РЕШЕНИЕ
№ ………/……..07.2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, търговско
отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести юни през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря
Дарина Баева
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 132/2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „ВТ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД – гр. Велико Търново иск с правно основание чл. 517 ал. 3 от ГПК за прекратяване на ответното дружество „КАМСТРОЙ - ВАРНА” ООД, гр. Варна.
В исковата молба „ВТ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД твърди, че по
силата на частна правоприемство – договор за цесия от
28.01.2016 г. е придобил от „ФОРЕСТ-СТАНДАРТ” ООД вземане на цедента в полза на ЕТ „К.К.” гр. Варна, в размер на 78
279.28 лева главница, ведно със законната лихва върху същата от 01.02.2012 г.
до окончателното й изплащане както и сумата от 5798.37 лева разноски, за които
има издадено в полза на цедента осъдително решение по
т.д. № 239/2012 г. по описа на ВОС и въз основа на същото изпълнителен лист.
Образувано е първоначално изпълнително дело при ЧСИ Д.К.с район на действие
Окръжен съд Велико Търново, а в последствие делото е прехвърлено към ЧСИ З.Д.с
район на действие ОС Варна. Наложен е запор върху дружествения дял на
физическото лице К.К.в ответното дружество „КАМСТРОЙ-ВАРНА” ООД и е изпратена
до длъжника покана за доброволно изпълнение, връчена по реда на чл. 50 вр. чл. 47 ал.1 от ГПК. След налагане на запора е връчено
на „КАМСТРОЙ-ВАРНА” ООД изявление на взискателя за
прекратяване участието на К.К.в дружеството, надлежно получено при условията на
чл. 50 вр. чл. 47 от ГПК на 09.09.2016 г. В
тримесечния срок дружеството не е изплатило припадащата се на съдружника
длъжник част от имуществото, определено по реда на чл. 125 ал. 3 от ТЗ, поради
което и ЧСИ е овластил взискателя
с нарочно постановление за завеждане на настоящото производство. Петитумът е за прекратяване на ответното дружество в
хипотезата на чл. 517 от ГПК.
Правна
квалификация на правата: чл. 517 ал.3 от ГПК.
Ответникът оспорва допустимостта и основателността на
иска. Намира, че ищецът не е материално правно легитимиран по иска, черпейки
аргументи от факта на ненадлежно уведомяване на
длъжника за цесията от цедента /чл. 99 ал. 4 от ЗЗД/.
От друга страна самото ответно дружество не е надлежно уведомено по реда на чл.
517 ал. 3 от ГПК досежно задължението на К.К.,
резонно предвид адреса на управление, който съвпада с адресната регистрация на
длъжника и при твърдения, че последният няма интерес да уведоми дружеството за
задълженията си. На следващо място сочи, че пасивите на дружеството надвишават
активите, респективно дружеството не би могло да изплати дружествения дял на
длъжника /по чл. 125 ал. 3 от ЗЗД/ на взискателя. Не
на последно място предвид реда на запорите, дори и при положителна величина на
активите, взискателят пак не би намерил
удовлетворение за вземането си по изпълнителния лист. На тези и други основания
моли за отхвърляне на претенцията.
В допълнителната искова молба контрааргументите на
ищеца се свеждат до анализ на разпоредбата на чл. 99 ал.4 от ЗЗД при твърдения,
че съставът е консолидиран и длъжникът уведомен за извършеното прехвърляне, а
ответникът не може и да противопоставя такива възражения в настоящия процес
предвид строго ограничения предмет на доказване – дали е изплатил задължението
на съдружника. Отделно активите превишават пасивите, респективно и това
възражение не следва да се споделя от съда.
В допълнителния писмен отговор се поддържат доводите
за ненадлежно уведомяване на длъжника за прехвърляне
на вземането, отсъствие на качество взискател у ищеца
и липса на положителен актив по смисъла на ТЗ.
В съдебно заседание предявеният иск се поддържа от ищцовата страна чрез процесуалния представител. Заявява се
претенция за присъждане на разноски. В писмена защита настоява, че качеството
кредитор на „ВТ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД по отношение на единия от съдружниците на
„КАМСТРОЙ-ВАРНА” ООД, а именно К. А. К. е доказано,
предвид вземането към К. в качеството
му на търговец за сумата от 86 541.37 лева по договора за цесия с „Форест стандарт” ООД, за което има издаден и ИЛ. Твърди, че
длъжникът надлежно е уведомен от цедента за
прехвърленото вземане по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД, поради което и моли
доводите на ответното дружество за недопустимост на исковата претенция на това
основание да се оставят без уважение. Освен, че длъжникът е уведомен надлежно
на заявения адрес на управление, то и ответникът е наясно за предприетите
изпълнителни действия спрямо Катев предвид
разменената е-мейл кореспонденция между страните по
спора и отправени от „Камстрой-Варна” ООД предложения
за постигане на споразумение по дълга на съдружника. Сочи, че при това ищецът
се легитимира като взискател с актуален размер на
вземането 204 881.41 лева.
Счита, че и предпоставките по чл. 517 от ГПК, касаещи
надлежното уведомяване на дружеството за прекратяване участието на съдружника,
както и факта, че отсъства плащане на вземането до първо по делото съдебно
заседание са доказани безспорно. Заявява, че ответникът не доказва твърдението
за отрицателна величина на баланса на дружеството за 2016 г., респективно на
дружествения дял на съдружника, доколкото това се установява и от приетото
заключение по СОЕ по делото.
В съдебно заседание представляващ ответното дружество
не се явява. В молба от 26.06.2017 г.
моли за отхвърляне на иска. В писмена защита по
същество на спора поддържа недопустимост на иска поради нередовно уведомяване
на дружеството от ЧСИ и за неоснователност поради липса на уведомление от цедента до длъжника по цесията, респективно отсъствие
качество на взискател на цесионера.
Не на последно място се поддържа твърдението за отрицателен баланс на
дружеството за 2016 г., респективно отсъствие на задължения, произтичащи от
разпоредбата на чл. 125 ал.3 от ТЗ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
предмета на спора и след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото
приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
С оглед правната квалификация на заявените права
съдът е указал на страните, че ищецът следва да установи качеството взискател и уведомяване на длъжника за цесията, размер на
вземането си, а ответникът на свой ред правоизключващите
си възражения и равностойността на дружествения дял на длъжника в ответното
дружество.
По делото отсъстват безспорни факти, ненуждаещи се от доказване, освен, че не е извършено
плащане по смисъла на чл. 517 ал.3 от ГПК.
Представен е изпълнителен лист от 08.12.2015 г. /л.
101 по делото/, издаден въз основа на Решение № 1321/08.08.2012 г. по т.д. №
239/2012 г. по описа на ВОС, с който ЕТ „К.К.” е осъден да заплати на „Форест Стандарт” ООД гр. В. Търново сумата от
78 279.28 лева, представляваща платена продажбена цена по сключен между
страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, подлежаща
на връщане на отпаднало основание ведно със законната лихва от 01.02.2012 г. до
окончателното изплащане. ЕТ е осъден със същия ИЛ да заплати и сумата от
5798.37 лева разноски в производството.
На 28.01.2016 г. между „ФОРЕСТ-СТАНДАРТ” ООД и „ВТ
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД е сключен договор за прехвърляне на вземане, съгласно който
вземането по цитирания по-горе ИЛ е прехвърлено на ищеца като е посочено, че
към датата на цедирането размерът възлиза на
86 541.37 лева. На цесионера е предоставен и
изпълнителния лист съгласно чл. 2.3. от договора.
Направените от ответника възражения за отсъствие на
легитимация на ищеца като взискател, за липса на
уведомяване на длъжника за цесията са недопустими в производството по чл. 517
ал.3 от ГПК. Предмет на конститутивния иск не е
подлежащото на принудително изпълнение вземане на взискателя,
а упражняването на потестативното право да се
прекрати търговско дружество и се открие спрямо него производство по ликвидация
като способ за удовлетворяване на кредитора от дела на съдружника-длъжник по
реда на чл. 266 и сл. от ТЗ.
Единствената проверка, която съдебният изпълнител, а
и съда прави е дали лицето, от което изхожда искането за прекратяване е с
качество на взискател в изпълнителния процес. Дружеството
ответник не може да упражнява личните възражения на длъжника, свързани с
действителността на цесията, с надлежното уведомяване на длъжника за същата,
т.е. по елементите на фактическия състав по чл. 99 от ЗЗД. Допустимите
възражения са за плащане или невъзможност поради отрицателен дружествен баланс.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в
съответствие с изискването на чл. 99 ал.3 от ЗЗД цедентът
е направил двукратно опити за връчване на уведомление до длъжника за
упражнените права по прехвърляне на вземането. Първото е с дата 29.01.2016 г.,
което видно от обратните разписки е върнато като „получателят се е преместил на
друг адрес” /л. 172-174 по делото/. Направен е втори опит за връчване на
23.03.2016 г. чрез куриерска фирма „ЕКОНТ ЕСПРЕС” като двата опита за връчване
са неуспешни по причина, че отсъства получателя. Правени са опити за неуспешно
връчване след контакт по телефона /л. 89-91 по делото/.
На 04.04.2016 г. „ВТ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД е депозирал
молба за образуване на изпълнително дело. В образуваното с № 20167280400515 на
ЧСИ Д. К.
са предприети действия по изпращане на ПДИ до длъжника, в която изрично
длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането в полза на „ВТ ИНЖЕНЕРИНГ”
ООД. Направени са опити за връчване на ПДИ на адреса на управление на ЕТ „К.К.”
като е изпълнена от връчителя процедура по чл. 47
ал.1 от ГПК, въпреки данните, че на адреса не се помещава офис на ЕТ и ПДИ счетено за надлежно връчена.
Не се оспорва, че отсъства плащане на задължението по
изпълнителния лист. Действително валидно уведомяване е налице, когато е
извършено от цедента, който не е успял да връчи лично
на ЕТ съобщението за цесия. От друга страна длъжникът, след надлежно връчване
на ПДИ не е оспорил прехвърлянето и не е възразил досежно
качеството на взискател на ищеца.
Надлежното уведомяване има значение за стабилизиране правата на цесионера, за да не може да бъде
изпълнено валидно спрямо другиго. Успешното възразяване от длъжника изисква
едновременно и твърдение, че е изпълнил на цедента до
момента на уведомлението. Отсъстват данни длъжникът да е изпълнил в полза на цедента. С оглед анализа на доказателствата се налага извод,
че ищецът се легитимира като взискател по
изпълнителното дело с длъжник ЕТ „К.К.”.
Установява се на следващо място, че на 15.04.2016 г.
по партидата на ответника е вписан запор на дружествените дялове на К. А. К., съдружник в дружеството „КАМСТРОЙ-ВАРНА” ООД, в
полза на ищцовото дружество до размера от
124 979.15 лева. Вписването на длъжностното лице е под № 20160415100358.
До „Камстрой-Варна”
ООД е изпратено от ЧСИ съобщение, с което връчено изявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника К. А. К. в дружеството. Съобщението съдържа и указания за
последиците от изтичането на тримесечен срок от получаването му, а именно, че взискателят ще бъде овластен с права по чл. 517 ал.3 от ГПК
за предявяване на конститутивен иск по цитираната
разпоредба. Това съобщение е връчено на дружеството по реда на чл. 50 на
09.09.2016 г., видно от удостоверението на ЧСИ /л. 54 по делото/. Овластяването
на взискателя е извършено с постановление на ЧСИ /л.
13 по делото/. В този ред на мисли твърденията на ответника в насоча, че
дружеството не е уведомено от ЧСИ и срокът по чл. 517 ал.3 не е изтекъл не се
споделят.
В контекста на изложеното,
фактическият състав по упражняване правата на взискателя
за прекратяване дейността на ответното дружество е изпълнен.
Уважаването на претенцията е постановено в зависимост
от това дали дружеството е изплатило на взискателя
припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определено по реда на
чл.125 ал.3 от ГПК, разбира се при наличие на основания за това. Както бе
посочено, плащане не е извършено.
Според практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК / така Решение
№ 149/22.02.2016г. по т.д.№ 1747/2014г., II т.о. на ВКС, Решение №
178/22.02.2016г. по т.д.№ 2316/2014г., II т.о. на ВКС и други/, искът по чл.
517 ал.3 от ГПК подлежи на отхвърляне, ако се установи, че към края на месеца,
през който е прекратено участието на съдружника, пасивите /без собствения
капитал, резервите и финансовия резултат/ превишават активите на дружеството и
дружественият дял на съдружника е с отрицателна стойност. Застъпено е, че при
това положение съдружникът няма вземане към дружеството за равностойността на
дела си и респективно искът на взискателя не може да
се постигне целения с предявяването му правен резултат.
Съдът е разпределил доказателствената тежест във
връзка с твърденията на ответника досежно
установяване съотношение пасиви-активи и дружествения дял на съдружника.
Предоставената на ответника възможност за доказване не е оползотворена от
негова страна като съдът е указал и приложението на последиците по чл. 161 от ГПК. На експерта не са предоставени документи, необходими за изготвяне на
заключение и определяне на дела по чл. 125 ал.3 от ТЗ.
На следващо място, „КАМСТРОЙ-ВАРНА” ООД няма
публикувани ГФО след 2009 г., поради което и отсъства възможност съдът да
направи собствен анализ по счетоводни данни.
От заключението по СОЕ, което следва да се кредитира
като обективно и компетентно дадено се установява, че пазарната оценка на
недвижимото имущество, собственост на „КАМСТРОЙ-ВАРНА” ООД, в това число 3810
кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2515.3699,
цялото с площ от 6038 кв.м., ведно с пазарната оценка на правото на строеж и
СМР, вложени в обекта възлиза на 974 457.28 лева. Единственото известно
задължение на дружеството ответник към НАП е в размер на 10 521.73 лева,
при това стойността на актива е в размер на 963 935.55 лева, респективно
стойността на дружествения дял на длъжника К.К.възлиза на 219 076.26 лева.
От друга страна задължението на ЕТ „К.К.” към „ВТ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД възлиза,
съгласно удостоверението на ЧСИ /л. 12 по делото/ на 204 881.41 лева. Няма
данни за други задължения на ЕТ.
Възраженията на ответника за задължения на ЕТ към НАП
в размер на 189 774.72 лева не са доказани, нито личните задължения на
съдружника участват при формирането на дружествения дял. Твърдението, че върху
имот, предмет на договор за ипотека по
нотариален акт № 52/2007 г. на нотариус Т. М., вписан в Сл.Вп. вх. № 12391/11.05.2007 г. /л. 153 по делото/, собствен
на физическото лице Катев, е насочено изпълнение за
дълг на трети лица длъжници по договора кредит, е недоказано нито има
доказателства за подновяване по смисъла на чл. 172 ал.1 от ЗЗД /предвид
изтичане на 10 години към 11.05.2017 година/. Представеният ИЛ, съгласно който
Банка ДСК, в чиято полза е учредена ипотеката е кредитор за сумите, посочени
там спрямо солидарно задължените лица – кредитополучатели
не доказва изпълнение върху имота, собствен на К.К., нито установява размер на
задължение към момента, ако изобщо такова съществува и не е погасено.
Касателно споразумението от 09.01.2015 г., съгласно което
„КАМСТРОЙ-ВАРНА” ООД се е задължила да прехвърли собственост върху имоти за
уреждане на задължение на ЕТ „К.К.” към ЕТ „СЕМЕРЕ-59-СТЕФЧО ИВАНОВ”.
Доказателства за прехвърляне отсъства. Дори и трите магазина да се изключат от
оценката на експерта, приета от съда, правото на строеж на същите общо възлиза
на 18369 лева, респективно общата стойност на имуществото на ответното
дружество след приспадане на задължението към НАП е в размер на 945 566.55
лева, а дела на К. в размер на 214 901.49
лева. Твърдението, че задължението към „ЕТ СЕМЕРЕ” е изпълнено от ответното
дружество за сметка на дела на Катев е напълно
недоказано. От споразумението не стават ясни вътрешните взаимоотношения между
дружество и съдружник. От друга страна К.К.съгласно споразумението е с уредени
взаимоотношения с търговеца-кредитор.
В контекста на изложеното не се установява
отрицателна величина на дела по чл. 125 ал.3 от ТЗ.
Искът за прекратяване на дружеството ответник като
доказан при изпълнен фактически състав по чл. 517 ал.3 от ГПК ще бъде уважен и
открито производство по ликвидация.
При този изход от спора разноски се следват на ищцовата страна за държавна такса, експертиза и адвокатско
възнаграждение общо в размер на 4030 лева, платими от ответника.
Водим от горното и на осн.
чл. 517 ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА
„КАМСТРОЙ-ВАРНА” ООД, ЕИК *********,
гр. Варна на осн. чл. 517 ал.3 от ГПК по иск на „ВТ ИНЖЕНЕРИНГ”
ООД, ЕИК *********, гр. В. Търново.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО ЛИКВИДАЦИЯ на „КАМСТРОЙ-ВАРНА” ООД, ЕИК
*********, гр. Варна, на основание чл.156 от ТЗ.
ОСЪЖДА „КАМСТРОЙ-ВАРНА” ООД, ЕИК *********, гр. Варна да заплати на „ВТ
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, ЕИК *********, гр. В. Търново сума в размер на 4030 /четири хиляди и тридесет/ лева, представляваща
направените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: