РЕШЕНИЕ
№1511/24.7.2019г.
Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд
двадесет и трети състав
На първи юли
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в
следния състав:
Съдия Даниела
Михайлова
Секретар П. Пламенов
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 1125 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на Х.Р.И. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление №
18-0445-000252 / 29.05.2018г. на Началника на група в РУ-Аксаково при ОД-МВР-Варна, с което
му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 20лв. на
основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП.
С
жалбата се оспорва фактическата обстановка и се навеждат множество доводи за
допуснати нарушения на процесуалните правила, като се сочи, че не става ясно
какво е самото нарушение- дали е спиране или паркиране, къде точно е извършено,
че не става ясно по какъв начин е пречел автомобила на останалите участници в
движението и др. Поради тези и други съображения а се иска цялостна отмяна на
постановлението.
В
съдебно заседание , въз. И. редовно призован, не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. И.И. отново изразява становище, че нарушението не е
извършено, както и че в хода на
производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че
постановлението е издадено от некомпетентен орган и др.Поради това и пледира
постановлението да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен процесуален
представител, който да ангажира становище по жалбата.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 04.04.2018г. въз.И. управлявал л.а. „Субару
СВХ“ с рег. № В 66 21 НА.С него в автомобила били св.К.М., с която имали общо
дете, както и тяхна позната-д-р Х..Те потеглили от гр.Игнатиево и имали
намерение да отидат до гр.Варна.Д-р Х. обаче ги помолила да я откарат до
гр.Аксаково, тъй като трябвало да пренесе медицинска апаратура.Въз.И. се
съгласил и около 15,40ч. той се намирал в гр.Аксаково, като се движел в дясната
пътна лента в посока гр.Варна.В района пред поликлиниката в града д-р Х. го
помолила да спре.В този район, в лявата част на пътя съобразно посоката на
движение на въз. И., имало обособено място за паркиране , на което имало
паркирани перпендикулярно на пътното платно автомобили.Въз. И. спрял своя
автомобил успоредно на пътното платно , като предната му част била в
посока гр.Варна.След това д-р Х. слязла
от колата, а въззивникът и св.М. останали вътре.В
това време към центъра на гр.Аксаково се движел полицейски автомобил, в който
се намирали св.П.Т. и св.П. Б..Те видели колата на въз. И., преценили, че е
паркирал неправилно и решили да му извършат проверка.За това спрели служебния
автомобил пред този на въззивника.След това св.П.Т. отишъл до колата на въз. И.,
легитимирал се и му поискал документите.Въз. И. му ги дал и св.Т. извършил проверка. След това свидетелят уведомил въззивника, че
е паркирал неправилно и ще му състави фиш.Въз. И. обаче не бил съгласен с това,
че е допуснал нарушение на ЗДП.За това св.Т. съставил против него акт за
установяване на нарушение за това , че в гр.Варна, по ул.“Капитан Петко
Войвода“, до поликлиниката, е паркирал автомобила, като създава пречки за
останалите участници в движението.Нарушението било квалифицирано като такова по
чл.98 ал.1 т.1 от ЗДП. При лично предявяване на акта въз. И. посочил, че има
възражения.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал и писмено възражение , в
което оспорил да е допуснал нарушение, направил искане да се изискат записи от
камери и в заключение формулирал искане да не му бъде налагано наказание.
Въз
основа на съставения акт против въз. И. било издадено и атакуваното наказателно
постановление , в което наказващият орган възприел изцяло
описаните в него фактически констатации и
правната квалификация на нарушението по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДП.За него на
въззивника на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП била наложена „Глоба“ в размер
на 20лв.
В
хода на съдебното следствие като
свидетели бяха разпитани св. П.Т. - актосъставител и св.П.Б.-свидетел при
установяване на нарушението. Свидетелите си спомниха за случая с необходимата конкретика и посочиха, че
автомобила е бил паркиран на пътното платно и е пречел на движението на
останалите автомобили.До разпит бе допусната и св.К.М., която е била пътник в
автомобила.Тя бе категорична, че автомобила е бил паркиран извън пътното платно
и не е пречел на останалите участници в движението.
Съдът приобщи служебно изискани и
представени от адв.И. писмени доказателства, а именно справка за нарушител от
района, заповед за компетентност на актосъставителя, писмо от РУ-Провадия,
справка от ОД-МВР-Варна, заверено копие от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и
др., които кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта
на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление
№ 18-0445-000252 / 29.05.2018г. е
издадено от компетентен орган-началника на група в РУ-Аксаково при ОД-МВР-Варна.Действително, в
постановлението е посочено, че неговия издател е оправомощен
със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на
вътрешните работи , която е била отменена със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г.Доколкото обаче и с новата заповед началника на група
„Охранителна полиция“ отново е определен за лице, което може да издава
наказателни постановления за нарушения на ЗДП, съдът намира, че неправилното
посочване на отменената заповед не съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, както и че не води до извод за некомпетентност на
наказващият орган.Постановлението е издадено в шестмесечния срок, като
наложеното с него наказание е индивидуализирано.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че въз. И. е паркирал управлявания от него лек
автомобил на ул.“Кап.Петко Войвода“ ,
пред Поликлиниката в гр.Аксаково.Разпоредбата на чл.93 от ЗДП дава легални
дефиниции на понятията „ престой“ и „ паркирано МПС“.Съгласно ал.1 едно ППС е в
престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане
на пътници или за извършване на товаро-разтоварни
работи в присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е ППС, спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение.От показанията на св.Т., св.Б. и св.М. може
да се направи извод, че въз. И. е
паркирал управлявания от него автомобил на посоченото място, доколкото
спирането му не е било свързано с качване и слизане на пътници или за извършване
на товаро-разтоварни работи.В този смисъл, независимо
от обстоятелството, че водача е бил в автомобила, след като не са били налице
основанията визирани в чл.93 ал.1 и ал.2 от ЗДП, в които не е включено изчакване на пътник, то
превозното средство е било паркирано по смисъла на ЗДП.Поради това възраженията
на адв.И. за това дали двигателя е работел или не са неотносими към спора.
Спорният елемент в настоящият казус е дали въз. И. е допуснал нарушение
на чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДП.Тази норма забранява престоя и паркирането на място,
където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или
закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.От показанията
на всички разпитани по делото свидетели се установява, че в конкретния пътен
участък е имало две ленти за движение, че в лявата част на пътя в посоката на
движение на въз. И. е имало обособени места за паркиране, които са били
перпендикулярни на осевата линия, както и че той е бил паркирал зад намиращите
се там автомобили успоредно на пътното платно.В показанията си св.Т. и св.Б. са
категорични, че автомобила е бил паркиран на самото пътно платно, както и че е
пречел на движението, като св.Б. сочи, че е бил заобикалян от другите превозни
средства, включително и от такива от градския транспорт.Св.М. от своя страна
пък е категорична, че колата е била спряна извън очертанията на пътното платно
в уширената част , използвана за паркинг.И тримата
свидетели пък са единодушни, че полицейският автомобил е бил спрян пред този на
въз. И..При съпоставка на тези гласни доказателства с останалите доказателства
, събрани по делото, съдът на първо място установи, че показанията на
полицейските служители са противоречиви.Св.Т. в показанията си не сочи, че
автомобила е пречел на останалите участници в движението, докато св.Б. твърди,
че е бил заобикалян от други превозни средства.Поради това и като съобрази
извършените от полицейските служители действия , обстоятелствата, описани в
акта и постановлението, както и направените възражения от страна на въззивника
още в хода на производството, съдът намира, че не е доказано по безспорен и
категоричен начин, че автомобила на въз. И. е бил паркиран така, че да е пречел
на останалите участници в движението.В подкрепа на този извод са от една страна
показанията на св.М., а от друга
доказателствата за предприетите от полицейските служители
действия.Доказано е и не се оспорва, че
служебният им автомобил е бил спрян пред този на въз. И. .В този смисъл,
ако автомобила на въззивника е създавал пречки, то такива е създавал и
полицейския автомобил и то за по-продължителен период от време, доколкото в
показанията си св.Т. сочи, че е правил проверка на документите на водача, извършвал е справка за неговите
нарушения и че тогава е дошла една госпожа, която И. е заявил, че е изчаквал.От
друга страна едва в хода на съдебното следствие полицейските служители сочат,
че автомобила е бил паркиран на пътното платно.Такива обстоятелства не са
посочени нито в акта, нито в постановлението, като лаконично е посочено, че на
ул.“кап.Петко Войвода“ в гр.Аксаково, пред
поликлиниката въз. И. е паркирал автомобил, като създава пречки за останалите
участници в движението.На следващо място наказващият орган не е извършил
проверка на депозираното срещу акта възражение, в което са били наведени спорни
обстоятелства, свързани именно с мястото, на което е бил паркиран автомобила.По
този начин е била нарушена разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН и наказващият
орган е наложил на въз. И. наказание, за нарушение, за което не са събрани
безспорни доказателства, че е извършено.
С оглед на изложеното до тук
съдът намира, че атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №
18-0445-000252 / 29.05.2018г. на Началника на група в РУ-Аксаково при ОД-МВР-Варна, с което на Х.Р.И. е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 20лв. на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: