Р Е Ш Е Н И Е
№812/28.2.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 28.02.2018г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на
тридесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№4676/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „И***“ ООД твърди, че за м.ноември и декември 2013г.
е извършил за ответника „П.т.“ ЕООД куриерски услуги до страните Гърция,
Франция и Германия за което са биле издадени 6бр. фактури на обща стойност
2 555.54лв., като след извършени плащания от страна на ответника и
прихващания ответника е останал задължен към ищеца със сумата от
1 650.87лв. останала непогасена част от главницата по фактура №**** издадена за осъществена куриерска услуга до
Германия. Ищеца сочи, че за събиране на сумата е подал заявление по реда на чл.410
от ГПК, което е било уважено, но ответника е подал вързажение
поради което предявява настоящия иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответника му дължи сумата от 1 650.87лв. и разноските
по заповедното производство.
Ответното
дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор в който твърди, че иска е
неоснователен. Сичи се, че на 13.12.2013г. ответника
е заявил при ответника извършване на доставка до Германия на 3бр. палети и
малък пакет, които е следвало да бъдат доставени на крайния получател до
20.12.2013г., което е определило и по-високата цена посочена от ищеца. Сочи се,
че стоката не е била доставена в договорения срок, а значително след това, като
състоянието й е било много лошо, като това е довело до щети за ответника. Сочи
се, че страните са се договорили да се направи отбивка
от цената, но в последствие ищецът не е изпълнил поетия ангажимент. Моли се,
иска да бъде отхвърлен.
Съдът
приема, че предявения иск намира
правното си основание в чл.415 от ГПК вр. чл.361 от ТЗ.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства
приема от фактическа и правна страна при условията на чл.235, ал.2 от ГПК за
установено следното:
По делото е
приложено ч.гр.д.№**** на ВРС, 9 състав в рамките на което съдът
се е произнесъл в полза на ищеца уважавайки цялото му искане и присъждайки и
сторените в него производство разноски. От съдържанието на същото се
установява, че по него са претендирани суми от
1 650.87лв., като е
посочено
че те са дължима сума за извършена експресна куриерска услуга от ищеца за
ответника през 2013г. за която ищцовото дружество е
издало между страните товарителница A83906KBZXL и фактура
№*** за сумата от 1 834.16лв., от
която страните са извършили извънсъдебно прихващаве
за сумата от 183.29лв., като по този начин ответника е останало да дължи на
ищеца 1 650.87лв. Заявлението е уважено изцяло.
По делото
са представени също така и копие от товарителница и съпровождащ я превод на бъл.език (л.5 и 6) и справка за контраген
издадена от ищеца, като посочените два документа макар и частни предвид факта
на липсата на оспорването им, удостоверяват наличието на сключен между страните
договор за доставка на стоки по заявка на ответника до Германия. Представен е и
договор №**** сключен
между страните за трайни търговски отношения по транспортиране на пратки от
страна на ищеца по искане на ответника.
Ответната
страна е провела защита оспорвайки начина на изпълнение на договора, а именно
посочено е че доставката не е изпълнена в договорения срок, опаковката й е била
нарушена и освен това е била преопакована от
доставчика без съгласие на възложителя. Посочените твърдения на ответника са
останали недоказани в рамките на производството. Дейаствително
ответната странае представила обширна електронна
кореспонденция водена между нея и третото неучастващо в производството лице
краен получател на изпратения товар, в която се коментира забавяне на товара и
лошо състояние на същия при доставката, но това са частни документи който нямат
обвързваща съда доказателствена сила, а освен това
съдържат и твърдения които са във вреда на ищеца без той да е страна в
кореспонденцията поради което съдът намира, че не следва да се съобразява с тях
и да ги възприема като обективни източници на информация. По отношение на
твърденията за забава следва да се има предвид и за нарушена опакивка, че реда за тези обезщетения е изрично предвиден в
чл.30 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Липсват също така направени
писмени възражения от страна на получателя за състоянието на стоката и при това
положение остава само възможността за доказване на състоянието на същата и на
забавата, като съдът приема, че по делото не са се събрали достатъчно
доказателства в тази насока.
По делото е прието и заключение на в.л. по допусната ССчЕ
от което се установява, че фактурата в която е обективирано
вземането на ищеца е осчетоводена при него, но вещото лице не е получило достъп
до счетоводството на ответника за да установи осчетоводена ли е и при него,
поради което деиствията на ответника се възприемат от
състава като попадащи в пределите на чл.161 от ГПК и обуславят извода, че
фактурата е осчетоводена и при ответника. Осчетоводяването от своя страна
представлява извънсъдебно признание на обдстоятелствата
закрепени в съответния платежен документ и се явява достатъчно основание за
приемане, че претендираната в конкретния слуцчай сума е дължима. Вещото лице също така е посочило,
че ищецът е извършил приспадане от фактура №**** на сумата от 183.29лв. дължима по
други правоотношения между страните и е посочило, че цените на ищеца са еднакви
и доставката би струвала еднакво на ответника независимо дали ипращаната стока 4е разпределена в три палета или в 83бр.
пакети, тъй като цената таксуването е извършено при тарифа за килограм
превозван товар, а не за количество превозвани пакети или палети. Проведена е и
допълнителна ССчЕ с въпроси поставени допълнително от
ответнита страна без същите да кореспондират с
наведени твърдения при условията на законово установеното концентрационно
начало за възраженията изчерпващо тази възможност с изтичане на срока за
отговор на исковата молба. При тази допълнителна експертиза вещото лице е
посочило, че липсват данни за обемното тегло на изпратения товар, но той е
таксуван по най-ниската тарифа на ищеца, като е посочено разминаване между
теглото по товарителница и фактура в размер на 29.3кг. или остойностено
41.53лв. съответно 1 792.63лв. или 1 834.16лв. На втория поставен
въпрос каква би била цената на услугата ако товара е преопакован
вещото лице е отговорило, че не може да даде отговор, а освен това, ако се
приеме, че пратката е била преопакована от три палета
в 83 отделни пакета, то това би довело до значително завишаване на цената й.
Следва да се има предвид, че коментиранаа вече
фактура от 30.12.2013г. е подписана от
получател, като този факт обуславя извода за приемане на отразеното в нея от
ответната страна, като последната не е навела твърдения, че подписа е на лице
нямало представителна власт и така се е лишила от възможността от последствията
на такова възражение по реда на чл.301 от ТЗ.
Воден от горните съображения съдът намира, че ищецът е доказал
твърденията си както по основание, така и по размер, като възраженията на
ответника са останали недоказани и поради това следва да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от
1 650.87лв. присъдена по заповедното производство, заедно със законната
лихва върху нея от датата на инициране на заповедното
производство.
Предвид извода за основателност на претенцията следва да се присъдят в
полза на ищеца и сторените по делата разноски съответно 408.02лв. по
заповедното и 643.02лв. по исковото производство.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА за
установено в отношенията между ищеца „И.т.” ООД ЕИК****със седалище и адрес на управление *** и ответника „П.т.“ ЕООД,
ЕГН********* със седалище е адрес на управление ***, че ответното дружество
дължи на ищцовото сумата от 1 650.87лв. останала
непогасена част от главницата по фактура №*** издадена за осъществена куриерска услуга до Германия, присъдена
по ч.гр.д.№**** на ВРС
заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда 6.02.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „П****“ ЕООД, ЕГН********* със седалище е адрес на
управление *** да заплати на „И.т.” ООД ЕИК**** със седалище и адрес на управление *** суми за сторени по
делата разноски в размери на 408.02лв.
по заповедното и 643.02лв. по исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяване на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: