О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 81
Видинският окръжен съд – наказателно отделение в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди
и деветнадесета година, разгледа в състав:
Председател: Л.Л.
Членове: ВЛ.С.
Р.Д.
докладваното от съдията Л.Л. ЧНД № 117
по описа за 2019г., и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.345 от НПК.
С определение от разпоредително
заседание на 24.04.2019г. по НОХД № 1612/2018г., по описа на Районен съд –
Видин, на основание чл.249, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на
Районна прокуратура – Видин за изпълнение на дадени указания по отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения на ДП.
Против горното определението на ВРС в
срок е подаден частен протест от Районна прокуратура – Видин. В протеста се
развиват съображения, за неправилност на определението. Предлага се да бъде
отменено атакуваното определение с което е прекратено
съдебното производство по делото и същото е върнато на РП – Видин за
отстраняване на съществени процесуални нарушения.
Срещу
протеста е постъпило възражение от адвокат Ц.И., в качеството му на защитник на
подсъдимата Д.С.. Във възражението се сочи, че частния протест е немотивиран,
моли се същия да бъде оставен без уважение, като се изтъкват аргументи в
подкрепа на прекратителното определение на ВРС.
Частния протест е подаден от активнолегитимирано лице и е процесуално
допустим. Разгледан по същество, протеста е основателен.
НОХД
№ 1612/2018г., по описа на Районен съд – Видин е образувано въз основа на ОА на
РП-Видин, срещу Д. Т.С., на която е повдигнато
обвинение за измама по чл. 211, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК, извършено в условията на продължавано престъпление,
като случаят е особен тежък.
ВРС
е съзрял процесуалните нарушения, единствено относно съдържанието на
обвинителния акт, макар че в своите съждения ВРС не е визирал кои конкретни
норми от НПК, регламентиращи изисквания в тази насока, са нарушени. ВОС намира,
че правилната преценка в случая следва да се извърши като се държи сметка за
процесуалните изисквания относно съдържанието на ОА, респ. чл.246, ал.2 и
3 от НПК, през призмата на конкретиката
на обвинението. В тази насока, следва да се има предвид, че обвинението
трябва да бъде ясно, точно и пълно формулирано както на досъдебното
производство, така и в обвинителния акт, за да знае обвиняемият /подсъдимият/ в
какво е обвинен и да организира защитата си. В обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът трябва да посочи фактите, релевантни за обективните
и субективни признаци на инкриминираното престъпление и участието на обвиняемия /обвиняемите/ в него - времето и мястото на извършване на
престъплението, механизма на неговото осъществяване, пострадалото лице и
причинения вредоносен резултат, като по този начин определи ясно предмета на
доказване и постави основните рамки на доказателствения процес. Прокурорският
акт трябва да е изготвен в унисон
с предписанията на чл. 246 от НК и да съдържа
обстоятелствата, индивидуализиращи престъпното деяние, за да
може да изпълни своята процесуална роля. С оглед конкретното обвинение, следва
да се има предвид, че изпълнителното деяние е в двете
форми включени в състава, респ. „възбудила
и поддържала заблуждение”, като е визирано времето когато това е сторено. Измамата по смисъла на НК, през призмата на конкретния казус,
предполага наличие на установени няколко групи обстоятелства, а именно: деецът
умишлено и с конкретни действия да е въвел в заблуждение лицето и да е поддържал заблуждението на това лице,
от което се стреми да получи имотна облага, че ще му извърши някаква услуга /или достави определена стока,
извърши определена работа и пр./; деецът да не е имал намерение и/или
възможност да изпълни поетия ангажимент, като поемането му е единствено с цел
да набави за себе си имотна облага и в резултат на тези негови действия
пострадалият да е мотивиран да извърши определено имуществено разпореждане в
полза на дееца. Договорните отношения могат да се използват при осъществяване
на наказателно-правната измама. Тогава деецът няма намерение да се задължи по тях /изначална
липса на такова намерение/,
а те са само средството за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да
извърши той съответното имуществено разпореждане, с което трайно да намали своя
патримониум, извършвайки един безвъзмезден и невъзстановим разход. От съществено значение са обстоятелства,
обусловили възникването на облигационната връзка и конкретно съгласието на
съконтрахента, както и на причините, поради които се е стигнало до
неизпълнение.
Неправилно
ВРС е преценил, че са допуснати съществени процесуални нарушения „…досъдебното
производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия …
По
този начин обвиняемата е лишена от възможността да разбере в какво е обвинена,
за да може да организира и реализира ефективна защита.“ Мотивировката на ВРС е в три отделни абзаца, които ВОС ще визира, и ще ги
обсъди поотделно.
ВРС
е посочил: “… От
обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно колко договора са
сключени с всяко от двете ощетени юридически лица, на кои дати са сключени
договорите, за колко броя автомобили, както и марката и модела на автомобилите.
Не става ясно също каква е договорената продажна цена на автомобилите по всеки
от договорите, както и има ли плащане и ако има каква сума е платена. Не става
ясно уговореното капаро по всеки от договорите, част ли е от продажната цена.“
При
внимателния прочит на обвинителния акт се вижда кои точно са инкриминираните договорни
отношения между „****“ ЕООД –Видин със всяко от ощетените ЮЛ, респ. ТД „****“
Полша и „****"
САС- Република Ф.. Видно е кога са сключени и какъв е техния предмет. В крайна сметка, в достатъчна степен са описани договорните отношения,
които са послужили като средството за въвеждане на
пострадалия в заблуждение, за да извърши той съответното имуществено
разпореждане, с което трайно да намали своя патримониум, извършвайки един
безвъзмезден и невъзстановим разход. Описани са конкретните действия на подсъдимата, които запълват със
съдържание изпълнителните деяния „възбудила
и поддържала заблуждение” /конкретизирани по време и място/, и които, според прокуратурата,
изразяват нейното съзнание, че поема ангажимент не за да го изпълни, но само за да набави за себе си имотна
облага, и в резултат на тези нейни действия пострадалият е
мотивиран да извърши определено имуществено разпореждане в нейна полза. Конкретно: видно е кои са облигационните отношения във
връзка с деянието от обективна страна, кога са възникнали, за колко автомобили
са, описани по марка и модел. Посочени са ясно всички плащания на ощетените ЮЛ
във връзка с тези договорни отношения. Посочен е безвъзмезния характер на тези
разпореждания със средства и сумите с които са ощетени платците. Следва да се
има предвид, че изискването през призмата на чл.246, ал.2 и 3 от НПК, за
описване на обстоятелствата обективиращи признаците на деянието, за което е
повдигнато настоящото обвинение, не се покрива с необходимост от подробно
визиране на съдържанието на процесните договори. Договорните отношения са
описани в достатъчна степен, за да е ясно на защитата, кои такива има предвид
обвинението. В тази насока, непосочване цената на един автомобил и дали
уговореното капаро е част или не от продажната цена, не е непълнота, която да
разкрива ОА в разрез с процесуалните изисквания, регламентирани в цитираната
норма. От друга страна, няма пречка за защита при разглеждане на делото да се
позовава на клаузи от договорните отношения, които преценява, че са в унисон с
нейната теза.
Неправилно ВРС е констатирал, че са посочени несъответстващи на
обвинителната теза дати в обвинителния акт - 06.06.2015г. /на л. 3 от
обвинителния акт/ и 26.06.2015г. /на л. 4 от обвинителния акт/, като не става
ясно дали се касае за техническа грешка или са посочени събития, настъпили след
инкриминирания период. Според ВОС, с оглед контекста в ОА
и хронологията в него, определено се касае за очевидна фактическа грешка, и в
правомощията на ВРС е да я установи, и да прицедира с оглед чл.248а, ал.1 и сл.
от НПК.
Неправилно
ВРС е констатирал, че е налице противоречие
в обстоятелствената част на обвинителния акт и заключителната част,
досежно въведеното заблуждение от обвиняемата по
отношение на ощетените юридически лица на всяка от посочените дати за колко
броя автомобили е: „Например, на л. 3 от обвинителния акт, абзац
3 отгоре - надолу са посочени 11 броя автомобили като не става ясно каква е
тази посочена цифра.“ Посочения брой автомобили, е бил
предмет на комуникация между съкотрахентите на съответна дата от инкриминирания
период и е част от цялото количество автомобили, предмет на процесните
договорни отношения, относно което количество няма разлика между
обстоятелствената част и диспозитива на ОА.
С
оглед горните съображения неоснователна е и тезата във възражението от адвокат Ц.И.,
в качеството му на защитник на подсъдимата Д.С. Там до голяма степен са
преповторени съображенията на ВРС, които бяха обсъдени по-горе. Различното е
съзряното от защитата несъответствие, описано като т.3 на страница 1 от
възражението. Несъответствие няма. От внимателния прочит на ОА в посочената
част е ясно, че договорните отношения са за 36 автомобила, както е визирано в
обстоятелствената част и диспозитива на ОА, а не за 54, както и се е сторило на
защитата.
В
крайна сметка, неоснователен е крайния извод на ВРС, че обвиняемата е лишена
от възможността да разбере в какво е обвинена, за да може да организира и
реализира ефективна защита.
Волята
на обвинението е ясна, конкретна и подробно визирана. Не е налице противоречие
или неяснота в обвинителния акт. Описани са времето, мястото и начина на
осъществяване на деянието, включително обстоятелствата които обективират
съставомерните признаците от обективна и субективна страна.
Това
не е съобразено от ВРС, който не е съобразил и друго: при изготвяне на
OA прокурорът има
суверенното право да посочи кои факти и обстоятелства намира за установени,
както и да определи относимата /според него/ за тях правна квалификация на
престъплението, за което повдига обвинение с ОА, т.е. прокурора формулира обвинението с обем и по начин
какъвто намери за добре, стига да е покрит стандарта на чл.246, ал.2 от НПК,
относно съдържанието на ОА. В случая тази разпоредба не е нарушена.
Извода
на ВРС за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователен.
Предвид горното частния
протест на РП – Видин е основателен.
ВРС неправилно е прекратил съдебното производство и е
постановил връщане на делото на прокурора.
Определение
от разпоредително заседание на 24.04.2019г. по НОХД № 1612/2018г., по описа на
Районен съд – Видин, с което на основание чл.249, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с
чл.248, ал.1, т.3 от НПК, е прекратено съдебното производство по делото и
същото е върнато на Районна прокуратура – Видин за изпълнение на дадени
указания по отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на ДП, е
неправилно и следва да бъде отменено.
Предвид горното и съобразно чл.345 от НПК, Съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от разпоредително заседание на 24.04.2019г. по НОХД №
1612/2018г., по описа на Районен съд – Видин, с което на основание чл.249, ал.2
във вр. с ал.1 във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, е прекратено съдебното
производство по делото и същото е върнато на Районна прокуратура – Видин за
изпълнение на дадени указания по отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения на ДП.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Видин за разглеждането му.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: