Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.02.2014 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав в публично съдебно
заседание на деветнадесети декември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
при
участието на секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 2650 по описа на Софийски градски съд за 2012г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.422, вр. чл.415 от ГПК.
Правото произтича от обстоятелствата, че с оглед
твърденията на ищеца „П.С.2.” ООД, на 08.03.2011 г.
ответникът „П.” ЕООД издало в полза на ищеца запис на заповед за сумата от
57 860.11 лв., с падеж на определен ден –
24.03.2011 г., като задължението по записа било авалирано от втория ответник Р.Д.Д.. Ответниците не изпълнили задълженията си на падежа,
поради което по заявление на ищеца от била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК по гр.д.№18 744/11 г. на СРС, 68 с-в, с
която било разпоредено ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата по
записа на заповед в размер на 57 860,11лв.,ведно със законната лихва върху
посочената сума,считано от датата на предявяване на заявлението по чл.417 от ГПК-04.05.2011г. до окончателното и` изплащане, както и разноски по делото в
размер на 2 757,20лв. Предвид постъпили по гр.д.№18 744/11 г. на СРС, 68
с-в възражения от ответниците, ищецът иска от съда да постанови решение, с
което да признае по отношение на ответниците, че дължат сумите по записа на
заповед.
Ответниците оспорват исковете. Признават
обстоятелството, че на 08.03.2011 г. ответникът ЮЛ е издал в полза на ищеца
запис на заповед за сумата от 57 860 лв., с падеж на определен ден –
24.03.2011 г., а задълженията по записа е било авалирано от ответника ФЛ, но
посочват, че: Записът на заповед е
издаден като обезпечение по договор за продажба на стоки от 24.08.2008 г., по
силата на който ответникът ЮЛ е получило стоки на стойност 80 366.11 лв. с
ДДС, като с допълнително споразумение от 30.08.2010 г., сумата дължима по
договора за продажба, към момента на споразумението, в размер на 73 526.63
лв. с ДДС, следвало да се заплати на 30 месечни вноски по 2 450.89 лв. – до
25.02.2013 г., но по устна договорка на страните не е имало падежи, а само
ангажимент за погасяване/. През цялото време, ответникът „П.” ЕООД е извършвал
плащания на ищеца, като към 16.11.2012 г. остатъкът по задължението е бил в
размер на 40 000 лв. Твърдят, че ответниците не дължат сумата по записа на
заповед, както предвид извършените плащания, така и поради ненастъпила
предсрочна изискуемост на цялото вземане, още повече че и записът на заповед не
е бил предявен за плащане.
Ищецът в допълнителната искова молба признава, че
записът на заповед е издаден като обезпечение по договор за продажба на стоки
от 24.08.2008 г., по силата на който ответникът ЮЛ е получило стоки на стойност
80 366.11 лв. с ДДС, като с допълнително споразумение от 30.08.2010 г.,
сумата дължима по договора за продажба, към момента на споразумението, в размер
на 73 526.63 лв. с ДДС, следвало да се заплати на 30 месечни вноски по 2
450.89 лв. – до 25.02.2013 г. и че през цялото време, ответникът ЮЛ е извършвал
плащания на ищеца, като към 16.11.2012 г. остатъкът по задължението е бил в
размер на 40 000 лв., но посочва, че съгласно споразумението от 30.08.2010
г. при неплащане в срок на която и да е вноска ищецът има право да поиска
издаване на заповед по чл.417 от ГПК за пълния размер на задължението.
Съдът като разгледа наведените от страните доводи и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че: 1. На 08.03.2011 г. ответникът ЮЛ издало в полза на ищеца запис
на заповед за сумата от 57 860.11 лв., с падеж на определен ден –
24.03.2011 г., като задължението по записа било авалирано от ответника ФЛ. 2.
Записът на заповед е издаден като обезпечение по договор за продажба на стоки
от 24.08.2008 г., по силата на който ответникът ЮЛ е получило стоки на стойност
80 366.11 лв. с ДДС, като с допълнително споразумение от 30.08.2010 г.,
сумата дължима по договора за продажба, към момента на споразумението, в размер
на 73 526.63 лв. с ДДС, следвало да се заплати на 30 месечни вноски по 2
450.89 лв. – до 25.02.2013 г. 3. Към 16.11.2012 г. остатъкът по задължението е
бил в размер на 40 000 лв. 4. По заявление на ищеца от била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по гр.д.№18 744/11
г. на СРС, 68 с-в, с която било разпоредено ответниците да заплатят солидарно
на ищеца сумата по записа на заповед.
Съдът е указал на страните доказателствената тежест,
която за ищеца е да установи изискуемостта на задължението по процесния договор
за продажба и споразумението към него, за обезпечение на което е издаден
записът на заповед и размерът на дължимите суми, а за ответниците е да
установят, че са изпълнили задълженията си по процесния договор за продажба и
споразумението към него, за обезпечение на което е издаден записът на заповед.
По
делото безспорно бе доказано, че между "П.С.2." ЕООД като "продавач" и "П."
ЕООД като "купувач" на 24.08.2008г. е сключен Договор за продажба на
подови настилки, консумативи и строителни материали. Съгласно чл. 15 от същия
за обезпечение на възникналите по силата на договора задължения, купувачът
издава, а представляващият купувача авалира, запис на заповед в полза на
продавача за сума в размер на определения с договора кредитен лимит. Общата стойност на получените стоки по
същия договор е 80 366.11 лева.
На 20.04.2010 г. между страните е сключено
Споразумение към гореописания договор за
продажба, с което е уговорен погасителен план на задължението на купувача,
както следва: купувачът дължи на продавача сума в размер на 80 366.11 лева с включен 20 % ДДС, която ще заплати на осемнадесет равни
месечни вноски, всяка в размер на 4 464.78 лева и платима до 17-то число
на съответния месец, като първата вноска е дължима до 17.05.2010 г., а
последната - до 17.10.2011 г. В чл. 2 от Споразумението
е уговорено още, че за гарантиране на погасяването на задължението купувачът
"П." ЕООД издава запис на заповед за дължимата сума в размер на 80
366.11 лева, платим на 25.05.2010 г. Уговорено е още, че при плащане в срок на
първата вноска от задължението продавачът ще върне на купувача издадения запис
на заповед, а купувачът ще издаде нов запис на заповед за размера на
задължението, намален със сумата на направеното плащане и падеж 25-то число на
следващия месец. Страните са уговорили още, че при плащане в срок на всяка
последваща вноска ще се издава нов запис на заповед при същите условия.
На 30.08.2010
г. страните са сключили следващо
споразумение, в което е посочено, че към 13.08.2010 г. сумата, дължима по
Договор за продажба от 24.08.2008 г., е в размер на 73 526.63 лева с включен 20 % ДДС. Уговорен е погасителен план, както следва: тридесет равни месечни вноски, всяка
в размер на 2 450.89 лева и платима до 25-то число на съответния месец,
като първата вноска е дължима до 25.09.2010 г., а последната - до 25.02.2013 г. Отново е уговорено, че за гарантиране
погасяването на задължението купувачът "П." ЕООД издава запис
на заповед за дължимата сума в размер на 73 526.63 лева, платим на 25.09.2010
г. Уговорено е още, че при плащане в срок на първата вноска от задължението
продавачът ще върне на купувача издадения запис на заповед, а купувачът ще
издаде нов запис на заповед за размера на задължението,
намален със сумата на направеното плащане и падеж 25-то число на следващия
месец. При плащане в срок на всяка последваща вноска се издава нов запис на
заповед при същите условия.
Процесният
запис на заповед, издаден на 08.03.2011 г. от "П." ЕООД за сумата от 57 860.11 лева и падеж 24.03.2011 г., е
обвързан с гореописаното споразумение от 30.08.2010 г. и служи за гарантиране и
обезпечаване на задължението на "П." ЕООД към "П.С.2."
ЕООД. Записът на заповед е издаден след приспадане на постъпили от "П."
ЕООД частични плащания, поради което първоначалната сума от 73 526.63 лева е
намаляла, ищцовото дружество е върнало предходния запис на заповед от
30.08.2010 г. за сумата от 73 526.63 лева, срещу което ответното дружество съгласно
уговореното в Споразумението е издало нов запис на заповед за размера на
задължението, намален със сумата на направеното
плащане и авалиран от управителя Р.Д..
За
изясняване на делото от фактическа страна и по искане на ответника, по делото е
допусната, изслушана и приета счетоводна експертиза. Вещото лице е изложило
констатациите си след проверка в счетоводството на ищеца и ответника, за
установяване на извършени плащания по договора между страните. Вещото лице е установило, че първоначалното
парично задължение на "П." ЕООД
към "П.С.2." ЕООД, съгласно издадени стокови разписки,направени приспадания
от монтаж, плащания на суми на ръка и преведени по банков път по договор за
продажба от 24.08.2008г. към 08.03.2011г. е в размер на 47 612,22лв. Със
сключеното Споразумение от 20.04.2010г. страните са приели,че
20.04.2010г. купувачът "П." ЕООД е получил от продавача П.С.2." ЕООД съгласно описани по вид,стойност,
количества и дата на получаване, стоки на обща стойност от 80 366,11лв. с
вкл. ДДС1 която сума следвало да бъде платена в срок до 17.10.2011г. на 18
равни месечни вноски от по 4 464,78лв. платими до 7-мо число на съответния
месец. Съгласно Споразумение от 30.08.2010г., видно от извършените проверки в
счетоводството на страните, се установило към 13.08.2010г. купувачът "П."
ЕООД получил от продавача "П.С.2." ЕООД стоки на обща стойност от 73 526,63лв. с
вкл. ДДС, която сума следвало да се плати в срок до 25.02.2013г. на 30 равни
месечни вноски, всяка от по 2450,89лв., платима на 25-то число на съответния
месец. За гарантиране погасяването на задължението, купувачът издал на
продавача на 30.08.2010г.Запис на заповед без протест за сумата от 73526,63лв.
Вещото лице е установило извършени плащания на суми след подписване на
споразумението от 30.08.2010г., общо в размер на 29 914,43лв.,подробно
описани в заключението. Към 08.03.2011г. и към 24.03.2011г. дългът възлизал на
47612,20лв. След 24.03.2011г. били извършени следващи плащания в размер на
11611,87лв. и към 16.05.2013г.,дългът бил в размер на
36 000,33лв.Констатирано е,че за периода 24.08.2008г.-08.12.2012г. не са
издавани данъчни фактури и не е начисляван ДДС от страните по сделката.
Издадени са и осчетоводени стокови разписки и други приходни документи
осчетоводени по съответния ред при двете страни. Вещото лице в с.з.коригира
заключението си, като заявява плащания извършени по банков път в размер на
25 914,43лв.,като всички посочени суми в заключението били с ДДС, а не
били издадени фактури и начислен ДДС.
Предвид събраните в
хода на производството доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване и
гарантиране погасяването на съществуващите между "П." ЕООД и "П.С.2." ЕООД
трайни търговски отношения. От събраните по делото
доказателства се доказва по безспорен начин, че в периода
Безспорно доказана се
явява и връзката между съществуващите търговски отношения и процесния запис на
заповед, като е установено, че издаването на последния е с цел уреждане на тези
отношения и установява гаранционно -обезпечителната му функция.
С оглед
обстоятелството, че издателят на процесния запис на заповед доказа своите лични
възражения срещу ценната книга, а именно доказа съществуването на облигационна
правоотношение между него и поемателя и връзката на това правоотношение със записа
на заповед, то в тежест на ищцовото дружество - кредитор по облигационното
правоотношение е да докаже както съществуването, така и размера на вземането си.
Ищцовото
дружество, след указана доказателствена тежест, не представи по делото категорични доказателства, които да установяват
по безспорен и несъмнен начин размера на вземането му. От заключението
на ССЕ се установява, че дължимата към м.
След
справка в счетоводството на двете дружества, вещото лице е достигнало до извода, че към 08.03.2011 г. /датата на издаване на
процесния запис на заповед/ задължението на "П." ЕООД към "П.С.2."
ЕООД по Договор за продажба от 24.08.2008 г. е в размер на 47 612.22 лева. В
трета и четвърта задача от заключението експертът е проследил и описал всички
плащания по процесното задължение, извършени в брой, по банков път или чрез прихващане
между двете дружества Така се достига и
до крайния извод, че към 16.05.2013 г. задължението на "П." ЕООД към
"П.С.2." ЕООД е в размер на 36 000.33 лева, а не 57 860.11 лева,
както неправилно и необосновано твърди ищецът, предявявайки установителен иск. Не
е установен какъв е точният размер на задължението към момента на предявяване
на иска.
Не на
последно място следва да се има предвид и следното: видно от отговора на четвърта задача в заключението
на вещото лице, за периода 24.08.2008 г. - 08.12.2012 г. не са издавани данъчни
фактури и в бюджета не е внасян ДДС от
"П.С.2." ЕООД по сделките му
с "П." ЕООД. От друга страна,
ищцовото дружество претендира сума, представляваща цената на продадените стоки,
ведно с включен 20 % ДДС. Недопустимо е да претендира ДДС, което не е
начислено и не е платено
от страна на "П.С.2." ЕООД. Изложеното води
до извода на намаляване на претенцията с 20%, което е още един довод на съда за
неконкретизиран размер на вземането.
Съгласно константната съдебна практика/ в
частност Решение № 121 от 01.07.2009
г. на ВКС, постановено по т. д. № 55/2009 г., II т. о., ТК/ Право на кредитора е да предяви иск, основан на
менителничните му права, но при този иск той следва да докаже съществуването на
вземането си и най - важното неговия точен размер.Макар и абстрактна сделка,
записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и
лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума, т.
е. в конкретния случай не е достатъчно ищецът да докаже само редовността на
ценната книга от външна страна /както
е в заповедното производство/, но за успешното провеждане на иска си по
чл. 422, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество трябва чрез главно доказване да
установи пораждането на задължението по каузалното правоотношение и неговия
размер /Решение №
149 от 05.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 49/2010 г., I т. о., ТК/. С иска по чл. 422 от ГПК кредиторът трябва да установи
съществуването на вземането си в претендирания от него размер, тъй като след
евентуалното му успешно провеждане, удостоверителната функция на заповедта за
изпълнение ще бъде заместена от съдебно установеното вземане на заявителя -
кредитор.
Съдът приема за неоснователно
възражението на ответника, че записът на заповед не е предявен за плащане. Налице
е трайно установената съдебна практика, при приложение на ТР № 1/2005 г. на
ВКС-ОСТК, т. 3, съгласно която "за да е налице подлежащо на изпълнение
вземане, не е необходимо
предявяването на записа на заповед за плащане." Още повече,че в настоящия случай той е подписан при
условията на чл.486, ал.1,т.4 от ТЗ и падежът настъпва на определен ден,посочен
в менителницата.
Твърдението на ищеца, че е настъпила
предсрочна изискуемост на вземането по сключеното между страните споразумение
от 30.08.2010г., в което е уговорено плащане на задължението на ответника на 30
равни месечни вноски в срок до 25.02.2013г. По делото не се представиха от
ищеца категорични доказателства за настъпила предсрочна изискуемост, настъпило
при неплащане в срок на вноска по споразумението.
Макар и абстрактна сделка, записът на
заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято
полза се поема задължението за заплащане на определена сума. Дори и при наличие
на годни доказателства за съществуване на вземането, то следва да бъде
конкретизирано в съответния размер, като се вземат предвид наличните данни за
частичното му погасяване.
С оглед факта, че записът на заповед не удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане по смисъла на чл. 418, ал. 2 от ГПК в претендирания от ищеца размер,
то искът на "П.С.2." ЕООД с правно основание чл. 422 от ГПК,
следва да бъде отхвърлен като недоказан. Искът по чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК е положителен установителен и неговата цел е да установи със сила
на пресъдено нещо съществуването на вземането, за което са издадени заповедта за изпълнение и изпълнителния лист и се счита предявен от момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и следователно съществуването и размерът на
претендираните от ищеца суми следва да бъде установено към този момент.
Предвид изхода на правния спор, ищецът дължи на ответниците
направени разноски в размер на 3 300 лв., адвокатско възнаграждение по
представени договори и разноски за експертиза по реда на чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКЪТ предявен от „П.С.2.” ООД срещу „П.” ЕООД и Р.Д.Д. за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,
вр. чл.415 от ГПК, че „П.” ЕООД и Р.Д.Д.
солидарно дължат на „П.С.2.” ООД сума в размер на
57 860,11лв, за които е издадена заповед аз изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК, по гр.д.№ 18744/2011 г.
на СРС, 68 с-в.
ОСЪЖДА „П.С.2.” ООД ЕИК ******** да заплати на „П.” ЕООД и Р.Д.Д. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 3300 лв. разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от получаването на препис от страните.
СЪДИЯ: