварирал лек автомобил „********* *********" с рег. №
********* и на когото са били причинени травматични увреждания. Посочените
обстоятелства се установяват и от съдържащия се в материалите по образуваното по случая
ДП № 676/2021 г. по описа на РУ – Хасково при ОД МВР - Хасково, пр.пр. № 3651/2021 г. по
описа на РП-Хасково, АУАН серия GA № 477001/29.07.2021 г. (л. 27, том.1 от ДП),
приобщено в цялост към настоящото производство. От тези материали се установява още, че
посоченото ДП № 676/2021 г. по описа на РУ – Хасково при ОД МВР - Хасково,
представляващо пр.пр. № 3651/2021 г. по описа на РП-Хасково е образувано по реда на
чл.212 ал.3 НПК на 30.07.2021 г. със съставянето на протокол от първото действие по
разследване – оглед на местопроизшествие и е водено затова, дали на 29.07.2021 г., на път III
506, в землището на с.Въгларово, общ.Хасково, при управление на МПС са наруШ.и
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена средна телесна
повреда на Г. Н. Г. – престъпление по чл.343 ал.1 б. „б“, вр чл.342 ал.1 НК. Разследването по
образуваното производство е приключило като с Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 27.02.2023 г., наблюдаващият преписката прокурор при
Районна прокуратура – Хасково, поради изрично изявление на пострадалите лица – К. А. Ш.
и Г. Н. Г. (ищец в настоящия процес), е прекратил на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1
т.9 НПК наказателното производство по досъдебно производство № 676/2021 г. по описа на
РУ – Хасково при ОД МВР - Хасково, представляващо преписка вх. № 3651/2021 г. по описа
на РП-Хасково.
С Определение № 2055/14.12.2024 г. е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, а и от представената от ищеца справка от
интернет страницата на Гаранционен Фонд се установява, че към датата на ПТП
отговорността на водача на лек автомобил „********* *********" с рег. № ********* е била
застрахована при ответника по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“
по застрахователна полица № BG/30/120002670666, със срок на действие от 21.09.2020 г. до
21.09.2021 г.
Липсва спор, че ищецът чрез пълномощник е предявил претенцията си за изплащане
5
на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за имуществени вреди в размер на 1500 лева с писмена претенция по
пощата, получена от застрахователя на 14.03.2023 г., видно от представено известие за
доставяне, който с уведомление изх. № 2989/13.06.2023 г. е отказал заплащането на такова.
Преди това, ищецът е предявил претенция за заплащане на застрахователно
обезщетения и за причинените му неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, отново по
пощата, която е получена в застрахователното дружество на 07.09.2021 г., видно от
представените писмени доказателства и в тази насока. По претенцията на ищеца е
образувана щета № 0801-005161/2021-01. От приложеното уведомително писмо изх. №
138/07.01.2022 г. е видно още, че застрахователят е изискал допълнително представяне на
документи, каквито не са били представени, поради което е прието, че няма основание
заплащане на претендираното обезщетение.
С влязло в сила РеШ.ие № 117/28.06.2023 г., постановено по въззивно гражданско
дело № 230 по описа за 2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е изменено РеШ.ие №
26/07.02.2023 г., постановено по гражданско дело № 395 по описа за 2022 г. на Окръжен съд
– Хасково, образувано по искова молба на ищеца за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Г. Н. Г. от същия пътен инцидент,
ответното дружество е осъдено да му заплати сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
29.07.2021 г. между с.Въгларово и с.Сираково, област Хасково, ведно със законната лихва,
считано от 07.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Видно от мотивите на двата
съдебни акта, както ОС – Хасково, така и АС – Пловдив са приели, че деянието на водача на
застрахования при ответника лек автомобил осъществява признаците на деликтния състав на
чл. 45 ЗЗД, вследствие на което на Г. Н. Г. са причинени следните увреждания - изкълчване
на дясно коляно, разкъсване на външна странична формация, лимфен оток. Освен това е
прието за установено, че е била извърШ.а оперативна интервенция с открито наместване на
разместването на коляното, при която са поставени метални фиксиращи тела в дясната
колянна става, които не подлежат на отстраняване, тъй като с тях се закрепва сухожилието и
допринасят за стабилността на коляното, а ако се махнат, травмата ще се възстанови, при
което остават пожизнено, вкл. и това, че след операцията ищецът е носил имобилизация тип
„Тутор“ около 40 дни, както и че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца на изложените и в настоящото производство от ответната страна основания.
По делото е представена в заверен препис и Епикриза от отделение по ортопедия И.З.
№ 10647/2021 г. по КП 217.1, издадена от МБАЛ – Хасково АД, видно от която ищецът Г. Н.
Г. е постъпил за лечение на 30.07.2021 г. и е бил изписан на 09.08.2021 г. с окончателна
диагноза: S 83.1 „Луксация на дясно коляно. Разкъсване на външно латерална формация“.
Анамнезата е снета по данни на пациента като е посочено, че постъпва в ОТО по спешност
след ПТП със силни болки, невъзможни активни и пасивни движения в областта на дясна
колянна става, както и това че след необходимата подготовка пациентът е опериран в спеШ.
порядък.
6
Като писмени доказателства са приложени и Фактура № ********** от 30.07.2021 г.
за сума в размер на 1500,00 лв., издадена от „МБАЛ–Хасково“ АД с получател ищеца Г. Н. Г.
с посочено наименование на стоките и услугите „анкерен винт Титаника“, ведно със стикер
за закупен имплант – 3,5 мм, както и Фактура № ********** от 09.08.2021 г. за сума в
размер на 58,00 лв., издадена от „МБАЛ– Хасково“ АД с получател ищеца Г. Н. Г. с посочено
наименование на стоките и услугите – „потребителска такса – КП“ и количество 10 при
единична цена 5,80 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Х. С.
Ш., водач на л.а. „********* *********" с рег. № ********* относно механизма на
настъпването на ПТП. В своите показания той посочва, че преди да настъпи процесното
пътно-транспортно произшествие е бил заслепен от светлините на насрещно движещ се
автомобил, при което свидетелят рязко намалил скоростта си на движение. В последния
възможен момент забелязал напречно застаналия на пътя л.а. „********* *********" с рег.
№ *********, но не успял да избегне удара между двата автомобила. Ищецът нямал
поставена светлоотразителна жилетка, нямало и триъгълник, нито включени светлини, свид.
Ш. не видял и габаритите на другия автомобил да са включени.
За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на страните съдът назначи
и изслуша съдебномедицинска, автотехническа и съдебно-счетоводна експертизи, чиито
заключения приема като компетентно и обективно дадени, а и същите не бяха оспорени от
страните.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, се установява, че при
процесното ПТП вероятният му механизъм е следният: На 29.07.2021 г., към 21:55ч., на пътя,
свързващ третокласните пътища от Националната пътна мрежа „III- 806" и „III- 506" и
преминаващ през селата Въгларово и Сираково, Хасковска област, възниква ПТП между
движещият се в посока от с.Въгларово към с.Сираково л.а. "********* *********", рег.№
********* и спрелият, поради отказ на двигател, л.а. "********* *********", рег.№
*********. Произшествието е станало на 2815 метра от изходната табела на с.Въгларово.
Пътят е бил със сух и в задоволително състояние едрозърнест асфалт, с хоризонтална пътна
маркировка, която в зоната на произшествието е била прекъсната бяла разделителна линия,
без пътни знаци. Ширината на двулентовото платно за движение е 6 метра, банкетът е около
1 м., обрасъл, в т.ч. с храсти и дървета, като свободна му част, до платното за движение е 0,5
м., а на 1м. от пътя е канавка с храсти.
Описано е в писменото заключение, че при ограничена видимост през нощта и
движение със скорост под 70 км/ч, наближавайки мястото където на пътя се е намирал
авариралия автомобил - „********* *********" с рег. № *********, водачът Х. С. Ш. с л.а.
"********* *********", рег.№ ********* е бил заслепен от движещ се в насрещата лента
микробус и е предприел снижаване на скоростта. След разминаването, на разстояние около
10 м. пред себе си, той е възприел опасността от спрял напречно на пътната му лента л.а.
"********* *********", рег.№ *********, и застаналия пред лявата му врата водач. Водачът
на л.а. „********* *********" с рег. № ********* - Г. Н. Г. е подготвял авариралия си
7
автомобил за изтегляне от пътя от друг автомобил, който вече е бил спрян на запад от него.
Аварийната ситуация не е била обозначена с предупредителен светлоотразителен
триъгълник, поставен срещу движението, по банкета на пътната лента. Водачът на л.а.
„********* *********" с рег. № *********, реагирайки на ситуацията, задействал екстремно
спирачната система, и отклонил волана в дясно, за избягване директен челен удар със
спрения в лентата му л.а."********* *********" и с човек, стоящ до предната му врата.
Поради недостатъчното разстояние за спиране и маневра, настъпил удар между
автомобилите и отместване на спрения л.а. "********* *********" на около 2,5 м.,
едновременно със завъртането му обратно на часовниковата стрелка. Преместването е
започнало едновременно с отхвърляне на ищеца върху капака на л.а. „********* *********"
с рег. № ********* и задържането му там от инерционните сили. При това, ищецът паднал
по гръб върху предния капак на л.а. „********* *********" с рег. № ********* и го
деформирал, а с главата си достигнал и счупил предното стъкло. След спиране
преместването на автомобилите, ищецът паднал на пътя, между двата спрели автомобили, с
травми по краката. В този момент разстоянието между автомобилите е било около 0,5 м.
Констатираните от инж. М. К. видими деформации и по двата автомобила, според
заключението са в причинно следствена връзка с механизма на описаното ПТП.
Съгласно заключението, при конкретната обстановка, причините за настъпването на
процесното ПТП са движението на л.а. „********* *********" с рег. № ********* в
условията на ниска видимост по двулентов път, със скорост, непозволяваща да се спре в
обсега на осветения от фаровете му участък, т.е. в наруШ.ие на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а
извърШ.ата от водача му маневра „отклонение в дясно“ по платното за движение, е
изключила възможността за заобикаляне през насрещната лента спрелия автомобил, както и
престоят върху платното на л.а. „********* *********" с рег. № ********* поради авария,
без участъкът да бъде обозначен с предупредителен светлоотразителен триъгълник на 30-50
м. преди автомобила, в наруШ.ие на чл. 97 от ЗДвП. Според вещото лице, ударът е бил
предотвратим от страна на водача на л.а. „********* *********" с рег. № *********, ако
след установяване, че е заслепен, той не само е трябвало да отнеме газта, а със спирачната
система да снижи скоростта, или да спре, докато възстанови зрителния си контрол над
пътното платно, а също и в случай, че е предприел заобикаляне/отклонение в ляво, при
свободна насрещна лента. При конкретната пътна обстановка и движение, непосредствено
преди ПТП, със скорост - 65,37 км/ч, водачът на л.а. „********* *********" с рег. №
********* е нямал техническа възможност да предотврати произшествието чрез
аварийно/екстремно спиране, след разминаване със заслепяващото го МПС. В момента на
създалата се възможност за виждане и осъзнаване наличие на спрял автомобил в лентата му
на движение, разстоянието до това препятствие е било по-малко от опасната му зона за
спиране. Констатирано е в експертното заключение, че в участъка на процесното ПТП
видимостта пред водачите е била намалена поради късния вечерен час и заетостта на
банкета от покрити с листа храсти и надвиснали над пътя клони на дървета. В случай, че л.а.
„********* *********" с рег. № ********* се е движил с включени къси светлини, водачът
му би могъл да забележи, заелия от дясно пътната му лента л.а. „********* *********" с рег.
8
№ *********, от разстояние до 50 м., ако преди това не е бил под въздействието на
насрещните дълги светлини на разминаващо го отляво МПС. При широк и почистен банкет,
видимостта върху спрелия там със задната си част л.а „********* *********" с рег. №
*********, би била възможна (ако водачът на л.а. „********* *********" с рег. №
********* не е бил заслепен) от разстояние 70- 75 м. пред автомобила „*********
*********" с рег. № *********, поради асиметричното светоразпределение от основните му
фарове. Изчислени са в заключението на САТЕ и скоростта, с която се е движил л.а.
„********* *********" с рег. № ********* непосредствено преди и по време на удара на
65.37 км/ч и съответно - 52.52 км/ч., като е определено и мястото на възникване на удара,
опасната зона за спиране е определена на 62 м. Описано е и в кои части на двата автомобила
е бил първоначалния удари какъв е бил ъгъла на съприкосновение при първоначалния
контакт. Установено е още, че ищецът е бил извън купето на л.а. „********* *********" с
рег. № ********* и като пешеходец, през отворения прозорец на лявата врата се е опитвал
да отклони управляващите колела за по-бързо и лесно изтегляне, затова контактът му в
началото е бил чрез ръцете с волана на л.а.„********* *********" с рег. № *********. При
удара върху неподвижния автомобил, силовото въздействие на предпазната броня, в зоната
на колената (под масовия център на тялото на пешеходеца), поражда завъртане на тялото
под действието на кинетичния момент, то се качва върху предната част на предния капак,
достига до предното стъкло и го чупи. Тази е фазата на удара свързана с „носене на
пострадалия от автомобила", или той е в съприкосновение с удрящият го автомобил за
период по-дълъг от периодът на самия удар и преместване. Положението на тялото: с гръб
към бронята, при удар в зоната на коляното от десният крак е улеснило отскачането на
тялото върху предния капак, и падане по гръб там, ограничило е броя и обхвата на травмите,
в сравнение челен удар с бронята при същата изходна позиция. Според инж. К.
предприетите действия от водача на л.а. „********* *********" с рег. № *********, след
предприетото аварийно спиране поради отказ на двигателя на автомобила, установяването
му частично върху банкета, включването на аварийни светлини, вкл. и на втория автомобил,
пристигнал за изтеглянето на л.а. „********* *********" с рег. № *********, са били
технически правилни, но недостатъчни.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена във връзка с ответните оспорвания на посочените по-горе два бр. фактури -
Фактура № ********** от 30.07.2021 г. и Фактура № ********** от 09.08.2021 г., сборът на
сумите по тях възлиза на 1558,00 лв. По вид, общия размер на извърШ.ите от ищеца
разходи, са за медицински консумативи - сумата 1500,00 лв. и за болничен престой - сумата
58,00 лв. Вещото лице е установило, че по делото не са приложени документи (конкретно
касов бон, издаден от електронен касов апарат с фискална памет и квитанция към приходен
касов ордер или платежно нареждане за банков превод), които да удостоверяват
изплащането на пари в брой/по банков път от ищеца към доставчика „МБАЛ-Хасково" АД,
но е констатирало, че фактура № ********** от 30.07.2021 г. на стойност 1500,00 лв., с
получател Г. Н. Г. ЕГН **********, е осчетоводена в счетоводството на „МБАЛ-Хасково"
9
АД с основание: медицински услуги, по дебита на сметка 411 Клиенти. Кредитът е бил по
счетоводна сметка 703 Приходи от продажба на услуги. Плащането по фактурата е в брой и
е бил издаден фискален бон от фискално устройство. Същият се издава в един екземпляр за
клиента. За целите на експертизата е било извърШ.о извличане на информацията от КЛЕН
/контролна лента на електронен носител/ от фискалната памет на ЕКАФП /Електронен касов
апарат с фискална памет/ относно извърШ.ото плащане по горепосочената фактура.
Издаденият фискален бон на стойност 1500,00 лв. съдържал следните реквизити: каса 2
касиер Милена Д.а, дата: 30.07.2021 г. 12:07:20 ч., пореден номер на продажбата 002509Г
номер на фискално устройство DT759181, номер на фискална памет 02759181, основание:
Анкерен винт Титаника, приходен касов ордер № **********. Установено е, че приходен
касов ордер № ********** с дата на издаване 30.07.2021 г„ е осчетоводен в счетоводството
на „МБАЛ-Хасково" АД със следната счетоводна операция: дебит сметка 501 Каса на кредит
сметка 411 Клиенти, чрез която е отчетен приход от клиенти в размер на 1500 00 лв. И по
отноШ.ие на Фактура № ********** от 09.08.2021 г. на стойност 58,00 лв., с получател Г. Н.
Г. ЕГН **********, вещото лице е проследило, че и тя е осчетоводена в счетоводството на
„МБАЛ-Хасково" АД с основание- медицински услуги, по дебита на сметка 411 Клиенти.
Кредитът е бил по счетоводна сметка 703 Приходи от продажба на услуги. Плащането по
фактурата е било в брой и е бил издаден фискален бон от фискално устройство. За целите на
експертизата е извърШ.о извличане на информацията от КЛЕН от фискалната памет на
ЕКАФП относно извърШ.ото плащане по горепосочената фактура. Установено е, че
издаденият фискален бон на стойност 58,00 лв. съдържа следните реквизити: каса 2 касиер
Милена Д.а, дата 09.08.2021 г. 10:52:29 ч., пореден номер на продажбата 0025592, номер на
фискално устройство DT759181, номер на фискална памет 02759181, основание: 10 х 5,80
лв. Потребителска такса - КП, приходен касов ордер № **********. Приходен касов ордер
№ ********** с дата на издаване 09.08.2021 г. също е бил осчетоводен в счетоводството на
„МБАЛ-Хасково" АД със следната счетоводна операция: дебит сметка 501 Каса на кредит
сметка 411 Клиенти, чрез която е отчетен приход от клиенти в размер на 58,00 лв. Във
фактурите не е бил начислен ДДС, тъй като на основание чл.39 ал.1 ЗДДС доставката,
свързана със здравеопазване, е освободена доставка. Издадените фактури представлявали
първичен счетоводен документ и съдържали всички необходими реквизити съгласно Закон
за счетоводството.
Съгласно заключението на СМЕ, изготвено след запознаване с медицинската
документация и другите материали по делото, в резултат на процесното ПТП на ищеца е
било причинено телесно увреждане, изразяващо се в изкълчване на дясно коляно,
разкъсване на външна странична формация, които увреждания са наложили открито
наместване на разместеното коляно. Това наместване е осъществено чрез оперативна
интервенция - открито наместване на изкълчването на коляното и фиксация с анкерен винт.
Оздравителния процес е продължил около 40 дни и е приключил със снемане на
имобилизацията. Възстановителният процес е продължил около 6 месеца, след което ищецът
е възстановил походката си и се е върнал на работа. Според д-р Х. Е., уврежданията на
дясното коляно са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, а разходите за закупуване на
10
метален имплант и потребителска такса за престой в болницата на обща стойност 1558 лв. са
били необходими за провеждане на лечението на ищеца. Оздравителният процес при него е
протекъл в рамките на обичайните срокове за такъв вид травма като не са установени данни
за настъпили усложнения от травмата или за забавяне на оздравителния процес.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Нормата на чл.432 ал. 1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо когото
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение (чл.498 ал.3 КЗ). Наред с това следва да са налице и
предпоставките от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.
В тази връзка съдът намира предявеният иск за допустим. Съгласно разпоредбата на
чл. 380, ал. 1 КЗ вр. чл. 412 КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение
е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Отправянето
на извънсъдебна застрахователна претенция по чл. 380, ал. 1 КЗ е специална предпоставка за
допустимост на иска срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените
доказателства ищецът е отправил до ответното застрахователно дружество извънсъдебна
претенция за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от соченото ПТП, в т.ч.
и за претърпените от него имуществени вреди. След като е спазено изискването на
горецитираната разпоредба от КЗ, исковата претенция, предявена по съдебен ред за
обезщетение за имуществени вреди се явява допустима.
Разгледан по същество, искът за обезщетение на имуществени вреди, предявен като
частичен е изцяло основателен, като съображенията за това са следните:
За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно застрахователно правоотноШ.ие по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" при ответника – застраховател относно автомобила, управляван от
делинквента, че са се осъществили елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане – описаното в исковата молба противоправно и виновно поведение на водача на
лекия автомобил, от което са настъпили твърдените имуществени вреди и причинна връзка
между тях, като вината му се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
както и отправена от него към застрахователя писмена претенция.
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към
датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за задължителна застраховка
11
"Гражданска отговорност" между ответника и собственика на лек автомобил „*********
*********" с рег. № *********, който е покривал отговорността на застрахованото лице за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата, като тук следва да се отбележи, че застрахован се явява и всяко
лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание – чл. 477, ал. 1 и ал. 2
КЗ.
Противно на становището на ответника и въпреки липсата на влязла в сила присъда,
чиято задължителна сила на основание чл.300 ГПК, съдът следва да зачете, според
настоящия съдебен състав, в настоящото производство следва да бъде приложена
императивната разпоредба на чл. 297 ГПК, като се зачете силата на пресъдено нещо /СПН/
на влязлото в сила РеШ.ие № 26/07.02.2023 г., постановено по гражданско дело № 395 по
описа за 2022 г. на Окръжен съд – Хасково, изменено с РеШ.ие № 117/28.06.2023 г.,
постановено по въззивно гражданско дело № 230 по описа за 2023 г. на Апелативен съд –
Пловдив между същите страни по повод същото застрахователно събитие. Двете дела имат
за предмет на разглеждане иск за обезщетение за претърпени от Г. Н. Г. неимуществени
вреди от същото ПТП, доколкото видно от предмета на въззивно обжалване е, че спорът
пред въззивната инстанция е пренесен за разглеждане от ищеца и има за предмет на въззивна
преценка единствено размерът на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД – следователно
с РеШ.ие № 117/28.06.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 230 по описа за
2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, също е разреШ. по обвързващ за страните по
настоящото производство начин въпросът относно реализирането на процесното ПТП от
29.07.2021 г., начина, по който е станало това, участвалите в него лица, както и
предизвикването му по вина на водача на л.а. „********* *********" с рег. № ********* -
Х. С. Ш., чиято гражданска отговорност е била застрахована към датата на ПТП при
ответника - „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД.
Съгласно правилото на чл. 297 ГПК, влязлото в сила реШ.ие е задължително за съда, който
го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
Задължителното действие на реШ.ието по чл. 297 ГПК е в рамките на пределите на силата
му на присъдено нещо, които се обективират в диспозитива на реШ.ието. Задължението на
съда да зачете силата на присъдено нещо на влязло в сила реШ.ие е регламентирано в чл.
297 от ГПК. В унисон с нормата на чл. 297 ГПК е и разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК която
предвижда, че спор реШ. с влязло в сила реШ.ие, не може да бъде пререшаван, освен в
случаите, когато законът разпорежда друго. Пределите на СПН на едно реШ.ие са визирани
в чл. 298 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че спорен между страните в настоящото производство
е единствено въпросът налице ли е причинно – следствена връзка между твърдените от
ищеца имуществени вреди, изразяващи се в сторените разноски за закупуване на анкерен
винт и заплащане на потребителска такса за болничен престой и настъпилото на 29.07.2021
12
г. по вина на застрахования при ответника водач пътно произшествие, както и относно
размера на претендираните имуществени вреди, доколкото съобразно посочените по-горе
императивни правни норми въпросите, касаещи механизма за настъпване на процесното
ПТП, причинно – следствената връзка между причинените неимуществени вреди, вината на
прекия причинител на увреждането и липсата на съпричиняване на вредоносния резултат са
разреШ.и по обвързващ за настоящия съдебен състав начин.
В този смисъл, настъпването на претендираните имуществени вреди за ищеца и
причинно-следствената връзка между тях и деянието се установяват категорично както от
събраните писмени доказателства - Фактура № ********** от 30.07.2021 г., ведно със стикер
за закупен имплант и Фактура № ********** от 09.08.2021 г., така и от приетите заключения
на съдебно-медицинската и на съдебно-счетовната експертизи. Във връзка с имуществените
вреди, кредитираното заключение на назначената по делото СМЕ е, че разходите за
закупуване на метален имплант и потребителска такса за престой в болницата на обща
стойност 1558 лв. са били необходими за провеждане на лечението на ищеца. От друга
страна ССчЕ установява по категоричен начин, че по повод на посочените фактури са били
издадени и фискални бонове, както и че сумите по тях са били заплатени на посочените по-
горе дати - 30.07.2021 г. и 09.08.2021 г., респ. че издателя на фактурите – „МБАЛ – Хасково“
АД е осчетоводил постъпилите суми. В този смисъл напълно неоснователно се явява
възражението на застрахователя, че липсва връзка между причинените телесните
увреждания на ищеца и разходите, претендирани в настоящото производство като
имуществени вреди, както и оспорването на представените първични счетоводни документи
и твърдението му, че сумите по фактурите не са били реално заплатени. То се опровергава
от посочените и коментирани по – горе писмени доказателства и заключения на СМЕ и
ССчЕ.
Накрая, следва да се отбележи още, че в настоящото производство са ангажирани
доказателства за заявена писмена застрахователна претенция от ищеца до ответника, като
последният не твърди, а и не се установява да му е платил застрахователно обезщетение.
При това положение съдът счита, че в случая са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за реализиране на отговорността на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
спрямо Г. Н. Г., включително и за претендираните имуществени вреди.
Предвид гореизложените съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 779,00 лева, частично от 1558,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 29.07.2021 г. между с.
Въгларово и с. Сираково, обл. Хасково.
Съдът счита, че тези суми следва да се присъдят ведно със законната лихва върху тях,
считано от датата на уведомяване на застрахователя 07.09.2021 г. до окончателното им
изплащане, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите
за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
13
от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното
на застрахователна претенция. В случая, застрахователят е уведомен за застрахователното
събитие на 07.09.2021 г. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице,
поради което за периода от посочената дата ответникът дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение както за имуществени, така и за неимуществени вреди, на
основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
При този изход на спора, единствено ищецът има право на разноски съобразно чл. 78,
ал. 1 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски,
предвид изцяло уважения размер на предявения частичен иск, а именно – сумата от общо
650,00 лева, включваща 50,00 лева за държавна такса и 600,00 лева за възнаграждения на
вещи лица.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и на адвокатското дружество,
представлявало ищеца, сумата от 480,00 лева (с включен ДДС), представляваща
възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство, защита и съдействие
по настоящото дело, определено по правилата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По отноШ.ие на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на
адвокатското дружество, представлявало ищеца, съдът намира следното: Съобразно
изричните разяснения, дадени в РеШ.ие на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по
съединени дела C-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд, установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в
Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените
искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и
несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до
ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното РеШ.ие на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т.
1 от постановеното реШ.ие чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отноШ.ие на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното реШ.ие на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
14
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед всички посочени по – горе принципни съображения и като взе предвид от
една страна липсата на фактическа и правна сложност на делото, наличието на трайна и
безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, извърШ.ите от адв. М. Х.ва
процесуални действия, изразяващи се освен в депозиране на исковата молба, но и в участие
в шест съдебни заседание, в които са направени доказателствени искания и е вземано
становище по тези, формулирани от ответната страна, настоящият съдебен състав намира, че
на основание чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, в полза на Адвокатско
дружество „Г. и М.“ следва да се определи възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело в размер на 400 лева. Към тази
сума следва да се прибави и 80 лева ДДС по аргумент от § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което да бъде заплатено от
ответника. Според настоящия съдебен състав, върху адвокатското възнаграждение, вкл. при
договори за правна защита и съдействие, сключени на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, ДДС
следва да бъде начислен, като данъчната основа се формира от минималното адвокатско
възнаграждение съгласно НМРАВ. В тази насока се споделя съдебната практика,
обективирана в Определение № 98 от 8.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Б.Й.; Определение № 50012 от 1.03.2023 г. на ВКС по ч. т. д. №
478/2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Т.В.; Определение № 266 от 18.04.2019 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1913/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К.Н.; Определение № 64 от
1.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 453/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е.М. и доколкото
в случая адвокатското дружество безспорно е регистриран по ДДС – л.209 от делото, то
върху определения от съда размер на адвокатското възнаграждение е добавен ДДС. В тази
връзка, съдът не споделя направеното възражението на ответното дружество и за
прекомерност на договорения от ищеца хонорар на адвокат, тъй като такъв не е договарян
по размера си, а се определя от съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев", ж.к.
„Дианабад", бул. „Д-р Г.М.Д." № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. Г., ЕГН **********, с адрес:
*********, съдебен адрес: *********, Адвокатско дружество „Г. и М.“, Булстат: *********,
представлявано от адв. К.К.Г. – управител, сумата от 779,00 лева, представляваща част от
обезщетение в общ претендиран размер от 1558,00 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди - разход за закупуване на анкерен винт и за заплащане на
потребителска такса, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 29.07.2021 г. между с.
15
Въгларово и с. Сираково, област Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на уведомяване на застрахователя – 07.09.2021 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев", ж.к.
„Дианабад", бул. „Д-р Г.М.Д." № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Г. Н. Г.,
ЕГН **********, с адрес: *********, съдебен адрес: *********, Адвокатско дружество „Г. и
М.“, Булстат: *********, представлявано от адв. К.К.Г. – управител, сумата от 650,00 лева,
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев", ж.к.
„Дианабад", бул. „Д-р Г.М.Д." № 1, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., да заплати на
адвокатско дружество „Г. и М.“, код по Булстат *********, със седалище и адрес на
управление – град София, район Красно село, *****************, сумата в размер на 480,00
лева (с включен ДДС), представляваща възнаграждение за предоставено безплатно
процесуално представителство.
Посочената от ищеца, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, банкова сметка по която да се
преведат присъдените суми е: IBAN: *********, при „Обединена Българска Банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.
16