№ 1027
гр. Перник, 23.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20241720101379 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. Д. А., ЕГН **********, срещу
Професионална гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“ гр. Перник,
представлявано от В. Д. Д., в качеството на ****, с искане да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца следните суми /при допуснато с протоколно определение от
23.10.2024 г. изменение на предявените искове чрез увеличение на техния размер/:
2 500,61 лева – разлика между изплатените трудови възнаграждения за времето от
01.01.2023 г. до 01.08.2023 г. и действително дължимите такива съгласно Колективен
трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното образование и училищното
образование № Д 011-269 от 06.12.2022 г. и Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., ведно със
законната лихва считано от предявяване на исковата молба – 28.03.2024 г., до
погасяване на вземането; 714,43 лева – разлика между изплатеното съгласно Заповед
№ РД-13-791/17.07.2023 г. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 42
дни и действително дължимото такова според Колективен трудов договор /КТД/ за
системата на предучилищното образование и училищното образование № Д 011-269 от
06.12.2022 г. и Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., ведно със законната лихва считано от
предявяване на исковата молба – 28.03.2024 г. до погасяване на вземането, и 3 929,54
лева – разлика между изплатеното съгласно Заповед № РД-13-791/17.07.2023 г.
гратификационно обезщетение от 11 брутни заплати и действително дължимото такова
според Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното
образование и училищното образование № Д 011-269 от 06.12.2022 г. и Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба
– 28.03.2024 г., до погасяване на вземането.
В исковата молба ищецът Р. Д. А. излага доводи, че била в трудово
правоотношение с ответника за изпълнение на длъжността „****“, прекратено със
Заповед № РД- 13-791/17.07.2023 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, поради
1
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържа, че след
прекратяване на трудовото правоотношение с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към
Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното образование и
училищното образование № Д 011-269 от 06.12.2022 г. е уговорен по-висок размер на
брутното трудово възнаграждение за длъжността „****“, считано от 01.01.2023 г.
Поддържа, че като член на синдикална организация има право да получи увеличените
размери за брутно трудово възнаграждение, обезщетение за неползван отпуск и
гратификационно обезщетение при пенсиониране. Съобразно изложеното е направено
искане предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски. В
проведените по делото открити съдебни заседания поддържа предявените искове.
Депозира писмена защита, в която излага становище за основателност на предявените
искове.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът
Професионална гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“ е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага
доводи, че наличието на трудово правоотношение към датата на подписване на анекса
– 10.08.2023 г. е абсолютна процесуална предпоставка за реализиране на цитираното
увеличение, поради което на ищеца не се дължи увеличен размер на брутната работна
заплата и претендираните обезщетения. Оспорва ищцата да е член на синдикална
организация, поради което да й се дължи заплащане на увеличения размер на
възнаграждението. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да
бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира присъждане на разноски. В
проведените по делото открити съдебни заседания и в депозирана писмена защита
поддържа заявеното становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно и от представените писмени доказателства –
допълнително споразумение от 19.09.2022 г. към трудов договор № РД-13-
73/19.09.2022 г. и допълнително споразумение от 09.11.2022 г. към трудов договор №
РД-13-279/09.11.2022 г., се установява, че ищецът е работил в Професионална
гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“ гр. Перник на длъжност „****,
****“. От съдържанието на допълнителното споразумение от 09.11.2022 г. се
установява, че уговореното между страните основно месечно трудово възнаграждение
е в размер на 1 716 лв., като се дължи и допълнително възнаграждение за трудов стаж
и професионален опит – 39 %, при основен /удължен/ платен годишен отпуск в размер
на 48 дни и допълнителен в размер на 8 дни по КТД.
Между страните не е спорно и от представената по делото Заповед № РД-13-
791/17.07.2023 г. се установява, че трудовото правоотношение между тях е прекратено
от ответника, считано от 01.08.2023 г., на основание чл. 327, ал. 1, т.12 КТ, поради
подадена молба от ищеца за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. С цитираната заповед ответника е разпоредил на ищеца да се изплатят
следните обезщетения: по чл. 224, ал. 1 КТ – обезщетение за платен годишен отпуск в
размер на общо 42 дни за 2022 г. и 2023 г., както и по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 31, ал. 1, т.
2 КТД за системата за предучилищното и училищното образование № Д01-
269/06.2022 г. в размер на 11 брутни работни заплати.
От представената по делото служебна бележка от 06.03.2024 г. от СО на СБУ
към ПГОТ „Св. Иван Рилски“ – Перник съдът приема за безспорно установено по
делото, че до прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата при ответника,
същата е била член на синдикалната организация на Синдикат на българските учители
2
/СБУ/ в училището-ответник. Това се установява и от други писмени доказателства по
делото – копие от членска карта на ищеца за членство в СБУ и от представените с
молба от ищеца с вх. №22731/14.10.2024 г. заверени копия на платежни документи за
членски внос от ищеца за 2023 г. и 2024 г. и приходни ордери, и от представените
документи от ответника с молба с вх. № 23428/21.10.2024 г. – заявление от ищеца за
приемането и за индивидуален член на Общински координационен съвет на СБУ –
Перник, считано от месец август, 2023 г. и удостоверение от 02.10.2024 г., че ищцата е
била член на синдикалната организация в процесния период.
Представено е заявление от ищеца от 12.09.2023 г. до ответника, от което се
установява, че е претендирала процесните вземания извънсъдебно, но с писмо от
02.10.2023 г. й е отказано плащане на същите от ответника.
От ответника е представено становище от заместник-министър на
образованието и науката от 27.09.2023 г., в което са изложени доводи, че ако към
датата на подписване на обсъждания анекс трудовото правоотношение е прекратено –
не се прилага спрямо съответния работник или служител.
Размера на платените на ищеца при прекратяване на трудовото й
правоотношения се установява от приложените платежни документи и ведомости от
ответника с молба с вх. № 15372/08.07.2024 г. и от заключението на приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Между страните не е спорно и от данните по делото се установява, че на
10.08.2023 г. към КТД № Д01-269 от 06.12.2022 г. за системата предучилищното и
училищното образование е подписан Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., по силата на
който за системата на предучилищното и училищното образование се определят
минимални основни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за педагогически
специалист – **** и **** /каквато длъжност се установи да е заемала ищцата/ е
предвиден увеличен размер на минималната работна заплата.
По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, относно
въпроса какъв би бил размера на полагащите се на ищцата обезщетения при
прекратяване на трудовото и обезщетение и имали неизплатени вземания за трудово
възнаграждение, в случай че горепосочения Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. е
приложим към трудовото й правоотношение с ответника, което е прекратено считано
от 01.08.2023 г. След извършена проверка на документите по делото, както и на
относимите документи в счетоводството на ответника – вътрешни правила за работна
заплата, данни за брутното трудово възнаграждение на ищеца, данни за последен
пълен отработен месец и изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото
правоотношение, включително и ведомости за заплати, вещото лице е изчислило и е
посочило, че в случай че Р. Д. А., на длъжност „****, ***“, е имала право на
увеличение на индивидуална работна заплата, съгласно Колективен трудов договор
/КТД/ за системата на предучилищното образование и училищното образование № Д
011-269 от 06.12.2022 г. и Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г., считано от 01.01.2023 г., то
ищцата би била с месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 2 772,47 лева,
като разликата между изчисленото брутно трудово възнаграждение /2772,47 лева/ и
възнаграждението по време на прекратяване на трудовото правоотношение /2415,24
лева/ би била в размер на 357,23 лева.
Предвид изложеното, вещото лице е посочило, че в случай, че Р. Д. А. е имала
право на увеличение на индивидуална работна заплата съгласно горепосочения
Колективен трудов договор, считано от 01.01.2023 г.: разликата между изчисленото
брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 01.08.2023г. /22626,46
лева/ и полученото възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 01.08.2023г. /20125,85
3
лева/ би била в размер на 2500,61 лева; разликата между изчисленото обезщетение по
чл. 224, ал. 1 от КТ - неизползван платен годишен отпуск в общ размер на 42 дни - за
2022 г. и за 2023г. - 2021 г. /5 544,84 лева/ и изплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск 42 дни- за 2022г. и за 2023г.- 2021г. / 4830,41 лева/ би била в
размер на 714,43 лева; разликата между изчисленото обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ
и чл. 31 ал. 1, т. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование
№Д01-269/06.12.2022 г .- в размер на 11 брутни работни заплати /30497,17 лева/ и
изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 31 ал. 1 т.2 от КТД за системата на
предучилищното и училищното образование №Д01-269/06.12.2022г.- в размер на 11
брутни работни заплати / 26567,63 лева/ би била в размер на 3 929,54 лева.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ,
чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ в доказателствената тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1). между страните да е съществувало валидно трудово
правоотношение с посочените в исковата молба параметри, което да е прекратено,
считано от 01.08.2023 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ; 2). ищецът да е член на
синдикална организация към датата на прекратяване на трудовото правоотношение; 3).
с колективен трудов договор и/или анекс към него да е определен по-голям размер на
неговото трудово възнаграждение със задна дата, като периода на действие на КТД да
обхваща време, през което е полагал труд при ответника, 4). да е придобил трудов стаж
от 10 години при ответника /само по иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ/, 5).
размер на дните неизползван платен годишен отпуск към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение и размер на платените обезщетения от работодателя.
При доказване на горепосочените обстоятелства, в доказателствена тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил дължимите трудови възнаграждения и
обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, на посоченото
в Заповед № РД-13-791/17.07.2023 г. основание, както и правозиключващите си
възражение за недължимост на претенцията.
От представените писмени доказателства съдът приема за безспорно
установено, че страните са били в трудово правоотношение по силата на безсрочен
трудов договор. Не се спори и се установява и че на 10.08.2023 г. към КТД № Д01-269
от 06.12.2022 г. за системата предучилищното и училищното образование е подписан
Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., по силата на който за системата на предучилищното и
училищното образование се определят минимални основни заплати, считано от
01.01.2023 г., включително е увеличен размера и на месечното трудово възнаграждение
ищцата, като дължимият негов размер е изчислен с приетата и неоспорена от страните
по делото съдебно-счетоводна експертиза. Не е спорно и че към датата на сключване
на анекса трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено. Установява се и че
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение и към датата на приемане
на горепосочения Анекс, ищцата е член на синдикална организация.
С оглед данните по делото и заявените становища от страните, спорът между
тях се концентрира относно един обуславящите основателността на предявените
искове въпроси, а именно приложимо ли е изменението на размера на трудовите
възнаграждения на работниците и служителите с процесния Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г., считано от 01.01.2023 г., и спрямо ищцата, предвид факта, че към
датата на неговото сключване трудовото й правоотношение с ответника е прекратено.
Съгласно чл. 57, ал. 1 КТ колективния трудов договор има пряко действие по
отношение на работниците и служителите, членове на синдикалната организация,
4
която е страна по договора. В процесния случай ищцата била член на СБУ към КНСБ,
който е страна по колективния трудов договор. Предвид изложеното и предвид
уговореното между страните по него действие на Анекса, а именно считано от
01.01.2023 г., настоящият съдебен състав приема, че измененията с Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. на КТД № Д01-269 от 06.12.2022 г. има пряко действие и спрямо нея,
тъй като за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2024 г. е била член на синдикална
организация, което е страна по КТД. Доводите на ответната страна, че не е била член
на синдикална организация в този период са опровергани от представените по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира като достоверни.
С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителни
отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни
разпоредби на закона и по аргумент от чл. 50, ал. 2 КТ регламентират по-благоприятни
спрямо нормативно установените условия. Сключването на договора, във формата и
по реда на КТ, обвързва със задължителна сила страните по него - работодателят и
синдикалната организация, а с оглед специфичния му предмет съгласно чл. 57 КТ
произвежда правно действие и спрямо работниците и служителите, които са членове
на синдикалната организация – страна по договора, в индивидуалните им отношения с
работодателя. Работниците и служителите, които не членуват в синдикална
организация – страна по договора, могат да се присъединяват към сключения
колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до
ръководството на синдикалната организация, която е сключила договор /в случая след
прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е индивидуален член на
синдикалната организация/. Действието на колективния трудов договор означава, че
неговите клаузи и предвидените с тях права и задължения се прилагат в
индивидуалните трудови правоотношения на работниците и служителите с
работодателя и стават част от тяхното съдържание. Правата възникват директно за
работниците и служителите на основание сключения колективен трудов договор и
същите имат право да поискат пряко изпълнение на задължение на работодателя по
КТД.
Ищцата твърди, че сключеният на 10.08.2023 г. Анекс, с който е изменен чл. 27
на КТД от 06.12.2022 г. се прилага по отношение на нея, поради което съдът намира
предявената претенция за допустима.
В чл. 54 от КТ законодателят е предвидил, че колективният трудов договор
влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго.
Съгласно чл. 56 КТ, колективният трудов договор може по всяко време да бъде
изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване, като за
измененията в колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54. В случая с
приетото изменение на КТД с Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. се предвижда нов размер
на основните възнаграждения, който се прилага, считано от 01.01.2023 г. за работните
заплати на заетите в системата на образованието. С Анекса се придава обратно
действие на изменената разпоредба на чл. 27 от КТД и волята на страните е била да
получат увеличение на минималните работни заплати и служителите, които са били
в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., но за да се прилага по отношение на
ищцата и да породи действие по отношение на нея това изменение, тя трябва или да
бъде синдикален член на сключила го синдикална организация- в случая, както вече се
посочи, към 10.08.2023г. тя е била индивидуален член на Синдикат на българските
учители, което се установява от приложена по делото служебна бележка. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав приема за установено действие на
разпоредбите на КТД от 06.12.2022 г., изм. с Анекс от 10.08.2023 г. и спрямо трудовото
правоотношение на ищцата. Съгласно чл. 118, ал. 1 КТ, работодателят или работникът
5
или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото
правоотношение, освен в случаите и по реда, установени в закона. Трудовото
възнаграждение е част от съдържанието на правоотношението, съгласно на чл. 66, ал.
1, т. 7 КТ. Съгласно ал. 3 на чл. 118 КТ, работодателят може едностранно да увеличава
трудовото възнаграждение на работника или служителя. Употребеният в чл. 118, ал.1
КТ израз „освен в случаите и по реда, установени в закона“, следва да се тълкува, че
законодателят е предвидил изключения от забраната за едностранно изменение на
трудовото правоотношение, когато специална правна уредба, уреждаща статута,
условията на труд и неговото заплащане на определени категории служители и/или
работници, с оглед спецификата на полагания от тях труд, допуска това при
определени в съответния нормативен акт предпоставки. В КТ също са регламентирани
изключения от това правило. Съгласно чл. 289, ал.1 ЗПУО държавните и общинските
училища прилагат система на делегиран бюджет, която дава право на ****а на
училището: да се разпорежда със средствата на училището; да определя числеността
на персонала, индивидуалните възнаграждения, преподавателската натовареност и
броя на групите и паралелките, както и броя на учениците в тях съобразно утвърдения
бюджет на училището и нормите, определени в подзаконовите нормативни актове,
като осигурява изпълнението на учебния план. Съгласно чл. 57, ал. 1 КТ, колективния
трудов договор № Д01-269 от 06.12.2022г., изменен с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г.
има пряко действие по отношение на работниците и служителите, членове на
синдикалната организация, която е страна по договора. Предвид на което и на
основание чл. 118, ал. 3 КТ, работодателят е в правомощията си едностранно да
увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя и е длъжен да
измени размера му в съответствие на КТД.
Във връзка с възраженията на ответника съдът намира за необходимо да посочи
и следното:
Съгласно съдържанието на посочения Анекс за системата на предучилищното и
училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано
от 01.01.2023 г. Съдът да тълкува договора по реда на чл. 20 ЗЗД, като трябва търси
действителната обща воля на страните - върху какво страните са се споразумели и
какъв правен резултат трябва да бъде постигнат, поради което заявената от страните в
производството интерпретация на съдържанието на договора не е задължителна за
него. Страните са свободни да уговарят различни взаимни права и задължения вън от
уреденото в закона съдържание на договора. Договорната свобода е принцип на
гражданското право, като тя е ограничена единствено от императивите разпоредби на
закона и добрите нрави. В трудовото право договорната свобода е ограничена
допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2 КТ да се уговарят условия, които са по-
неблагоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов
договор /така решение № 505 от 3.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о.,
ГК, определение № 498 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4413/2021 г., III г. о., ГК./.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да тълкува чл. 27, ал. 1 от Анекса
към КТД, в смисъл, който не накърнява правата на работниците и служителите
намиращи се към 01.01.2023 г. в трудово правоотношение със ответника –
работодател, т.е. горепосочения текст следва да се разбира в смисъл, че за лицата
които са в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., намиращи се в системата на
предучилищното и училищното образование, се определят минимални основни
работни заплати, считано от 01.01.2023 г. В противен случай, при възприемане на
аргументите на ответника, би се стигнало дo съществено увреждане на правата и
интересите на ищеца, който е полагал труд към 01.01.2023 г., както и до постановяване
на неправилен и несправедлив съдебен акт.
6
Съдът намира, че тезата на ответника за недължимост на претендираните
обезщетения в сочения в исковата молба размер, поради обстоятелството, че трудовото
правоотношение на ищеца към датата на неговото сключване е било прекратено, е
несъвместима с принципа на равенство на гражданите. В българската правна система
този принцип има конституционно основание. Не случайно основните права са
намерили място в Преамбюла на Конституцията, която има непосредственото
действие. Конституционният съд е последователен в разбирането /частично обобщено
в Решение № 5 от 14.06.2022 г. на КС по к. д. № 13/2021/, че равенството е основен
конституционен принцип на гражданското общество и правовата държава по смисъла
на второто съображение в преамбюла и на чл. 6, ал. 2 от Конституцията. То е основа за
нейното тълкуване и прилагане и за нормотворческата дейност и е основно право на
гражданите /решение № 4 от 20.04.2021 г. на КС по к. д. № 1/2021 и Решение № 14 на
КС от 14.11.1992 г. по к. д. № 14/1992/. Принципът на равенство означава
равнопоставеност пред закона /решение № 6 на КС от 27.04.2010 г. по к. д. № 16/2009/,
което се изразява в две основни форми – задължение за равно третиране и забрана за
произволно неравно третиране /решение № 4 на КС от 20.04.2021 г. по к. д. № 1/2021 и
решение № 1 от 27.01.2005 г. на КС по к. д. № 8/2004/.
Забраната за произвол е елемент на правовата държава в материален смисъл и е
насочена към държавните органи, включително и към законодателя. В правовата
държава повелята за равно третиране задължава нормотвореца да урежда подобните
случаи по еднакъв начин, а различните – по различен, респективно задължение на
публичната власт е да третира „еднаквите еднакво" /решение № 4 от 20.04.2021 г. на
КС по к. д. № 1/2021 и решение № 11 от 10.05.2010 г. на КС по к. д. № 13/2010/. Само
така може да се гарантира равенството пред закона и да се осигури справедливост в
обществото. Това разбиране съответства и на основния принцип на равенство в
правото на ЕС. Европейският съюз като „правов съюз" е основан на равенството като
висша ценност, на която принципът на еднакво третиране /недискриминация/ е
същностно юридическо проявление. Правната уредба и съдебната практика придават
на принципа на равенство роля на един от централните принципи на европейския
интеграционен правопорядък, в изграждането и развитието на който Република
България участва. Същевременно, Конституционният съд последователно се придържа
към утвърденото в съвременната конституционноправна доктрина и практика
схващане за равенството пред закона като относителна, а не абсолютна
равнопоставеност /Решение № 5 от 11.05.2017 г. на КС по к. д. № 12/2016/. Водеща
следва да бъде обективната преценка дали правните субекти се намират в една и съща
или сходна ситуация, или не. Еднакви са ситуациите, между съществените
характеристики на които няма разлика. Сходни са ситуациите, които не са еднакви, но
са съпоставими в съществените си характеристики и между които няма съществени
разлики, което изключва случаите на привидна съпоставимост или близост без реална
връзка. Преценката за еднаквост или сходство в съществените характеристики или за
наличие на съществени разлики не може да бъде направена абстрактно – тя зависи от
обективните особености на конкретната материя и се прави за всеки отделен случай с
оглед характеристиките му /решение № 10 от 26.07.2022 г. на КС по к. д. № 21/2021 г./.
Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай правните субекти,
полагали труд като педагогически специалисти в периода от 01.01.2023 г. до
10.08.2023 г., се намират в една и съща ситуация в посочения период, независимо от
това дали трудовите им правоотношения са прекратени преди 10.08.2023 г. или са
съществували и след тази дата. Тези служители са полагали еднакъв по естеството си
труд, за идентични длъжности и при едни работодатели и не се установява да има
законово основание за тяхното нееднакво третиране.
7
Забавянето на различни държавни органи при приемането на Закон за държавния
бюджет на Република България 2023 г. /параграф 3 от ПЗР на КТД за системата на
ПУО от 06.12.2022 г. изрично предвижда, че в тримесечен срок от приемането на
ЗДБРБ 2023 страните предприемат действия за изменение на КТД/ и при сключването
на горецитирания Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. не следва да води до различно
третиране на педагогическите специалисти.
Страните по посочения КТД, основавайки се на изричното допускане в чл. 54, ал.
1 КТ придават сила на КТД от дата, различна от тази, на която е сключен и предвиждат
увеличаването на работните заплати да влезе в сила с обратна сила от 01.01.2023 г. Не
може да бъде споделена тезата на ответника, че е недопустимо да се преуреждат вече
прекратени трудови правоотношения и че наличието на действащо ТПО е абсолютна
предпоставка за реализиране на посоченото увеличение. И прекратени трудови
правоотношения могат да бъдат преуредени по нов начин, когато този нов начин не
засяга неблагоприятно положението на работниците или служителите. Недопустимо е
единствено с изменения в законодателството да се въвеждат с обратно действие
неблагоприятни последици за работниците и служителите /решение № 12/11.11.2010
на КС по к. д. № 15/2010 г./. В тази връзка съдът намира за необходимо и да се позове
на актуалната практика на ЕСПЧ /Решение по дело MOSKAL v. POLAND (Application
no. 10373/05) и др./, в която константно се утвърждава, че принципът на „доброто
управление" изисква по въпроси от общ интерес публичните органи да действат
своевременно, по подходящ начин и с максимална последователност. Публичните
органи следва да действат най-прецизно и най-съвестно при разрешаването на
въпроси, касаещи социалното положение и имуществените права на гражданите. В
практиката на ЕСПЧ се възприема, че по въпроси, касаещи социалната сфера на
гражданите, е недопустимо пропуски на държавни органи да бъдат компенсирани за
сметка на гражданите, а тежестта за преодоляване на тези пропуски следва да бъде
върху държавата /така Решение по дело CAKAREVIC v. CROATIA (Application no.
48921/13)). Рисковете, следващи от пропуски на държавните органи, следва да се
понасят от държавата, като в никакъв случай не следва да се допуска неблагоприятни
последици от пропуски на държавата да се прехвърлят върху гражданите. ЕСПЧ
трайно приема още, че актовете на публичните органи трябва да бъдат ясни и
последователни, за да се избягват, доколкото е възможно, правната несигурност и
неяснота за лицата, засегнати от тези актове.
Съотнесена към настоящия случай, практиката на ЕСПЧ по приложението на
ЕКЗПЧОС означава, че нито МОН, нито училището ответник, представляващо
второстепенен разпоредител с бюджет, следва да черпят права от твърдените неясноти
на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда и на цитирания Анекс
към КТД; второ, доколкото организацията на сферата на образованието представлява
въпрос от обществен интерес и доколкото въпросът за възнагражденията на
педагогическите специалисти касае социалното положение на голяма група трудещи
се, то регулацията на тези въпроси следва да бъде както прецизна, така и
последователна – това изискване налага да се създава и прилага рамка, осигуряваща
равно и предвидимо третиране на педагогическите специалисти. Обратното действие
на закона е изключение, като в конкретната ситуация то се дължи на стремежа на
министъра на образованието и науката да преодолее забавянето при приемането на
ЗДБ РБ 2023. Неизпълнението от страна на публични органи на задължението им да
действат своевременно, нарушавайки принципа на добро управление, не следва обаче
да се ползва като основание за приемане на уредба, третираща необосновано неравно
засегнатите частноправни субекти.
В обобщение, предвид изложеното, съдът намира, че предявените от ищеца
8
осъдителни искове са доказани по основание, като с оглед данните в приетото и
неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, същите са
доказани и по размер, поради което следва да бъдат уважени в цялост /в този смисъл и
решение № 431 от 10.05.2024 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 388/2024 г. по сходен
казус/. От ответника не се представиха доказателства за плащане на дължимите суми,
поради което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът не дължи държавна такса за делото,
поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Перник държавна такса в
размер на 285,78 лв., както и разноски за вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 400 лв., които са платени от бюджета на съда. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски, като претендира такива в
размер на 700 лв. за платен адвокатски хонорар. Плащането на същите е доказано по
делото, поради което следва да бъдат възложени в тежест на ответника. С оглед изхода
на повдигнатия през съда правен спор, искането на последния за присъждане на
разноски е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Професионална гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван
Рилски“ - град Перник, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Силистра“ №10, представлявано от В. Д. Д., в качеството на ****, да
заплати на Р. Д. А., ЕГН: **********, с адрес: град ***** сумите, както следва:
- на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 2 500,61 лв., представляваща
разликата между увеличеното /действително дължимо/ и изплатеното й трудовото
възнаграждение за времето от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. /вкл./, дължимо във връзка
със заеманата от нея в посочения период по трудово правоотношение с ответника
длъжност „****, ***“, с код по НКПД 23205007, което трудово правоотношение е
прекратено със Заповед № РД-13-791/17.07.2023 г. на ****а на Професионална
гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“ - град Перник, считано от
01.08.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба –
28.03.2024 г., до окончателното плащане на вземането;
- на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 714,43 лв., представляваща разликата
между дължимия размер и размера на полученото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
неизползван годишен отпуск в размер на 42 дни при прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца за длъжност „****, ***“, с код по НКПД 23205007, при
ответника със Заповед № РД-13-791/17.07.2023 г. на ****а на Професионална гимназия
по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“ - град Перник, считано от 01.08.2023 г.,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.03.2024 г., до
окончателното плащане на вземането;
- 3 929,54 лв., представляваща разликата между действителния дължим размер
и размера на полученото обезщетение, на основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 31, ал. 1 т. 2
от КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-
269/06.12.2022 г. в размер на 11 брутни заплати при прекратяване на трудовото и
правоотношение при ищеца със Заповед № РД-13-791/17.07.2023 г. на ****а на
9
Професионална гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“ - град Перник,
считано от 01.08.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на
подаване на исковата молба - 28.03.2024 г., до окончателното изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която исковете
за трудово възнаграждение са уважени.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван
Рилски“ - град Перник, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Силистра“ №10, представлявано от В. Д. Д., в качеството на ****, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да плати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Перник сума в общ размер на 685,78 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван
Рилски“ - град Перник, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Силистра“ № 10, представлявано от В. Д. Д., в качеството на ****, да
плати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Р. Д. А., ЕГН: **********, с адрес: град
*****, сума в размер на 700 лв., представляваща разноски за платен адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10