Р
Е Ш Е Н И Е № 853
11.07.2018 г.,
гр. С.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
С.СКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на 19.04.2018 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИНЧО МИНЕВ
гр.
дело № 329 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази
следното:
В
исковата си молба Б.М.Й. описва пътен инцидент, който претърпял на 29.01.2017г.
в гр.С., управлявайки собствения си лек автомобил „Шкода Фабия“. Движел се по
бул.“Стефан Стамболов“, след което навлязъл в кв.“Сини камъни“ и се насочил да
премине през кръстовище между блокове 18 и 19. Движещ се в дясно от него л.а.
„БМВ“, управляван от С.С.А.също навлязъл в кръстовището, без да го изчака и
пропусне, въпреки че преди това бил спрял на поставен пътен знак „Стоп”. По
този начин отнел предимството му и с предната част на своя автомобил ударил
превозното средство на Й., в предната дясна част, с което му причинил
материални щети: повредена облицовка и лайсна на предна дясна броня; повреден преден
десен калник; предната дясна ПВС конзола; десен праг; преден десен вътрешен
кормилен накрайник; преден десен ПВЦ подкалник и предната дясна, стоманена,
джанта.
Тъй като между двамата водачи не съществувал спор по причината и вината
за настъпването на ПТП-то, съставили двустранен протокол, който на следващия
ден Й. представил в офис на застрахователното дружество, при което за лекия
автомобил „БМВ“ имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ /ГО/ на
автомобилистите- „Бул инс“. Там била заведена претенция под № **********/
30.01.2017г., извършен бил оглед на „Шкода“-та, в резултат на който било
установено, че за възстановяването на описаните по-горе щети са необходими
886лв. След седмица обаче получил писмо от застрахователя, с което последния го
уведомил, че неправилно е декларирал обстоятелствата по инцидента- защото
описал в представеното пред него искане, че автомобила му е ударен в задната
дясна част, докато удара бил в предната дясна част.
Ищецът счита, че това не може да бъде
основание застраховател да откаже изплащане на обезщетение, тъй като не
представлява такова по смисъла на закона; също и защото вида и точното място на
настъпилите по автомобила му щети били описани в двустранния протокол и в
протокола за оглед, съставен в ЗД“Бул инс“, с което то било несъмнено
установено. При това положение Й. предявява иск последното да бъде осъдено да
му заплати, на осн.чл.386 ал.2 от КЗ, въпросните 886лв. Търси и разноски по
делото.
От ответното
дружество е депозиран, в срок, писмен отговор, в който заема позиция, че иска
не е основателен и го оспорва. За разлика от отговора си до Й., в осъществената
между тях преди образуване на делото кореспонденция, в който изтъква единствен
аргумент за липсата на плащане факта, че мъжа е декларирал в документа пред
застрахователя, че щетите са настъпили в задната дясна част на автомобила му,
докато всъщност са в предната такава, в писмения си отговор на исковата молба
застрахователя добавя и възражения, че липсват доказателства за вина на водача
на застрахования при него с „ГО” автомобил; че двустранния протокол е частен
документ и не обвързва застрахователя; че в този протокол не е попълнен
реквизит, което го компрометира като доказателство. Въведено е и възражение за
размера на щетата- счита, че ремонта изисква много по-малко от търсените по
делото парични средства.
Ответникът
претендира разноски по делото.
Съдът, след като обсъди всички събрани по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
От
свидетелството за регистрация, част І, с № ********* се установява, че ищеца е
собственик на л.а.”Шкода фабия” с ДК№ СН 5035ВН.
От двустранния
констативен протокол, представляващ лист № 7 от материалите по делото съда
установява, че на 29.01.2017г., в гр.С.,
на Т-образно кръстовище пред бл.19 в кв.”Сини камъни” е възникнало
пътно-транспортно произшествие, с участието на това моторно превозно средство и
л.а.”БМВ 525” с рег.№ СН 5409АМ, управляван от Сезер Исмаилов, за който при
ЗД”Бул инс” е имало сключена и действаща, застраховка „ГО” на автомобилистите.
Впрочем, последните две обстоятелства са признати от ответника в писмения му
отговор.
От съдържанието
на протокола и начина на попълването му, където в секцията, предназначена за
„превозно средство А” е отбелязано в долната й част, че това е виновния за настъпването на инцидента
водач, съда приема, че такъв е Сезер Исмаилов. От изчертаната схема на
кръстовище съда приема за доказано твърдяното в исковата молба обстоятелство,
че на Т-образно кръстовище в гр.С. той не е пропуснал движещия се по главния
път л.а.”Шкода”, въпреки поставен пред първия от тях пътен знак „Стоп”;
навлязъл е в кръстовището и е блъснал управлявания от ищеца автомобил, като му
е нанесъл повреди в предната дясна част.
Видът им се
установява от т.н. Опис №2 на щета, №**********/ 30.01.2017г. /полица BG/02/116002534096/
и Опис №3 от същата дата, съставени в ЗД”Бул инс” и те са: тежко деформирана
облицовка на предната дясна броня, която налага боядисване; същото и за предния
десен калник; повредена лайсна на предната дясна броня; конзола предна дясна
броня ПВЦ- за подмяна; средно деформиран десен праг; вътрешен преден, десен
кормилен накрайник- за подмяна; средно деформиран преден десен подкалник и леко
деформирана предна дясна стоманена
джанта.
В съставено
след една седмица писмо, дирекция „Уреждане на застрахователни обезщетения” при
това дружество е изпратила до Б.Й. писмо /изх.№ ОК-71025/ 06.02.2017г./, в
което признава, че описаното по-горе ПТП е виновно причинено от лекия автомобил
БМВ 525 с рег.№ СН 54 09АМ, както и че за последното при него е сключена
действаща застраховка „ГО” на автомобилистите, но въпреки това отказва да му
заплати застрахователно обезщетение, защото в „Искането за оценка по
застраховка ГО на МПС”, отправено до ЗК”Бул инс”, Й. записал, че споменатото
МПС е ударило лекия му автомобил в задната дясна част и поради това не е налице
причинно-следствена връзка между декларираното от Й. събитие и нанесените по
автомобила му щети. Писмото е последвано от молба на Й. с искане застрахователя
да преразгледа случая му.
От
представените с писмения отговор документи съда установява, че Б.Й. е заявил
претенцията си пред ЗД”Бул инс” на 30.01.2017г. с Искане за оценка, в което е
описал въпросния инцидент, изразяващ се в отнемане на предимството му от водач,
който не спрял на пътен знак „Стоп”, в резултат на което последвал удар в
предната дясна част.
Щетите са
оценени от застрахователното дружество, видно от документа, наречен Калкулация
на щета, на: 25лв. –детайли за подмяна; 24.40лв.- труд демонтаж и монтаж на
детайли; 54.40лв.- труд за ремонт на детайли; 163.80лв.- труд и материали за
боядисване на подменени и ремонтирани детайли и 5лв.- за матиране/полиране на
детайли.
При така установената фактическа обстановка съда
прави следните правни изводи:
Предявен е
осъдителен иск с пр.осн.чл.432 ал.1 от КЗ. Този имено текст намира приложение в
случая, тъй като ищеца твърди, че е претърпял вреди в следствие ПТП и насочва
вземането си за възмездяването им срещу застрахователя на гражданската
отговорност на водача, виновно причинил инцидента. Т.е., ищеца е увредено по
смисъла на същия нормативен акт, лице- чл.478 ал.2.
Предвид
обстоятелствата, на които е основан иска и доказателствата, ангажирани по
делото, съда намира че той, е частично основателен.
Трябва да се посочи тук, че макар възможността
да търси обезщетение направо от
застрахователното дружество да е уредена в КЗ, за наличието на вземането трябва да се докаже наличието и
предпоставките на института на непозволеното увреждане- чл.45 от ЗЗД,
съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил
другиму виновно. На това основание Й. трябваше да докаже в настоящото дело
деяние, извършено от физическо лице- водач на лек автомобил, в резултат на
което да е последвало ПТП с участието и на ищеца; противоправно поведение на водача на
автомобила, причинил ПТП-то; претърпяни от ищеца вреди и причинно-следствена
връзка между ПТП-то и вредите. Вината на другия водач се предполага- ал.2 на
чл.45 от ЗЗД.
По делото е
безспорно- защото се установи по категоричен и недвусмислен начин, чрез нарочно
писмено доказателствено средство, а и тъй като е признат от ответника, макар и
извънсъдебно, факта на настъпването на описаното в исковата молба ПТП. Също
безспорно е, тъй като е и съдебно признато от ответното дружество, че за единия
от автомобилите, участвали в инцидента, при него е имало сключена и действаща
застраховка „ГО” на автомобилистите.
Според съда,
налага се и извода, че процесния инцидент е настъпил в резултат на
противоправното поведение на водача на този автомобил- БМВ с рег.№ СН 5409АМ: в
съставения от него и ищеца, като водач на другия автомобил, двустранен
констативен протокол е описано, с изписването на буквалния текст „виновен за
ПТП” и с изчертаването на схема, че той не е спрял на Т-образно кръстовище пред
пътен знак „Стоп”, в резултат на което е отнел предимството на ищеца, който е
управлявал автомобила си по път с предимство. Т.е., доказано е авторството на
деянието.
Съгласно чл.13
ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за предупреждаване на
участниците в движението за опасности на пътя, за даване на различни
предписания към тях- относно
предимството, забраните …., на пътищата се поставят необходимите
пътни знаци.
Те са уредени в
Наредба № 18/ 23.07.2011г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци. Вторият
от група „Б” пътни знаци, които са относно предимството, е знак „Стоп” /знак
Б2/: ”Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Всеки участник в
движението трябва да съобразява поведението си с тях- чл.6 ал.1. В случай, че
не стори това, в частност не спре на пътен знак „Стоп”, той носи
административно-наказателна отговорност- чл.183 ал.2, т.3 от ЗДвП. Т.е., поведението
му е противоправно. Ето защо и поведението на Сезер Алиев като водач на лек
автомобил при процесното ПТП трябва да се прецени като противоправно.
Впрочем, това
негово поведение, дори вината му, са признати от самия ответник/негов
представител/- в писмото изх.№ ОК-71025/ 06.02.2017г., абзац втори е буквално
със следното съдържание: „Пътно транспортното произшествие е виновно причинено
от БМВ 525 ТДС с рег.№ СН5409АМ……”. Така също, само наличието на разпоредбата
на ал.2 от чл.45 от ЗЗД прави несъстоятелен единия от доводите на ответното
дружество- че липсвали доказателства за вината на водача на застрахования при
него, с „ГО”, лек автомобил БМВ. За този факт доказателствената тежест е разместена- не пострадалото лице- ищец трябва
да установява наличието на вина, а ответника трябва да доказва липсата й. В
случая от застрахователното дружество не се ангажираха подобни доказателства.
Категорично се
установи, че в резултат на противоправното поведение на Алиев е настъпило ПТП,
с причинени на другия участник материални щети- автомобила му е ударен, в
следствие на което са настъпили различни деформации. Наличието им, както и вида
им са установени от представител на ЗД”Бул инс”- със съставени от такъв Опис №2
на щета, от 30.01.2017г.; Опис №3 на щета от същата дата и Калкулация на щета.
Те са съставени в деня, следващ датата на ПТП-то. Т.е., доказана е и причинно –следствена връзка.
Отново като
несъстоятелен се преценя от съда друг от доводите на ответника против иска- че
двустранния констативен протокол е частен документ и не обвързва
застрахователя, пред който е представен. Подобно твърдение на застраховател не
звучи сериозно - защото тези двустранни протоколи са част от дейността на
застрахователните дружества във връзка със застраховката „ГО” на автомобилистите-
чл.487 ал4 от КЗ и чл.5 ал.2 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009г. за документите
и реда за съставянето им при пътно-транспортни произшествия ……., съгласно който
застрахователите, които сключват задължителната застраховка „ГО” на
автомобилистите, са длъжни да предоставят безплатно и в два екземпляра бланка
за двустранен констативен протокол. Той е един от трите вида протоколи, които
се съставят при настъпило ПТП- чл.2, ал.1, т.3 от Наредба Із-41. Прилага се за
случаи, в които при произшествието са причинени само материални щети и между
участниците в него има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. След
като закона, в т.ч. и подзаконов нормативен акт му придава същата сила като на
протокол за ПТП, съставен от органите на „Пътна полиция” при МВР, то и той като тях, обвързва застрахователя,
макар да се съставя от физически, недлъжностни лица.
Несъстоятелен е
и изтъкнатия от застрахователното дружество довод, при който преди образуване
на делото е отказал да изплати обезщетение на Й.- според съда не е налице
разминаване и това лице коректно е декларирало през застрахователя,
обстоятелствата по процесното ПТП, вкл. и правилно е локализирал щетите по своя
автомобил, тъй като в нарочния документ- Искане за оценка по застраховка „ГО”,
от 30.01.2017г., е описал, че л.а. БМВ е ударил неговия л.а.”Шкода Фабия” в
предната дясна част, а по-надолу- че щетите се изразяват в деформация на предна
броня; предна дясна джанта; калник преден десен и т.н. Така са описани те и в
двустранния констативен протокол- в предната му дясна част. Точно тези – по вид
и местонахождение, щети е установил представителя на ЗД”Бул инс”, тъй като точно
такива е отразил в съставените от него Опис №2 на щета и Опис №3 на щета, както
и в Калкулация на щета.
Съдът не
споделя и възражението на ответника, че не е попълнен реквизит в представения с
исковата молба, а и с отговора, двустранен протокол- защото липсвали
отбелязвания в т.12 от него. Всъщност, видимо е, че отбелязвания са извършени и
те са в полета 9 и 17.
Основателно е
обаче възражението на ответника касателно размера на ищцовата претенция. Б.Й.
не ангажира доказателства на колко е възлязъл ремонта на автомобила му, извън
изчисленията, направени от застрахователя. По тази причина съда се основава на
последните- документа, наречен Калкулация на щета и приема, че размера на
претърпяните от ищеца щети е 272.60, от които: 25лв. –детайли за подмяна;
24.40лв.- труд демонтаж и монтаж на детайли; 54.40лв.- труд за ремонт на
детайли; 163.80лв.- труд и материали за боядисване на подменени и ремонтирани
детайли и 5лв.- за матиране/полиране на детайли.
До този размер
иска освен по основание е установен и по
размер. За горницата до сумата, представляваща неговата цена, ще бъде
отхвърлен.
По въпроса за
разноските- такива се търсят и от двете страни /ответника- с писмения си
отговор; ищеца- в устните състезания/. Съгласно ал.1 на чл.78 ГПК, на ищеца се
следват разноски, съразмерно уважената част от иска. В случая направените от Б.Й.
са 350лв., от тях: 50лв.- заплатена държавна такса за образуване на делото и
300лв.- възнаграждение за пълномощника му-адвокат. Ето защо на това основание
му се следва сумата 107.69лв.
На осн.ал.3 от
чл.78 от ГПК, на ответника също се следват разноски- съразмерно отхвърлената
част от иска. Разноските на застрахователното дружества се формират от
заплатеното от него на процесуалния му представител- адвокат, възнаграждение и
то е 300лв. Ето защо на това основание
му се следват 207.70лв.
При горните
съображения С.ски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС” с ЕИК *********, със
седалище гр.София и адрес на управление на дейността- бул.”Джеймс Баучер”№87 да заплати на Б.М.Й. с ЕГН: ********** и съдебен адресат- адв.К. ***, на осн.чл.432
ал.1 от КЗ сумата 272.60лв. /двеста
седемдесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпяни от последния имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
29.01.2017г., когато в гр.С., на Т-образно кръстовище в близост до блокове 18 и
19 в кв.”Сини камъни”, управляващия л.а.”БМВ 525 ТДС” с рег.№ СН 5409 АМ- С.С.А.от
с.Г., С.ска обл. отнел предимството му като водач на л.а. „Шкода Фабия” с рег №
СН 5035 ВН, с което причинил пътно-транспортно произшествие, удряйки последния в
предната дясна част.
ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 272.60лв. до пълния претендиран размер 886лв.
Отговорността
на ЗД”БУЛ ИНС” с ЕИК ********* за сумата 272.60 лв. е ангажирана в качеството
му на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена с него за лекия автомобил ”БМВ 525 ТДС” с рег.№ СН
5409 АМ.
ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС” с ЕИК ********* да заплати на Б.М.Й. с ЕГН: ********** на
осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от последния разноски в настоящото дело,
съразмерно уважената част от иска- 107.69лв./сто и седем лева и шестдесет
и девет стотинки/.
ОСЪЖДА Б.М.Й. с ЕГН: ********** ***” с ЕИК *********, на осн.чл.78 ал.3
от ГПК, направените от последното разноски в настоящото дело, съразмерно отхвърлената
част от иска- 207.70лв. /двеста и
седем лева и седемдесет стотинки/.
Решението може
да бъде обжалвано от всяка от страните, пред С.ски окръжен съд, с въззивна
жалба, която трябва да се подаде в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: