№ 561
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка И.а
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора И.а
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело №
20211100510282 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Р.И.“ АД, чрез представителя му,
срещу решение № 20107460/28.04.2021 г. по гр. д. № 56886/2019 г. на 35 с - в, СРС, с
което са обявени за недействителни на, основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, по отношение
на „У.К.Б." АД, ЕИК *******, прехвърлителните сделки, оформени с нотариален акт №
93, том I, peг. № 5429, дело № 89/2019г. на нотариус А., вписана в Агенция по
вписванията с вх. peг. № 18489/01.04.2019 г., акт № 128, сключен между „Б.Р.К." ЕООД
- в несъстоятелност, ЕИК ******* и Р.И." АД, ЕИК ******* и ответниците са осъдени
за заплащане на разноски в полза на ищеца.
В жалбата се излагат доводи, че решението е постановено при допуснати
нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и е необосновано. При постановяването му съдът не е установил правилно
фактическата обстановка по делото. Сочи основно, че съдът не е отделил спорното от
безспорното при насрочване на делото. Съдът не е коментирал и кредитирал
доказателствата, представени от ответника, не му е дал указания кои факти се нуждаят
от доказване и за кои факти не представя доказателства. Счета, че СРС е коментирал
само доказателствата, представени от ищеца. Моли да се отмени решението като се
уважи жалбата. Претендират се разноските за двете инстанции.
Въззиваемата страна – ищецът „У.К.Б." АД, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Поддържа, че решението е
законосъобразно постановено, при правилно приложение на материалния закон и
събраните доказателства. Сочи, че жалбата не съдържа конкретни основания и доводи
1
за незаконосъобразност на решението на СРС. Констатациите на СРС за основателност
на иска по чл. 135 ЗЗД са съобразени с доказателствата по спора. Оспорва доводите, че
съдът не е съобразил доказателствата, представени от ответника, понеже ги е приел за
неотносими към предмета на правния спор. В производството не са ангажирани
никакви доказателства, които да опровергават правата по чл. 135 ЗЗД – за обявяване на
процесната сделка за относително недействителна спрямо ищеца. Сочи, че между
страните са създадени кредитни отношения по силата на три договора за кредит,
приети по делото. След възникване на вземание на първия ответник „Б.Р.К.“ ЕООД (н),
на 01.04.2019 г. този ответник е продал на въззивника – ответник имоти, описани в
нот. акт № 93/01.04.2019 г. Продавачът и купувачът по договора са представлявани от
едно и също лице, което е изявило воля от името и на двете страни по сделката.
Поддържа още, че СРС е дал достатъчно подробни указания на страните в доклада по
делото по чл. 140 ГПК за подлежащите на доказване факти и им е оказал
необходимото съдействие. За изясняване на спора производството е отлагано
двукратно. От всички доказателства е установено безспорно качеството на ищеца на
кредитор, извършването на разпоредителна сделка от длъжника с цел намаляване на
имуществото му и обективно увреждане на кредитора и знание за увреждането и у
двете страни, които са идентични, понеже се представляват от едно и също лице. Моли
да се потвърди решението.
Вторият ответник „Б.Р.К." ЕООД (в несъстоятелност), чрез синдика, в писмен
отговор по чл. 263 ГПК оспорва жалбата като изцяло бланкетна и неоснователна.
Поддържа, че СРС не е допуснал нарушения на материални и процесуален закон при
постановяване на решението. Моли да се остави без уважение жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено
следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно
само за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Обжалваното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Настоящият сътав намира за изцяло неоснователно основното възражение на
ответника Р.И.“ АД в жалбата, че СРС не е разпределил и указал на страните
доказателствената тежест в производството, като при постановяване на решението се е
позовал само на доказателствата, представени от ищеца. В доклада по делото в
определение от 27.01.2021 г. СРС е разпределил доказателствената тежест в
производството съобразно твърденията на страните в исковата молба и в отговора.
Съдът е указал на страните с доклада по чл. 146 ГПК, кои факти, релевантни за спора,
следва да установят. Предвид изложеното въззивният състав намира за неоснователни
възраженията на ответника в жалбата за допуснати от СРС нарушения при събиране на
доказателствата и разпределение на доказателствената тежест на страните в процеса по
чл. 146 ГПК.
Следва да се посочи, че в първото поделото съдебно заседание, в което е приет
проекто - доклада, нито един от двамата ответници не е изпратил процесуален
представител, не е оспорил доклада, нито е искал допълването му или събирането на
други доказателства, извън допуснатите.
Настоящият състав също така приема, че СРС е обсъдил доказателствата по
2
спора и установената от тях фактическа обстановка, която не намира за необходимо да
преповтаря, като съобрази, че жалбата на ответника е изцяло бланкетна, а препраща
към нея на основание чл. 272 ГПК.
С оглед установената от СРС фактическа обстановка в допълнение към
изложеното от СРС настоящият състав намира следното от правна страна :
Въззивният състав споделя изводите на СРС, че след като решението от
03.11.2020 г. по т. д. № 2607/2019 г. на СГС (л. 154-156 от делото на СРС) за откриване
на производство по несъстоятелност е вписано в ТР след предявяване на настоящият
иск и образуване на гражданското дело и изтичане срока за отговор по чл. 131 ГПК, по
отношение на ответника „Б.Р.К." ЕООД, искът следва да се разгледа по реда на чл.
135 ЗЗД, а не по реда на чл. 649 ТЗ.
Искът по чл. 135 от ЗЗД е правен способ за защита на кредитора срещу
разпоредителните действия на длъжника, с които последният намалява или обременява
имуществото си, предназначено, съгласно чл. 133 от ЗЗД, да служи за удовлетворяване
на кредиторите и по този начин създава опасност за реализиране на вземането на
кредитора. Целта на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД е да запази целостта на
длъжниковото имущество, за да могат кредиторите да се удовлетворят от него.
Правото по чл. 135 ЗЗД не е абсолютно, а относително. По своята същност то е
вид обезпечение спрямо длъжниците. Упражнява се от кредитора спрямо длъжниците и
третите лица, с които те са договаряли. Обявяват се за относително недействителни
само спрямо кредитора и само в това негово качество действията на длъжниците, които
го увреждат, а по отношение на всички останали трети лица, както и на страните по
сделката, действието на разпореждането остава валидно, действително. В този смисъл
е последователната практика на ВКС в решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. д. №
171/2009 г., Г. К., ІV ГО на ВКС, решение от 08.06.2010 г. по гр. д. № 37/2009 г., ІІ т. о.
на ВКС, решение от 27.07.2011 г. по гр. д. № 785/2010 г., ІІІ г. о. на ВКС, и решения от
14.08.2010 г. по гр. д № 1220/2010 г. ІV г. о. и от 26.І.2012 г.- по гр. д № 456/2011 г. ІІ
г.о. на ВКС, решение № 48 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г., ГК, ІV Г. О. на
ВКС и т. н.
При успешното провеждане на иска по чл. 135 от ЗЗД излезлият от имуществото
на длъжника актив се връща в това имущество и кредиторът - ищец има право да се
удовлетвори от него по реда на изпълнителното производство. (в този смисъл -
решение № 566 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 1473/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, по чл.
290 ГПК)
За да се уважи иска следва да е налице правно действие на длъжника, което
уврежда кредитора, като длъжникът при извършване на действието следва да е знаел за
увреждането.
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на
кредитора спрямо длъжника, без значение дали длъжникът притежава друго
имущество, от което кредитора да се удовлетвори.
ВКС в практиката си приема, че увреждане е налице ако длъжникът се лиши от
свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършва опрощаване на дълг, обезпечаване на
чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Възприето е
становището, че длъжникът знае за увреждането, във всички случаи когато знае, че
има кредитор и че действието му могат да увредят правата на кредитора. (решение
3
решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г., Г.К., ІV ГО на ВКС и др.).
Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, също
трябва да е знаело за увреждането. В случаите, когато третото лице е съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, знанието му се предполага до
доказване на противното, (чл. 135, ал. 2 от ЗЗД), а оборването на презумцията за знание
в този случай е изцяло в тежест на ответниците. В практиката се приема освен това, че
е ирелевантно за спора по чл. 135 от ЗЗД дали вземането е изискуемо и ликвидно
(установено по размер) към момента на осъществяване на разпоредителната сделка или
действие (в случая 01.04.2019 г.), достатъчно е да е възникнало, да е действително и да
не е погасено чрез някой от предвидените в закона правни способи. (така според
решение № 4 от 26.01.2011 г. по гр. д. № 551/2010 г., ГК, ІІІ Г. О. на ВКС)
Изложените предпоставки съставляват правопораждащите юридически факти за
провеждане на иска по чл. 135 ЗЗД. Доказателствената тежест за тяхното установяване
е на ищеца, при условията на пълното и главно доказване. Липсата на всяка от
предпоставките, които законът е предвидил кумулативно, води до неоснователност на
претенцията. Ответникът следва да докаже правопогасяващите и правоизключващите
си възражения, на общо основание, което е указано на ответниците с доклада на СРС.
В случая между „Б.Р.К." ЕООД (н) и ищеца„У.К.Б." АД са възникнали валидни
правоотношения по договор за банков кредит № 0016/218/23062017 от 23.06.2017 г.,
ведно с анекси към него, договор за кредит № 0015/218/23062017 от 23.06.2017 г. и
договор за кредит № 0020/218/02102017 от 02.10.2017 г., както и извлечения от
счетоводните книги на банката относно дъл жимите от ответника суми.
Наличието на вземания на банката за главница, възнаградителна лихва,
наказателна лихва се установява и от приетото като доказателство по делото решение
на СГС по гр. д. № 15/2020 г. на VI -17 с-в, влязло в сила на 24.12.2020 г., постановено
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. С него е признато вземането в полза на ищеца по
договора за банковия кредит от 02.10.2017 г. срещу кредитополучателя - първият
ответник „Бългериън рекавъри къмпани" ЕООД (н), за което е била издадена заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч. гр. д. № 55165/2019г. на СРС, 35 с-в.
Не е спорно и се установява също така, че с нотариален акт № 93/01.04.2019 г., т.
І, рег. № 5429, дело № 89/2019 г. на нотариус А., първият ответник „Б.Р.К." ЕООД (н) е
продал на втория ответник Р.И." АД недвижими имоти, находящи се в общ подземен
паркинг в бл. *******, бл. 6, находящи се в гр. София ул. „*******, подробно описани
в нотариалния акт.
От изложеното следва, че основателно СРС е направил извод, че ищецът
разполага с право да предяви иск срещу ответниците по чл. 135 от ЗЗД понеже има
качеството кредитор на първия длъжник, който е извършил правното действие –
продажба на имоти в полза на втория ответник, чието прогласяване за относително
недействително спрямо ищеца се иска. Банката - кредитор притежава валидно вземане
срещу длъжника, което е възникнало -преди извършване на увреждащото действие от
длъжниците по договор за кредит от 23.06.2017 г. и съществува при извършването му
на 01.04.2019 г. - не е погасено.
Следователно е установено, че първият ответник се е разпоредили със свой
собствен недвижим имот в полза на втория ответник чрез договор за продажба, нито е
спорно, че длъжникът е спрял да заплаща вноските по кредита, поради което банката се
е снабдила с заповед по чл. 417 ГПК, въз основа на която е приключило и съдебно
производство по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземанията.
4
Поради изложеното, при общото правило в закона, че цялото имущество на
длъжника служи за обезпечаване на кредиторите (чл. 133 от ЗЗД), извършеното от
„Б.Р.К." ЕООД (н) - кредитополучател разпоредително действие - продажба се явява
увреждащо кредитора и намалява имуществото на длъжника, от което последният би
могъл да се удовлетвори.
С извършеното отчуждаване (продажба) имуществото, служещо за обезпечение
на кредитора, е намалено, поради което разпоредителното действие суе приема за
увреждащо кредитора, без значение дали вземането е обезпечено с друго имущество. (в
този смисъл решение решение № 224 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 2310/2014 г., Г. К., ІІІ
г. о. на ВКС; решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС).
Въззивниият съд споделя и становището на СРС, че посочените по - горе
обстоятелства са известни на двамата ответници - страни по договора за продажба,
понеже не е спорно и се установява от доказателства, че едноличен собственик на
капитала и управител на „Б.Р.К." ЕООД къ момена на разпореждането е лицето
Д.П.С., който е също така изпълнителен директор и представител на второто
дружество – купувач, Р.И." АД, според отбелязване в самия нотариален акт. Това
физическо лице е и солидарен длъжник по договора за кредит, заедно с „Б.Р.К." ЕООД
- в несъстоятелност. Тези доказателства са достатъчни за да са обоснове извод, че
вторият ответник е знаел за задълженията по кредита, взет от първия ответник,
доколкото лицето Д.С. е солидарен длъжник по този кредит. Пред СРС не са
ангажирани никакви доказателства, от които да са направи различен извод.
В заключение и като съобрази изложеното в съвкупност, въззивният съд споделя
крайният извод на СРС, че ищецът е кредитор по валидно и изискуемо вземане срещу
първия ответник - кредитополучател, които, след възникване на вземането, е извършил
възмездно разпореждане с имущество, което уврежда кредитора, за което увреждане
двата ответници са знаели.
В съответствие с разпоредбите на материалния закон СРС е приел, че искът по
чл. 135, ал. 1 ГПК - за обявяване спрямо ищеца на относителната недействителност на
увреждащото действие - договора за продажба от 01.04.2019 г., е основателен.
Доколкото въззивният състав споделя изцяло крайните решаващи изводи на
СРС, следва, че съдебно предявената претенция по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е основателна и
законосъобразно е била уважена, като решение следва да се потвърди. Предвид
липсата на промяна в изход от спора, решението следва да се потвръди и в частта по
присъдените разноски в полза на ищеца.
По разноските пред СГС :
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна ищец – на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Доколкото до приключване на устните състезания пред
СГС, ищецът не е претендирал разноски, такива не са присъждат в негова полза.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20107460/28.04.2021 г. по гр. д. №
5
56886/2019 г. на 35 с - в, СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6