№ 45
гр. Сливен , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Мартин Ц. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500190 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260021 /19.02.2021г. по гр. дело № 461/2020г
на Районен съд Нова Загора, с което са отхвърлени предявените от С. И. И.
ЕГН ********** и адрес: *** искове с правно основание чл.30, ал.1 във вр.с
чл.28 и чл.29 от ЗН, относно недвижимите имоти, обективирани в Договор за
доброволна делба Акт № 182, том I, рег. № 1924 от 20.09.2018 г. по описа на
Нотариус Ж.Д. с район на действие – Районен съд – Нова Загора, рег. № 534
на НК - находящи се в землището на ***, с начин на трайно ползване - нива и
имот ***, с начин на трайно ползване – нива, придобити от Г. И. Т. ЕГН
********** с адрес: *** като неоснователни и недоказани и е осъден ищеца
да заплати разноски.
Подадена е въззивна жалба от ищеца чрез процесуален представител.
Твърди се, че съдът приел в мотивите, че с придобиване на собствеността от
ответницата на 1/3 идеална част от недвижимите имоти чрез дарение от баща
й, не се накърнява запазената част на ищеца, тъй като в откритото наследство
на 17.VI.2018 год. се е включвал недвижимия имот, находящ се в *** ,от
чиято продажба ищецът е получил 36 000 лв, и получавайки по-голямата част
1
от цялата сума от 42 000 лв, практически е бил овъзмезден и не е накърнена
запазената му част от наследството на общия/ на страните/ наследодател -
техния баща. Неправилно се приема в мотивите, че извършеното дарение не
накърнява правата на ищеца. Накърнената запазена част се възстановява само
на онзи наследник, който е направил това искане. Ответницата не е направила
такова искане. Развиват се подробни съображения в подкрепа на тезата,че е
налице накърняване на запазената част, а продажбата на съсобствения на
страните имот няма отношение към това. Иска се на първо място да бъде
обезсилено решението, а ако това искане не бъде уважено, решението да бъде
отменено и вместо него да се постанови ново, с което претенциите да бъдат
уважени.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който
поддържа подадената жалба.
За въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва
основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
2
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 30,
ал. 1 ЗН е да установи чрез провеждане на пълно и главно доказване следните
обстоятелства от значение за уважаването на иска му: че притежава
качеството „наследник с право на запазена част”, размерът на масата от
имуществени права, определена по правилата на чл. 31 ЗН, накърняването на
неговата запазена част. Ответникът по този иск следва да докаже
обстоятелствата, върху които основава своите възражения в това число и
направените в полза на ищеца дарения или завети с изключение на
обичайните дарове.
Ищецът трябва да докаже накърняването на тази запазена част. По
необходимост, за да стори това, той ще трябва да определи запазената си част
съгласно правилата, съдържащи се в чл. 29 ЗН, дори съдът да не я е
определил. Тук приложение намира чл. 31 ЗН: „За да се определи
разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника,
образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на
наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и
увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея
даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по
време на подаряването и според стойността им по време на откриването на
наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване – за
движимите”. От тази маса се преценява каква е запазената част на
наследника, който има право на такава и твърди, че тя е била накърнена. Тук
не става дума за идеалната част, тъй като тя се определя по закон (чл. 29 ЗН),
а за конкретни части от конкретни имущества. Ищецът ще трябва да посочи
имотите, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта
му, даренията, които не са били „обичайни” по времето на подаряването им,
както и увеличаването на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН, когато то е
извършено от самия ищец. За задълженията на наследодателя и за
увеличаването на наследството от някого от ответниците, ищецът нито може,
нито е длъжен да знае, поради което и не носи доказателствената тежест за
тези обстоятелства. Ако някой от ответниците твърди, че той е увеличил
имуществото на наследодателя, то доказателствената тежест за това
обстоятелство ще се носи от него, а най-вероятно това твърдение ще бъде
3
направено като възражение. След като ищецът установи тази маса от
имуществени права, то той трябва да докаже, че неговата запазена част е била
накърнена. Това е положителен факт (обстоятелство), на който ищецът
основава своето искане, поради което именно той трябва да го докаже (чл.
154, ал. 1 ГПК). Ищецът може и сам да направи оценка на имуществата, но
ако съдът има съмнения, той може и служебно да назначи вещо лице, което да
изготви експертно заключение. Без оценка на имуществените права, влизащи
в тази маса, няма как да се установи дали е била накърнена запазената част на
ищеца и с колко.
Ответниците по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН могат да направят възражение,
че следва да бъде направено прихващане със завети или дарения в полза на
ищеца като не е необходимо те да са извършени от наследодателя
непосредствено, нито дори да са извършени с имущество, което му е
принадлежало приживе. Не може да се извърши прихващане с обичайните
дарове, като за този техен характер следва да се прави конкретна преценка
във всеки случай. Ответниците по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН могат също така да
направят и възражения, произтичащи от обстоятелството, че с договорите за
дарение наследодателят е извършил делба на имуществото си приживе.
В конкретния случай е безспорно установено, че ответницата е
придобила собствеността върху 1/3 идеални части от недвижими имоти -
земеделски земи, описани в Нотариален акт № 117, том VIII, рег.№ 5982,
дело № 945/ 07.10.2016 г., чрез безвъзмездна сделка - дарение, извършено в
нейна полза от баща й. С договор за доброволна делба акт № 182, том I, рег.
№ 1924/20.09.2018 г. съсобствеността върху недвижимите имоти, предмет на
дарението, била прекратена и в дял на ответницата били поставени двата
недвижими имота, находящи се в землището на ***, с начин на трайно
ползване - нива и имот ***, с начин на трайно ползване – нива. В откритото
на 17.11.2018 г. наследство се включва недвижим имот, находящ се в ***, а
именно: 1/2 идеална част от дворно място, съставляващо ***, заедно и реално
с източната половина на жилищна сграда - близнак, гараж, летни кухни и
второстепенни постройки. На 10.12.2018 г. наследниците - страните в
настоящото производство сключили Предварителен договор за покупко-
продажба на този недвижим имот, като договорили с купувача продажна цена
в размер на 42000 лв. и в т.2 от договора била отразена изричната воля на
4
страните по сделката, че цялата продажна цена за имота ще се изплати от
купувача, единствено на продавача – въззивник. Ищецът получил продажна
цена в размер на 36000 лв., получена от продажбата на сънаследствения на
страните имот, оставен в наследство от общия наследодател.
От приложените по делото доказателства се установява, че стойността
на земеделските земи, придобити от въззиваемата, е в размер на 4 500 лева.
Съгласно разпоредбите на чл.29, ал.1 от ЗН, запазената на низходящи
(включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е
при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на
наследодателя, каквато е хипотезата в случая. В откритото наследство на
17.11.2018 г. се е включвал недвижим имот, находящ се в ***, от чиято
продажба въззивникът е получил по-голямата част от нея, а именно 36000 лв.
от 42000 лв., с което практически е бил овъзмезден и не е накърнена
запазената му част от наследството на общия на страните наследодател –
техния баща. Поради това въззивната жалба се явява неоснователна и
решението следва да бъде потвърдено.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 365 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260021 /19.02.2021г. по гр. дело №
5
461/2020г на Районен съд Нова Загора.
ОСЪЖДА С. И. И. ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на Г. И.
Т. ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 365 /триста шестдесет и пет/ лева
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6