РЕШЕНИЕ
№ 3398
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ КРУШАРСКИ
и при участието на секретаря Емилия Стойчева като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 16755 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба № 8035847, издаден от
МВР-СДВР, с който на К. В. Р. е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на електронния
фиш. Жалбоподателят поддържа, че електронния фиш не отговаря на
изискванията на процесуалния закон, а също така е и необоснован, поради
което моли същият да бъде отменен.
АНО излага подробни съображения за обоснованост и
законосъобразност на съставения електронен фиш, поддържа, че нарушението
и неговия автор са установени с устройство за контрол на скоростта по
несъмнен начин, поради което моли за потвърждаване на електронния фиш.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и
1
искания. Претендира присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган (АНО), редовно пР.ан, не се явява
и не се представлява. Чрез своя процесуален представител, изразява писмено
становище, с което оспорва жалбата и моли за потвърждаване на електронния
фиш. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
Срещу жалбоподателя е издаден електронен фиш за това, че на
30.08.2023 г. в 18:21 часа, в гр. София, по ул. Даскал Стоян Попандреев до
номер 50, с посока на движение от ул. Кумата към Околовръстен път, в
населено място, при ограничение на скоростта 50 км/ч, въведено с пътен знак
В-26, управлява лек автомобил Ауди А 3, с рег. № СВ 4370 ВВ, със скорост на
движение 65 км/ч, като по този начин е превишил разрешената скорост със 15
км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Видно от постъпилото по делото удостоверение от акредитираната
Полицейска лаборатория, техническото средство, с което е заснето
нарушението, представляващо мобилна камера, която към датата на
установяване на нарушението е била технически изправна.
Видно от писменото доказателство, приложено по делото, автомобилът,
с който е било извършено нарушението е бил собственост на жалбоподателя, а
процесният фиш му е бил връчен лично.
Видно от писмените доказателства напр. л. 5-6 и л. 29 от делото,
разрешената скорост в процесния пътен участък, към датата на нарушението е
била 50 км/ч.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа
на приложените по делото писмени доказателства, а също и от приложените
веществени доказателствени средства (снимков материал), които съдът
кредитира като достоверни, поради това, че същите са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
2
При съставянето на електронния фиш не са нарушени разпоредбите на
чл. 188 от ЗДвП и чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. В издадения електронен фиш се
съдържат данни за: териториална структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, кои са
нарушените разпоредби, размер на глобата, срокът и сметката за плащането й.
С оглед на това, възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл не могат да
бъдат споделени, тъй като същите са опровергани от приложения по делото
електронен фиш, от който е видно, че същият съдържа всички предвидени в
закона реквизити.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че със своето поведение жалбоподателят е осъществил, от обективна и
субективна страна нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се
в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на
управляваното пътно превозно средство, да не превишава максимално
допустимата скорост за движение на леки автомобили, в населено място,
установена с пътен знак В-26. Движейки се на посоченото в електронния фиш
време и място, с посочената скорост, жалбоподателят е нарушил забраната на
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, превишавайки разрешената скорост с 15 км/ч
(жалбоподателят се е движел със скорост от 68 км/ч, като с отчитане на
съответния толеранс е била приета за наказуема скорост 65 км/ч, а
разрешената скорост е била 50 км/ч).
От обсъдените по-горе писмени доказателства, е видно, че
жалбоподателят е собственик на процесния автомобил, не е посочил друго
лице, което да го е управлявало, въпреки че в електронния фиш са му били
дадени указания, че може да представи писмена декларация кой е управлявал
автомобила. Следователно именно жалбоподателят се явява
административно-наказателно отговорно лице, съгласно разпоредбата на чл.
188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП. В случая е без значение кой именно е управлявал
автомобила, тъй като е наказано лицето, което е негов собственик, което не е
изпълнило задължението си по закон да посочи кой е бил нарушителя. Поради
това обосновано и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
3
осъщественото от него нарушение.
От доказателствата по делото е видно, че на мобилната камера е бил
заснет само автомобила на жалбоподателя, поради което оплакването му, че
засечената скорост е била на друг автомобил, се опровергава от събраните по
делото доказателства.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че се движи със скорост над
разрешената в съответния пътен участък, като по този начин е предвиждал
общественоопасния характер на деянието си и е искал неговото извършване.
В случая мобилната камера не е била обозначена, но съгласно
приложимата редакция на ЗДвП, действала към датата на деянието (спр. чл.
165, ал. 2, т. 6 и т. 7, както и отмяната на т. 8, в ред. ДВ бр. 54/05.07.2017 г.) не
е имало и изискване за обозначаване на мобилната камера, поради което и на
това основание не би могло да бъде отменен процесния електронен фиш.
Съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя и
неговия защитник, че не е следвало да се издава ел. фиш за процесния случай.
Видно от писмените доказателства по делото (и по-специално това на л. 13),
камерата е работела в автоматичен режим, без намеса на контролен орган,
поради което не е била нарушена процедурата за издаване на ел. фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, при превишаване на
максимално разрешената скорост в населено място от 11 до 20 км/ч.,
предвиденото административно наказание е глоба в размер на 50 лв.
Наложената на жалбоподателя глоба е именно в този размер, откъдето следва,
че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в санкционната си част.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Поради това същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от
4
Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери, че
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба № 8035847,
издаден от МВР-СДВР, с който на К. В. Р. е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, К. В. Р. с ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на СДВР, сума в размер на 80 лева, дължими за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5