№ 311
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:И.йло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20251800500014 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 157 от 11.11.2024 г. по гр. д. № 691/2022 г. по описа на РС –
Своге, постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като трето лице
– помагач на ищеца, е: признато за установено, че Й. И. А. дължи на
„Топлофикация София” ЕАД следните суми: сумата от 641.11 лв.,
представляваща главница - цена на доставена топлинна енергия за периода от
м. 04.2019 г. до м. 04.2020 г. за аб. № ..........., инсталация ..........., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от
29.04.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 113.19 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, начислена
за периода от 15.09.2019 г. до 19.04.2022 г.; сумата от 14.47 лв.,
представляваща главница – възнаграждение за услуга дялово разпределение,
дължимо за периода от 04.2019 г. до 04.2020 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата, считано от 29.04.2022 г. до
окончателното плащане; са отхвърлени: главният иск за главницата,
представляваща цена на доставена топлинна енергия, за разликата над
уважения размер до пълния му предявен размер от 1094.63 лв. и за периода от
м. май 2018 г. до м. март 2019 г.; акцесорният иск за мораторна лихва върху
тази главница за разликата над уважения размер до пълния му предявен
размер от 240.51 лв.; акцесорният иск за мораторна лихва върху главницата,
представляваща възнаграждение за услуга дялово разпределение - изцяло. С
1
решението са присъдени и разноски в полза на ищеца за заповедното и за
исковото производство съразмерно с уважената част от исковете, както и
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ЗАдв., в полза на
процесуалния представител на ответника съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство в частта, в която исковете са уважени, както и в частта за
разноските, като са изложени оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част и се иска отмяната му в тази част и постановяване на ново
решение, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло и се присъдят разноски в
полза на ответника.
ВъззИ.емият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал
отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени
съображения за правилност на решението в обжалваната част и се иска
потвърждаването му в същата част.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните
настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество –
неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението е валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК.
За да уважи частично предявените установителни главни искове,
първоинстанционният съд е приел, че по делото е доказано, че ответникът
като съсобственик към исковия период на топлоснабдения имот е бил клиент
на топлинна енергия според ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр.
София, както и че е доказана облигационната връзка между ответника и
дружеството, предоставящо услугата дялово разпределение – третото лице-
помагач на ищеца. Приел е също, че за процесния период за имота, на който
ответникът е бил съсобственик в този период, е начислена топлинна енергия,
поради което за ответника се е породило задължение за плащане на нейната
стойност съразмерно с дела му в съсобствения имот. Приел е още, че
стойността на доставената топлинна енергия е установена от представените
фактури и изравнителни сметки и от заключенията на вещите лица по
допуснатите експертизи. Приел е за основателно направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
вземанията, а възражението на ответника, че е притежавал ¼ ид. ч. от
топлоснабдения имот, а не ½ ид. ч., към каквато част са относими
претендираните спрямо него суми, е приел за недоказано. По отношение на
акцесорните искове е приел, че е доказана забавата и началната й дата по
2
отношение задължението за плащане на стойността на топлинната енергия, но
не е доказана такава по отношение задължението за плащане на
възнаграждението за услугата дялово разпределение.
Доколкото решението е обжалвано само от ответника, т. е. само в частта,
в която исковете са уважени и са присъдени разноски в тежест на ответника,
предмет на преценка при настоящата въззивна проверка на
първоинстанционното решение е само правилността на изводите на
първоинстанционния съд, обусловили този резултат.
Както се посочи, при преценката относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата /поради което не обсъжда правилността на извода на
първоинстанционния съд, че възнаграждението за услугата дялово
разпределение се дължи на ищеца, при положение, че облигационната връзка
относно отчитането на дяловото разпределение е между ответника и третото
лице – помагач, а не между ответника и ищеца/.
В случая изложените във въззивната жалба доводи са свързани
единствено с изводите на първоинстанционния съд относно обема на
притежаваното от ответника право на собственост от съсобствения имот.
Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като в изготвения по делото доклад не е указал
на ответника, че носи доказателствената тежест относно твърдения от него
факт, че е притежавал ¼ ид. ч. от имота, а не ½ ид. ч.
Тези доводи са неоснователни.
Съгласно чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде
писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори
истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал.
1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, той губи възможността да направи това по-късно,
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
По делото не е депозиран отговор на исковата молба от ответника – не
само в срок, но и до първото по делото заседание. Ответникът е навел
възраженията, доводите и фактическите си твърдения едва в първото по
делото о. с. з., но не е навел - нито в това заседание, нито дори по-късно по
делото, твърдения за наличие на особени непредвидени обстоятелства, които
са му попречили да упражни процесуалните си права в указания му срок.
Поради това към момента на първото по делото о. с. з. възможността за
навеждането на тези възражения, доводи и твърдения е била преклудирана, а и
докладът по делото вече е бил изготвен /с определението по чл. 140 ГПК/ и
връчен на страните, като преклузията е била настъпила още към момента на
изготвяне на доклада. Съответно първоинстанционният съд не е имал
задълженията да указва на ответника за установяване на кои твърдени от него
факти носи доказателствената тежест, да обсъжда възраженията и доводите
му и да допуска доказателства в тази връзка. В този смисъл, доколкото може
да се коментира процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния
съд, то същото е в полза на ответника и поставя ищеца в по-неблагоприятно
процесуално положение. Доколкото обаче жалба от ищеца не е депозирана,
3
съответно оплаквания от него в тази насока не са наведени, това не следва да
се обсъжда по-детайлно. Същественото е, че непредставянето на
доказателства относно твърдения от ответника релевантен факт не се дължи
на допуснато от съда процесуално нарушение, а на бездействието на страната.
Следва освен това да се посочи, че не в тежест на ищеца по делото е било да
докаже обема на притежаваното от ответника право на собственост от
съсобствения имот. Ищецът е представил нотариален акт, установяващ, че
собственици на имота са ответникът и Г. В. Н., като в този нотариален акт не
са посочени дяловете на съсобствениците. Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС частите на
съсобствениците се считат равни до доказване на противното. В случай на
твърдение на противното ответникът носи тежестта да обори законовата
презумпция. Последното съдът излага само за яснота, доколкото във
въззивната жалба от една страна се твърди, че на ответника не е надлежно
указано, че носи тежестта да докаже, че притежаваното от него право на
собственост от съсобствения имот е в обем от ¼ ид. ч., от друга страна се
твърди, че ищецът не е доказал този факт.
Независимо от всичко гореизложено и отново в полза на ответника
въззивният съд е приел при разглеждането на делото писмените
доказателства, представени с въззивната жалба, за които се твърди, че
установяват релевантния факт и че биха били представени пред
първоистанционния съд, ако не било налице твърдяното като допуснато от
същия процесуално нарушение във връзка с разпределението на
доказателствената тежест в доклада. От тези доказателства обаче също не се
установява ответникът да е притежавал по-малък дял от съсобствения имот.
Датата на сключване на брака между бащата на ответника и другата
съсобственица на имота като сънаследница не се установява от тези
доказателства, за да се направи извод, че имотът е бил придобит в режим на
СИО, което би рефлектирало на дела на ответника. Това е така, тъй като от
представеното писмо от кмета на СО - район „Искър“ не се установява
бракът, описан в същото като сключен на 28.09.1968 г., между кои лица е
сключен /а по делото е установено, че бащата на ищеца е встъпил във втори
брак/. Отделен въпрос е, че надлежното установяване на факта на встъпване в
брак на определени лица и на определена дата се осъществява чрез
представяне на съответното удостоверение – за брак, за семейно положение
или др., а по делото такова не е представено. В самото писмо на кмета на СО -
район „Искър“ е посочено, че на адв. Г. – С. с писмото се изпраща и
удостоверение за семейно положение на И. А. Н., но същото не е представено
по делото. А извлечението от банковата сметка на ответника по никакъв начин
не установява дела му от съсобствения имот, тъй като причините по сметката
му да бъде преведена именно посочената, а не по-голяма сума, могат да бъдат
най-различни и при липса на други доказателства, обоснован извод в желаната
от ответника посока не може да се направи.
С оглед гореизложеното решението следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат
разноски.
4
На въззИ.емия следва да се присъдят разноски с оглед изхода на делото
за юрисконсултско възнаграждение /други разноски не се претендират от
страната, не са и сторени такИ./, като съдът намира, че размерът на това
възнаграждение, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да е
минималният такъв от 100 лв. Съобразно горепосочения ред за определяне на
юрисконсултско възнаграждение, когато делото е решено в полза на
юридическо лице, защитавано от юрисконсулт, страната има право на
възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП.
Съгласно чл. 37 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС по
предложение на НБПП. В чл. 25, ал. 1 от приетата на основание чл. 37, ал. 1
ЗПП Наредба за заплащането на правната помощ е предвидено, че за защита
по дела с определен материален интерес размерът на възнаграждението е от
100 лв. до 360 лв. Следователно, на първо място, водещи критерии при
преценката на съда за определяне на размера на юрисконсултското
възнаграждение са видът и количеството на извършената дейност, а не
фактическата и правната сложност на делото, нито материалният интерес по
предявените искове, както е при адвокатските възнаграждения с оглед
разпоредбите на чл. 78, ал. 5 ГПК и Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Аргумент в полза на това разбиране
е както съдържанието на чл. 37, ал. 1 ЗПП, така и липсата на степенуване на
размера на юрисконсултското възнаграждение в зависимост от конкретни
парични измерения на материалния интерес по исковете, визирани в чл. 25, ал.
1 НЗПП. Единственият нормативно установен лимит, който съдът не следва да
надхвърля при преценката си за определяне на юрисконсултското
възнаграждение, е максималният размер за конкретния вид дело, определен в
НЗПП. В настоящия случай съдът намира, че видът и количеството на
извършената дейност от пълномощника на въззИ.емия не надхвърлят
минималните стандарти за производството пред въззивната инстанция
/липсват наведени нови доводи, не са събирани нови доказателства във
въззивното производство, във връзка с които осъществената от юрисконсулта
защита пред въззивния съд да налага по-голям размер на възнаграждението/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 157 от 11.11.2024 г. по гр. д. № 691/2022 г.
по описа на РС – Своге в обжалваните части, както следва: в частта, в
която е признато за установено, че Й. И. А. от гр. С., обл. С., ул. „К. д.” № .,
с ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК ...........,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
представлявано от изпълнителния директор А. А. и председателя на УС И. Е,
следните суми, за които е издадена заповед № 237 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.07.2022 г. по ч. гр. д. № 410/2022
5
г. по описа на РС – Своге: сумата от 641.11 лв., представляваща главница -
цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 04.2019 г. до м. 04.2020 г.
за аб. № ..........., инсталация ..........., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата, считано от 29.04.2022 г. до окончателното
плащане; сумата от 113.19 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019
г. до 19.04.2022 г.; сумата от 14.47 лв., представляваща главница –
възнаграждение за услуга дялово разпределение, дължимо за периода от м.
04.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата, считано от 29.04.2022 г. до окончателното плащане; в
частта, в която Й. И. А. от гр. С., обл. С., ул. „К. д.” № ., с ЕГН ********** е
осъден да плати на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
представлявано от изпълнителния директор А. А. и председателя на УС И. Е,
следните суми: сумата от 568.19 лв., представляваща направени в исковото
първоинстанционно производство по делото разноски за държавна такса, за
възнаграждение на вещи лица и за юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете; сумата от 29.59 лв., представляваща
направени в заповедното производство - ч. гр. д. № 410/2022 г. по описа на РС
- Своге, разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с установената част от вземанията.
Решението в останалата част - в отхвърлителните части, както и в
частта за присъденото в полза на адв. И. Т. Г.– С. адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ЗАдв., е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА Й. И. А. от гр. С., обл. С., ул. „К. д.” № ., с ЕГН **********
да плати на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК ..........., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от
изпълнителния директор А. А. и председателя на УС И. Е, сумата от 100 лв.
/сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6