РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 30.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на тридесети април през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 8340 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявен от Н.Г.Г. ЕГН **********, с адрес *** срещу „Н.“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Е.Л.И. установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК, вр. чл.357, ал.1 КТ за признаване за установено в отношенията между
страните, че между тях има сключен трудов договор № *** год., по
силата на който ищецът е назначен на длъжността ***, с място на работа „офис“,
на осемчасов работен ден, с трудово възнаграждение в размер на *** лв., че
реално е полагал труд по този договор до ***год., че е получавал трудово
възнаграждение и, че сключеният договор е безсрочен и действа и към дата на
исковата молба и, че към момента на настъпване на осигурителния риск/ общо
заболяване и майчинство/ има качеството на осигурено лице.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 10.01.2014 год. ищцата е сключила с ответната фирма
безсрочен трудов договор №*** год., по силата на който била назначена на
длъжността „***”, с място на работа офис, на осемчасов работен ден с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на *** лв. Излага, че по силата на
раздел II т.2 от сключения договор работодателят е следвало да я осигурява
здравно и социално за всички осигурителни рискове, съгласно условия и ред,
установени в КСО и ЗЗО. Сочи, че
работодателят й търгувал със стоки, които са внос от ЕС и, които се съхраняват
в нает склад в гр.София, като основната му дейност била търговия на едро с
хранителни и нехранителни стоки, внос от Европейския съюз, главно запалки,
хартия за свиване на цигари, батерии - алкални, енергийни напитки и сладкарски
изделия на „Милка“, „Киндер сюрприз“, дъвки „Орбит” и „Файф“ ,бонбони за
смучене и др. Твърди, че съгласно връчената й длъжностната характеристика е
следвало да обработва и обобщава заявките, които клиентите подавали по
електронен път на имейла на дружеството или по служебния телефон, който носела
винаги със себе си. Сочи, че уведомявала управителя, който лично предавал
стоките от склада на купувачите или ги изпращал с куриер по подадения от нея
адрес. Излага, че тя лично контактувала с клиентите и уточнявала поръчките,
сроковете, начина на плащане, следяла дали са постъпили сумите преди предаване
на поръчката. Твърди, че независимо, че мястото й на работа бил офисът на
дружеството тя на практика е могла да работи отвсякъде и правела това със
съгласието на управителя. Излага, че същият бил уведомен, че по времето, когато
била назначена на работа е учела и като студентка в Нов Български Университет,
специалност право и й се е налагало да ходи на лекции, упражнения и изпити.
Излага, че считано от 01.07.2016 год. излязла в платен годишен отпуск, а от
29.07.2016 г. до 31.12.2016 год. в неплатен отпуск за полагане на държавен юридически
стаж за срок от 6 месеца. Твърди, че на 08.02.2017 год. родила дете -А.Г.Г.,
ЕГН **********. Сочи, че във връзка с предстоящият отпуск по майчинство
установила, че работодателят й не е изпълнил задължението си по КТ да
регистрира сключеният между тях трудов договор и да подаде уведомление за това
в предвидения срок , като по тази причина не е внасял и дължимите
осигуровки. Сочи, че след като
установила, че трудовият й договор не е регистриран, съответно и, че не са й
внасяни осигуровки подала сигнал до Инспекцията по труда София, вх.№
16250819/07.07.2016 год., която след направена проверка издала Протокол за
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство изх.№
ПР1627515/18.08.2016 год., при която установили, че дружеството - работодател е
сключило трудов договор №*** год. с нея за длъжността *** и, че не е подадено
уведомление по чл.62 ал.5 от КТ. Сочи,
че в Протокола е прието, че не са налице предпоставките по чл.404 ал.1 т.10 от КТ за издаване на задължително предписание по чл.62 ал.4 от КТ за изпращане на
уведомление до ТД на НАП за сключения трудов договор. Твърди, че в писмо изх.№
16212995/19.08.2016 год. от Директора на Дирекция „Инспекция на труда”София й
отговорил, че следва да заведе дело по чл.357 от КТ за установяване наличие на
трудово правоотношение. Сочи, че без да
бъде издадено предписание от страна на Инспекцията по труда работодателят й не
може да отстрани допуснатия пропуск да го регистрира и внесе дължими
осигуровки, тъй като това е единственият предвиден законов ред за отстраняване
на този пропуск. Излага, че ответникът е обжалвал отказът да му бъде наложена
принудителна административна мярка по КТ, като с Определение №2293/07.04.2017
год. по ад. Д. № 10256/2016 год. по описа на АдС София - град жалбата му е
оставена без разглеждане, поради факта, че отказът за издаване на задължително
предписание за налагане на една от предвидените в чл.404 ал.1 от КТ
принудителни административни мерки не може да бъде квалифициран като отказ за
издаване на административен акт. Излага, че с Определение №7685/19.06.2017 год.
по адм. дело №5803/2017 год. ВАС е оставил в сила в сила Определение
№2293/07.04.2017 г. Излага, че във връзка с раждането на детето й подала в НОИ
издадените й болнични листове с искане да ми бъдат заплатени дължимите
обезщетения за бременност и раждане, но че с Разпореждане
№0-21-999-00-**********/02.03.2017 год. и с Разпореждане №
0-21-999-00-**********/02.032017 год. на Ръководителя на контрола по разходите
на ДОО при Т.н.Н.С. й е отказано изплащане на обезщетение за бременност и
раждане по болничен лист № Е20167200136 и болничен лист № Е20167714848, поради
липса на данни за задължително осигуряване по реда на чл.4 от КСО за риска общо
заболяване и майчинство, тъй като няма регистриран трудов договор. Сочи, че,с
решение №1040-21335/27.07.2017 год. на Директора н.Т.н.Н.С. подадените от нея
жалби били оставени без уважение, а посочените разпореждания потвърдени като
законосъобразни и правилни. Сочи, че срещу същите е подала жалби пред АсСГ,по
която е образувано адм. дело № 9577/2017 год.
излага, че с Разпореждане № 0-21-999-00-**********/07.06.2017
г. и с Разпореждане № 0-21-999-00-**********/ 12.06.2017 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО й е било отказано изплащане на обезщетение за
бременност и раждане по болничен лист № и болничен лист № Е , поради липса на
данни за задължително осигуряване по реда на чл.4 от КСО за риска общо
заболяване и майчинство, тъй като нямам регистриран трудов договор, като с
решение №1040-21334/27.07.2017 год. на Директора н.Т.н.Н.С. подадените от нея
жалби били оставени без уважение, а посочените разпореждания потвърдени като
законосъобразни и правилни. Излага и, че срещу тях е подала жалби до АсСГ,по
които е образувано адм. дело № 9576/2017 год. Твърди, че не е съгласна с
мотивите, че няма качеството на осигурено лице , тъй като счита, че съгласно
легалната дефиниция на §1,т.З от ДР на КСО за осигурено лице се счита всяко
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 от КСО и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Счита, че притежава качеството на осигурено лице, тъй като
има сключен писмен трудов договор и е упражнявала труд за периода от
назначаването й до излизане в отпуск по майчинство, а осигурителните вноски са
дължими от работодателя. Излага, че не носи отговорност за неизпълнението на
задълженията на работодателя. Поради изложеното моли съда да уважи предявения
иск.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск и да им присъди разноски. Ва нарочни писмени
бележки сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се е установило,
че между страните е налице писмен трудов договор, по силата на който е
назначена на длъжността „***“ с уговорено трудово възнаграждение. Сочи, че с
оглед на направеното признание от страна на ответното дружество авторството на
документа е установено. Твърди, че по отношение на датата, на която е съставен
следва да приложи разпоредбата на чл.181 ГПК само когато оспорването е
предприето от трето лице по смисъла на закона. Навежда доводи, че третото лице
– помагач няма качеството на трето лице
по смисъла на чл.181 ГПК. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, е депозирал отговор на исковата молба.
Сочи, че предявения иск е допустим и основателен. Не отрича факта, че между
него и ищцата е сключен трудов договор, по силата на който тя е изпълнявала
описаните от нея трудови функции. Не отрича и факта, че е пропуснал да подаде
уведомление за сключения трудов договор, както и, че не е плащал дължимите
осигуровки. Твърди, че след направена проверка от Инспекция по труда гр.
София са отказали да му дадат нужното предписание по чл.62, ал.4от КТ, който
отказ, въпреки че бил обжалван бил потвърден както от АдСГ, така и от ВАС.
Поради изложеното счита, че искът е основателен и моли съда като такъв да го
уважи.
В проведеното по делото о.с.з. не
се явява и не се представлява.
Привлеченото по делото трето лице
– помагач на страната на ищеца ТД на НОИ гр. София счита предявеният иск за
неоснователен и недоказан. Излага, че съгласно трудовото законодателство в РБ
възникването на трудовото правоотношение е строго формален акт, който включва
освен двустранно споразумение между работникът и работодателят, но и подаване на уведомление в надлежен
регистър- съответната ТД на НАП. Навежда доводи, че заобикалянето на реда от
страна на ответника не съставлява само административно нарушение, но се
отразява и върху легитимността на възникването на цялото трудово
правоотношение. Навежда доводи, че бездействието от страна на работника или
съзнателното му започване на работа, без да е получил надлежните документи
подпомага заобикалянето на закона. Твърди, че не е налице реално възникване на
трудово правоотношение във вида, в който се твърди от ищцата и се признава от
ответника. Оспорва истинността на представения по делото трудов договор по
отношение на датата, на която се твърди, че е сключен. Счита, че датата на
сключване е по – късна дата. Навежда пространни доводи защо счита, че ищцата не
е работила в ответното дружество.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния
представител на третото лице – помагач моли съда да отхвърли предявения иск и
да му присъди разноски. В нарочни писмени бележки. Сочи, че от събраните по
делото доказателства се е установило, че ищцата не е работила в ответното
дружества, както и, че представеният по делото трудов договор е антидатиран,
както и, че данните в електронните регистри са подадени впоследствие, за да се
докаже, че ищцата е осигурено лице по смисъла на осигурителното законодателство,
което би й дало право на обезщетение от държавното обществено осигуряване при
бременност и раждане. Излага, че освен процесния ТД не са представени други
доказателства, от които да се установи възникването на трудовото правоотношение. Твърди, че ищцата не е доказала по безспорен
начин, че ТД е сключен на датата, посочена в него, а именно:10.01.2014 г., за
което навежда и пространни доводи. Поради изложеното моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от представения по делото
ТД с дата от 10.01.2014 г., че между ищцата и ответника е сключен ТД по
силата на който първата се е съгласила да изпълнява в ответното дружество
длъжността „***“ в офис с трудово
възнаграждение в размер на 2 200 лева.
От приложения по делото формуляр
за подаване на устен сигнал за нарушение на разпоредбите на трудовото
законодателство и ЗДСЛ от 07.07.2016 г. се установява, че ищцата е подал сигнал
до инспекцията по труда, че не е регистриран, сключения й с него ТД.
Установява се от приложения по
делото Протокол за извършена проверка № ПР1627515/ 18.08.2016 г. на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. София, че е извършена проверка, при която е констатирано,
че: в ТД, сключен с ищцата не е определено мястото на работа; че на адреса на
управление на дружеството не се извършва дейност и няма законен представител
или лице, което да го представлява; че при посещението на адреса на управление
не е установено ищцата да полага труд, както и наличие на работно място; не са
представени доказателства за внесени социални и здравни осигуровки.
Въз основа на направените
констатации Дирекция „Инспекция по труда“ гр. София в същия Протокол е приела,
че не са налице предпоставките по реда на чл.404, ал.1, т.1 от КТ, поради което
и не дава задължителни преписания по чл.62, ал.4 от КТ за изпращане на
уведомление до ТД на НАП за сключения ТД.
Видно е от представеното по
делото решение на основание чл.97, ал.1 от АПК, че изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ е отхвърлил
като неоснователна жалбата на ответното дружество и е потвърдил направения
отказ за издаване на предписание по реда на чл.64, ал.4 от КТ с Протокол за
извършена проверка № ПР1627515/ 18.08.2016 г., като е приел, че следва да се
установи по безспорен и категоричен начин не само наличието на писмен ТД, но
реално полагане на труд от страна на работника или служителя, каквото не е
установено, както и липса на съществуващо работно място.
Установява се от приложените по
делото определение на ВАС по дело №10256/2016 г., че жалбата на ищцата срещу
решението на ИА „Главна инспекция по труда“
е оставена без разглеждане.
Видно е от представеното по
делото определение по гр.д. №5803/2017 г. на ВАС, че е потвърдено определението
по д. №10256/2016 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на ищцата
срещу решението на ИА „Главна инспекция по труда“ .
От представеното по делото писмо
от ИА „Главна инспекция по труда“, отправено до ищцата по делото се установява,
че същата е уведомена за констатациите, направени в Протокол за извършена
проверка № ПР1627515/ 18.08.2016 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. София,
както и, че й указано, че може да предяви иск по чл.357, ал.1 от КТ.
Видно е от приложеното по делото
Разпореждане № О-21-999-00-**********/02.03.2017 г. на НОИ, ТД София град, че на ищцата е отказано
отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане, с мотивите, че същата
няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО, тъй като
няма регистриран ТД.
Установява се от приложеното по
делото Разпореждане № О-21-999-00-00002731767/02.03.2017 г. на НОИ, ТД София град, че на ищцата е отказано
отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане, с мотивите, че същата
няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО, тъй като
няма регистриран ТД.
От депозираното по делото решение на Директора
на ТД – София град №1040-21335/27.07.2017 г. се установява, че са оставени без
уважение депозираните от ищцата жалби срещу разпореждане №
О-21-999-00-**********/02.03.2017 г. и срещу разпореждане №
О-21-999-00-**********/02.03.2017 г.
Видно е от приложеното по делото
Разпореждане № О-21-999-00-**********/07.06.2017 г. на НОИ, ТД София град, че на ищцата е отказано
отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане, с мотивите, че същата
няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО, тъй като
няма регистриран ТД.
Установява се от приложеното по
делото Разпореждане № О-21-999-00-**********/12.06.2017 г. на НОИ, ТД София град, че на ищцата е отказано
отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане, с мотивите, че същата
няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО, тъй като
няма регистриран ТД.
От депозираното по делото решение на Директора
на ТД – София град №1040-21334/27.07.2017 г. се установява, че са оставени без
уважение депозираните от ищцата жалби срещу делото Разпореждане №
О-21-999-00-**********/07.06.2017 г. и срещу разпореждане № О-21-999-00-**********/02.03.2017
г.
Видно е от представеното по
делото решение от 09.02.2018 г. на АС София град по д. №9577/2017 г. по описа
на съда, че е отхвърлена жалбата на ищцата срещу решение на Директора на ТД –
София град №1040-21335/27.07.2017 г.
Видно е от представеното по делото решение от
22.11.2017 г. на АС София град по дело №9576/2017 г. по описа на съда, че е
отхвърлена жалбата на ищцата срещу решение на Директора на ТД – София град
№1040-21334/27.07.2017 г.
По делото е депозирано и
Удостоверение за раждане на А.Г.Г., от което се установява, че негови родители
са Н.Г.Г. и Г.А.Г..
Установява се от приложения по
делото Протокол – решение от ОС на ответното дружество, че е взето решение да
се промени седалището и адреса на управление на дружеството, вкл. и адреса за
кореспонденция с НАП.
От представената по делото
извадка от ТР се установява, че на 19.01.2018 г. адреса на управление и адреса за кореспонденция с НАП на ответното
дружество е бил ***.
Видно е от приложената по делото
справка от Регистър на ТД към НОИ се установява, че единственият регистриран ТД
на ищцата е с фирма „*******“.
Установява се от приложената по
делото справка за лицата, за които персоналният регистър на НОИ е подадена
информация от осигурител, че ответното дружество е подало такава за ищцата за
периода от 12.2016 г. до 20.2017 г., както и, че липсват такива за 2014 г. и
2015 г.
По делото са представени и
заповеди на ответното дружество, с което е разрешено на ищцата да ползва платен
годишен отпуск.
По делото е представено и
Допълнително споразумение №1/20.01.2014 г. към ТД № *** г., с което на ищцата е
определено място на работа в гр. София и допълнително такова в офиса на фирмата
в ***.
Видно е от приложената по делото
длъжностна характеристика на длъжността „***“ е и какви са основните задължения
на ищцата в ответното дружество.
По делото е приложено и Уведомление
по чл.62, ал.5 от КТ с дата 10.01.2014 г.
По делото са представени и
платежни ведомости от ответното дружество за изплащано трудово възнаграждение
на ищцата.
Видно е от представените по
делото Акт за встъпване и Акт за напускане на името на ищцата, че същата е била
„***“ в ПлОС от ***
По делото е депозирана и
трудовата книжка на ищцата по делото, от която се установява и кои са вписаните
в нея ТД.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на св. В.А.Г. и ц.д.д..
Свидетелката Г., сестра на
съжителя на ищцата свидетелства, че заедно с Н. са работили в ответното
дружество, като първоначално са работили в ***, а впоследствие са се преместили
на ***. Твърди, че ищцата е работила в ответното дружество от началото на 2014
г., като ТД е сключен с управителя на дружеството. Сочи, че тя не е присъствала
на сключването му. Обяснява, че заплатите са плащани в брой и, че не са им
давали извлечения за това колко от възнагражденията са плащани за осигуровки и
данъци. Сочи, че ищцата не й е споделяла да е имала проблеми с осигуровките
когато е ходила на лекар. Свидетелства, че ищцата е била офис сътрудник и е
стояла през по – голямата част от деня в офиса на фирмата и е издавала приемо
–предавателни протоколи и приемала заявките както по интернет, така и по
телефона. Сочи, че ищцата не е работила в новия офис, тъй като веднага
след преместването им там е излязла
в отпуск. Твърди, че не може да си спомни на какъв договор е
работила в ответното дружество. Сочи, че въпреки че не е посочена във
ведомостта за заплатите е получила трудовото си възнаграждение.
Свидетелят ц.д.д. сочи, че
познава ищцата във връзка с работата й в ответното дружество. Сочи, че през 2014 г. два
– три пъти е доставял стоки на „Н.“ ЕООД. Излага, че е контактувал с ищцата по
телефона, която е изготвяла приемо –предавателните протоколи. Сочи и, че през
2016 г. ищцата е отговаряла на служебните телефони на фирмата.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.357 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника има валидно сключен трудов договор
№ *** год., по силата на който е назначен на длъжността ***, с място на работа
„офис“, на осемчасов работен ден, с трудово възнаграждение в размер на *** лв.,
че реално е полагал труд по този договор до ***год., че е получавал трудово
възнаграждение и, че сключеният договор е безсрочен и действа и към дата на
исковата молба и, че към момента на настъпване на осигурителния риск/ общо
заболяване и майчинство има качеството на осигурено лице.
В тежест на ответника при
доказване на горните обстоятелства е да докаже, ако са налице своите
правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Основният спорен по делото въпрос
е налице ли е валиден трудов договор, сключен на посочената дата - 10.01.2014
г. между ищцата и ответника.
Съгласно разпоредбите на чл. 62, ал.1 от КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма, като посочената разпоредба
е императивна и тълкуването на същата налага извода, че посочената форма е необходима за действителността на трудовия
договор.
Съдържанието на трудовия договор
обхваща две групи елементи, предвидени в разпоредбата на чл. 66 КТ:
минимално необходимо договорно съдържание, определено в чл.
66, ал. 1 КТ; допълнително и факултативно договорно съдържание съгласно чл.
66, ал. 2 КТ. Минимално необходимото договорно съдържание на трудовия
договор включва съгласно чл.
66, ал. 1 КТ следните елементи, които трябва да фигурират във всеки един
сключен трудов договор, а именно: място на работа /т. 1/; наименование на
длъжността и характера на работата /т. 2/; дата на сключването на трудовия
договор и начало на неговото изпълнение /т. 3/; времетраене /срок/ на трудовото
правоотношение /т. 4/; размер на основния и удължения платен годишен отпуск и
на допълнителните платени годишни отпуски /т. 5/; еднакъв срок на предизвестие
и за двете страни при прекратяване на трудовия договор /т. 6/; основно и
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и
периодичността на тяхното изплащане /т. 7/; продължителност на работния ден или
седмица /т. 8/. Само трудов договор, който съдържа минимално необходимите за
неговото съдържание елементи е годен да породи трудово правоотношение.
Видно
е от приложения по делото ТД е, че страните са договорили единствено, че
ищцата ще полага своя труд в „офис“, но не е определено конкретното място на
работа. Този факт е констатиран и от Инспекцията по труда – София, която е
отказала да даде предписание по чл.410 КТ като е взела предвид именно това.
Действително по
делото е представено допълнително споразумение към ТД, в който детайлно е
определено мястото на работа на ищцата. Същото като частен документ не се ползва
с формална доказателствена сила по отношение на датата и мястото на съставянето
му.По отношение на третите лица за достоверна дата на този документ следва да
се счита датата съобразно посоченото в чл. 181 от ГПК, а в настоящия случай
–последната хипотеза на чл. 181 ГПК, т.к. документът не е заверен, не е настъпила смъртта на
лицето, подписало
документа, както и съдържанието на документа не е възпроизведено в официален
документ. Достоверността на датата може да се установява с всички допустими по
ГПК доказателства. Настоящият състав на
съда приема, че допълнителното споразумение съгл. разпоредбата на чл.
181, ал. 1 от ГПК, има достоверна за съда дата – датата на която негово
заверено копие е постъпило в съда – а именно 23.01.2018 г. Липсват данни този
документ да е създаден на датата, която е вписана в него, поради факта, че той
не е представено пред Инспекцията по труда София, която при проверката си е
констатирала, че не е определено конкретното място на работа на ищцата.
С оглед на
изложеното и доколкото липса един от минимално необходимите за неговото
съдържание елементи, а именно място на работа, съдът приема, че процесният ТД не е породил валидно трудово
правоотношение между страните по делото, поради което и предявеният иск следва
да се отхвърли.
С цел пълнота на
изложението съдът счита, че следва да отбележи, че ищцата не успя да докаже, че
ТД е сключен на датата, на която твърди, че е сключен. Настоящият състав на
съда приема, че третото лице – помагач е легитимирано да оспорва датата, на
която е съставен ТД, доколкото като лице което не е участвало при съставянето
на документа може да бъде увредено от неговото антидатиране – в настоящия
случай получаване на недължимо обезщетение за майчинство.
За доказване на датата, на която е съставен ТД
ищцата е ангажирала гласни доказателства. Свидетелят *** в свидетелските си
показания сочи, че е разговарял няколко пъти през 2014 г. с ищцата без да е
наясно какво и от кога работи в ответното дружество. С показанията си св. Г.,
която е сестра на съжителя на ищцата, поради което съдът цени нейните показания
съвкупно с другите доказателства по делото не успя да се установи кога точно е
сключен ТД на Н.Г., както и дали същата е работила по трудово или друго
правоотношение с ответното дружество.
Обстоятелството,
че са издавани ведомости за заплати само на единия от служителите в
дружеството, но не и на другия такъв също е индиция, че трудовия договор не е съставен
на датата, на която се сочи, че е съставен.
Поради изложеното съдът приема,
че предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На
основание чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице – помагач не следва да се присъждат разноски.
Ответникът има право на разноски,
но доколкото не е поискал такива съдът не следва да ги присъжда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.Г. ЕГН **********, с адрес *** срещу „Н.“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Е.Л.И. установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК, вр. чл.357, ал.1 КТ за признаване за установено в отношенията между
страните, че между тях има сключен трудов договор № *** год., по
силата на който ищецът е назначен на длъжността ***, с място на работа „офис“,
на осемчасов работен ден, с трудово възнаграждение в размер на *** лв., че
реално е полагал труд по този договор до ***год., че е получавал трудово
възнаграждение и, че сключеният договор е безсрочен и действа и към дата на
исковата молба и, че към момента на настъпване на осигурителния риск/ общо
заболяване и майчинство/ има качеството на осигурено лице, като неоснователен и
недоказан.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач - ТД на НОИ гр. София на страната на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: