Р E Ш Е Н И Е
№ 102
гр.Плевен, 10.03.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател:
Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 976 описа на Административен съд -
Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 99 от
4.11.2021 г., постановено по анд № 20214410200238/2021 г., Районен съд – Левски
е потвърдил Наказателно постановление № 572894-F606945 от 19.04.2021 г. на Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Капитал
вендинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.
***, представлявано от Ц.А.Х., ЕГН **********, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.7 ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за това, че при извършена на 17.03.2021 г.
проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС –
кафе-автомат на самообслужване, собственост на дружеството, находящ се в
гр.Левски пл.***, е установено, че кафе-автоматът няма монтирано фискално
устройство, вградено в автомат на самообслужване /ФУВАС/, няма дисплей на
ФУВАС, на който да се визуализират данни за извършената продажба и лицето,
което го стопанисва.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от „Капитал вендинг“
ЕООД, представлявано от Ц.А.Х., чрез
адвокат Д.Д. ***, който счита същото за незаконосъобразно и неправилно, поради
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Счита, че решаващият съд неправилно е анализирал събраните по делото писмени
доказателства. Твърди, че от мотивите на обжалвания съдебен акт е видно, че
решаващият състав е приел, че дружеството има качеството на задължено лице по
чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и като такова не е изпълнило
задължението си да монтира и въведе в експлоатация фискално устройство,
вградено в автомата на самообслужване /ФУВАС/ с изградена дистанционна връзка с
НАП, чрез което да отчита всяка извършена продажба с визуализация на фискалния
бон, регистриращ продажбата на 1 брой „кафе“ на стойност 0,40 лв., заплатена с
монета от 0,50 лв. от член на проверяващия екип, като кафе-автомата е
предоставил напитката, върнал е ресто, но не е визуализирал фискална касова
бележка и от проверяващия екип е установено, че на кафе- автомата към момента
на проверката няма монтиран ФУВАС, а от автомата се предлагат за продажба топли
напитки. Сочи, че съдът приема нарушението за извършено, тъй като собственикът
на автомата е предлагал за продан топли напитки от кафе автомат, без към
момента на продажбата автоматът да е оборудван с фискално устройство, вградено
в автомата на самообслужване, с изградена дистанционна връзка с НАП и че твърдението
на жалбоподателя, че към момента на проверката фискалното устройство се е
намирало в сервиз, не води до освобождаването му от задължението за наличие на
ФУВАС с изградена дистанционна връзка с НАП, както и че след като устройството
е предадено на сервиз е следвало собственика на кафе-автомата през периода, в
който ФУВАС не се намира в кафе-автомата, да не предлага за продажба напитки. Цитира
чл. 118 ал.З от ЗДДС, според който в случаите на продажби на услуги с
развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в
автомати за самообслужване, с електрическо захранване, фискалният бон,
регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се
издава хартиен документ по реда и начина, определени с Наредбата по ал. 4, а според
чл. 3 ал.1 от наредба Н18/13.12.2006 г. лице, което извършва продажби на услуги
с развлекателен характер или стоки чрез автомат на самообслужване с
електрическо захранване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез
ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на
дисплей, без да се издава хартиен документ. Посочва също, че чл.7 ал.1 от
същата наредба въвежда задължение на лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация
и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на
дейността на обекта. Според чл. 3 ал.8 т.1 от Наредбата, лице, което извършва
продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо
захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира
и отчита всяка продажба чрез ФУВАС. Навежда доводи, че от посоченото
регламентирано от законодателя монтиране и въвеждане в експлоатация на фискално
устройство, вградено в автомата на самообслужване с изградена дистанционна
връзка с НАП, е с цел чрез него да се регистрира и отчита всяка продажба. Тъй
като липсата на ФУВАС в кафе автомата към момента на извършване на проверката е
довело до неотчитане /неотразяване/ на приходи, съдът приема, че правилно и
законосъобразно административно наказващият орган е наложил административна
санкция на основание чл. 185 ал.2, а не по ал.1 от ЗДДС. Сочи, че вмененото нарушение
е за извършено нарушение на нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС, а
именно на чл. 7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, което води до
неотразяване на приходи, а не за неиздаване на документ по чл. 118 от ЗДДС. Намира
за погрешен изводът на съда, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно. Счита, че при издаването на наказателното
постановление не са спазени всички императивно предвидени изисквания за
неговата законосъобразност. Според касатора наказателното постановление е
незаконосъобразно, постановено при грубо нарушение на законовите норми и неправилно,
защото е издадено в нарушение на материалния закон, както и че не е спазена
императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която изисква посочване
на доказателствата, които потвърждават административното нарушение, а в
наказателното постановление липсват такива доказателства, което създава
неяснота въз основа на какви факти наказващият орган е приел за установена
фактическата обстановка, описана в НП. Счита още, че при издаване на НП
наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 53, ал.1, т.1 от ЗАНН, а
именно, когато установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, ако няма
основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, да издаде НП. Съгласно TP № 1 от
12.12- 20017г. на ВКС, при извършване на преценка относно наличие на предпоставки
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закона, като отграничи „маловажните” случаи на административни нарушения от
тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Според касатора в процесния случай такава
преценка изобщо не е направена. Счита, че преценката за маловажност на случая
подлежи на съдебен контрол, като в този обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН, която в процесния случай
липсва, като съдът не може да я замести със своя такава и освен това,
преценката относно наличието на основания за прилагане разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, като задължителен елемент от съдържанието на НП, кореспондира с
правото на защита. Намира, че нарушителят, освен за какво е наказан, има
законното право да узнае както фактите, така и критериите, по които е
определена степента на неговото нарушение, съответно защо деянието не е квалифицирано
като маловажен случай, а липсата на такава преценка означава липса на мотиви в
тази част на НП, което пряко засяга правото на защита и води до неговата
отмяна. Твърди, че при издаване на наказателното постановление е допуснато
нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 предл.З и 4 от ЗАНН, т.к. видно от
обстоятелствената част на същото, са посочени факти досежно констатирането на
нарушението, но не и такива, свързани с извършването му, така както предписва
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 предл.З от ЗАНН. Сочи, че проверяващият орган,
а впоследствие и наказващият такъв, са се задоволили само да посочат кога, къде
и какво е установено, но липсва описание на конкретни обстоятелства, при които
е извършено нарушението. На следващо място счита, че не е спазено и
императивното изискване на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не е описано
точно и пълно нарушението, а неточното описание на нарушението представлява
съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи също, че видно от § 11 от
ПЗР към Наредба № Н-18/16.12.2006г, същата е издадена на основание чл.118, ал.
2 и ал. 4 от ЗДДС, следователно Наредбата представлява нормативен акт по
прилагането на чл. 118 от ЗДДС. Намира, че съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а
в процесния случай наказващият орган е наложил имуществена санкция в размер на
3000 лева, на осн. чл. 185. ал. 2 от ЗЗД, от което следва извода, че според
него констатираното нарушение води до неотразяване на приходи., каквато изрична
констатация обаче липсва, както липсват и доказателства, от които да се направи
извода, че нарушението води до неотразяване на приходи. Счита, че в настоящия
случай следва да се приеме, че е налице основание за приложение на изр. 2 на
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно изр. 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, следващата
се на дружеството имуществена санкция следва да е в границите, определени от
ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС (от 500 лв. до 2000 лв.). Доколкото нарушението е
първо и не са констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосновават санкция в размер над минимума счита, че сумата от 500 лв. е
достатъчна за постигане целите на наказанието. Не на последно място намира, че
следва да бъде съобразено обстоятелството, както е посочено и в подаденото
срещу акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F606945/
25.03.2021г. възражение, че с протокол №1682367/25.03.2021г., от страна на
„Капитал Вендинг“ ЕООД са представени документите, изискани с ПИП №0448750/
17.03.2021 г. и ПИП №0449347/17.03.2021 г. Посочва, че видно от представените с
протокол №1682367/25.03.2021г. документи, към датата на извършване на проверка
от страна на органите на НАП, фискалното устройство на търговски обект по
смисъла на параграф 1. т.41 от ДР на ЗДДС- кафе-автомат на самообслужване-лява,
находящ се в гр.Левски, пл. ***, се е намирало във фирмата, извършваща сервизно
обслужване и ремонт на фискалните устройства- „Електроника и софтуер” ООД, за
подновяване на договор и сервизиране, за което обстоятелство, съгласно
представените документи, приходната администрация е уведомена. В заключение
моли съда да отмени решението.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Д., който поддържа
жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени
оспореното решение и НП.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
юрисконсулт М., която оспорва касационната жалба и моли съда да я остави без
уважение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на 17.03.2021 г. служители от НАП, БАБХ и от РУ Левски са
извършили съвместна проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР
на ЗДДС - кафе-автомат на самообслужване - лява, находящ се в гл.Левски, на
пл.“***. При извършена контролна покупка на кафе на стойност 0,40 лв.,
заплатени от свидетеля Г.Д.с монета от 0,50 лв. е установено, че кафе- автоматът
е приел плащането, приготвил и предоставил напитката и върнал ресто от 0,10
лв., но не е визуализирал фискална касова бележка. Било установено, че
кафе-автоматът няма монтирано фискално устройство, вградено в автомата на
самообслужване /ФУВАС/, че няма дисплей на ФУВАС, на който да се визуализират
данни за извършената продажба и лицето, което го стопанисва. Нарушението е
извършено, констатирано и документирано на 17.03.2021 г. с Протокол за
извършена проверка от 17.03.2021 г. След установяване на посоченото в
протокола, служител от НАП позвънил на телефона, изписан на кафе-автомата и се
свързал с Ц.Х., от който установил собствеността на автомата и било указано на
лицето да се яви в НАП гр. Плевен на 25.03.2021 г. за довършване на проверката
и му било указано какви документи да представи. На 25.03.2021 годХ.в качеството
си на представляващ „Капитал вендинг“ ЕООД се явил в НАП гр. Плевен и представил
документите, изискани с протокола за извършена проверка от 17.03.2021 г., след
което са съставени два акта, единият от които е акт № F606945/25.03.2021 г., въз основа на който е
издадено обжалваното НП. В акта са посочени обстоятелствата, установени при
проверката, като е описано подробно установеното нарушение, а именно, че
кафе-автоматът няма монтирано фискално устройство, вградено в автомат на
самообслужване, че няма дисплей на ФУВАС, на който да се визуализират данни за
извършената продажба и лицето, което го стопанисва. Отразено е, че това
нарушение е установено при извършената контролна покупка на 17.03.2021 г. и
документирано с протокол за извършена проверка от 17.03.2021г. и са посочени и
обстоятелствата, установени на 25.03.2021 г., а именно какви документи е
представило лицето при извършената документална проверка, която е документирана
с протокол за извършена проверка от 25.03.2021 г. В акта е посочено, че е
нарушена разпоредбата на чл. 7 ал.1 от наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
съгласно която лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП ФУ от датата на започване на дейността на обекта,
а в чл. 3 ал.8 т.1 от Наредбата е посочено, че лице, което извършва продажби на
стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с
изключение на услуги по обмяна на валута е длъжно да регистрира и отчита всяка
продажба, чрез фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване, като
фискалния бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да
се издава „хартиен документ“. Съдът приел, че както установеното от проверките,
така и текста от Наредбата, който е нарушен, са подробно изписани в акта, а в
последствие и в обжалваното НП, поради което направил извод, че за нарушителя е
напълно ясно какво конкретно нарушение е извършил и кога е установено
нарушението.
Съдът изложил
мотиви, че след съставяне на акта и проверка на подадените възражения и
документи от жалбоподателя, административно наказващият орган е издал обжалваното
НП, с което на „Капитал вендинг“ ЕООД, за посоченото в акта нарушение е
наложено административно наказание на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС, а именно
имуществена санкция в размер на 3000 лв. Съдът приел, че преди издаване на
обжалваното НП административно наказващият орган е съобразил установеното при
проверката нарушение, съставения в последствие акт, както и подаденото
възражение от представляващия дружеството и представените от него документи.
Тези обстоятелства, изрично са посочени в НП.
Горната фактическа
обстановка съдът установил въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. От
последните установил, че дружеството има качеството на задължено лице по чл. 3
от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и като такова не е изпълнило
задължението си да монтира и въведе в експлоатация фискално устройство,
вградено в автомата на самообслужване /ФУВАС/ с изградена дистанционна връзка с
НАП, чрез което да отчита всяка извършена продажба с визуализация на фискалния
бон, регистриращ продажбата на 1 брой „кафе“ на стойност 0,40 лв., заплатена с
монета от 0,50 лв. от член на проверяващия екип, като кафе-автоматът е
предоставил напитката, върнал е ресто, но не е визуализирал фискална касова
бележка и от проверяващия екип е установено, че на кафе автомата към момента на
проверката няма монтиран ФУВАС, а от автомата се предлагат за продажба топли
напитки. Съдът приел, че нарушението е извършено, тъй като собственикът на
автомата е предлагал за продан топли напитки от кафе автомат, без към момента
на продажбата, автоматът да е оборудван с фискално устройство, вградено в
автомата на самообслужване, с изградена дистанционна връзка с НАП. Твърдението
на жалбоподателя, че към момента на проверката фискалното устройство се е
намирало в сервиз, не води до освобождаването му от задължението за наличие на
ФУВАС с изградена дистанционна връзка с НАП. След като устройството е предадено
на сервиз, е следвало собственикът на кафе-автомата през периода, в който ФУВАС
не се намира в кафе-автомата, да не предлага за продажба напитки. Съдът се
позовал на разпоредбата на чл. 118, ал.3
от ЗДДС, според който в случаите на продажби на услуги с развлекателен характер
или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с
електрическо захранване, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се
визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин,
определени с Наредбата по ал. 4. Според чл. 3 ал.1 от наредба Н- 18/13.12.2006
г. лице, което извършва продажби на услуги с развлекателен характер или стоки
чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, е длъжно да
регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ
продажбата се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.
Чл. 7 ал.1 от същата наредба въвежда задължение на лицата по чл. 3 да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от
датата на започване на дейността на обекта. Според чл. 3 ал.8 т.1 от Наредбата,
лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на
самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на
валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка
продажба чрез ФУВАС. На основание тези разпоредби въззивният съд
направил извод, че регламентираното от законодателя монтиране и въвеждане в
експлоатация на фискално устройство, вградено в автомата на самообслужване с
изградена дистанционна връзка с НАП, е с цел чрез него да се регистрира и
отчита всяка продажба. Тъй като липсата на ФУВАС в кафе- автомата към момента
на извършване на проверката е довело до неотчитане /неотразяване/ на приходи,
съдът приел, че правилно и законосъобразно административно наказващият орган е
наложил административна санкция на основание чл. 185 ал.2, а не по ал.1 от ЗДДС. Вмененото нарушение е за извършено нарушение на нормативен акт по
прилагането на чл. 118 от ЗДДС, а именно на чл. 7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006
г. на МФ, което води до неотразяване на приходи, а не за неиздаване на документ
по чл. 118 от ЗДДС.
Съдът изложил съображения, че при
съставяне на акта и издаване на обжалваното НП не са допуснати твърдените в
жалбата нарушения. Според съда правилно административно- наказващият орган е
квалифицирал извършеното нарушение и след съобразяване на представените
документи и направените възражения от жалбоподателя е наложил минималното
предвидено в закона наказание за този вид нарушение.
На тези основания е потвърдил
изцяло НП.
Според касационната инстанция
оспореното решение е правилно и обосновано на събраните по делото
доказателства.
Съгласно нормата на чл. 7, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин на МФ (Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.) лицата по
чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в
НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Целта на
въведеното задължение е да се регистрират и отчитат всички извършени продажби
от съответния обект, с оглед осъществяване фискалната политика на държавата.
Регистрирането и отчитането на извършваните
от лицата доставки/продажби в търговски обект, се осъществява посредством
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (хартиен фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал.
3 от ЗДДС, в случаите на продажби на стоки или услуги, които се
предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се
регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на
самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон,
регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се
издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4. В чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
е предвидено от своя страна, че лице, което извършва продажби на стоки или услуги
чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на
услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба: или
чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на
дисплей, без да се издава хартиен документ, или чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2,
т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ
продажбата, се издава на хартиен носител. В процесния случай от всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства /протоколи за извършената проверка и
свидетелски показания/ безспорно се установява, че на процесната дата и място
проверяващите органи са извършили контролна покупка на кафе от кафе-автомат на самообслужване,
което е било на стойност 0,40 лв. В автомата е била поставена монета от 0,50
лв., който автомат е приел плащането, предоставил е желаната напитка и е върнал
ресто от 0,10 лв. Но на самия автомат не е имало дисплей на ФУВАС, на който да
се визуализират данни за извършената продажба и лицето, което го стопанисва.
Т.е. на самото устройство не е била визуализирана на дисплей, поставен върху самото устройство,
извършената продажба на 1 бр.кафе, не е бил издаден хартиен фискален бон, регистриращ продажбата, каквото
е изискването на чл.3, ал.8 от
Наредбата.
Установено е от контролните
органи, че неизпълнението на това задължение за регистриране и отчитане на
извършената продажба на един брой кафе напитка от автомата се дължи на липса на
монтирано фискално устройство, вградено
в кафе-автомата на самообслужване /ФУВАС/-няма дисплей на ФУВАС, на който да се
визуализират данни за извършената
продажба, нито е издаден хартиен касов бон.
Както правилно е приел решаващият
състав на въззивния съд, разпоредбата на чл.7,
ал.1 от Наредбата въвежда задължение на лицата по чл. 3 да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства и то от датата
на започване на дейността на обекта. В процесния случай безспорно установено по
делото е, че дружеството има качеството на задължено лице по чл. 3 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и като такова не е изпълнило задължението си да
монтира и въведе в експлоатация фискално устройство, вградено в автомата на
самообслужване /ФУВАС/ с изградена дистанционна връзка с НАП, чрез което да
отчита всяка извършена продажба с визуализация на фискалния бон, регистриращ
продажбата на 1 брой "кафе" на стойност 0, 40 лв., заплатена с монета
от 0, 50 лв. от член на проверяващия екип. Правилен е изводът на РС за
неоснователност на възраженията на дружеството, че след като към момента на
извършване на проверката фискалното устройство се е намирало в сервиз, деянието
се явява несъставомерно, респ. маловажно. Това обстоятелство не обосновава нито
несъставомерност на нарушението, нито наличието на основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ е такова на формално извършване. Сервизното обслужване на фискалното
устройство не освобождава съответното задължено лице от задължението му за
наличие на ФУВАС с изградена дистанционна връзка с НАП в случай, че съответния
търговски обект – автомат на самообслужване осъществява дейност. Още повече, че
самата разпоредбата на чл.7,
ал.1 от Наредбата въвежда задължение на лицата по чл. 3 да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства именно ОТ ДАТАТА НА ЗАПОЧВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ОБЕКТА.
След като в обекта е била извършвана търговска дейност-продадена е кафе-напитка
и е прието плащане, за стопанисващото
търговския обект лице е било абсолютно задължително да има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано
в НАП ФУ. След като устройството е предадено на сервиз, е следвало собственикът
на кафе-автомата през периода, в който ФУВАС не се намира в кафе-автомата, да
не предлага за продажба напитки. Регламентираното от законодателя монтиране и
въвеждане в експлоатация на фискално устройство, вградено в автомата на
самообслужване с изградена дистанционна връзка с НАП, е с цел чрез него да се регистрира
и отчита всяка продажба.
Ето защо деянието се явява
съставомерно и доказано от събраните по делото доказателства, до какъвто извод
е достигнал и въззивния съд.
Липсата на ФУВАС в кафе-автомата
към момента на извършване на проверката е причина да не се регистрират и
отчетат извършените от този кафе-автомат продажби на напитки. Това налага
безспорен и категоричен извод, ненуждаещ се от допълнително описване в НП като обстоятелство от значение за отговорността
на дружеството, че е налице неотчитане /неотразяване/ на приходи. Т.е. всички
продажби на напитки от кафе-автомата, при липса на регистрирано ФУ, са останали
неотчетени и са нанесли вреда на бюджета. Затова и правилно и законосъобразно
административно наказващият орган е наложил административна санкция на
основание чл. 185, ал.
2, а не по ал. 1 от ЗДДС.
Вмененото нарушение е за извършено нарушение на нормативен акт по прилагането
на чл. 118 от ЗДДС, а именно на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н18/2006 г. на МФ, което
води до неотразяване на приходи. В чл. 118, ал.
4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите за
издаване на наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал.
4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства - арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата, поради което нарушението е
правилно квалифицирано като нарушение по чл. 7, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ , макар и да не е направена
изрична привръзка с чл. 118, ал.
4 от ЗДДС.
Противно на оплакванията на
касатора, в АУАН и в НП са описани всички съществени елементи на нарушението,
описанието е пълно, конкретно, изчерпателно, небудещо съмнение относно факта за
какво деяние се ангажира отговорността на касатора по начин, ненакърняващ
правото му да представя доказателства в своя защита , каквито впрочем е
представил още в хода на проведеното административнонаказателно производство.
Описани са обстоятелствата във връзка с времето, мястото на нарушението,
извършените от проверяващите действия по закупуване на кафе и свързаното с тях
плащане и неотчитане на продажбата.
Противно на оплакванията на
касатора, в самото НП е изписано изрично, че, за да се определени
административното наказание, са взети предвид тежестта на нарушението, всички
смекчаващи и утежняващи отговорността обстоятелства и е констатирано от АНО, че
не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Касационната инстанция намира, че конкретният случай не би могъл до
бъде определен като маловажен и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в настоящото производство. Маловажен случай по
смисъла на нормата чл. 93, т. 9
от НК, приложима и в административно – наказателното производство, е
този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Нарушението е типично за вида си.
В резултат на същото са настъпили вредни последици-не са отчетени извършените
продажби и са нанесени вреди на фиска. В обекта не е било монтирано фискално
устройство, а липсата на фискално устройство води до нерегистрирането на
паричните средства, преминаващи през обекта. По този начин касаторът не
отразява своите приходи. С поведението си същият е нарушил правилата за
отчетност на паричния поток, преминаващ през обекта. Поради което не са налице основания
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Наложената на санкционираното
лице имуществена санкция в размер на 3000 лв. е в минималния предвиден в
разпоредбата на чл. 185, ал.
2 от ЗДДС размер, като е отчетена липсата на предходни нарушения,
предвид което не са налице основания за изменение на НП.
Воден от горното и на основание
чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 99 от 04.11.2021 г.,
постановено по АНД № 238/2021 г. на Районен съд – Левски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/