№ 102
гр. гр.Несебър, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150100824 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - Етажна собственост на сграда с ид. № ********* по КККР на гр. Несебър,
комплекс „*********“, представлявана от управителя О.Ш., са предявени искове с правно
основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска ответникът Е.С.Л. да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 1322,77 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“,
включваща разходи за ремонт и обновяване, за фонд „Непредвидени разходи“ и „други разходи“,
определена с решение на общото събрание на етажната собственост от 18.08.2022г., начислена за
периода 01.08.2022г. – 31.07.2023г., сумата от 94,34 лв. – вноска по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за
периода 01.08.2022г. – 31.07.2023г., определена с решение на общото събрание на етажната
собственост от 18.08.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното плащане, както и присъждане на сумата от 134,23 лв. – лихва за
забава върху сбора от двете главници, начислена за периода 02.10.2022г. – 02.08.2023г. Ищецът
сочи, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в комплекс „*********“: с
идентификатор *********.22, със застроена площ от 65,60 кв. м., ведно със съответните части от
общите части на сградата, равняващи се на 2,51 %. Излага, че на 18.08.2022г. било проведено общо
събрание на етажната собственост, като по т. 2 от дневния ред за управител бил избран О.Ш..
Излага, че по т. 5 от дневния ред бил приет бюджет за 2022/2023г., включващ: Разходи за „Фонд
ремонт и обновяване“ по чл. 50, ал. 1 от ЗУЕС в размер на 52 700,17 лв., от които 9785,61 лв. – за
дейностите по чл. 48 и чл. 49 от ЗУЕС, 4743,01 лв. – непредвидени разходи, 33 171,52 лв. – други
разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС и 5000 лв. – разходи по чл. 51 от ЗУЕС. Навежда, че по т. 6 от
дневния ред било взето решение за начина на разпределяне на разходите – съобразно разпоредбите
на ЗУЕС. В тази връзка сочи, че сумата от 52 700 лв. следвало да се разпредели между
собствениците на обекти съобразно техните идеални части, а сумата от 5000 лв. – по равно между
собствениците, ползвателите и обитателите – на 53 човека. Излага, че по т. 7 от дневния ред било
1
взето решение за периода на финансовата година – 01.08.2022г. – 31.07.2023г., като плащанията
следвало да бъдат извършени в срок до 01.10.2022г. Сочи, че ответникът не заплатил дължимите
от него суми. С тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Е.С.Л., чрез процесуалния му представител, е подаден
отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Твърди се, че по т. 5 от
дневния ред на събранието от 18.08.2022г. изобщо не е приет бюджет на етажната собственост, тъй
като вписания проектобюджет съдържа само разходна част. Сочи се, че начинът на изписване на
диспозитива на решението по т. 5 от дневния ред е объркващ и неясен. Навежда се, че решение за
заплащане на вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ изобщо не е вземането, тъй като в
диспозитива на т. 6 не е посочен конкретен размер на паричните вноски за фонд „ремонт и
обновяване“. Обръща се внимание, че с решението по т. 6 не са приети конкретни ежемесечни
вноски. Сочи се, че не е ясно как е определен процентът идеални части от общите части на
сградата, които се причисляват към имота на ответника. Развиват се съображения в тази насока.
Оспорва се размера на претенцията по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. Сочи се, че няма никакви
доказателства дали действително броят на собствениците в сградата е бил 53. Излага се, че след
като периодът е отминал, то ищецът следва да докаже и извършена поддръжка в сградата. С тези
доводи от съда се иска да отхвърли претенциите. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
В тежест на ищеца е да да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в
комплекс „*********“ с идентификатор *********.22, който се намира в режим на етажна
собственост. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание в етажната
собственост от 18.08.2022г. са определени вноски за периода 01.08.2022г. – 31.07.2023г. за: фонд
„Ремонт и обновяване“, включваща разходи за ремонт и обновяване, за фонд „Непредвидени
разходи“ и „други разходи“ и по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. В негова тежест е да докаже размера на
претенцията си, включително, че ответникът притежава 2,51 %. ид. ч. от общите части в сградата и
че разходите по чл. 51 от ЗУЕС следва да се разделят между 53 лица, както и, че е настъпила
изискуемостта на вземането. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника
е да докаже погасяване на вземането.
По делото като писмено доказателство е прието Решение № 496 от 29.11.2023г. по гр.д. №
1003/2022г. по описа на Районен съд Несебър (поправено във връзка допусната фактическа грешка
с Решение № 15 от 18.01.2024г.). С него са отменени решенията на общото събрание на етажната
собственост „*********“ с идентификатор *********.22 от 18.08.2022г. Както е прието в
практиката на ВКС – Определение № 1210 от 15.03.2024г. по гр.д. № 3066/2023г. по описа на I
гр.о. на ВКС, настъпилата в хода на процеса отмяна на всички решения на ОС на ЕС в
производство по чл.40, ал.1 ЗУЕС, води до отмяна на правното основание, от което е възникнало
спорното вземане и следователно вземането не съществува. Посоченият факт следва да бъде
съобразен по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което не е установен първият елемент от
фактическия състав на предявения иск – наличието на валидни решения на общото събрание на
етажната собственост от 18.08.2022г. Това е основание за отхвърлянето му.
По предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
2
ответника в забава в периода 02.10.2022г. – 02.08.2023г. След като не се доказа наличието на
главен дълг и искът за лихва следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Етажна собственост на сграда с ид. № ********* по
КККР на гр. Несебър, комплекс „*********“, представлявана от управителя О.Ш., срещу Е.С.Л.,
роден на **********г., гражданин на И. с постоянен адрес в гр.******* ПИ ******* сград
№*******, БУЛСТАТ: **********, с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС – за присъждане на
сумата от 1322,77 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, включваща разходи за ремонт и
обновяване, за фонд „Непредвидени разходи“ и „други разходи“, определена с решение на общото
събрание на етажната собственост от 18.08.2022г., начислена за периода 01.08.2022г. –
31.07.2023г., сумата от 94,34 лв. – вноска по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 01.08.2022г. –
31.07.2023г., определена с решение на общото събрание на етажната собственост от 18.08.2022г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното плащане и с правно основание чл. 86, ал .1 ЗЗД – за присъждане на сумата от
134,23 лв. – лихва за забава върху сбора от двете главници, начислена за периода 02.10.2022г. –
02.08.2023г.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3