№ 121311
гр. София, 27.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110103696 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Е.
Ц. В., В. К. В. и Ц. В. В., с която са предявени установителни искове с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК във връзка с чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на съдебни
актове както следва:
Определение 260347/15.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 270/2009 г. на Софийски
градски съд;
Определение 265788/07.12.2020 г„ постановено по гр.д.№ 270/2009 г. на Софийски
градски съд;
Определение 1230/12.05.2021 г. постановено по гр.д.№ 20211000501057 на Софийски
апелативен съд;
Разпореждане от 24.01.2022 г. за издаване на изпълнителни листове за присъдени
разноски по гр.д.№ 270/2009 г. на СГС;
Определение № 2473/22.07.2019 г. по т.д.№ 1209/2012 г. на Софийски апелативен съд;
Определение № 2252/04.07.2019 г. по т.д.№ 1209/2012 г. на Софийски апелативен съд и
Разпореждане от 13.08.2020 г. за издаване на изпълнителни листове за присъдени
разноски по т.д.№ 1209/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Съдът, като съобрази изложените от ищеца твърдения и отправените искания,
намира следното:
В исковата молба и уточнителните молби ищецът подробно описва оплакванията,
които счита, че обосновават нищожност на съдебните актове. По своята същност обаче
изложените доводи сочат на твърдения, че с атакуваните актове съответният съдът не е
изложил мотиви по доказателствата и по релевирани от ищеца доводи и доказателствени
искания, поддържат се твърдения за неучастие на надлежна страна в производствата, както
и наличие на нарушение на процесуалните правила, които аргументи са за недопустимост и
неправилност на съдебните актове, а не за тяхната нищожност. Твърдят се допуснати
очевидни фактически грешки, за чието отстраняване е налице нарочен ред съгласно чл. 247
ГПК. Твърди се и неясна воля на съда, за тълкуване на която също е налице нарочен ред по
1
чл. 251 ГПК.
Основанията за нищожност на съдебен акт не са нормативно очертани в закон или друг
акт, но те са изяснени не само от правната доктрина, а и от трайно установената съдебна
практика, включително задължителната такава – т. 8 и т. 15 от ППВС № 1/10.11.1985 г., ТР №
1/10.02.2012 г. на ОСГТК на ВКС, ТП № 1/29.09.2016 г. на ОСС на ГК и ТК на ВКС и I-ва и
II-ра колегия на ВАС. Съгласно константната съдебна практика, за да е нищожен съдебният
акт, постановен по гражданско дело, той трябва да страда от толкова сериозен порок,
нарушаващ съдоустройствените или процесуалните норми, установяващи изискванията за
неговата валидност, че изцяло да е лишен от законова опора и да не притежава качествените
характеристики на валидно съдебно решение, определение или разпореждане. Нищожност
на съдебния акт е налице при постановяването му от ненадлежен орган или от съд, действал
в ненадлежен състав; ако е постановен изцяло извън правораздавателната власт на
съдилищата в страната; когато не е съставен в писмена форма или е в писмена форма, но е
неподписан и липсата на подпис се дължи, не на пропуск или на обективна невъзможност за
полагането му, а на отказ на съдиите, образуващи мнозинство, да го подпишат; при
абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя
на тълкуването.
Не е налице нищожност, а недопустимост на съдебния акт, когато той не страда от
горните пороци, свързани с неговата валидност, а е постановен в нарушение на
процесуалните норми, установяващи положителните и отрицателните процесуални
предпоставки за неговата допустимост, т. е. – когато не са налице процесуалните условия за
съществуването и надлежното упражняване правото на иск. Когато порокът на съдебния акт
се изразява в нарушение на материалния закон или в нарушение на съдопроизводствени
правила, които не установяват изисквания за неговата валидност или допустимост, той е
неправилен (в този смисъл изрично е Определение № 572 от 3.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1384/2019 г., IV г. о., ГК).
В случая в исковата молба и в уточнителните молби липсват твърдения за факти и
обстоятелства, които да бъдат квалифицирани като основание за нищожност съобразно
възприетите в практиката критерии. Изложените твърдения на ищеца на практика са за
незаконосъобразност или недопустимост на съдебните актове. Нарушението на материалния
закон е порок, който няма за последица нищожност на съдебния акт поради липса на валидно
формирана правораздавателна воля, а обуславя единствено неправилност, която се релевира
по пътя на инстанционния контрол чрез подаването на въззивна и касационна жалба /в този
смисъл Определение № 134 от 25.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2015 г., II г. о., ГК/.
Когато съдебният акт е недопустим и е влязъл в сила, то същият не може да се счита за
нищожен само на това основание, тъй като макар и да е възможно да страда от пороци,
поражда всички присъщи му на правни последици като сила на присъдено нещо,
изпълнителна сила и други ( в този смисъл Решение № 320/19.02.2014 г. по гр. д. №
6774/2013 г., 1-во ГО и други). Неколкократно заявеното бланкетно твърдение, че волята на
съда в атакуваните актове е неразбираема, не е равнозначно на конкретно наведено
основание за нищожност, изразено в абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя
2
не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, а неразбиране на актовете от ищеца,
което може да бъде основание същият да поиска тълкуването им или поправката на
допуснати очевидни фактически грешки /каквито са грешно посочени номера и дати
например/.
Следователно, за да бъде налице обоснован и доказан правният интерес от водене на
иск за прогласяване нищожност на влязъл в сила съдебен акт, следва да бъдат наведени
конкретни /а не бланкетни/ и ясни твърдения за пороци, водещи до нищожност, а не такива
по неговата правилност или допустимост. В случая от съществено значение за преценка
допустимостта на исковете е не квалификацията, която самият ищец дава на твърденията си,
а тяхното съдържание. Това съдържание не кореспондира на реализирани пороци, водещи до
нищожност на процесните актове. Твърденията на ищеца явно сочат на стремеж към
преразглеждане на правен спор, по съображения за неудовлетвореност от крайния резултат
от поставените актове, но не обосноват допустимост на предявените искове.
По изложените аргументи предявените с исковата молба искове настоящият състав на
СРС намира за недопустими, поради което същата подлежи на връщане.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 130 ГПК
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА с вх. №18943/24.01.2023 г., подадена от Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Е.
Ц. В., В. К. В. и Ц. В. В., по която е образувано гр.д. № 3696/2023 г. по описа на СРС, 118
състав.
Разпореждането подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3