Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на десети декември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдията търг. д. № 170 по описа за 2020 г. на СОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Р.Д.К. е предявила срещу НББАЗ обективно съединени
частични искове за плащане на сумата от 30000 лв., представляваща част от
сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 05.07.2017
г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от датата на завеждане на извънсъдебната претенция за
обезщетение, предявена пред ответника /14.05.2019 г./, до окончателното
плащане. Твърди се следното от ищцата: На 05.07.2017 г. на АМ „Тракия“, около
45-ти км., посока към гр. Пловдив настъпило ПТП, при което пострадала ищцата,
която управлявала л. а. „Опел Комбо“. Последният бил спрял и бил ударен отзад
от т. а. „Ситроен Джъмпер“, който от своя страна също бил спрял, но също бил
ударен отзад от автобус „Скания Иризар“ със словашки рег. №. Механизмът на ПТП
е описан в исковата молба. За ПТП било образувано ДП. В резултат на ПТП на ищцата били причинени
телесни увреждания, описани подробно в исковата молба като вид и медико-биологичен
характер, от които търпяла болки и страдания, също описани подробно като
характер и интензитет в исковата молба, където е описано и проведеното лечение.
Виновен за ПТП бил водачът на автобуса и тъй като за него бил сключен
застрахователен договор с KOOPERATIVA poist`ovna, a.s. Vienna Insurance Group,
ищцата поискала справка от ГФ относно това кой е официалният представител на
чуждестранния застраховател за РБ към датата на ПТП, от която справка било
установено, че това е „Б.В.И.Г.“ АД. Ищцата предявила претенцията си за обезщетение пред „Б.В.И.Г.“
АД, но в тримесечния срок не било определено и платено обезщетение, поради
което претенцията била отправена към НББАЗ. НББАЗ обаче, въпреки първоначално
изразената готовност за плащане на обезщетение, до подаването на исковата молба
също не определило и не платило обезщетение, поради което се предявяват
настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 511, ал. 3 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Оспорва вината на водача
на автобуса и причинно-следствената връзка между твърдените като търпени вреди
и ПТП. Оспорва и механизма на ПТП, като в тази връзка излага фактически
тврърдения за друг механизъм, а именно, че ищцата като водач на МПС „Опел Комбо“
е реализирала ПТП с движещото се, респ. спряло пред нея, МПС. Оспорва и вида и
характера на твърдените като причинени при ПТП телесни увреждания, при
условията на евентуалност твърди, че част от уврежданията са в резултат на
съществуващи преди ПТП заболявания и/или последващи злополуки, а именно твърди,
че васкуларната енцефалопатия, контузио капитис, комоцио церебри и световъртеж
от централен произход са последица от артериална хипертония, от която ищцата е
страдала и преди ПТП. По отношение вината на водача на автобуса твърди, че не се
установява такава, а при условията на евентуалност навежда възражение за
съпричиняване от страна на ищцата поради това, че е управлявала МПС с
несъобразена с атмосферните и/или пътните условия скорост, не е спазвала
дистанция, спряла е в лента от платното за движение на АМ, която е различна от
аварийната лента, управлявала е МПС без поставен колан, евентуално – с
технически неизправен колан. Навежда и възражение за прекомерност на търсеното
обезщетение за неимуществени вреди. Излага самостоятелни доводи за
неоснователност на акцесорния иск.
В о. с. з. на 10.12.2021 г. е допуснато изменение на
исковете чрез увеличение на размерите им - главният иск за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди, предявен първоначално като частичен с размер
от 30000 лв., е увеличен до пълния му размер от 60000 лв., съответно
акцесорният иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва също е
увеличен – обезщетението за забава се претендира върху увеличения размер на
главния иск за посочения в исковата молба период.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за безспорно установено следното от фактическа
страна:
Не се спори по делото относно
наличието на твърдяното застрахователно правоотношение по отношение на автобус
„Скания Иризар“ със словашка регистрация, предявяването на извънсъдебна
претенция от ищцата пред представителя на чуждестранния застраховател в Р България,
неговото непроизнасяне в срок по тази претенция и съответно насочването ѝ
към настоящия ответник, който също не е определил и платил обезщетение в срок.
От представения по делото
протокол за оглед на местопроизшествие се установява, че на описаните в
исковата молба дата и място е настъпила верижна катастрофа с участието на поне
4 автомобила /сред които и този, управляван от ищцата/. В протокола е отразено,
че местопроизшествието не е запазено, поради което съдът намира, че в
останалата си част той не съдържа обективни данни, водещи до категорични изводи
относно механизма на ПТП.
От заключението по допуснатата
комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза в медицинската му
част се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване с линеен
характер на тилната кост вдясно и травматичен оток на меките черепни обвивки в
зоната; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки челно двустранно;
мозъчно сътресение; разкъсноконтузна рана на меките черепни обвивки вляво
челнослепоочно; кръвонасядане на лявата подбедрица и ляв глезен; счупване на
пета предкиткова кост на дясната ръка. Мекотъканните увреждания са отзвучали за
срок от около 25 дни, а счупването на пета предкиткова кост - за срок от около
1 – 1.5 месеца. В резултат на травмите ищцата е изпитвала значителни по
интензитет болки и страдания в първите дни, които са намалели постепенно до
изчезването им в рамките на посочения период на възстановяване. При травмата е
причинена разкъсно-контузна рана на меките черепни обвивки, която е обработена
хирургично. Други хирургични манипулации на ищцата не са извършвани. В резултат
на причинените травматични увреждания няма трайни или постоянни последици за
здравето на ищцата. Единствено счупването на петата предкиткова кост на дясната
ръка може да доведе до болка при физическо натоварване на крайника или промяна
на времето. Установява се още, че констатираните травматични увреждания са
причинени в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети или ръбести
такива. Контузията на меките черепни обвивки и подлежащото счупване на тилната
кост на черепа /контактно увреждане/ са локализирани в задната част на главата,
което сочи, че първоначалното и с най-голяма сила травматично въздействие е
реализирано в тази анатомична част на тялото с направление на увреждащата сила
отзад напред. Отчетено според механизма на произшествието, констатираните
травматични увреждания биха се получили независимо дали пострадалата е била с
поставен или без поставен обезопасителен колан. При описания механизъм на ПТП
счупването на черепа и контузията на меките черепни обвивки е получено при
удара на автомобила отзад, при който главата на ищцата е контактувала с
облегалката за глава на седалката, травматичният кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, локализиран челно, е получен в резултат на действието на въздушната
възглавница, счупването на пета предкиткова кост е получено от контакт с волана
в момента на удара, а кръвонасяданията на лявата подбедрица - при контакт в
части на купето до установяването на автомобила в покой. Установява се също, че
приложените медицински документи за последващи хоспитализации на пострадалата
/магнитно-резонансна томография на л. 52 от делото и епикриза от 10.08.2017 г.
на л. 53 от делото/ са в рамките на последващия възстановителен период, като
имат връзка с ПТП. Според вещото лице диагнозата световъртеж от централен
произход е твърде обща, като това състояние може да се дължи на редица
заболявания, едно от които е и артериалната хипертония. Последващите
хоспитализации с поставената диагноза световъртеж от централен произход могат
да се дължат на възрастовите промени в мозъчната циркулация и измененията в
шийния гръбнак. От обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява, че
кръвоизливът под меките мозъчни обвивки по своя медико-биологичен характер
представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, като времето
за възстановяване от него е времето, необходимо за резорбиране на кръвта - в
рамките на 30 дни, като последици не остават. След като се резорбира
кръвоизливът, временната опасност отзвучава. Кръвоизливът при ищцата е
установен с ЯМР на 14.07.2017 г. По-нататък няма изследване, което да го
проследява. През м. март 2019 г. е прието състояние след мозъчна контузия и
травматична хеморагия, но не е изследвано целенасочено, а е прието е, че го има
като увреждане.
Относно механизма на ПТП по
делото са събрани доказателства, които очертават следната фактическа обстановка
/част от фактите в рамките на която обаче съдът не приема за надлежно
установени по съображения, които ще бъдат изложени по-долу/:
Според представения по делото
КП за ПТП на 05.07.2017 г. на описаното в ИМ място е настъпило ПТП между л. а.
„Опел Комбо“ и л. а. „Форд Фокус“, които са се ударили по неустановени причини
и обстоятелства.
Според заключението по
допуснатата комплексна съдебно-медицинска
и авто-техническа експертиза в авто-техническата му част механизмът на ПТП е
следният: На 05.07.2017 г. около 06:30 ч., дневна светлина /на тази дата
слънцето в гр. И. е изгряло в 5:55 ч./,
сухо асфалтово покритие по автомагистрала „Тракия“ в зоната на 45-ти км., землището
на гр. И., непосредствено след пътен възел „Мухово“ в платното за движение в
посока С. – П. се движел л. а. „Опел Комбо“ с рег. № РВ 0655 РХ, управляван от Р.К..
Платното за движение в този участък от автомагистралата е стандартно, като се състои
от две ленти за движение в посоката, отделени една от друга с прекъсната линия
МЗ и вдясно на тях се намира лента за принудително спиране, отделена от дясната
активна лента с непрекъсната линия М1. Участъкът е бил в надлъжен наклон на спускане,
продължителен ляв завой. Придвижвайки се по гореописания начин, л. а. „Опел
Комбо“ навлязъл в гъста мъгла и дим от запалило се сметище, намиращо се в
близост да автомагистралата, при което с челната си част се ударил в
централната задна част на спрелия на платното за движение л. а. „Форд Фокус“. След
този удар л. а. „Опел Комбо“ се установил напред и вдясно в мястото, където е описан
в протокола за оглед. След л. а. „Опел Комбо“ в същата посока се движел товарен
автомобил „Ситроен Джъмпер“ с водач разпитания като свидетел по делото М.В.К..
Навлизайки в зоната на мъглата, водачът на товарния автомобил успял да спре
автомобила зад установилия се на място л. а. „Опел Комбо“. След товарния автомобил се движел
автобус „Скания Иризар“ със словашка регистрация, който също навлязъл в мъглата
и тъй като водачът не успял да спре, с челната си част се ударил в задната
дясна част на спрелия на място товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“, като започнал
да го избутва напред и вляво по отношение посоката си на движение, при което
товарният автомобил, придвижвайки се напред, с челната си част ударил задната
централна част на л. а. „Опел Комбо“. След този удар товарният
автомобил с челната си част достигнал до стоманената предпазна ограда,
ограничаваща вляво платното за движение, ударил се е в нея с лявата си челна
част, а в този момент автобусът „Скания Иризар“ започнал приплъзване с лявата
си странична част в задната част на товарния автомобил и така двете превозни
средства се установили на място. Л. а. „Опел Комбо“ след удара от товарния
автомобил започнал ротационно движение по посока на въртене на часовниковата
стрелка и след като се завъртял на около 90 градуса, със задната си дясна част
се ударил леко в дясната странична част на товарния автомобил, който към този
момент се бил установил на място, перпендикулярно на надлъжната ос на платното
за движение и дясната му странична част била на около 1.6 м. пред челната част
на автобуса, при което удар между автобуса и лекия автомобил не е осъществен. В
това положение л. а. „Опел Комбо“ се установил на мястото, в което е описан в
протокола за оглед на местопроизшествие. От техническа гледна точка причината
за настъпване на ПТП между л. а. „Опел Комбо“, товарен автомобил „Ситроен
Джъмпер“ и автобус „Скания Иризар“ са субективните действия на водача на
автобуса, който в зоната на ПТП при определяне скоростта на движение на
управляваното от него превозно средство не се съобразил с атмосферните условия
и с конкретната видимост, за да може да намали скоростта или да спре, когато
възникне опасност за движението. Установява се от заключението, че контактните
повърхности на отделните ППС към момента на ударите са, както следва: първият
удар е осъществен между челната част на автобус „Скания Иризар“ и задната
габаритна част на товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ /при този удар според вещото лице най-вероятно товарният
автомобил е изместил разположението си спрямо надлъжната ос на платното за
движение и е започнал контакт между задната габаритна част на товарния
автомобил и лявата странична част на автобуса, като към този момент челната
част на товарния автомобил е контактувала със стоманената предпазна ограда,
ограничаваща вляво платното за движение/; следващият удар е осъществен между челната
част на товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ и задната габаритна част на л. а.
„Опел Комбо“. Към момента на този удар товарният автомобил се е движел със
скорост около 40 км./ч. Автобусът „Скания Иризар“ се е движел праволинейно без
да изменя посоката си на движение и в последната фаза се е установил както е
описан в протокола за оглед - в активната лента с кабина в посока гр. Пловдив. Товарният
автомобил „Ситроен Джъмпер“ след удара с автобуса е започнал ротационно
движение в посока, обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка,
гледана отгоре, като в последната фаза, след като се е завъртял на около 90 градуса,
се е установил както е описан в протокола за оглед - перпендикулярно на платното
с кабина, опряна в мантинелата, разделяща платната. Лекият автомобил „Опел
Комбо“ след удара с товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ е започнал ротационно
движение в посока на въртене на часовниковата стрелка и след като се е завъртял
на около 270 градуса, се е установил както е описан в протокола за оглед на
местопроизшествие - кабината и предната му част са в активната лента пред
кабината на автобуса на 1.6 м. Установява се още от заключението в
авто-техническата му част, че л. а. „Опел Комбо“ е оборудван с триточкови
инерционни колани на всички места в автомобила, като по отношение техническата
изправност на предпазния колан на седалката на водача не може да се даде
отговор поради липса на данни по делото. Според вещото лице съгласно КП за ПТП в
зоната на ПТП пред движещия се л. а. „Опел
Комбо“ се е бил установил л. а. „Форд Фокус“, при което л. а. „Опел Комбо“ с челната си част се е ударил в задната част
на л. а. „Форд Фокус“. Именно от този удар са се получили деформациите в
челната част на л. а. „Опел Комбо“ - счупени 2 фара, деформирана предна броня и
преден капак, описани в КП и визуализирани на снимките на местопроизшествието,
оформени във фото-албум, приложен към протокола за оглед. Мястото на
установяване на л. а. „Опел Комбо“ след удара е описано в протокола за оглед на
местопроизшествие, но за мястото, в което е бил спрял преди удара, липсват
данни. От обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява, че въздушната
възглавница на л. а. „Опел Комбо“ се е отворила при първия /според вещото лице/ удар - между л. а.
„Опел Комбо“ и задната част на л. а. „Форд Фокус“. Към заключението е изготвена
скица /находяща се на гърба на л. 220 от делото/, която показва общото
разположение на превозните средства, участвали във верижната катастрофа, към
момента на окончателното им установяване
след ударите между тях /вещото лице е
уточнило, че мащабна скица не може да се изготви поради липса на необходимите
за изготвянето ѝ данни в протокола за оглед на местопроизшествие,
съответно така изготвената скица е без претенции за точност/. Съгласно тази
скица л. а. „Форд Фокус“ е спрял в аварийната лента, зад него в аварийната
лента е спрял л. а. „Опел Зафира“, зад него, но в активната лента е спрял л. а.
„Фолксваген Каравел“ и зад него е спрял, също в активната лента,
перпендикулярно на същата, л. а. „Опел Комбо“, управляван от ищцата. Съответно
зад него е спрял товарният автомобил „Ситроен Джъмпер“, опрян в мантинелата, а
зад него – автобусът „Скания Иризар“.
Свидетелят М. установява, че управлявал
бус „Ситроен Джъмпер“ по АМ „Тракия“ на описаното място и навлязъл в участък,
гъсто задимен с жълт дим и без видимост. Когато навлязъл в този участък,
свидетелят слязъл и видял ударени коли. След това се качил в своя автомобил, за
да се измъкне, но автомобилът бил ударен силно отзад и след това „бутан“,
докато се спре в мантинелата в положение, напречно на пътя. Според свидетеля
неговият автомобил не е удрял намиращ се отпред автомобил, а се насочил направо
към мантинелата, но от показанията на свидетеля става ясно, че той в някакъв
момент не е бил в съзнание, тъй като твърди “...След като ме удариха отзад, се
събудих долу в кабината на буса, после моят автомобил беше в мантинелата...“.
Съобразно горните факти съдът намира
следното от правна страна:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане
на обезщетение за неимуществени вреди:
Искът е частично основателен –
до размера от 40000 лв., до който следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 60000 лв. следва да бъде отхвърлен по следните
съображения:
Съдът не възприема механизма на ПТП, описан в
заключението по КСМАТЕ. На първо място съдът не възприема извода, направен въз
основа на КП, че при ПТП е настъпил удар между л. а., управляван от ищцата, и установилия
се пред него л. а. „Форд Фокус“. КП с обвързваща съда доказателствена сила
удостоверява само осъществените пред съставителя на този КП и възприети лично
от него факти и обстоятелства, а в случая очевидно съставителят на КП не е
възприел обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, предвид датата му на
съставяне – 21.08.2017 г. Доказателствената сила на КП не е оспорена, но съдът,
изхождайки както от датата на съставянето му, така и от липсата на описани
конкретни причини и обстоятелства за настъпване на ПТП, намира, че не може да
приеме за установено само въз основа на този КП, че при верижното ПТП е
настъпил удар именно между л. а. „Опел Комбо“ и л. а. „Форд Фокус“, след като
този извод не кореспондира с останалите данни по делото /вкл. тези от наказателното производство/, а се
опровергава и от скицата, изготвена от самото вещо лице - авто-експерт.
Действително вещото лице е посочило, че тази скица няма претенции за точност,
но доколкото разположението на автомобилите, отразено в нея, кореспондира с
данните от наказателното производство, установени в настоящото производство
чрез допустимите в същото доказателства и доказателствени средства - протокол
за оглед и фото-албум /оглед на снимките в който не е извършван надлежно в о.
с. з. поради отказ на страните, но все пак същите са приложени по делото и
взети предвид от вещото лице авто-експерт/, съдът приема, че това е било
действителното местоположение на автомобилите при окончателното им установяване на място след
ударите между тях. Съобразно това няма начин л. а. „Опел Комбо“ да се е ударил
в л. а. „Форд Фокус“ – последният се намира през два автомобила от автомобила
на ищцата и е спрял в аварийната лента, докато автомобилът на ищцата е спрял в
активната лента /и няма данни да е навлизал в аварийната лента/ и пред него се
намират л. а. „Опел Зафира“ и „Фолксваген Каравел“. Логично е, предвид
разположението на автомобилите, че л. а. „Опел Зафира“ се е ударил в л. а.
„Форд Фокус“ /двата автомобила – този на ищцата, и този, намиращ се
непосредствено зад л. а. „Форд Фокус“, са от една и съща марка – „Опел“, само
моделите им са различни, а това би могло да обясни дължащ се вероятно на грешка
извод, че л. а. на ищцата е ударил л. а. „Форд Фокус“, като се имат предвид и непълните
данни в протокола за оглед и изложеното относно доказателствената сила на КП/.
Фактът с кой точно автомобил, намиращ се пред автомобила на ищцата, е настъпил
удар, не е от съществено значение и съдът го излага само за пълнота на
съображенията, въз основа на които прави изводите си. Същественото е, че е
имало удар между л. а. на ищцата и автомобил, намиращ се пред него /вероятно л.
а. „Фолксваген Каравел“ съобразно гореизложеното и скицата/. Съдът приема, че
настъпването на такъв удар е надлежно доказано предвид установените /описани в
заключението/ деформации по предната част на автомобила на ищцата. Този удар
обаче не е предхождал удара с товарния автомобил „Ситроен Джъмпер“, а е
настъпил в резултат на него. По-конкретно съдът приема, че л. а. на ищцата е
навлязъл в зоната без видимост и е спрял поради появилото се препятствие – ударили
се други автомобили, при което е бил ударен отзад от товарния автомобил
„Ситроен Джъмпер“ /който от своя страна е бил ударен от автобуса „Скания
Иризар“/ и в резултат именно на получения отзад удар л. а. на ищцата се е
ударил в намиращия се пред него автомобил. Това е единственият механизъм, при
който биха могли да се получат травмите, причинени на ищцата, като се има
предвид установеното със заключението по експертизата в медицинската му част,
че тези травми са причинени в резултат на удари с или върху твърди тъпи или
ръбести предмети при първоначално и с най-голяма сила травматично въздействие с
направление на увреждащата сила отзад напред, като счупването на черепа и
контузията на меките черепни обвивки е получено при удара на автомобила отзад,
при който главата на ищцата е контактувала с облегалката за глава на седалката,
а травматичният кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, локализиран челно, е
получен в резултат на действието на въздушната възглавница. Тук следва да се има
предвид, че от обясненията на вещото лице авто-експерт в о. с. з. се
установява, че въздушната възглавница се е отворила при удара на автомобила на
ищцата с предния автомобил /който удар според вещото лице обаче е първи/. Но
ако ударът между автомобила на ищцата и намиращият се пред него л. а. е бил
първи и при него се е отворила въздушната възглавница, то главата на ищцата е
щяла да бъде притисната от нея, а не да се движи свободно и да влезе в такъв
контакт с облегалката за глава, че да се получат описаните травми на тилната
част на главата /следва да се имат предвид интензивността, последователността и
най-вече очевидно краткия интервал от време, в който са настъпвали
последователните удари между автомобилите, участвали във верижната катастрофа/.
Съобразно това се налага извод, че л. а. на ищцата се е намирал спрял в зоната
без видимост и е бил ударен първо отзад, при което на ищцата е причинено
счупването на черепа и контузията на меките
черепни обвивки, а в резултат на този удар е последвал и удар с намиращия се
пред автомобила на ищцата друг автомобил, при който се е отворила въздушната
възглавница и това е причинило на ищцата травматичния кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, локализиран челно. Във връзка с тези травми е и травмата
сътресение на мозъка, доколкото във всеки случай, в който е причинена някаква
мозъчна травма, се получава такова сътресение. Изводите на съда относно
механизма на ПТП не се разколебават и от показанията на свидетеля К., според
когото неговият автомобил не е удрял друг, а направо е „отишъл“ в мантинелата.
Съдът не кредитира показанията в тази част, тъй като свидетелят очевидно няма
ясен спомен за случилото се – показанията му не са конкретни и детайлни, а и в
някакъв момент, най-вероятно веднага след удара, свидетелят е загубил съзнание
/показанията му в тази връзка са цитирани точно по-горе в решението/.
Съобразно всичко гореизложено се установи наличието на
всички елементи на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на
посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП, при което е пострадала
ищцата – причинени са ѝ телесни увреждания, в резултат на които е търпяла
болки и страдания. Установиха се видът и медико-биологичният характер на тези
увреждания /за част от описаните в исковата молба увреждания не се установи да
са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, за което са изложени подробни
съображения по-горе/ и иинтензитетът на търпените болки и страдания. Относно
механизма на ПТП – установи се, че е имало удар между автомобила на ищцата и
намиращ се пред него друг автомобил /в каквато насока са наведени твърдения от
ответника/, но се установи също, че този удар /при който са причинени част от
уврежданията на ищцата/ е настъпил в следствие на първоначалния по-силен удар
отзад /при който също са причинени увреждания на ищцата/, докато л. а. на
ищцата е бил спрял в активната лента на платното за движение, но не поради
виновно и противоправно поведение на ищцата, а поради появило се препятствие –
верижна катастрофа между автомобили, попаднали в зона без видимост. Установи
се, че деянието, довело до увреждане на ищцата, е извършено от водача на
автобус „Иризар Скания“, установи се противоправността на това деяние и
причинната връзка между него и настъпилия вредоносен резултат. Установи се и
вината на водача на автобуса /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе
оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на водача/.
Съответно са неоснователни възраженията на ответника
за липса на вина у сочения за виновен водач, за липса на причинна връзка между
неговото поведение и увреждането на ищцата, за механизма на получаване на
травмите от ищцата. Частично основателно е възражението относно вида и
характера на причинените при ПТП телесни увреждания – основателно е само в
частта, в която е основано на твърденията, наведени при условията на евентуалност,
че част от уврежданията, а именно световъртеж от централен произход, е в
резултат на съществуващо преди ПТП заболяване /за което също са изложени
подробни съображения по-горе/. Неоснователно е и възражението за съпричиняване
от страна на ищцата – поведението и при настъпване на ПТП не само не е
причинило ПТП, но не може да се приеме ѝ за съпричиняване /вкл. от гледна
точка на твърденията, че не е спазвала дистанция и е спряла в лента от платното
за движение, която е различна от аварийната/. Не се установи фактическото
твърдение на ответника, че ищцата е управлявала МПС с несъобразена с
атмосферните и/или пътните условия скорост, не се установи и дали е управлявала
МПС с или без поставен колан /евентуално – с технически неизправен колан/, но
доколкото от заключението по експертизата в медицинската му част се установява,
че констатираните травматични увреждания биха се получили независимо дали ищцата
е била с поставен или без поставен обезопасителен колан, възражението в тази
част също е неоснователно.
Установи се, че всички травми, описани в заключението,
са получени при ПТП /като ирелевантно с оглед гореизложеното е коя от травмите
при кой удар е получена/. Но по отношение на травмите кръвонасядане на лявата
подбедрица и ляв глезен и счупване на пета предкиткова кост на дясната ръка обезщетение
за търпените болки и страдания не се претендира, тъй като в исковата молба тези
травми не са описани. Съответно за търпените от тях болки и страдания
обезщетение не следва да се присъжда.
По отношение на травмите, описани в исковата молба /закрита
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване с линеен характер на тилната
кост вдясно и травматичен оток на меките черепни обвивки в зоната; травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки челно двустранно; мозъчно сътресение;
разкъсно-контузна рана на меките черепни обвивки вляво челно-слепоочно/ съдът
намира, че за обезщетяване на търпените от тях болки и страдания обезщетение в
размер на 40000 лв. е достатъчно и справедливо.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства в
конкретния случай са: На първо място следва да се имат предвид видът и характерът
на уврежданията: закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване с
линеен характер на тилната кост вдясно и травматичен оток на меките черепни
обвивки в зоната; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки челно
двустранно; мозъчно сътресение; разкъсно-контузна рана на меките черепни
обвивки вляво челно-слепоочно. В резултат на тези увреждания се е наложило
хоспитализиране на ищцата, при което тя е търпяла неудобството и ограниченията
на болничния режим. По отношение на причинената разкъсно-контузна рана на
меките черепни обвивки ищцата е претърпяла хирургична обработка. Следва също да
се отчете, че в резултат на травмите ищцата е изпитвала значителни по
интензитет болки и страдания в първите дни, които са намалели постепенно до
изчезването им в рамките на периода на възстановяване. Кръвоизливът под меките
мозъчни обвивки по своя медико-биологичен характер представлява разстройство на
здравето, временно опасно за живота, което също следва да се вземе предвид. Времето
за възстановяване от него е в рамките на 30 дни /в този период се резорбира
кръвоизливът, при което временната опасност отзвучава/. На следващо място необходимо
е да се имат предвид и наложилите се последващи хоспитализации на ищцата /през
м. август 2017 г./, които са в рамките на последващия възстановителен период и имат
връзка с ПТП. Всички тези факти следва да се отнесат и към възрастта на ищцата –
60 години към датата на ПТП. Съдът не отчита диагнозата световъртеж от
централен произход и последвалите хоспитализации с тази диагноза, доколкото не
се установи те да са пряка и непосредствена последица от получените при ПТП
увреждания /според вещото лице - медик това състояние може да се дължи на
редица заболявания, едно от които е артериалната хипертония, а също могат да се
дължат на възрастовите промени в мозъчната циркулация и измененията в шийния
гръбнак; съответно съдът приема, че това
са по-вероятните причини за диагнозата световъртеж от централен произход и
последвалите хоспитализации, отчитайки установената /още с епикризата от лечението в УМБАЛ „Света Анна“
веднага след ПТП/ при ищцата хипертония II ст. и възрастта ѝ, а също и установеното със
заключението по комплексната експертиза в медицинската му част, че в резултат
на причинените травматични увреждания няма трайни или постоянни последици за
здравето на ищцата /дори кръвоизливът под меките мозъчни обвивки, който по своя
медико-биологичен характер представлява разстройство на здравето, временно
опасно за живота, не оставя последици за здравето след отпадане на опасността,,
т. е. след изтичане на възстановителния период, необходим за резорбиране на кръвта, който е в рамките на
30 дни/, съпоставено с факта, че тази диагноза е поставена за пръв път осем
месеца след ПТП/.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че сумата от 40000 лв. би била подходяща и достатъчна, за да обезщети
ищцата за търпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в
резултат на причинените при ПТП гореописани телесни увреждания /съответно
основателно е възражението на ответника за прекомерност на търсеното
обезщетение/.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава:
С оглед гореизложеното акцесорният иск за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди също е частично основателен – следва да бъде
уважен по отношение на уважения размер на главния иск, а за разликата следва да
бъде отхвърлен. Относно периода на дължимост на обезщетението за забава – същото
се дължи от 15.08.2019 г. /датата, от която ответникът е изпаднал в забава, тъй
като претенцията е предявена пред него на 14.05.2019 г., съответно срокът по
чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 14.08.2019 г. – присъствен ден и от следващия
ден ответникът е в забава/, съответно е основателно възражението на ответника в
тази връзка. Съобразно гореизложеното акцесорният иск следва да бъде уважен по
отношение на уважения размер на главния иск за периода от 15.08.2019 г. до
окончателното плащане, а за разликата до пълния предявен размер /т. е. по
отношение на сумата от 20000 лв. преставляваща разликата между уважения размер
на главния иск от 40000 лв. и пълния му предявен размер от 60000 лв./ следва да
бъде отхвърлен, следва да бъде отхвърлен и изцяло /т. е. по отношение на цялата
сума на главния иск от 60000 лв./ за периода от 14.05.2019 г. до 14.08.2019 г.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски за
производството по делото, с представения по делото списък по чл. 80 ГПК се
претендира само присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението
се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата пълният размер
на възнаграждението, което би било
дължимо за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата при уважаване на
исковете изцяло съобразно цената им би бил 2330 лв., съответно съразмерно с
уважената част от исковете следва да се присъди такова в размер на 1553.33 лв.
Същото следва да се присъди на адв. Д. съобразно представения договор за правна
защита и съдействие.
С представения от ответника списък по чл. 80 ГПК се
претендират разноски в размер на 2796 лв. за адвокатско възнаграждение с вкл.
ДДС, в размер на 400 лв. за възнаграждения на вещи лица и в размер на 5 лв. за
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение. По делото са налични
доказателства за реално направени разноски от ответника в горепосочените
размери. Съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 135 лв. за възнаграждения на вещи лица и за
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение. По отношение на
адвокатското възнаграждение е наведено от ищцата възражение за прекомерност, но
същото е неоснователно, тъй като възнаграждението е определено в минималния
размер съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Върху възнаграждението е начислено ДДС, като по делото са
представени доказателства за регистрация по ЗДДС, съответно следва
възнаграждението да се присъди с ДДС. Съразмерно с отхвърлената част от
исковете на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1118.40 лв. за
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да плати по сметка на съда държавна такса за производството по делото
в размер на 1600 лв. върху уважения размер на исковете, както и сумата от 146.67
лв., представлявща деловодни разноски /за възнаграждения на призован свидетел и
на вещи лица/ съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Н.Б.А.З.“ с ЕИК, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от генералния секретар С.С., да плати на Р.Д.К.
с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 40000
лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило
на 05.07.2017 г., телесни увреждания /закрита черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в счупване с линеен характер на тилната кост вдясно и травматичен
оток на меките черепни обвивки в зоната; травматичен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки челно двустранно; мозъчно сътресение; разкъсно-контузна рана на
меките черепни обвивки вляво челно-слепоочно
/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 15.08.2019
г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Д.К. с ЕГН **********, адрес: *** срещу
СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Н.Б.А.З.“ с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от генералния секретар С.С., обективно съединени искове за
плащане на сумата от 60000 лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени
при ПТП, настъпило на 05.07.2017 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на завеждане на
извънсъдебната претенция за обезщетение пред сдружението – 14.05.2019 г., до
окончателното плащане за разликата над
уважения размер на главния иск от 40000 лв. /четиридесет хиляди лева/ до
пълния му предявен размер от 60000 лв. /шестдесет хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата на тази
разлика за периода от 15.08.2019 г. до окончателното плащане, както и изцяло /по отношение на цялата
сума по главния иск от 60000 лв./ акцесорния
иск за периода от 14.05.2019 г. до 14.08.2019 г.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Н.Б.А.З.“ с ЕИК, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от генералния секретар С.С., да плати на адв. К.М. Д. от САК с личен № ********** сумата от 1553.33
лв. /хиляда петстотин петдесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на Р.Д.К. по
делото съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р.Д.К. с ЕГН **********, адрес: *** да плати на СДРУЖЕНИЕ
„Н.Б.Н.Б.А.З.“ с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
генералния секретар С.С., сумата от 135 лв. /сто тридесет и пет лева/,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица и за
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение съразмерно с отхвърлената
част от исковете, както и сумата от 1118.40 лв. /хиляда сто и осемнадесет лева
и четиридесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ
„Н.Б.Н.Б.А.З.“ с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от генералния секретар С., да плати сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1600
лв. /хиляда и шестстотин лева/, представляваща държавна такса за производството
по делото върху уважения размер на исковете, както и сумата от 146.67 лв. /сто
четиридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща деловодни
разноски /за възнаграждения на призован свидетел и на вещи лица/ съразмерно с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: