№ 8273
гр. С, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.ОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110124963 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Т. Д. П. против Ц. Н. П. иск с
правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр за признаване за установено в отношенията
между страните на извършена дискриминация, основана на признак „обществено
положение“ и на признак „лично положение“ за това, че ответницата не е призовала по
надлежния ред за разпит ищеца в качеството на свидетел по преписка № Ж-812102-261/2020
г. по описа на 8 РУ СДВР. В исковата молба се твърди, че спрямо ищеца е осъществено
дискриминационно отношение по признак „обществено положение” и признак „лично
положение“, считано от 23.02.2020 г. до датата на завеждане на делото /т.е. до 12.05.2022 г./,
във връзка с работата на ответницата по горепосочената преписка. Посочва, че ответницата
умишлено не призовала ищеца чрез изпращане на призовка по надлежния за това ред, а
вместо това го призовала по телефона без да му съобщи в какво се изразява неотложността
на разпита и какво налага същият да се проведе след призоваване по телефона, а не по
общия ред чрез призовка. Твърди, че ответницата е знаела за съществуващ конфликт на
ищеца с районното управление, в което тя заема съответна длъжност и целта на
призоваването била да се окаже натиск върху ищеца след явяването му за разпит пред
длъжностните лица. Сочи, че отношението към него било резултат от активната му
гражданска позиция и породения конфликт с длъжностните лица от районното управление.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Твърди недопустимост на производството, доколкото същото
следвало да се проведе пред КЗД. Посочва, че от м. септември 2021 г. не е служител на 8 РУ
СДВР. Твърди, че изискването на сведения от ищеца е било по повод на работата на
ответницата и във връзка с подаден сигнал за извършено нарушение, който е следвало да
бъде проверен, като е изпълнила надлежно вменените й от закона задължения. Поддържа, че
не се установява наличието на необходимите юридически факти, представляващи елементи
от фактическия състав на предявената с исковата молба претенция. Моли за отхвърляне на
иска.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от
дискриминация /ЗЗДискр. / и е за установяване на твърдяно от ищеца дискриминационно
поведение, вкл. по формата на тормоз. Същият е допустим, доколкото е насочен пряко
срещу лицето, което се твърди, че е извършило дискриминацията и се претендира само
установяването на нарушението. В този смисъл с Решение № 546 от 19.12.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 828/2012 г., IV г. о., ГК е прието, че адресати на правилата, които осигуряват
правото на равно третиране по ЗЗДискр., са както физически лица (чл. 8 за подпомагащи
извършването на акта, чл. 12 и сл. за работодател физическо лице, чл. 30 и сл. за
ръководител на обучаваща институция, чл. 35 за съставители на учебници и помагала и т.
н.), така и юридически лица или неперсонифицирани организации (държавни и обществени
органи и органи на местно самоуправление - чл. 10, чл. 11, работодател - юридическо лице
по чл. 12 и сл., обучаваща институция по чл. 32, синдикални и съсловни организации по чл.
36 и др.). Юридическите лица действат чрез своите представители и включените в тяхната
структура за изпълнение на присъщите им функции или цели физически лица. Като
нарушител може да се яви само физическо лице, тъй като само у такова лице може да се
търси виновно поведение, а отговорността по ЗЗДискр не е обективна. Тя е разновидност на
деликтната отговорност, уредена в ЗЗД, затова правилата на чл. 45 - чл. 53 от ЗЗД следва да
намерят съответно приложение. За обезщетяване на вредите пострадалият може да се обърне
както към прекия им причинител, така и към лицето, което е възложило изпълнението на
работата, при или по повод на която е осъществено дискриминационното поведение.
Съответно легитимиран ответник по иска по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр може да се яви
всеки от двата субекта - по избор на увредения, а може да се претендира и солидарната им
отговорност. Във функционална връзка с иска за обезщетяване на вреди е този, за
установяване на нарушението. След като вредите могат да се претендират както от
физическото лице - нарушител, така и от юридическото лице в чиито състав нарушителят е
действал при причиняването им, и двете лица се явяват надлежни ответници по иска за
установяване на нарушението. Пострадалият може да го предяви по свой избор срещу който
да е от тях, съобразявайки, че решението обвързва с установително действие само страната
по делото, но не и лицето, което не е било конституирано като ответник. С посоченото
решение е прието, че недопустим е само осъдителния иск по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр
срещу физическото лице - пряк нарушител, ако се касае за действия, които то е извършило
при или по повод дейността на юридическо лице или организация, но такъв иск ищецът не е
предявил срещу ответницата в настоящото производство, поради което и възраженията за
недопустимост на иска са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 71 ЗЗДискр. всяко лице, чиито права по този или по
други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред
районния съд, с който да поиска установяване на нарушението /т.1/. Съгласно разпоредбата
на чл. 9, ЗЗДискр. ищецът следва да докаже фактите, въз основа на които може основателно
да се предположи, че е налице дискриминация, за което указания са му надлежно дадени с
доклада на делото. Едва при доказване на тези факти законът възлага доказателствената
тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на
ищеца в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца на
възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за отхвърляне на
иска.
В случая от представените докладни записки от 26.02.2020 г. и от 05.03.2020 г.,
изготвени от ответницата във връзка с писмо с вх. № 338300-980/2020 г. по описа на 08 РУ-
СДВР, заведено като Жалба Ж-№812102-261/2020 и от Доклад от 26.03.2020 г. от Началник
сектор „ОП“ при 08 РУ-СДВР г. инспектор СВ , се установява, че на 26.02.2020 г. около
14,10 ч. ответницата провела телефонен разговор с ищеца и го призовала на основание чл.
2
69, ал. 3 ЗМВР да се яви на 05.03.2020 г. за даване на допълнително сведение по случая.
На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.
съдържа забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни
признаци, изчерпателно посочени в нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр., чрез които
се очертава съдържанието на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация".
И в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето
на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други, при сравними
сходни белези, като целта е установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране
според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Съгласно чл. 5
тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, също се смята за дискриминация, а
съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. "Тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на
признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел
или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща,
унизителна, обидна или застрашителна среда. Следователно не е достатъчно да се установи
различно третиране на определени лица в конкретен случай или нежелано поведение, а е
необходимо да се докаже, че това третиране е извършено съзнателно по някой от
признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-
следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразена в
признак по чл. 4 от ЗЗДискр. Сочените от ищеца конкретни обстоятелства, считани от него
като признаци – „обществено положение“ и „ лично положение“ не са от категорията на
защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Твърдените лични прояви, отправяне на
множество предложения, молби, сигнали до районното управление, в което е работела
ответницата и конфликти с конкретни други длъжностни лица не изпълват съдържанието на
защитения признак "лично положение" или „обществено положение“, за да е налице изобщо
осъществяване на дискриминационни действия, вкл. изразени в тормоз по смисъла на чл. 5
ЗЗДискр., именно по тези белези. Тези прояви и взаимоотношения с други длъжностни лица
при органа, при който е изпълнявала длъжност ответницата, не съставляват признаци , които
да отличават ищеца от останалите призовавани лица.
От значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващият
недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е
от очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо
дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания /в
този смисъл решение № 231/31.03.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на ВКС, решение №
428/13.05.2010 г. по гр. д. № 1207/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение № 153/14.06.2010 г. по гр.
д. № 6/2009 г. на ВКС, III ГО/. Такъв резултат от упражняване правомощията на
ответницата не е налице.
В случая от събраните доказателства не се установяват обстоятелства, които да
съставляват факти, въз основа на които може основателно да се предположи, че е налице
дискриминация. Извършеното призоваване по телефон няма индиция да съставлява
неблагоприятното третиране на ищеца от ответницата, изразено в действие или бездействие,
което пряко или непряко да засяга неговите права или законни интереси или да изпълва
хипотезата на цитираната норма, даваща смисъла на понятието „тормоз“ за целите на
ЗЗДискр. Извършеното от ответницата съставлява пряко упражняване на служебните й
правомощия, като призоваването по телефон е нарочно регламентиран способ за
призоваване съгласно чл. 69, ал. 3 ЗМВР, преценката за приложението на който е на
призоващия и в случая не се установява същата да е обусловена от различно третиране на
ищеца спрямо други лица, призовавани от ответницата или действието да е имало за цел или
резултат накърняване достойнството на ищеца и създаване на враждебна, принизяваща,
унизителна, обидна или застрашителна среда. Субективните възприятия на ищеца, че при
явяване в 08 РУ на СДВР, спрямо него може да бъдат извършени неправомерни действия, не
обуславят оценка на извършеното призоваване като такова да създаде заплаха за неговата
3
физическа неприкосновеност, нито имат връзка с начина, по който е призован.
Не се установява и соченото от ищеца неравно третиране, изразено в невъзможност да
получи писмена призовка, от която да получи информация, тъй като чл. 69 ЗМВР не
съдържа различни изисквания по отношение съдържанието на информацията, която следва
да получи призоваваното лице по телефон и в писмен вид. Не е предвидено и призоваващия
да уведоми призоваваното лице какви са обстоятелствата, налагащи призоваване по телефон,
нито да му посочи поименно лицето, което ще извърши разпита.
По изложените мотиви съдът намира, че не е доказано от ищеца съгласно изискването
на чл.9 ,ал. 1 ЗЗДискр. наличие на факти, от които да се предположи, че е налице пряка или
непряка дискриминация, вкл. под формата на тормоз съгл. чл. 5, основана на някой от
признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Поради това предявеният иск се явява неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
Воден от горното, Софийският районен съд, 118-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. П. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. Д 1, бл. 5,
вх. А, ап. 20 против Ц. Н. П. с адерс: с. Г, ул. ЦСВ №14 иск с правно основание чл. 71, ал. 1,
т. 1 от ЗЗДискр за признаване за установено в отношенията между страните на извършена
дискриминация в периода от 23.02.2020 г. до 12.05.2022 г., основана на признак
„обществено положение“ и на признак „лично положение“, за това, че ответницата не е
призовала ищеца по преписка № Ж-812102-261/2020 г. по описа на 8 РУ СДВР чрез писмена
призовка и не му е посочила неотложна причина за призоваване по телефон.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4