РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 22.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на
прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 371/ 2018 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Административното дело е образувано по повод искова молба на л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, с цена на иска 10 000 лв., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София и сочено в искова молба правно основание чл. 284 от ЗИНЗС.
Ищецът сочи, че ответникът му е причинил неимуществени вреди за периода 07.07.2014 г. – 07.03.2018 г., изразяващи се в незаконосъобразно бездействие. Сочи, че с пет заповеди: № 171/07.07.2014 г., № 344/13.12.2014 г., № 177/12.08.2015 г., № 265/18.12.2015 г. на Началник на ЗО „Атлант“ и Заповед № 76/19.01.2018 г. на Началник на Затвора Ловеч бил награден с награда „удължено свиждане“ на основание чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС. Сочи Заповед № Л-5593/10.10.2006 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, съгласно която са били определени минималните изисквания за обзавеждане на помещенията, в които се провежда извънредно свиждане. Твърди, че вместо да се обособи посоченото в последната заповед помещение за свиждане, затворническата администрация на ЗО „Атлант“, гр. Троян е практикувала удълженото свиждане в помещение, което е било столова на служителите. Твърди, че претърпяната от него неимуществена вреда се дължи на системно незаконосъобразно действие и бездействие във връзка с липсата на указаните изисквания за оборудване на помещение за удължено свиждане, които са причинили на ищеца чувство на несигурност и малоценност. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца - л.св. С.Б.Б. сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 07.07.2014 г. – 07.03.2018 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2014 г.
Искът е уточнен изрично в първото съдебно заседание на 19.03.2019 г., в което ищецът е заявил, че не поддържа иск за мораторна лихва за минал период от време, а поддържа единствено иск за главница в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание ищецът мотивира иска си за неимуществени вреди във връзка с бездействието на ответника да обособи помещение за удължени свиждания. Сочи, че удължените свиждания в празнични дни са провеждани едновременно на 7-8 до 10 лишени от свобода, като всеки лишен от свобода е бил в общо помещение с останалите и с техните посетители. В съдебно заседание ищецът се позовава на влязло в сила решение № 7205 от 14.05.2019 г. по адм.д. № 3502/2018 г. на ВАС, с което е отменена т. 2 на Заповед № Л-721 от 29.02.2016 г. на ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в частта по т. 2, с която е наредено в заведенията от закрит тип и поправителните домове, свиждането по т. 1 да се провежда в помещения, при възможност, оборудвани със системи за видео-наблюдение и мероприятието да протича в присъствието на служители от надзорно-охранителния състав, с оглед разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗИНЗС.
Сочи, че ответникът му е нарушил правото на „интимно ненаблюдавано свиждане“, като се позовава на друго решение № 8859/06.07.2017 г. на ВАС. Сочи, че по време на всичките му пет удължени свиждания /награди/ не е съществувало никакво законово основание той да бъде наблюдаван по време на свиждането, което представлява награда. В заключение ищецът моли съдът да му присъди обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, като сочи, че независимо от размерът, който му се присъди, няма как да се върне времето назад и пропуснатата възможност да укрепи личните си контакти по време на удълженото свиждане.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София в писмен отговор вх. № 3635/18.12.2018 г., писмено становище вх. № 1760/22.05.2019 г., както и в съдебно заседание чрез юрк. Г.Г. намира исковата молба за допустима, но за неоснователна. Сочи, че за да се квалифицира едно действие или бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнението на задължението за фактическо действие, което задължение да е регламентирано в нормативен акт. Сочи, че ищецът е ползвал наградите – удължено свиждане по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС в съответствие с реда, регламентиран в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, както и Заповед № Л-721 от 29.02.2016 г. на ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Заповед № 2577/28.06.2016 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Сочи, че липсват правни норми, които да уреждат условията и реда за провеждане на удължено свиждане. Сочи, че затворническата администрация е спазвала Заповед № Л-721 от 29.02.2016 г. на ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В заключение ответникът моли съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение, че исковата молба с правна квалификация по чл. 284 от ЗИНЗС е основателна, а претендираният от ищеца размер от 10 000 лв. е завишен, поради което следва да бъде редуциран от съда.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Независимо от квалификацията на иска, която е направил ищецът - иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът не е длъжен и не е обвързан от направената правна квалификация от ищеца. В същия смисъл е константната практика на гражданските съдилища /ВКС/, както и ВАС, конкретно – определение № 189 от 08.01.2018 г. по адм.д. № 10037/2017 г. на трето отделение на ВАС.
Исковата молба с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е допустима, като неприложима с оглед датата на подаване на ИМ – 01.11.2018 г. е разпоредбата на § 49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС спрямо иск подаден, след 07.02.2017 г.
Съгласно сочената практика на ВАС - определение № 189 от 08.01.2018 г. по адм.д. № 10037/2017 г. на трето отделение на ВАС искът е подаден от лице с активна процесуална легитимация срещу надлежен ответник - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, поради което искът е допустим.
По делото няма спор по фактите, като фактическата обстановка е следната:
С посочените в исковата молба пет заповеди: № 171/07.07.2014 г., № 344/13.12.2014 г., № 177/12.08.2015 г., № 265/18.12.2015 г. на Началник на ЗО „Атлант“ и Заповед № 76/19.01.2018 г. на Началник на Затвора Ловеч ищецът Б. е бил награден с награда „удължено свиждане“ на основание чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС.
В писмо рег. № 9332/20.09.2018 г. на Главен директор на ГДИН /на л. 17-18 от делото/, се сочи, че в ЗОЗТ „Атлант“ съществува обособено помещение от 37 кв.м., в което се провеждат свижданията на лишените от свобода и техните посетители. В съседство до това помещение се намира служебната столова, която е обзаведена с маси, столове и кухненска част. Поради ограничения сграден фонд на ЗОЗТ „Атлант“ и поради осигуряване на реда и сигурността в писмото се сочи, че „не може да бъде обособено специално помещение, в което да се провеждат свижданията по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС“. В писмото се сочи, че към настоящия момент този вид свиждания се провежда в залата за посетители в различно време от свижданията по чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС. При необходимост и в зависимост от броя на посетителите се внасят допълнителни маси и столове. Допуска се пряк контакт между лишените от свобода и техните посетители и се разрешава внасянето на домашно приготвена храна. Сочи се, че помещението е оборудвано със система за видеонаблюдение, а мероприятието протича в присъствието на служител на НОС. Проверката констатира, че провеждането на удължено свиждане в залата, в която се осъществява редовното ежемесечно свиждане, не представлява нарушение.
Същото се потвърждава и в справка на Началник на ЗОЗТ „Атлант“, гр. Троян, към Затвора Ловеч /на л. 37-38 от делото/, в която изрично се сочи, че: „поради ограничения сграден фонд на ЗО „Атлант“ не е обособено помещение специално за свижданията по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС. В годините назад удължените свиждания са били провеждани в служебната столова, която също е обзаведена с маси, столове и кухненска част, но тъй като това създава известни неудобства за служителите и помещението не е оборудвано с видеонаблюдение, по мое разпореждане от началото на 2018 година този вид награди се ползват от лишените от свобода в по-просторната част от стаята за свиждане /26 кв.м/ в различно време от свижданията по чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС.“ В същата справка се сочи, че: „Съгласно Заповед № 721 от 29.02.2016 г. на ВПД главен директор на ГДИН ст.комисар Св.Ц.за определяне на условията и реда за провеждане на свиждането по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС, помещението е обзаведено с горепосочените мебели, допуска се пряк контакт между л.св. и посетителите, мероприятието протича в присъствието на служител, разрешава се внасяне на домашно приготвена храна. Съгласно Заповед № 2577 от 28.06.2016 г. на главния директор на ГДИН гл. комисар Г.Г., стаята за свиждане е оборудвана със система за видеонаблюдение. Свиждането е с продължителност до 4 часа, но най-често се осъществява за 2 часа.
Изложеното по-горе в двете писмени доказателства се потвърждава и от свидетелските показания на св. Р. В. К. и св. С.П. И., които са главни надзиратели в ЗО „Атлант“ както през сочения в исковата молба период 07.07.2014 г. – 07.03.2018 г. така и в момента.
При това положение от всички писмени и гласни доказателства се установява изложеното от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба.
Междувременно по време на висящността на настоящото дело е постановено влязло в сила решение № 7205 от 14.05.2019 г. по адм.д. № 3502/2018 г. на ВАС, с което е отменена т. 2 на Заповед № Л-721 от 29.02.2016 г. на ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в частта по т. 2, с която е наредено в заведенията от закрит тип и поправителните домове, свиждането по т. 1 да се провежда в помещения, при възможност, оборудвани със системи за видео-наблюдение и мероприятието да протича в присъствието на служители от надзорно-охранителния състав, с оглед разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗИНЗС. Соченото решение № 7205 от 14.05.2019 г. по адм.д. № 3502/2018 г. на ВАС следва да бъде съобразено при решаването на настоящия спор по реда на чл. 142, ал. 2 от АПК с оглед датата на приключване на устните състезания по настоящото дело – 03.07.2019 г.
В решение № 7205 от 14.05.2019 г. по адм.д. № 3502/2018
г. на ВАС е прието следното:
„Съдът е установил от фактическа страна, че с писмо изх.№
94-С-1611/13.05.2013г. на заместник министъра на правосъдието с копие до
администрацията на Президента, Омбудсмана на Република България, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Началника на Затвора гр. Враца и С. Н.,
е предоставена информация, че е отменен
„мълчалив или изричен отказ” на началника на затвора в гр. Враца, относно
демонтаж на съществуваща камера за видеонаблюдение в мястото за удължено
свиждане в затвора в гр. Враца. В писмото е посочено, че ръководството на
ГД „Изпълнение на наказанията” следва да даде указание към териториалните
структури в местата за лишаване от свобода от закрит тип, относно премахване
камери за видеонаблюдение и отмяна на какъвто и да е ред за провеждане на
свиждането в тях, поради намеса в личния живот, не само на лишените на свобода,
но и на гражданите, дошли на такова свиждане.
Въз основа на извършена проверка по сигнал рег. № 94-С-385/20.10.2015 г., с
доклад на министерство на правосъдието е констатирано, че няма официален ред,
който изчерпателно и подробно да указва начина за ползване на наградата по чл.
98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС, поради което практиката за провеждане на този вид
награда в отделните затвори е различна; липсата на ясна аргументация относно
оборудването на помещенията за удължено свиждане, както и редът за неговото
провеждане създава у лишените от свобода усещането за неравностойно положение
при изпълнението на наказанието, в частта начин и условия на ползваната
награда. Въз основа на констатациите, на основание чл. 15, ал. 7, т. 1 от
Устройствения правилник на Министерство на правосъдието, се дава следното
задължително указание: „Да се предприемат мерки и действия за регламентиране на
реда и начина на провеждане на удължените свиждания по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС в местата за лишаване от свобода от закрит тип”. Определен е срок за
изпълнение на задължителното указание: 01.03.3016 г. и като отговорно лице за
изпълнението е посочен Главен Директор ГДИН.
В изпълнение на дадените задължителни указания по доклада, както е изрично
посочено в нея, е издадена оспорената Заповед № Л-721 от 29.02.2016 г. от ВПД
главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В т.1 от същата
е наредено, на основание чл.13, ал.2, т.1 и чл. 98, изр.2 ЗИНЗС и чл. 91
ППЗИНЗС, в изпълнение на задължителни указания, съдържащи се в доклад до
Министъра на правосъдието от Инспектората по чл. 46 ЗА, провеждането на
свиждането по чл. 98, ал. 1 т.5 ЗИНЗС да става в специално обособени помещения,
обзаведени с подходящи мебели, без заграждения, с допускане на пряк контакт
между лишения от свобода и посетителите. В оспорваната т. 2 от акта, е
наредено: „В заведенията от закрит тип и поправителните домове, свиждането да
се провежда в помещения, при възможност, оборудвани със системи за
видео-наблюдение. Мероприятието да протича в присъствието на служители от
надзорно-охранителния състав, с оглед разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗИНЗС”.
Изпълнението на заповедта е възложено на началниците на затвори, поправителни
домове и затворнически общежития. Контролът по изпълнението на заповедта е
възложен на началник сектор „ОЗС” в ГДИН. Представена е Заповед № ЧР-05-98 от
24.04.2015 г. във връзка с правомощията на ст. комисар С. Ц.за издаване на
заповедта.
Съдът е събрал доказателства за съобщаване на заповедта на излежаващите
наказания „Лишаване от свобода“ в затвора в гр. София, въз основа на което е
направил извод за подаване на оспорването в предвидения от закона срок.
В кориците на делото е представена и Заповед № Л-2577 от 28.06.2016г. на
главния директор на ГДИН, издадена след началото на съдебното производство,
относно определяне на условията и реда за провеждане на свиждането по чл. 98,
ал.1 т.5 в затворите, затворническите общежития и поправителните домове. В
същата и на същите правни и фактически основания като в оспорената заповед, е
наредено в заведенията от закрит тип и поправителните домове, свиждането да се
провежда в помещения, оборудвани със системи за видео-наблюдение и
мероприятието да протича в присъствието на служители от надзорно-охранителния
състав, с оглед разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗИНЗС. В заповедта е изрично
посочено, че с нея се допълва оспорената Заповед № Л-721 от 29.02.2016 г.
Пред касационната инстанция е представено влязло в сила Определение № 3389 от 30.05.2018г. по адм. дело 6280/2015г., с което е отменен, поради липса на мотиви, изричен отказ, обективиран в писмо рег. № 5293/21.05.2015г. на ВПД главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, с която по жалба на лишен от свобода е отказано премахването на монтираните камери за видеонаблюдение в мястото за удължено свиждане по чл. 98, ал.1 т.5 ЗИНЗС и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне…….
Въведената с оспорената заповед административна мярка касае удълженото свиждане по чл. 98, ал.1 т.5 ЗИНЗС. Същото, за разлика от правото на свиждане по чл.86 ЗИНЗС, е уредено в закона като начин за поощрение на лишените от свобода при подчертана дисциплинираност, проявено сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни мероприятия, постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност и други положителни прояви. Удължените свиждания се провеждат в специално обзаведени помещения. Следва да се отбележи, че в хода на производството са въведени нови ал. 17 и 18 на чл. 73 ППЗИНЗС, които предвиждат, че свиждането по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗИНЗС се провежда в специално обособени помещения, обзаведени с подходящи мебели, без заграждения, с допускане на пряк контакт между лишения от свобода и посетителите, както и че в заведенията от закрит тип помещенията по ал. 17 се оборудват със системи за видеонаблюдение и свиждането се провежда под контрола на служители от надзорно-охранителния състав. Тези норми обаче не са били действащо право към момента на издаване на заповедта……
По съществото на спора, следва да бъде посочен чл. 68 от
Препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно етическите и
организационни аспекти на здравеопазването в затвора, съгласно която:
"Трябва да се направи възможно затворниците да се срещат със своите
сексуални партньори без визуално наблюдение по време на свиждането".
Препоръките на Комитета на министрите не са правни инструменти и не са
обвързващи но чрез тях Комитетът на министрите може де факто да създава и
определя ръководни начала за политиките или законодателствата на
страните-членки. По този начин Комитетът на министрите може да препоръча на
страните да приемат стандарти в техните правни системи, които са вдъхновени от
общите правила, описани в препоръката.
Съгласно чл. 8 от Хартата на основните права в Европейския съюз, всеки има
право на защита на неговите лични данни. Тези данни трябва да бъдат обработвани
добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието на
заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно
основание. Разпоредбите на хартата, предвид чл. 51 от нея, се отнасят за
институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа
на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат
правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и
насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при
зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза. Хартата не
разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не
създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите
и задачите, определени в Договорите. Към момента на издаване на оспорената
заповед е действала Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при
обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, която е
транспонирана със Закона за защита на личните данни.
Съгласно член 3, параграф 2 от Директива 95/46 тя не се прилага при извършване
на дейности, извън приложното поле на правото на Общността, например
дейностите, предвидени в дял V и дял VI от Договора за Европейския съюз, и във
всички случаи при дейности по обработването на данни, отнасящи се до
обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност (включително
икономическото благосъстояние на държавата, когато процесът на обработка е
свързани с държавната сигурност) и при дейности на държавата в областта на
наказателното право. Директивата обаче е отменена с РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното
движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент
относно защитата на данните). В областта на личните данни при изпълнение на
наказанията пък е приета ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/680 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка
с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на
предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на
престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на
такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, която е
транспонирана с последните изменения на Закона за защита на личните данни. С
влизане в сила на посочените актове обработката на лични данни при изпълнение на
наказанията в държавите-членки на ЕС се регулира от правото на съюза, което
обуславя и приложимостта на чл. 8 ХОПЕС.
Съдебната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ е обвързала защитата на
личните данни с общите принципи на правото и по този начин с член 8 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, като
СЕС се произнася относно необходимостта от равновесие между различните основни
права.
"Записването" е посочено като една от дейностите по обработване на
лични данни съгл. чл.3, § 2 от Директива 2016/680, а личните данни, съгласно §
1 на същия член, са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е
идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез един или
повече специфични признаци. Съгласно практиката на СЕС образът на дадено лице,
заснето с камера, представлява „лични данни“ по смисъла на член 2, буква а) от
Директива 95/46, доколкото позволява да се идентифицира засегнатото лице -
решение от 11 декември 2014 г.,C‑212/13, Решение от 14.02.2019г. по дело
Sergejs Buivids, С-345/17. В същите решения СЕС посочва, че видеозапис на лица,
записан върху устройство за дългосрочно съхранение, а именно твърдия диск на
тази система, представлява, в съответствие с член 2, буква б) и член 3,
параграф 1 от Директива 95/46, обработване на лични данни с автоматизирани
средства. Това тълкуване остава приложимо и при сега действащата уредба на
правото на Съюза, доколкото се касае за тълкуване на идентични понятия.
В решенията по делата Google Spain и Google, Connolly/Комисия, Оsterreichischer
Rundfunk и др. Съдът вече се е произнесъл, че разпоредбите на Директива 95/46,
доколкото уреждат обработката на личните данни, които могат да засегнат
основните свободи, и по-специално правото на личен живот, по необходимост
трябва да се тълкуват с оглед на основните права, които съгласно постоянната
съдебна практика са неразделна част от общите принципи на правото,
съблюдаването на които Съдът осигурява и които понастоящем са закрепени в
Хартата на основните права. В решение Google Spain и Google Съдът отбелязва
следното: „член 7 от Хартата гарантира правото на зачитане на личния живот,
докато член 8 от Хартата прогласява изрично правото на защита на личните данни.
В параграфи 2 и 3 от последния член се уточнява, че тези данни трябва да бъдат
обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието
на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно
основание, че всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него,
както и правото да изиска поправянето им, и че спазването на тези правила
подлежи на контрол от независим орган. Тези изисквания са въведени по-специално
с членове 6, 7, 12, 14 и 28 от Директива 95/46“.
Посоченият преглед на съдебната практика на ЕСПЧ и СЕС сочи, че мярка като процесната, предвиждаща по принцип видеонаблюдение и присъствие на член на надзорния съвет при удължени свиждания, която е определена дефинитивно с административен акт, би могла да представлява нарушение както на чл. 8 от Конвенцията, така и на чл.7 и чл.8 от Хартата на Европейския съюз. От друга страна, предвид обстоятелството, че засегнатите лица от мярката са осъдени за извършени престъпления и изтърпяват наложени наказания „лишаване от свобода“, административният орган дължи отчитане и на съображенията за опазване на обществения ред, които са свързани с възможността при налагане на мярката да бъдат преценени персоналното ниво на обществена опасност на засегнатите лица и вероятността общественият ред, както и здравето и живота на други лица да бъдат поставени под угроза. Очевидна е при това необходимостта при определяне на начина за удължено свиждане административният орган да отчете посочените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност и да предприеме мерки, отговарящи едновременно на изискванията за спазване на целта на закона и на пропорционалност, а вече и да съобрази изискванията на Директива (ЕС) 2016/680 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, транспонирана с измененията на Закона защита на личните данни.“
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС - Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС – В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС - Съдът задължава
специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация
от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение
съдът може да приеме за доказани съответните факти.
Съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС - В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Съдът като съобрази горните разпоредби, както и практиката на ВАС намира, че разпоредбите от глава седма на ЗИНЗС са специален закон по отношение на ЗОДОВ, като съгласно нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, приложими са разпоредбите на гл. седма на ЗИНЗС.
Искът по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е допустим и подаден пред местно компетентния съд и срещу надлежен ответник – чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС и практиката на ВАС - определение № 189 от 08.01.2018 г. по адм.д. № 10037/2017 г. на трето отделение на ВАС.
Предвид специалните разпоредби за доказателствената тежест,
неприложими са нормите на АПК и ЗОДОВ, като с оглед разпоредбата на чл. 285,
ал. 5 от ЗИНЗС настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
С оглед изложеното по-горе във връзка с влязлото в сила решение № 7205 от 14.05.2019 г. по адм.д. № 3502/2018 г. на ВАС и посочената по-горе фактическа обстановка, която се установява от всички писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви, подробни и ясни, поради което съдът ги кредитира, като отделно между страните няма спор по отношение на фактите, съдът намира искът за основателен.
Няма спор, а и е установено по делото от всички посочени
по-горе писмени и гласни доказателства, че по време на удълженото свиждане
/като няма спор, че удължените свиждания са били пет, както и кога същите са
реализирани/, ищецът е бил поставен в условия на видеонаблюдение, като всички
свиждания са проведени в присъствието на служители от надзорно-охранителния
състав.
Горните писмени доказателства съдът следва да тълкува с оглед разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС - настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Ето защо съдът намира, че ищецът е бил лишен от възможност да остане „ненаблюдаван“ и „незаписван“ по време на удълженото свиждане, поради което са настъпили твърдените от него неимуществени вреди.
При определяне на техния размер съдът съобрази чл. 52 от ЗЗД
и сочения в исковата молба период 07.07.2014 г. – 07.03.2018 г., както и
характерът на увреждането – пропусната възможност за личен контакт с посетител
без наблюдение/видеонаблюдение и записване, поради което и с оглед критериите
за справедливост, намира исковата молба за основателна за сумата от 500 лв. /петстотин
лева/, представляваща обезщетение за претърпени в периода 07.07.2014 г. – 07.03.2018 г. неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на
исковата молба – 01.11.2018 г. до окончателното й изплащане, като за разликата
до пълния претендиран размер от 10 000 лв. исковата молба следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото и на основание специалната разпоредба на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по настоящото дело разноски – внесена държавна такса от 10 лв. съгласно преводно нареждане на л. 4 от делото.
На основание гореизложеното Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София,
да заплати на л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********, с посочен адрес ***, сумата от 500
лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени в периода 07.07.2014
г. – 07.03.2018 г. неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на
исковата молба – 01.11.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковата молба като неоснователна и недоказана в останалата й част – до пълния
претендиран размер от 10 000 лв. /за разликата от 500 лв. до 10 000 лв./
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, да
заплати на л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********, с посочен адрес ***, сумата от 10 лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.
АДМ. СЪДИЯ: