Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 255 от 03.12.2021 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на пети ноември
две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 167 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и
такси (ЗМДТ) и чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 2 от Допълнителните
разпоредби на ДОПК.
Делото
е образувано по жалба от Л.К.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Акт за
установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ18001815-1/17.10.2018 г., издаден от орган по приходите
при Община Дупница, потвърден с решение, обективирано в писмо с изх. №
94-Л-51-(1)/10.02.2020 г., издадено от началника на отдел „Местни данъци и
такси” (МДТ) при Община Дупница, по жалба с вх. №
94-Л-51/10.02.2020 г. от С.. С обжалвания акт на Л.С. са установени задължения за такса
за битови отпадъци (ТБО) за недвижим имот с партиден № 6110082823001, представляващ земя с площ от 1160,00 кв. м и сгради, с адрес:
с. К., ул. „Д.К.” № **, община Дупница, за 2013 г., 2014 г.,
2015 г., 2016 г. и 2017 г. съответно в размер на 51,67 лева, 51,65 лева, 51,47
лева, 51,45 лева и 61,72 лева, и за лихва към
17.10.2018 г. върху всяко от горепосочените задължения за ТБО съответно в размер на 26,91 лева, 21,66 лева, 16,37 лева, 11,12 лева и 7,07
лева. Л.С. оспорва процесния акт, като издаден при неправилно приложение
на материалния закон. Твърди, че от 2009 г. семейството му не живее на адреса в с. К.,
както и че имотът е продаден през 2016 г. Претендира
отмяна на акта.
Адвокат Е.Й. – назначен за служебен адвокат на Л.С., поддържа жалбата, като навежда и доводи за нищожност на обжалвания акт, както и за незаконосъобразност на същия поради несъобразяване с разпоредбата чл. 12, ал. 1 от ЗМДТ, непредоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ за процесния период и погасяване по давност на установените с акта задължения. Претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски по делото.
Ответникът
– началникът на отдел „Местни данъци и такси” при Община Дупница, и процесуалният му представител по пълномощие адвокат М. Ч. оспорват
жалбата като неоснователна.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
На 16.01.1986 г. Е. Й.С. и В.М.С.са
прехвърлили на сина си Л.К.С. собствената си 1/2 идеална част от парцел IX,
имот пл. сн. № 358, в кв. 27 по плана на с. К., който парцел е с площ от
1160,00 кв. м (сега поземлен имот с идентификатор 39339.504.25 по кадастралната
карта на с. К., одобрена със Заповед № 300-5-57/30.07.2004 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 547 кв. м), както и 1/2 идеална част от масивната
сграда, от лятната кухня и от стопанската постройка, намиращи се в лицевата
страна до улицата, срещу задължението да поеме гледането и издръжката им,
заедно и поотделно, до края на живота им. Договорът е обективиран в Нотариален
акт № 6, том I, дело №12/1986 г. по описа на Районен съд (РС) – Дупница и е
сключен по време на гражданския брак между Л.К.С. и Е.Р.С.(последният е сключен
на 02.12.1984 г.). С данъчна декларация за притежаваните
недвижими имоти на територията на Република България по чл. 26 (отм.) от ЗМДТ с
вх. № 0206-**80/21.05.1998 г. Л.С. е декларирал земя с площ от 1160,00 кв. м,
двуетажна жилищна сграда, лятна кухня и второстепенна постройка на адрес: с. К.,
ул. „Д.К.” № **, и като документ за собственост е посочил Нотариален акт № 6, том I, дело №
12/1986 г. по описа на РС – Дупница. С Постановление за възлагане от 19.10.2016
г. на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при РС – Дупница, влязло в сила на
04.11.2016 г., поземлен имот с идентификатор 39339.504.25 по кадастралната
карта на с. К., ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор
39339.504.25.1, са възложени на Л. К. Л. и Б. К. Н..
Със Заповед № 2016/29.10.2012 г., Заповед № 1906/30.10.2013 г., Заповед №2650/28.10.2014 г., Заповед № **42/28.10.2015 г. и Заповед № 3261/17.10.2016 г. на кмета на община Дупница са определени границите на районите и видът на предлаганите услуги за третиране на твърди битови отпадъци за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г., като адресът на имот с партиден № 6110082823001 попада в границите на районите, в които Община Дупница ще извършва следните услуги: организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, депониране на битови отпадъци – за имотите, намиращи се на територията на община Дупница с организирано сметосъбиране, и поддържане на териториите за обществено ползване – за имотите, намиращи се на територията на община Дупница. На 10.08.2012 г. между Община Дупница, като възложител и консорциум „Дупница Клинър”, като изпълнител, е сключен Договор № VIII-6 за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци от населените места с организирано сметосъбиране в община Дупница, събиране и транспортиране на ЕГО, строителни и растителни отпадъци, машинно метене и миене на територии за обществено ползване в община Дупница, за срок от 60 месеца, считано от датата на сключване на договора. На 27.08.2018 г. между Община Дупница, като възложител и „Еко Ресурс-Р” ООД, гр. София, като изпълнител, е сключен Договор за услуга № РД-09-760/27.08.2018 г. за сметосъбиране и транспортиране на битовите отпадъци от населените места с организирано сметосъбиране в община Дупница, събиране и транспортиране на ЕГО, строителни и растителни отпадъци, почистване на улични кошчета, машинно метене и миене на територии за обществено ползване на територията на община Дупница, за срок от 24 месеца, считано от датата на сключване на договора.
Процесният акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден от С.Т.– главен специалист
„МДТ” при Община Дупница, оправомощен със Заповед № 1243/21.06.2012 г. на
кмета на община Дупница, с оглед неплащането в срок от Л.С. на
задълженията за ТБО за имот с партиден №6110082823001 и адрес: с. К., ул. „Д.К.”
№ **. В срока по чл.
107, ал. 4 от ДОПК актът е обжалван по административен ред пред началника на
отдел МДТ при Община Дупница. Последният е потвърдил акта с решение,
обективирано в писмо с изх. № 94-Л-51-(1)/10.02.2020 г.
По
делото е назначена съдебна икономическа експертиза, съгласно заключението по която задълженията
за ТБО за имот с партиден № 6110082823001 за 2013 г., 2014
г., 2015 г., 2016 г. (до 01.12.2016 г.) и 2017 г. са съответно в размер на 51,67 лева, 51,65
лева, 51,47 лева, 49,30
лева и 61,72 лева, а
задълженията за лихва към 17.10.2018 г.
върху всяко от горепосочените задължения за ТБО са съответно в размер на 26,91 лева, 21,66 лева, 16,37 лева, 10,69
лева и 7,07 лева.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна по следните съображения:
Оспореният
акт е издаден от оправомощен орган и в рамките на неговата материална
компетентност с оглед издадената на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ Заповед № 1243/21.06.2012 г. на кмета на
община Дупница, и в предвидената от закона писмена форма.
Потвърдителното решение е издадено от началника на отдел МДТ при Община
Дупница, т.е. от ръководителя на звеното за местни приходи, също в пределите на
неговата компетентност съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК във
вр. с чл. 4, ал. 5, пр. 2 от ЗМДТ, и в
изискуемата писмена форма. Доколкото оспореният акт е
издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, не е
налице основание за прогласяване на неговата
нищожност. С оглед наведените от адвокат Й. доводи за нищожност на акта съдът
намира за необходимо да отбележи, че за да бъде един административен акт
нищожен, следва да е засегнат от съществен порок, който го лишава
от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да
произведе и целените правни последици. Допуснатите
от органа в хода на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила и
материалноправните разпоредби биха могли да доведат до неговата унищожаемост,
но не и до неговата нищожност, тъй като не засягат същността на акта като
властническо волеизявление (вж. в т. см. Решение № 8991/23.07.2015
г. на ВАС по адм. д. № 14484/2014
г., VII о.).
Съдът
намира, че процедурата по издаване на оспорения акт е съобразена с приложимите
процесуални норми на ДОПК и в хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. В глава ХІV от ДОПК са
регламентирани способите за установяване на данъците и задължителните
осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два
способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване
на задължение по чл.
107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се
осъществява с ревизионен акт по чл.
108 от ДОПК. В конкретния случай се касае за
служебно определяне на задължения за ТБО по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК във вр. с
чл. 4, ал. 1– 5 във вр. с чл. 9б от ЗМДТ, с оглед с неплащането в срок от Л.С.
на задълженията за ТБО за процесния имот.
Обжалваният
акт обаче е издаден в несъответствие с приложимите материалноправни норми.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, в редакцията към процесния период (в настоящото
решение съдът има предвид разпоредбите на закона към процесния период, но с цел
облекчаване на изказа няма да повтаря уточнението след всяка законова
разпоредба), таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за
всяка услуга поотделно. Според чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци
се заплаща от собственика на имота, а при учредено вещно право на ползване– от
ползвателя, според одобрените от общинския съвет разходи за съответната година
за всяка от дейностите по чл. 62. Когато имотът е в режим на съсобственост, с
оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗМДТ, съсобствениците дължат ТБО
съответно на частите си. При прехвърляне на имота, по арг. от 15, ал. 2 от
ЗМДТ, приобретателят дължи ТБО от началото на месеца, следващ месеца, през
който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако таксата е
платена от прехвърлителя. За да е налице задължение за такса за услугите по чл.
62 от ЗМДТ, е необходимо както наличието на правна връзка между
недвижимия имот и правния субект, така и
общината да е определила вида и териториалния обхват (границите) на
предоставяне на услугите, имотът на лицето да попада в границите на
територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугите, и
общината фактически да e предоставяла услугите (с оглед различното съдържание на услугите по чл. 62 от ЗМДТ и
различните цели, които общината преследва чрез предоставянето им, законодателят
е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се
счита, че са ползвани). Когато не е налице която и да е от
горепосочените материалноправни предпоставки, таксата не е дължима.
Л.С.
не дължи ТБО за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2017 г. за имот
с партиден № 6110082823001 и адрес: с. К., ул. „Д.К.”
№ **, доколкото от 04.11.2016 г. (датата на влизане в сила на
Постановление
за възлагане от 19.10.2016 г. на ДСИ при РС –
Дупница)
няма собственически права по отношение на същия (съгласно
чл. 496, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс от деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът
е имал върху имота). Освен това, в нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗМДТ
задълженията за ТБО за целия имот за периода от 01.01.2013 г. до 01.12.2016 г.
са възложени в тежест на С.. Независимо от обстоятелството, че в данъчната
декларация по чл. 26 (отм.) от ЗМДТ с вх. № 0206-**80/21.05.1998 г. процесният
имот не е деклариран като съсобствен, доколкото в декларацията е посочен като
документ за собственост Нотариален акт
№ 6, том I, дело № 12/1986 г. по описа на РС – Дупница,
същият е следвало да бъде съобразен при определяне размера на задълженията за
ТБО. Л.С.
е притежавал собственост върху процесния имот в идеални части през периода от
01.01.2013 г. до 04.11.2016 г., поради което задълженията му за ТБО за периода
от 01.01.2013 г. до 01.12.2016 г. е следвало да се определят пропорционално на
тези части. Дори и органът да бе съобразил разпоредбата на чл. 12,
ал. 1 от ЗМДТ, доколкото от събраните по
делото доказателства не се установи през процесния период в с. К., община Дупница, да
са предоставяни услугите по чл. 62 от ЗМДТ, Л.С.
не дължи ТБО за имота, съответно на частите си в съсобствеността, за
периода от 01.01.2013
г. до 01.12.2016 г. Доказването на
факта на престиране на услугите, с оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, следва
да бъде пълно и главно и е в тежест на органа (вж. в т. см.
Решение
№ 8075/05.07.2021
г. на ВАС по адм. д. №2420/2021 г., VIII о., Решение
№ 7200/15.06.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 48/2021 г., VIII о., Решение №5781/13.05.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 13291/2020 г., VIII о., Решение
№ 6497/23.05.2017
г. на ВАС по адм. д. № 4343/2016
г., VII о. и Решение №7435/19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15346/2014 г., VII о.). Таксата е
дължима при реално предоставяне на услугите и не
е достатъчно да се докаже създадена организация за предоставянето им.
Въпреки указаната от съда
доказателствената тежест, ответникът не доказа реалното предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ.
По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт е изцяло незаконосъобразен –
както в частта за установените задължения за ТБО, така и в частта
за дължимите лихви, като акцесорни задължения, поради което следва да бъде отменен.
На
основание чл. 161, ал. 1, изр. 1, пр. 1 от ДОПК Община Дупница
следва да бъде осъдена да заплати на Л.С.
направените от него разноски по делото в размер на 10,00
лева за държавна такса.
Съгласно чл. 160, ал. 7, изр. 2 от ДОПК
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №АУ18001815-1/17.10.2018
г., издаден от орган по приходите при Община Дупница, потвърден с решение,
обективирано в писмо с изх. № 94-Л-51-(1)/10.02.2020 г., издадено от началника
на отдел „Местни данъци и такси” при Община Дупница.
ОСЪЖДА Община Дупница, с адрес:
гр. Дупница, пл. „Свобода” № 1, представлявана от кмета – Методи Чимев, да заплати
на Л.К.С.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в размер на 10,00
(десет) лева – разноски по делото.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: