Решение по дело №346/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. Х. Б. от [населено място], представлявана от адв.Д. К. Н., срещу Отказ за издаване на удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, обективиран в Писмо № 94Д-2552-1#1/ 04.04.2024 г. на Кмета на Община Хасково.

В жалбата се сочи, че на 01.04.2024 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване адв.Д. Н. подал до Община Хасково искане, подписано с КЕП, за издаване на удостоверение за семейно положение, съпруг и деца за М. Х. Б., [ЕГН], необходимо за извършване на сделка с недвижим имот. Искането било заявено за извършване на бърза услуга и към него било приложено адвокатско пълномощно по чл. 25 от Закона за адвокатурата. Исканото удостоверение не било издадено, а отказът на Кмета на Община Хасково бил обективиран в писмо изх. № 94Д-2552-1/04.04.2024 г. За да откаже извършването на исканата услуга, Кметът на Община Хасково се позовал на разпоредбата на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР и посочил, че в конкретния случай упълномощеният адвокат се явявал „трето лице“ по смисъла на този текст, чието писмено пълномощно следвало да бъде с нотариална заверка на подписа. Този аргумент се оспорва като незаконосъобразен по подробно изложени в жалбата съображения, като се моли постановеният отказ да бъде отменен и ответникът да бъде осъден да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски.

Ответникът – Кмет на Община Хасково в депозирана по делото от процесуалния му представител писмена молба моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на направените разноски по делото. Алтернативно, в случай, че жалбата бъде уважена, заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано въз основа на подадено на 01.04.2024 г. до Кмета на Община Хасково искане от адвокат Д. К. Н. за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението за семейно положение, съпруг/а и деца, отнасящо се до М. Х. Б., [ЕГН]. Към искането е приложено Пълномощно по чл. 25 от Закона за адвокатурата, с което М. Х. Б., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица],  упълномощава адвокат Д. К. Н., [ЕГН], кантора: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 5, да я представлява пред Община Хасково и да подаде по електронен път искане за издаване на удостоверение за семейно положение и да го получи в профила си в Системата за сигурно електронно връчване.

В отговор на искането, с писмо рeг. индекс: 94Д-2552-1 #1 от 04.04.2024 г., Кметът на Община Хасково е отказал да издаде удостоверение за семейно положение, съпруг и деца за изброени в писмото лица, сред които и М. Х. Б., [ЕГН], като се е позовал на факта, че в конкретния случай упълномощеният адвокат се явява „трето лице“ по смисъла на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР и доколкото представеното от него пълномощно, макар и изрично и в писмена форма, не е нотариално заверено, съответно не била осъществена първата хипотеза на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР.

Жалбата срещу отказа е подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване в Административен съд – Хасково и входирана с вх.№ 2718/12.04.2024 г.

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването на един административен акт е то да е осъществено в законоустановения преклузивен срок от лице, разполагащо с правен интерес. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК, правилата за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършване на административни услуги, както и при обжалване на отказите (мълчаливи или изрични) за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. С оглед на това следва да се приеме, че жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването, насочена е срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като е депозирана в законоустановения 14-дневен срок, предвиден в чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието. В изпълнение на цитираната разпоредба е издадена Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Компетентността на органа в тези производства е определена императивно в чл. 2, ал. 1 от Наредбата, съгласно която удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. В разглеждания случай оспореният отказ е издаден от С. Д. – Кмет на Община Хасково, от което следва извода, че същият е издаден от компетентен орган.

С оспорения акт е отказано извършването на административна услуга - издаване на удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, заявена от упълномощения представител на М. Х. Б. – адв.Д. Н.. В писмото са изложени надлежни мотиви за отказа, поради което съдът приема, че не са налице формални пороци на акта, които да налагат отмяната му само на това основание.

Между страните не се формира спор от фактическа страна. Спорът е правен и се свежда до въпроса следва ли, когато лицето се представлява от адвокат в производство от категорията на процесното, адвокатското пълномощно да бъде нотариално заверено.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници. Ал. 2 на същия текст, сочи, че удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. Удостоверения се издават и по реда на АПК, ГПК и НПК.

Според чл. 18, ал. 2 от АПК, пред административните органи гражданите и организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации. Видно е, че законовата разпоредба на АПК също изисква нотариална заверка на представено пълномощно пред административния орган. Разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от ГПК, от своя страна, касаят представителство пред съд. Те са неотносими към представителство по административното производство, какъвто е настоящият случай.

Представителството по чл. 18, ал. 2 от АПК касае представителство, както е посочено в самата норма - "от други граждани или организации". В отклонение от това правило, с чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА), за адвокатите е предвидено да представляват своя клиент въз основа само на писмено пълномощно (без нотариална заверка на пълномощното). Нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗА е специална спрямо общата разпоредба на чл. 18, ал. 2 от АПК. От друга страна, според чл. 24, ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата, упражняването на адвокатската професия включва представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица, а в чл. 25, ал. 1 от закона е предвидено, че адвокатът представлява своя клиент по писмено пълномощно, тоест изискването на закона е наличие на писмена форма като форма за действителност на адвокатското пълномощно.

Нормата на чл. 5, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението урежда също представителство от "упълномощено лице", но тя не изключва правото на адвокатите да представляват своите клиенти само с писмено пълномощно - без нотариална заверка на същото. В случая пълномощник на заявителя на административната услуга – М. Х. Б., е адвокат, легитимиращ се с изрично пълномощно. В обхвата на упражняването на адвокатската професия, нормата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата включва и представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица. При така посочената правна уредба, след като в случая искането е подадено чрез надлежен представител, за когото по силата на чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата е достатъчно писмено пълномощно, не са налице законови пречки исканото удостоверение да бъде издадено. В този смисъл Решение № 16779 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8030/2018 г., III о.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че отказът на Кмета на Община Хасково не може да бъде обоснован и с разпоредбата на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР, на която същият се е позовал. Тази разпоредба е относима към издаване на документите по чл. 88 от същия закон – удостоверения за раждане и сключен граждански брак, както и препис извлечение от акт за смърт, каквито документи не са предмет на искането, по което е постановен оспорения пред съда отказ.

По изложените съображения, оспореният отказ за издаване на удостоверение за семейно положение, съпруг и деца за лицето М. Х. Б., обективиран в Писмо № 94Д-2552-1#1/ 04.04.2024 г. на Кмета на Община Хасково, следва да бъде отменен като постановен в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

С оглед изхода на делото, претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски в размер на 10 лв. – платена държавна такса и на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се явява основателна.

По този повод следва да бъде отбелязано, че в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C - 438/22 по преюдициално запитване, е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Посочено е също, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища. С оглед цитираното решение, съдът приема, че нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Според чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. В случая минималният размер на възнаграждението от 1000 лв. е прекомерен и несъответстващ на извършената работа и на фактическата и правна сложност на казуса. В тази връзка и като взе предвид вида на обжалването, обема на доказателствения материал, фактът, че по делото е проведено едно открито съдебно заседание, извършените процесуални действия в това съдебно заседание, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.

 

С оглед на изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ отказа на Кмета на Община Хасково, обективиран в Писмо № 94Д-2552-1#1/ 04.04.2024 г., в частта, с която е отказано издаване на удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца за лицето М. Х. Б..

ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Хасково за ново произнасяне по заявлението на адв.Д. К. Н., в качеството му на пълномощник на М. Х. Б., при спазване на законоустановените срокове и при съобразяване указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на М. Х. Б., [ЕГН], адрес: [населено място] [улица],  разноски по делото в размер на 10 лв. (десет лева).

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на адв.Д. К. Н. разноски по делото за оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38 от ЗА в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева).

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.